Благоевград: Самарското знаме ще бъде развято навръх Националния празник в града
Благоевград. Жители и посетители на Благоевград ще могат да се допрян до един от главните знаци на Освобождението на България от турско иго – Самарското знаме. Това оповестиха от пресцентъра на Общината . Реплика на бойния байрак ще съпровожда празничната стратегия на 3 март във връзка Националния празник. Знамето ще бъде развято от НД „ Традиция “.
Самарското знаме е един от първите български бойни знамена, национална реликва. То е един от най-важните военни знаци на Българската войска. На 18 май 1877 година в Плоещ делегация от Самара, отпред с Ефим Кожевников връчва Самарското знаме на Българското опълчение на специфична гала, в която знамето е заковано на дръжката със златни пирони. Последният гвоздей е закован от остарелият поборник войводата дядо Цеко Петков, който смъква калпак и с вдигнат към небето взор възкликва: „ Да даде Господ това свято знаме да премине от край до край през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, дами и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане дълготраен мир и благополучие. “ Войводата взе участие и в освободителната руско-турска война. След нея отдава живота си на нова България. Той е депутат в учредителното национално заседание и в първото нормално национално заседание. Участва в приемането на Търновската конституция.
По време на Руско-турската война (1877 – 1878 г.) то се трансформира в формалното знаме на българските доброволци в границите на съветската армия. Участва в едни от най-ключовите боеве по време на военните дейности.
Знамето е ушито от тежък копринен плат от три цвята – малинов, бял и светлосин. От двете му страни имало черен кръст, обшит с красиви златни арабески. В средата на кръста от едната страна била изобразена Иверската икона на Божията Майка, а от другата страна -светите братя Кирил и Методий и надлежно надписи: „ Города Самара, болгарскому народу в 1876 году “ и „ Да воскреснет Бог и расточится врази его. “
Самарското знаме е единственото знаме в историята на България, наградено с Орден „ За смелост “.
Самарското знаме е един от първите български бойни знамена, национална реликва. То е един от най-важните военни знаци на Българската войска. На 18 май 1877 година в Плоещ делегация от Самара, отпред с Ефим Кожевников връчва Самарското знаме на Българското опълчение на специфична гала, в която знамето е заковано на дръжката със златни пирони. Последният гвоздей е закован от остарелият поборник войводата дядо Цеко Петков, който смъква калпак и с вдигнат към небето взор възкликва: „ Да даде Господ това свято знаме да премине от край до край през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, дами и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане дълготраен мир и благополучие. “ Войводата взе участие и в освободителната руско-турска война. След нея отдава живота си на нова България. Той е депутат в учредителното национално заседание и в първото нормално национално заседание. Участва в приемането на Търновската конституция.
По време на Руско-турската война (1877 – 1878 г.) то се трансформира в формалното знаме на българските доброволци в границите на съветската армия. Участва в едни от най-ключовите боеве по време на военните дейности.
Знамето е ушито от тежък копринен плат от три цвята – малинов, бял и светлосин. От двете му страни имало черен кръст, обшит с красиви златни арабески. В средата на кръста от едната страна била изобразена Иверската икона на Божията Майка, а от другата страна -светите братя Кирил и Методий и надлежно надписи: „ Города Самара, болгарскому народу в 1876 году “ и „ Да воскреснет Бог и расточится врази его. “
Самарското знаме е единственото знаме в историята на България, наградено с Орден „ За смелост “.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ