Да изметем синдикалната сган от депата и от живота си
Благословена да е Теменужка, пророчицата Бойкова, за това, че избави София от вековния яд на ватманите и мрънкането на Васко Неможача. 15 милиона лв., с цел да разкарат некъпаните си гъзове от депата – какво му плащаш. Само дето това са мои пари. Твои пари. Левчетата на баба Гуна от Голямо Доляне, Търговищко, която в никакъв случай за 88 години живот не се е качвала на трамвай и няма сходно желание в идващите толкоз.
Синдикалните гниди и минетчии, жалки добавки на ГЕРБСПИТН спихнаха внезапно, тъй като нещо не бяха решили, че годината не е 1991-а, а 2025-а. Защото гражданските деятели и медиите бързо-бързо ги назоваха поименно, изтипосаха ги със фотоси по лоен задник край басейна на профсъюзни банкети, всички им знаем имената, жалките биографии, продажните душици и мобилните телефони.
До оня ден плашеха, че ще блокират цяла България, Ванка-Ганка дори щеше да праща потни ватмани да респектират шествието в поддръжка на Васил Терзиев. Да оставим настрани, че последната болшевишка опасност е за прокурор, доста бързо се разбра, че така наречен стачка се крепи на няколко купени дебелосерковци, които изнудват и столичани, и личните си подопечни трудещи се.
А софиянци откриха метод да се оправят – кой с кола, кой с тротинетка, със споделено пътешестване, с фирмен превоз, на тил, на челна стойна, с велосипед и моноциклет. И наглеците увиснаха като члена на стар профсъюзен водач пред младата му секретарка – ни напред, ни обратно. Да продължат няма смисъл, да правят отстъпка не им дават. И се появиха можачите от „ Дондуков “ героично да извадят моите и твоите милиони да потушат злополуката, която по този начин и не се състоя.
Още от времето на патолога доктор Тренчев с пищова на кръста и обозепочившия Кръстю Петков два синдиката – КТ „ Подкрепа “ и КНСБ, са припознати от всяка власт като представител на българските служащи, въпреки общо да съставляват не повече от 8-9% от работната мощ в страната. Те се произнасят от името на два и половина милиона работещи българи освен за градския превоз, само че и за образованието и опазването на здравето, пазара на труда и обществените услуги, приходите и фискалната политика.
Постепенно тези ментета по този начин са се сраснали с властта, че двете монополни, казионни организации, дружно с ръководещите, не позволяват появяването на други профсъюзи, а се занимават по-скоро с политически маневри и кадруване в държавната администрация, с бизнес и с асимилиране на европейски средства, в сравнение с със работа на трудещите се. Техните водачи са като водачите на лумпените от наркоагитките на футболните кретени – момчета и девойки за мокри поръчки, хвърляне на камъни и пердах с тръби.
Нито едно държавно управление не пожела да си скапе комфорта на срастването с груповите трудови организации, затова ще се наложи да го направи улицата. Тези изнудвачи и лапачи не могат към този момент да се крият зад анонимността си и шушляците на своите членове. Те ще бъдат изметени първо от автобусните депа, а след това и от постройките, почивните станции и впрочем държавно имущество, което безнаказано употребяват към този момент 3 десетилетия. Да вървят да се борят за право на труд в Беларус или Северна Корея.
Синдикалните гниди и минетчии, жалки добавки на ГЕРБСПИТН спихнаха внезапно, тъй като нещо не бяха решили, че годината не е 1991-а, а 2025-а. Защото гражданските деятели и медиите бързо-бързо ги назоваха поименно, изтипосаха ги със фотоси по лоен задник край басейна на профсъюзни банкети, всички им знаем имената, жалките биографии, продажните душици и мобилните телефони.
До оня ден плашеха, че ще блокират цяла България, Ванка-Ганка дори щеше да праща потни ватмани да респектират шествието в поддръжка на Васил Терзиев. Да оставим настрани, че последната болшевишка опасност е за прокурор, доста бързо се разбра, че така наречен стачка се крепи на няколко купени дебелосерковци, които изнудват и столичани, и личните си подопечни трудещи се.
А софиянци откриха метод да се оправят – кой с кола, кой с тротинетка, със споделено пътешестване, с фирмен превоз, на тил, на челна стойна, с велосипед и моноциклет. И наглеците увиснаха като члена на стар профсъюзен водач пред младата му секретарка – ни напред, ни обратно. Да продължат няма смисъл, да правят отстъпка не им дават. И се появиха можачите от „ Дондуков “ героично да извадят моите и твоите милиони да потушат злополуката, която по този начин и не се състоя.
Още от времето на патолога доктор Тренчев с пищова на кръста и обозепочившия Кръстю Петков два синдиката – КТ „ Подкрепа “ и КНСБ, са припознати от всяка власт като представител на българските служащи, въпреки общо да съставляват не повече от 8-9% от работната мощ в страната. Те се произнасят от името на два и половина милиона работещи българи освен за градския превоз, само че и за образованието и опазването на здравето, пазара на труда и обществените услуги, приходите и фискалната политика.
Постепенно тези ментета по този начин са се сраснали с властта, че двете монополни, казионни организации, дружно с ръководещите, не позволяват появяването на други профсъюзи, а се занимават по-скоро с политически маневри и кадруване в държавната администрация, с бизнес и с асимилиране на европейски средства, в сравнение с със работа на трудещите се. Техните водачи са като водачите на лумпените от наркоагитките на футболните кретени – момчета и девойки за мокри поръчки, хвърляне на камъни и пердах с тръби.
Нито едно държавно управление не пожела да си скапе комфорта на срастването с груповите трудови организации, затова ще се наложи да го направи улицата. Тези изнудвачи и лапачи не могат към този момент да се крият зад анонимността си и шушляците на своите членове. Те ще бъдат изметени първо от автобусните депа, а след това и от постройките, почивните станции и впрочем държавно имущество, което безнаказано употребяват към този момент 3 десетилетия. Да вървят да се борят за право на труд в Беларус или Северна Корея.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ