Благоевград: Установено е лятно пребиваване на белоглав лешояд в Рила планина
Благоевград. Присъствието на един белоглав лешояд (Gyps fulvus) в Рила установяваха специалисти от Фонда за дивата флора и фауна (ФДФФ) на 7, 8 и 9 август 2017 година. Това оповестиха от пресцентъра на Национален парк „ Пирин “. Птицата е прелетяла от Кресненския пролом, където била освободена преди време в границите на програмата за възобновяване на типа в региона. Нощуване на лешояда било регистрирано в долината на река Дупнишка Бистрица в Национален парк „ Рила “ и над Рибните езера в региона на Природен парк „ Рилски манастир “.
Информацията е открита чрез GPS предавател, с който се прави следене на предпазения тип. Белоглавият лешояд е реинтродуциран от ФДФФ, чрез специфична волиера по план „ Реинтродукция на белоглавия лешояд (Gyps fulvus) в Kресненския пролом, Югозападна България изпълнен през 2010-2015 година ”. На картата е показано придвижването на птицата, като всяко синьо квадратче е GPS позиция, вземана от предавателя на всеки 5 минути. В зеленото кръгче са местата за нощувки на птицата, а с алено местата, на които птицата е кацала по терена. Местата, на които птицата е кацала могат да са както за отмора, по този начин и за хранене.
Пребиваването на белоглавия лешояд във високопланинските елементи на Рила става все по-често след сполучливото възобновяване на типа в Кресненския пролом. Годишно се получават данни за следени от туристи или открити с предаватели сред 3 и 12 птици. Това демонстрира, че Рила е привлекателно място за типа и че е допустимо той да бъде възобновен, към половин век, след изгубването му от региона.
Белоглавият лешояд (Gyps fulvus) е строго предпазен тип в България (Закон за биологичното многообразие – Приложение 3). Включен е в Приложение 1 на Директивата за птиците на Европейски Съюз, в Приложение 2 на мигриращите типове (CMS), Приложение 2 на Конвенцията за запазване на дивата европейска фауна и естествените местообитания (Бернска конвенция) и в Допълнение II на Конвенцията по интернационална търговия със застрашени типове от дивата фауна и флора (CITES). Белоглавият лешояд e една от най-едрите хищни птици в Европа, с обсег на крилете от 2,7 м и тегло към 8 кг.
ДНП „ Рила “, дирекция „ Природен парк Рилски манастир “ и ФДФФ, взаимно с още три партньорски организации приготвят абстрактен план, с който този тип да бъде върнат в природата на Рила планина. С реализацията на плана се цели оценка на успеваемостта на прилаганите природозащитни ограничения и приоритизирането им във времето и пространството, както и оценка на икономическата им успеваемост (cost-effectiveness analysis), предварителни проучвания на местата, избрани за наново въвеждане на типа (feasibility study) и разбор на устойчивостта на популацията (Population viability analysis). Целта е и повишение на осведомеността и природозащитната просвета на популацията и на публичната угриженост за потребността от запазване на типа. С създаването на профилирана база данни, съгласно положителните практики за събиране, обработка и запазване на информация, получена от фотокапани и GPS-GSM нашийници, се прави разбор на приложимостта на другите практики за територията на Национален парк „ Рила ”, както и съобразяването им с изискванията на територията на Парка.
Информацията е открита чрез GPS предавател, с който се прави следене на предпазения тип. Белоглавият лешояд е реинтродуциран от ФДФФ, чрез специфична волиера по план „ Реинтродукция на белоглавия лешояд (Gyps fulvus) в Kресненския пролом, Югозападна България изпълнен през 2010-2015 година ”. На картата е показано придвижването на птицата, като всяко синьо квадратче е GPS позиция, вземана от предавателя на всеки 5 минути. В зеленото кръгче са местата за нощувки на птицата, а с алено местата, на които птицата е кацала по терена. Местата, на които птицата е кацала могат да са както за отмора, по този начин и за хранене.
Пребиваването на белоглавия лешояд във високопланинските елементи на Рила става все по-често след сполучливото възобновяване на типа в Кресненския пролом. Годишно се получават данни за следени от туристи или открити с предаватели сред 3 и 12 птици. Това демонстрира, че Рила е привлекателно място за типа и че е допустимо той да бъде възобновен, към половин век, след изгубването му от региона.
Белоглавият лешояд (Gyps fulvus) е строго предпазен тип в България (Закон за биологичното многообразие – Приложение 3). Включен е в Приложение 1 на Директивата за птиците на Европейски Съюз, в Приложение 2 на мигриращите типове (CMS), Приложение 2 на Конвенцията за запазване на дивата европейска фауна и естествените местообитания (Бернска конвенция) и в Допълнение II на Конвенцията по интернационална търговия със застрашени типове от дивата фауна и флора (CITES). Белоглавият лешояд e една от най-едрите хищни птици в Европа, с обсег на крилете от 2,7 м и тегло към 8 кг.
ДНП „ Рила “, дирекция „ Природен парк Рилски манастир “ и ФДФФ, взаимно с още три партньорски организации приготвят абстрактен план, с който този тип да бъде върнат в природата на Рила планина. С реализацията на плана се цели оценка на успеваемостта на прилаганите природозащитни ограничения и приоритизирането им във времето и пространството, както и оценка на икономическата им успеваемост (cost-effectiveness analysis), предварителни проучвания на местата, избрани за наново въвеждане на типа (feasibility study) и разбор на устойчивостта на популацията (Population viability analysis). Целта е и повишение на осведомеността и природозащитната просвета на популацията и на публичната угриженост за потребността от запазване на типа. С създаването на профилирана база данни, съгласно положителните практики за събиране, обработка и запазване на информация, получена от фотокапани и GPS-GSM нашийници, се прави разбор на приложимостта на другите практики за територията на Национален парк „ Рила ”, както и съобразяването им с изискванията на територията на Парка.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ