Благоевград. Навършват се 142 години от смъртта на Георги Измирлиев

Благоевград. Навършват се 142 години от гибелта на Георги Измирлиев – Македончето. За Радио „ Фокус “ – Пирин историкът и организатор в Регионален исторически музей – Благоевград доктор Елена Чългънова описа, че Георги Измирлиев е една от най-важните персони в историята на Пиринският край. Той е роден в град Горна Джумая, през днешния ден Благоевград на 21 април 1851 година. Майка му Тона Икономова – Измирлиева, произлиза от прочут метежен жанр от град Берово. Баща му – Димитър Измирлиев е търговец, родом от Горна Джумая, който оказва помощ за построяването на църквата в града с дарения. И двамата спомагат доста за това – Георги да бъде учтив в дух на родолюбие и национализъм.
„ Първоначалното си обучение Македончето получава в Сяр, а по-късно отпътува в Цариград, където става ученик на цариградското Главно българско учебно заведение на „ Галата сарай “ като стипендиант на Българското благодетелно сдружение „ Просвещение “. След като приключва образованието си той става преподавател в Цариград, развива и просветна активност “, сподели още доктор Чългънова. След Цариград, постъпва във Военното учебно заведение в Одеса, само че се отхвърля от военната карира, както по-рано прави и с учителската, с цел да може напълно да се посвети на битките за независимост. „ В края на 1875 година отпътува за Гюргево и е определен от Гюргевския революционен комитет за помощник-апостол и боен началник на Първи революционен окръг в България. Младият Георги Измирлиев минава река Дунав на 13 януари 1876 година и в началото се среща с Баба Тонка в Русе. След това идва в град Горна Оряховица, избран за център на революционния окръг “, добави доктор Чългънова.
Тя означи, че вестта за прибързано оповестеното на 20 април въстание в ІV революционен окръг идва, в Горна Оряховица. Тогава революционерите вземат решение на 28 април да последват другарите си. „ При опита за въстание, заради изменничество, група революционери, измежду които Измирлиев и Иван Панов, е хваната от османската власт след престрелка в Горна Оряховица на 26 април и задържана. Осъден на гибел посредством обесване на специфичен османски съд в Търново, той е откаран назад в Горна Оряховица, където на 28 май 1876 година присъдата е изпълнена. Интересното е, че по сведения от очевидци, Георги Измирлиев самичък поставя въжето на врата си с думите: „ Сладко е да се почине за свободата на Отечеството! “, добави доктор Чългънова.
Ливия НИНОВА