Майстор пекар дава безплатен хляб срещу рецитиране на стихотворение
Благородна самодейност за хора със скромни финанси и бюджет - в помощ на бедните, бездомните и възрастните. Майстор пекарят Георги Лефтеров от Пловдив раздава самун против стихотворения. Той разгласи за самодейността във фейсбук. Всеки, който пристигна тук в хлебарницата, и рецитира обичан стих или прозаичност от собствен обичан създател, получава безвъзмезден самун.
" Всеки божи ден е благополучен, защото би трябвало да стартира с усмивка. Една вечер ми пристигна тази концепция, когато гледах вести. Искам да оказа помощ на хората, които са цялостни с мъдрост, с житейски истории, с голям комизъм. Обявих го в петък вечер, а в събота и неделя пристигнаха не малко хора. Те не пристигнаха да просят безвъзмезден самун. Аз продавам самун за стих. Разменната единица е малко по-друга. Много хубави хора имаше. Имаше едно семейство, щерка им ги беше докарала от едно прилежащо село. Три часа стояха, описаха цялата си история. Бивши читалищни служащи, прелестни хора. Хора, които просто не им стига общение. Не им стига да опишат това, което те са претърпели. Имаше човек, който си купи самун и по-късно ми рецитира. Беше на Христо Смирненски. Той с такова наслаждение го рецитира, потеглих да му връщам парите, само че той сподели: " Трудът би трябвало да се заплаща ". Казах му, че съм получил стихотворение, само че той сподели: " Не, аз получих удоволствието да го да ви го кажа ", описа разчувстваният занаятчия пекар.
_%20616x%20864.jpg )
Запитан кой е неговият обичан стих, той отговори: " Аз самичък пиша стихотворения. Години наред съм работил зад граница и има един може би формален химн на всички емигранти, това е " Хубава си моя горо, миришеш на младост " - Наистина, повярвайте, това изпълва с усеща всеки един българин зад граница. Мои сътрудници пекари се причислиха, мои възпитаници също. Също по този начин и няколко други хора като да вземем за пример локален психолог, която сподели, че за възрастни е изцяло гратис, само че нейното изискване е вместо стих - житейска история да й опишат ".
" Всеки божи ден е благополучен, защото би трябвало да стартира с усмивка. Една вечер ми пристигна тази концепция, когато гледах вести. Искам да оказа помощ на хората, които са цялостни с мъдрост, с житейски истории, с голям комизъм. Обявих го в петък вечер, а в събота и неделя пристигнаха не малко хора. Те не пристигнаха да просят безвъзмезден самун. Аз продавам самун за стих. Разменната единица е малко по-друга. Много хубави хора имаше. Имаше едно семейство, щерка им ги беше докарала от едно прилежащо село. Три часа стояха, описаха цялата си история. Бивши читалищни служащи, прелестни хора. Хора, които просто не им стига общение. Не им стига да опишат това, което те са претърпели. Имаше човек, който си купи самун и по-късно ми рецитира. Беше на Христо Смирненски. Той с такова наслаждение го рецитира, потеглих да му връщам парите, само че той сподели: " Трудът би трябвало да се заплаща ". Казах му, че съм получил стихотворение, само че той сподели: " Не, аз получих удоволствието да го да ви го кажа ", описа разчувстваният занаятчия пекар.
Запитан кой е неговият обичан стих, той отговори: " Аз самичък пиша стихотворения. Години наред съм работил зад граница и има един може би формален химн на всички емигранти, това е " Хубава си моя горо, миришеш на младост " - Наистина, повярвайте, това изпълва с усеща всеки един българин зад граница. Мои сътрудници пекари се причислиха, мои възпитаници също. Също по този начин и няколко други хора като да вземем за пример локален психолог, която сподели, че за възрастни е изцяло гратис, само че нейното изискване е вместо стих - житейска история да й опишат ".
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ