Благоевград почете Мара Бунева
Благоевград се преклони пред паметта и саможертвата на Мара Бунева .
Преди 94 години в Скопие Бунева поставя завършек на живота си, откакто прострелва сръбския прокурор Велимир Прелич и с цел да не попадне в ръцете на сръбската полиция. През август предходната година в градската градина на Благоевград бе подложен първия бюст-паметник на Мара Бунева в България.
Подвигът на българската революционерка напомни историкът Иван Стоянов. Цветя и венци бяха поднесени от името на Областната администрация, община Благоевград, Регионалния исторически музей, политически партии и жители. Преди церемонията пред паметника на Бунева, също цветя и венци бяха поднесени и пред бюста на Пейо Яворов, роден на днешния ден преди 144 години.
БГНЕС
Мара Николова Бунева е българска революционерка, член на Вътрешната македонска революционна организация. Известна е като „ герой за независимост “ и „ героиня “ поради осъществения от нея атентат против Велимир Прелич през 1928 година.
Мара Бунева е родена през 1901 година в Тетово , тогава в Османската империя, през днешния ден в Северна Македония. Нейни по-големи братя са Борис и Лазар, погубен от сърбите като боец в битолския гарнизон след атентата или в края на Втората международна война, а нейни по-малки сестри са Надежда, Вера. По майчина линия революционерката е внучка на именития Захарий Манойлов – който има заслуга за построяването на християнския храм „ Свети Димитър “ в Тетово по турско време. Бащата на Мара Бунева – Никола Бунев е приятел на бележития журналист Матей Геров и на доктор Никола Герасимов, и е кмет на Тетово в интервала 1915 – 1918 година. Братовчедът на Мара Бунева Борис Андрейчин, юрист в Тетово, е погубен за наказване на 31 януари 1928 година, а околните ѝ Стефан Паркачев, Манол Стоянов и Веса Анчева са подведени под отговорност и бити поради хипотетично съучастие в атентата, само че по-късно са освободени.
Между 1915 – 1917 година Мара Бунева учи в скопската стопанска гимназия, а след края на Първата международна война отпътува за България. Завършва висше обучение в Софийския университет, след което се дами за офицера от българската войска Иван Хранков. Брат ѝ Борис Бунев я притегля в редовете на Вътрешна македонска революционна организация и тя стартира да извършва поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с тайни задания.
През 1926 година Мара Бунева се завръща в Тетово при фамилията си, а през декември същата година сполучливо се развежда със брачна половинка си. През 1927 година се открива в Скопие, в къщата на роднините си Хаджиристич, прилежаща на тази на Велимир Прелич. Завършва курс по тегел и отваря лично шивашко ателие, в това време се сближава със семейство Прелич и влиза във висшето сръбско общество в града.
БГНЕС
На 13 януари 1928 година Мара Бунева разстрелва с четири патрона в центъра на Скопие, на остарелия Камен мост на Вардар, Велимир Прелич, след което се прострелва в гърдите. Велимир Прелич е юридически консултант на Скопска Бановина и като подобен е виновен за Скопския студентски развой против дейците на Македонската младежка загадка революционна организация.
Запитана от сръбския офицер, дошъл пръв на мястото на атентата, за какво е умъртвила Прелич, Мара Бунева дава отговор: „ Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си. “
Мара Бунева умира на идващия ден от раните си . Погребението ѝ е осъществено без духовник и опело в анонимен гроб.
Атентатът притегля вниманието на европейската общност към ориста на българите под сръбска и гръцка власт. Френският вестник „ Йовър “ назовава Мара Бунева „ македонската Шарлот Корде “.
След освобождението на Вардарска Македония напролет на 1941 година на мястото на самоубийството на Мара Бунева е сложена паметна плоча.
БГНЕС
След изтеглянето на българските войски и администрация при започване на септември 1944, в края на същия месец паметната плоча е разрушена по заповед на Лазар Колишевски, секретар на Македонската комунистическа партия. На 13 януари 2002 година от северномакедонското българско сдружение „ Радко “ съгласно една версия, а съгласно друга деятели на ВМРО-БНД и локални българи от Република Македония, слагат паметна плоча на мястото на атентата.
Плочата годишно бива чупена от вандали и поставяна отначало, а през 2007 година се стига до побой над участниците в мероприятието. През 2008 година в навечерието на честванията на Мара Бунева Скопие осъмва с надпис „ Смърт за българите и предателите на 13 януари “, изписан на постройка покрай българския Културно-информационен център в града. Българското държавно управление реагира остро срещу антибългарското наличие.
Преди 94 години в Скопие Бунева поставя завършек на живота си, откакто прострелва сръбския прокурор Велимир Прелич и с цел да не попадне в ръцете на сръбската полиция. През август предходната година в градската градина на Благоевград бе подложен първия бюст-паметник на Мара Бунева в България.
Подвигът на българската революционерка напомни историкът Иван Стоянов. Цветя и венци бяха поднесени от името на Областната администрация, община Благоевград, Регионалния исторически музей, политически партии и жители. Преди церемонията пред паметника на Бунева, също цветя и венци бяха поднесени и пред бюста на Пейо Яворов, роден на днешния ден преди 144 години.
БГНЕС Мара Николова Бунева е българска революционерка, член на Вътрешната македонска революционна организация. Известна е като „ герой за независимост “ и „ героиня “ поради осъществения от нея атентат против Велимир Прелич през 1928 година.
Мара Бунева е родена през 1901 година в Тетово , тогава в Османската империя, през днешния ден в Северна Македония. Нейни по-големи братя са Борис и Лазар, погубен от сърбите като боец в битолския гарнизон след атентата или в края на Втората международна война, а нейни по-малки сестри са Надежда, Вера. По майчина линия революционерката е внучка на именития Захарий Манойлов – който има заслуга за построяването на християнския храм „ Свети Димитър “ в Тетово по турско време. Бащата на Мара Бунева – Никола Бунев е приятел на бележития журналист Матей Геров и на доктор Никола Герасимов, и е кмет на Тетово в интервала 1915 – 1918 година. Братовчедът на Мара Бунева Борис Андрейчин, юрист в Тетово, е погубен за наказване на 31 януари 1928 година, а околните ѝ Стефан Паркачев, Манол Стоянов и Веса Анчева са подведени под отговорност и бити поради хипотетично съучастие в атентата, само че по-късно са освободени.
Между 1915 – 1917 година Мара Бунева учи в скопската стопанска гимназия, а след края на Първата международна война отпътува за България. Завършва висше обучение в Софийския университет, след което се дами за офицера от българската войска Иван Хранков. Брат ѝ Борис Бунев я притегля в редовете на Вътрешна македонска революционна организация и тя стартира да извършва поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с тайни задания.
През 1926 година Мара Бунева се завръща в Тетово при фамилията си, а през декември същата година сполучливо се развежда със брачна половинка си. През 1927 година се открива в Скопие, в къщата на роднините си Хаджиристич, прилежаща на тази на Велимир Прелич. Завършва курс по тегел и отваря лично шивашко ателие, в това време се сближава със семейство Прелич и влиза във висшето сръбско общество в града.
БГНЕС На 13 януари 1928 година Мара Бунева разстрелва с четири патрона в центъра на Скопие, на остарелия Камен мост на Вардар, Велимир Прелич, след което се прострелва в гърдите. Велимир Прелич е юридически консултант на Скопска Бановина и като подобен е виновен за Скопския студентски развой против дейците на Македонската младежка загадка революционна организация.
Запитана от сръбския офицер, дошъл пръв на мястото на атентата, за какво е умъртвила Прелич, Мара Бунева дава отговор: „ Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си. “
Мара Бунева умира на идващия ден от раните си . Погребението ѝ е осъществено без духовник и опело в анонимен гроб.
Атентатът притегля вниманието на европейската общност към ориста на българите под сръбска и гръцка власт. Френският вестник „ Йовър “ назовава Мара Бунева „ македонската Шарлот Корде “.
След освобождението на Вардарска Македония напролет на 1941 година на мястото на самоубийството на Мара Бунева е сложена паметна плоча.
БГНЕС След изтеглянето на българските войски и администрация при започване на септември 1944, в края на същия месец паметната плоча е разрушена по заповед на Лазар Колишевски, секретар на Македонската комунистическа партия. На 13 януари 2002 година от северномакедонското българско сдружение „ Радко “ съгласно една версия, а съгласно друга деятели на ВМРО-БНД и локални българи от Република Македония, слагат паметна плоча на мястото на атентата.
Плочата годишно бива чупена от вандали и поставяна отначало, а през 2007 година се стига до побой над участниците в мероприятието. През 2008 година в навечерието на честванията на Мара Бунева Скопие осъмва с надпис „ Смърт за българите и предателите на 13 януари “, изписан на постройка покрай българския Културно-информационен център в града. Българското държавно управление реагира остро срещу антибългарското наличие.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ