98 години от смъртта на Тодор Александров – последния цар на планините
Благоевградската общност означи 98 години от гибелта на революционера Тодор Александров – последния цар на планините – както го назовават съвременниците и почитателите му.
Годишнината беше почетена с обред по полагане на цветя пред бюст-паметника на Тодор Александров, който се намира в градинката пред Съдебната палата.
В церемонията участваха Силвия Домозетска, шеф „ Култура, спорт, туризъм “ в Община Благоевград, Слави Христов заместник-областен шеф, проф. Йордан Гошев, зам.-ректор на ЮЗУ „ Неофит Рилски “, представители на политически партии и културни институции, общественици и жители. Делото на Тодор Александров бе припомнено от историка Вангел Тодоров.
Тодор Александров Попорушев е български бунтовник, член на Централния комитет и водач на Вътрешната македонска революционна организация.
В 1903 година преподава в Кочани, като се занимава с организирането на популацията от тези региони и построяването на канали за преместване на оръжие от свободна България към вътрешността на Македония. След Първата международна война Александров е изтъкнат деятел на македонската емиграция в България. Представител е на Щипското приятелство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, извършен в София от 22 до 25 ноември 1918 година. Тодор Александров е прочут като разгорещен родолюбец и отличен уредник.
На 31 август 1924 година, на път за конгрес на серчани в Лопово, Пирин планина, Тодор Александров е погубен в местността Равна бука край село Сугарево.
С трезвата си преценка и лидерски качества, както и безграничната си обич към родината, Тодор Александров остава вечно в сърцата на българите.
Годишнината беше почетена с обред по полагане на цветя пред бюст-паметника на Тодор Александров, който се намира в градинката пред Съдебната палата.
В церемонията участваха Силвия Домозетска, шеф „ Култура, спорт, туризъм “ в Община Благоевград, Слави Христов заместник-областен шеф, проф. Йордан Гошев, зам.-ректор на ЮЗУ „ Неофит Рилски “, представители на политически партии и културни институции, общественици и жители. Делото на Тодор Александров бе припомнено от историка Вангел Тодоров.
Тодор Александров Попорушев е български бунтовник, член на Централния комитет и водач на Вътрешната македонска революционна организация.
В 1903 година преподава в Кочани, като се занимава с организирането на популацията от тези региони и построяването на канали за преместване на оръжие от свободна България към вътрешността на Македония. След Първата международна война Александров е изтъкнат деятел на македонската емиграция в България. Представител е на Щипското приятелство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, извършен в София от 22 до 25 ноември 1918 година. Тодор Александров е прочут като разгорещен родолюбец и отличен уредник.
На 31 август 1924 година, на път за конгрес на серчани в Лопово, Пирин планина, Тодор Александров е погубен в местността Равна бука край село Сугарево.
С трезвата си преценка и лидерски качества, както и безграничната си обич към родината, Тодор Александров остава вечно в сърцата на българите.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ