Благородка Петкова-Буба, дълги години беше дясната ръка на Иван Славков.

Благородка Петкова-Буба, дълги години беше дясната ръка на Иван Славков. Тя е негова секретарка в Българския олимпийски комитет, главен мотор в партията „ Напред, България “ и правилен чиновник в последния бастион на Батето – Клуба на спортния активист.
Точно 10 години след гибелта на Славков Буба показа пред „ България през днешния ден “ любопитни детайлности към един от най-популярните и обичани българи.

Г-жо Петкова, какъв е последният ви спомен от Иван Славков?
На 25 март е Благовец. Аз се споделям Благородка. Падаше се събота или неделя. В понеделник Иван се обади, с цел да ми честити. Каза, че не се усеща добре, само че ще гледа да мине през Клуба на спортния активист. След това влезе в болница. Оттогава нещата се развиха доста неприятно за него и за всички, които бяхме към Славков.

Това ли беше последният ви диалог с Батето и успяхте ли да го видите в болничното заведение?
Да, това беше последният. Не съм го виждала повече, тъй като в болничното заведение допускаха единствено най-близките родственици. По тях той поръчваше да свършим някаква работа за клуба. След като си отиде, нищо не направихме, тъй като нямаше към този момент защо. Преди това идваше постоянно. По нищо не показваше, че има проблеми. Видимо личеше по какъв начин не е толкоз добре, само че в никакъв случай не се оплакваше. Твърдеше, че всичко е наред, но неговата присъща усмивка към този момент я нямаше.

Последният план на Иван Славков беше Алея на спортната популярност. Каква беше концепцията?
Наричаше я – паметник „ Златни страници на спортната популярност “. Имаше направен план. Основно върху това работехме в клуба. Искаше имената на всички първенци, медалисти и техните треньори да бъдат записани и да останат вечно като резултат от спортните достижения на България. Монументът имаше отредено място. В градинката сред Спортната палата и стадион „ Васил Левски “. Бяха входирани документи, само че всичко става с пари. Търсехме спонсори. С каквото се захванеше Иван Славков, постоянно го свършваше. Вероятно и в това щеше да успее.

През годините доста хора са идвали при него за помощ. Когато изпадна в недружелюбност, всичко се обърна. Беше ли отчаян, че не получи задоволително поддръжка за този план?
Да, беше много отчаян. След отстраняването му като ръководител на БОК и на футбола имаше хора, които желаеха да оказват помощ. Но Иван беше таксуван като шурей на последния политически и комунистически водач. Затова половин България го обичаше. Останалите го обругаваха. Мнозина се опасяваха да му оказват помощ, с цел да не каже някой, че са срещу властта. Приятелите и множеството от спортистите резервираха почитание към Славков, въпреки и с известно терзание. Останалите не оцениха какъв човек е. Трудно намираше пари за плановете. При сходни моменти махаше с ръка и споделяше: „ За какво ли върша всичко това “. Но все пак не се отхвърли.

В последните години от живота на Батето понижиха ли неговите пословични смешки и майтапи?
Чувстваше се по какъв начин има в него оскърбление, само че в никакъв случай не го е заявявал намерено. Беше му мъчително. Положи големи старания за нашата страна в региона на спорта. Винаги оцеляваше и печелеше на инат на режимите в политиката. Той беше и член на МОК, а ние едва ли ще имаме подобен човек още веднъж в олимпийския комитет. Много хора не правят оценка какъв плюс е. Животът му беше многолик. Неслучайно на ковчега му пишеше: „ На никой не съм задължен и никой не ми е задължен. Всичко съм получил в живота “.

Иван Славков се опита да влезе в политиката. Защо не съумя?
Нямаше потребност и даже не е желал чак толкоз да става политик. По това време се получи разцеплението на Българска социалистическа партия. Той видя по какъв начин никой не го поддържа след арестуването на Тодор Живков и започването на процеса против фамилията. Вероятно това го е амбицирало. Знаеше си опциите и беше наясно, че ще получи поддръжка. Създаде съвременно придвижване, което след това стана партия. Имаше доста добра стратегия. Замислена беше да бъде без членски импорт. Който желае, свободно да се причисли. Един от сериозните правила, които Батето искаше да се вкара, бе да има ред и закони. Това беше първият принцип. Другото беше задължението на страната да се грижи за сигурността и морала на жителите. Дори се майтапеше с една преживелица. Когато споделил на Тодор Живков, че ще основава придвижване, получил отговор: „ А пари от кое място? “. Ние нямахме пари и членски импорт. Намираха се хора, спортисти, предприемачи, другари, които даваха средства. Явихме се на избори, само че за повторно не успяхме да преминем бариерата. Бяхме малко под 4%. Задкулисието, както в този момент се споделя, е отговорно, само че не желая да влизам в детайлности.

Опитваха ли се други политически партии да примамят Батето за коалиция?
Нито една! Беше непосредствен с Доган, само че никой не се е опитвал да го притегли. Батето споделяше, че приема политиката на съществено, тъй като цялостен живот с това се е занимавал. Според него нямаше по-голям политик от генералния шеф на малкия екран. В началото му беше прелестно по какъв начин след рухването на комунизма хората започнаха да се събират. Смяташе, че нещо ще се направи. Вместо това се оказа, че Иван Славков и неговото семейство излязоха най-черните. Българите бяха натрупали злобата към Тодор Живков. А в този момент виждате какво се получава. Злобата се насочва към други хора.

От кои събития беше най-огорчен?
През какво ли не мина. Най-много се отрази отношението след 10 ноември. Не вярваше, че ще пратят неговото дете в пандиза. Сякаш фамилията му беше отговорно за протичащото се. Луканов не го обичаше. Така се случи, че постави паспорта му на трупчета, а работата на Батето беше да пътува. Луканов беше и срещу Тодор Живков. Славков доста искаше втората кандидатура на София за хазаин на Зимна олимпиада да успее, с цел да се оправи инфраструктурата. Тогава Андрей Луканов още веднъж стартира опълчване. Да не е на София, а на Боровец. Това натъжи Славков. Бореше се доста. Георги Йорданов удари рамо. Правителството трябваше да застане зад концепцията. Чак на по-късен стадий потърси помощ от Тодор Живков. С недомлъвки и половин уста държавният водач разпореди кандидатурата да бъде подкрепена. Накрая, към този момент през новото хилядолетие, започнаха да се чудят по какъв начин да го отстранят от футбола и от БОК. Филмът на ББС го срина. Много хора го предадоха. В олимпийския комитет и БФС. Това беше третият път, когато беше доста отчаян. Не желая да прозвучи доста извънредно, само че това си беше подигравка с него. Подиграваха се. Футболистите от Съединени американски щати ’94 толкоз доста го обичаха. Искаха да бъде с тях, с цел да го разведрят. Но той отхвърли. Каза им, че те би трябвало да се радват на успехите, които извоюваха.

Смятате ли, че в случай че имаше повече поддръжка в България след кино лентата на ББС за корупцията в олимпийското придвижване, Славков можеше да остане член на МОК?
Естествено! Всичко беше авансово квалифицирано, с цел да го махнат. Знаете неговото отношение към американците. Винаги е бил русофил. Американците завзеха всичко. През 2000 година започнаха да нападат Хуан Антонио Самаранч. Намесиха се в МОК. Използваха мръсни номера. Това с Батето беше режисура.

Давал ли ви е Иван Славков житейски препоръки, които вечно са останали като спомен и обръщение от него?
Когато някой го питаше какво е постигнал в живота, той им отговаряше, като гледаше към мен: „ Постижение, Бубе, е да бъдеш до Иван Славков! “. Казваше го с възприятие за комизъм. Ежедневно съм се учила от него по какъв начин би трябвало да се постъпва. 42-43 години бяхме всеки Божи ден дружно.

Когато беше в разцвета на силите си, какъв брой хора идваха при Батето за среща или услуга?
Много! Имаше моменти, в които нямаше по какъв начин да си гледа естествената работа, тъй като всеки го дърпаше за нещо да помогне. Той не отхвърляше, само че няма по какъв начин един човек да огрее на всички места. В един миг си направи приемен ден, само че се отхвърли. Каза, че не може да бъде служител. Добави, че в случай че се постанова, да идват на улицата да го питат. Пращаше ги при мен с болките и желанията. Аз му ги предавах. Беше навалица от народ. Чакаха го на опашка пред олимпийския комитет. Искаше на всеки да обърне внимание, само че и това дотяга. Батето беше човек на реда. Искаше всичко да върви по стратегия. Винаги приготвях график за деня. Налагаше се да отсъства. Ходеше из провинцията по клубовете. След 10 ноември споделяше, че доста желае да оказва помощ на хората, само че не може, тъй като към този момент няма тези благоприятни условия. Всички мощни на деня се смениха. Дори когато Батето не знаеше нещо, постоянно питаше. Признаваше, че не го е позор да го направи. Неговите думи бяха: „ Човек не би трябвало единствено да чете книги. Мен животът ме е научил и съм се интересувал за безусловно всичко. “ Беше космополит. Обичаше да снима като фотограф. Покрай него и Тошко се научи да работи с камера. Като публицист е обиколил света. Запален филателист и ръководител на филателията. Беше ръководител на списание „ Фото “. Винаги реализираше всичко, с което се захванеше. Колкото и огромни да бяха плановете. С помощта на предприемачи и политици. Имахме доста сътрудници от НСА, от БСФС, които помагаха. Всеки вършеше по 2-3 неща, само че бяхме огромен екип.

Има ли късмет в България да се роди различен човек, който да прилича даже и частично Иван Славков?
Не! От това, което се развива през последните 30-32 години, не виждам някой, който да се приближава до Батето. Само с две думи разбираше какъв е казусът и незабавно се разпореждаше. Виждате какво става във футбола. В тези тежки и сложни години успяваше всички да ги оправи. Мутри, немутри и изявени футболисти споделяха – „ егати и готиния пич “. Имаше метод към всеки. Притежаваше вродена харизма. Беше с заложба. Като избавител. Ореолът му привличаше хората, а те му имаха вяра. Най-мразеше да се лъже. Съжалявам, че го няма. Но не виждам различен да се роди. Може би чак откакто всички ние, които работехме с него, си отидем.