Благоевград е град в Югозападна България. Той е център на

Благоевград е град в Югозападна България. Той е център на община Благоевград и на област Благоевград. Отстои на 96 км южно от столицата София, на 34 км в същата посока от гр. Дупница и на към 60 км югоизточно от гр. Кюстендил.

Гоце Делчев - градът с име на български бунтовник

 Благоевград е ситуиран в долината на река Струма, в така наречен Благоевградска долина, която е подписана сред планините Рила и Влахина. Градът се простира измежду най-западните възвишения на Рила и равнината под тях, на 360 м н. в. През него тече по-малката река Бистрица (ляв приток на Струма). В североизточната висока част на града бликат термални извори с температура до 55°С (около 30 на брой, каптирани през 1939 г.). По състав са сходни с минералните води в Сапарева баня и Кюстендил.

 От север, изток и юг градът е обкръжен с хълмове, обрасли със смесена растителност (широколистни и борови гори, храсти), а на запад се разстила благоевградското поле, в чийто западен край тече пълноводната Струма. Климатът е преходноконтинентален с беломорско въздействие и се отличава с мека зима и горещо лято. Почвите са алувиални и излужени канелени. Тези естествени условия благоприятстват за развиване на разнородни аграрни култури: зърнени, фуражни, зеленчукови, овощия и лозя, както и за практикуване на продуктивно отглеждане на животни (говедовъдство, овцевъдство, свиневъдство и др.).

 Благоевград е населено място с богата многовековна история. Следи от поселищен живот в региона на града има още от бронзова ера (1500–1200 година прочие Хр.). От този интервал са проучени две каменни постройки в местността „ Кайменска чука ” край Благоевград и в местността „ Кръсто ”, край село Покровник. Такива постройки, с контролно наблюдателни и отбранителни функционалности, в Благоевградското поле са регистрирани още 11.

 През елинистичния интервал (около V-II в. прочие Хр.) при топлите минерални извори в рамките на днешния град поражда тракийското населено място Скаптопара. Най-вероятно селището е формирано след завоевателните походи на македонците и в резултат на доста въздействие на гръцките колонии по крайбрежието на Егейско море. Може би за това приказва и неговото название, което съгласно някои откриватели има трако-гръцки генезис - от гръцката дума „ скаптос “ - копач и тракийската дума „ пара “ - населено място, пазарище, при което дословният превод на името е " изкопаният град ". За произхода на името на населено място има и друга догадка, която наподобява по-правдоподобна. Според нея името „ Скаптопара “ има напълно тракийски генезис, а точно - то произлиза от тракийските думи “скепта ” - горно, локално и “пара ” - място за среща, сборище, тържище. От тук идва и етимологията на тракийското название “скаптопара ” – горно тържище. Селището получава това име по отношение на провеждал се наоколо огромен панаир. Не се изключва панаирът да се е провеждал и преди влизането на тези земи в рамките на Римската империя (II в. прочие Хр.).

Непокорният Иваил - българският цар Ивайло

 За названието на античното населено място и състоялия се в неговата местност панаир научаваме от открития през 1868 година така наречен Скаптопаренски надпис от 238 година сл. Хр., който съставлява просба/молба от жителите на това населено място до император Гордиан ІІІ (238-244). От него разбираме, че селището се намира в едно доста привлекателно място - измежду гори, полета и топли, лековити минерални извори: ”топли води, най-пригодни освен за лукс, само че и за здраве и гледане на телата... ”. Недалеч от него годишно се организира “прочут панаир ”, който продължава повече от 15 дни. На него се стичат търговци, бойци, наместници и прокуратури.

 През І-II век земите към горното течение на Струма влизат в тактика Дантелетика (Danteletike), намираща се в най-западната част от провинция Тракия. По-късно Дантелетика е трансформирана в градска територия, носеща името на средището ѝ – Пауталия (дн. Кюстендил). Но след III в. региона и сходните ѝ в съседство са откъснати от Тракия и са обособени в обособена провинция, наречена Средиземна Дакия с основен град Сердика (дн. София). Тогава Скаптопара, наред с Пауталия и Германия (дн. Сапарева баня), е едно от основните селища на посочената провинция. За разрастването му спомага минаващият наоколо Струмски път, който свързва Подунавието и Сердика с Беломорието.

 Римският интервал, присъщ с достиженията във всяка една област на човешкия живот – строителство, архитектура, търговия, занаяти, обичай и просвета, е засвидетелстван с множеството находки на територията на община Благоевград (регистрирани са общо 90 антични обекта). В тази ера са строят доста замъци, отбранителни оборудване и пътища. Такъв път, свързващ долината на Струма с долината на Вардар, е минавал през землището на близкото с. Дренково. Този друм може би е бил значима пътна артерия, свързваща селищата от долината на Струма с огромния административен център Пауталия (дн. Кюстендил). В същото село е открита квадратна постройка с отбранителни полукръгли кули в четирите ъгъла. Днес постройката е обект за културно-исторически туризъм.

Село Ичера се слави със слънчевите си къщи

 През късната древност (IV – VI в.), когато тези земи попадат в рамките на Източната Римска империя (Византия) и след приемането на новата християнска вяра (началото на IV в.), се следи интензивно строителство на църкви – вид базилики. От този интервал е базиликата в квартал Струмско. В VІ-VІІ в. славяни и българи идват и трайно се заселват в земите на юг от Дунава, в това число и по поречието на Горна и Средна Струма. Липсват сигурни исторически данни за ориста на Скаптопара през VІ – VІІ в. Оскъдна е и информацията за идващите епохи. Но може да се допусна, че сходно на доста ранновизантийски селища, те е била опустошена при масираните безчовечен нашествия от север в края на VІ в.

 Благоевградската долина влиза в рамките на Първата българска страна през първата половина на ІХ в., при ръководството на кан Пресиан. Тогава в региона към днешния град стартира строителство на замъци, които имат военно-охранителни функционалности – при селищата Долно Церово, Крупник, Стоб и други Информация за това ни дават и регистрирани при теренни обхождания в землището на Община Благоевград средновековни поселения, селища, замъци, църкви, манастири и некрополи – общо 11 на брой, които са датирани за времето от ІХ – XIV в.

 От паметните здания от този интервал най-често се срещат дребните еднокорабни, едноапсидни църкви, каквато е църквата в с. Габрово или триконхални, кръстокуполни църкви, към който вид се отнася църквата в с. Дренково. И двете църкви са в забележителна степен непокътнати, като има подобие сред тях при оформянето на западната фасада с ниши и аркирани входни порти. Най-вероятно са построени в края на ХІІ доникъде на ХІV в. За съществуването на населено място на мястото на антична Скаптопара, стартира да се загатва в османските документи от XVI в. и идващите епохи. За пръв път селището се загатва в съдийски акт от 1502 година под името Джума Базари. Под същото име то се среща и в обширния данъчен указател за Кюстендилски санджак от 1570-73 година По това време популацията му се състои от към 200 мюсюлмани и едвам към 30 християни, а административно принадлежи към обширната Дупнишка нахия (околия) с център град Дупница.

 През 1595 година селището, към този момент със статут на дребен град-паланка, се загатва с наименование Джума, като в него има челник, суббашия, еничари и спахии. В различен османски документ се приказва за селото Покровник до Джума Базари. Близо половин век по-късно, в средата на XVII в. от тук минава османският странник Евлия Челеби, който написа, че „ градчето Орта джумаа, Дупнишка нахия има 200 покрити с керемиди къщи. Има огромна джамия с доста богомолци. Има 80 дюкяна и доста минерални извори. “ Твърде допустимо е представката “орта ” (среда), да е прибавена от самия странник, с цел да подчертае средищното състояние на градчето, а дружно с това и значимото му значение.

 Едва в края на ХVІІІ в. настъпват промени в административния статут на селището. В турски документ от 1798 година се загатва за Джумайска каза; в различен – от 1845 година се показва нахията Джумая и едвам през 1873 година градът се загатва като център на сподели в Софийски санджак. До 1905 година казалийският център продължава да се изписва като Джума. В Салнаме на Солунския вилает от тази година градът към този момент е с името Горна Джумая - “горен пазар ” /тур./.

През целия османски интервал в Горна Джумая безспорен превес има мюсюлманското население. Това е отразено и от френския геолог Ами Буе през 30-те години на XIX в. Той разказва Джумая като: "..град с 3000 до 4000 поданици, в който живее унаследен челник, джамиите потвърждават, че има много турци, наред с българите. Улиците са настлани и прекомерно неправилни ". Определяща роля за издигането на Джума през ХІХ в. като икономически център и за включването на популацията в обществено-политическите процеси има забележителната смяна на неговия етнически състав. Демографските промени стартират през втората половина на ХVІІІ в. Особено динамично те се развиват при започване на ХІХ в. От близките села се преселват занаятчии и търговци, които се настаняват в днешния квартал Варош и трансформират етническия и състав на града. Но без значение от това, до неговото избавление (1912 г.), градът си остава преобладаващо турски.

Гените на един враждебен народ

 Църквата „ Въведение Богородично “ е построена през 1840-1844 година, откакто жителите на Джумая издействат султански ферман за построяването ѝ. По-късно в двора на църквата е намерено учебно заведение, което било правоприемник на по-старото - килийно, което също се намирало на това място. В днешния си тип църквата е достигнала след преизграждания и художествени оформления, траяли към 50 години след освещаването ѝ.

 На 12.ІІ.1878 година градът е освободен от съветските войски, предвождани от майор Орлински и популацията посреща с наслада освободителите. Но свободата не трае дълго. Скоро границата е открита на няколко километра северно от града (на река Рилска при с. Бараково) и той остава още веднъж в границите на турската империя. През 1900 година съгласно известната статистика на Васил Кънчов популацията на Горна Джумая (Йокари Джумая) брои 6440 души, от които 1250 българи, 4500 турци, 60 гърци, 250 власи, 180 евреи и 200 роми.

 Горна Джумая е дефинитивно освободен от българската войска по време на Балканската война - на 5 октомври 1912 година, откакто остава 34 години под турско иго, вследствие решенията на Берлинския контракт от 1878 година След Междусъюзническата (1913) и Първата международна война (1918) в града се заселват многочислени маси българи-бежанци, прокудени от родните си места в Егейска Македония и Вардарска Македония. Турците напущат града, а на тяхно място се заселват преселници. Създават се и нови махали, с което градът придобива нов образ.

 От 1913 година градът става околийски център и седалище на 14 македонски полк. През 1917 година е приключена теснолинейката, свързваща Радомир, Г. Джумая и Петрич. Постепенно почнало благоустройството и хигиенизирането на града. През 1921 година в Г. Джумая се реалокира Солунската гимназия „ Св. Св. Кирил и Методий “, през днешния ден Национална филантропична гимназия. Изградени са голям брой публични здания. В интервал сред двете международни войни се съживяват търговията и занаятите. Откриват се клонове на няколко банки. Поставя се началото на кооперативното придвижване с основаване на кооперация “Бохча ” и разкриване клон на ПК “Освобождение ”. Но главен занаят на популацията остава тютюнопроизводството и преработката на тютюн. Откриват се няколко тютюневи склада на “Никотея ” и други акционерни сдружения. Допълнителен стопански подтик на града дава и откриването на естествената жп линия Дупница - Горна Джумая (1937).

 Поврат в развиването на града настава след идването на социалистическата власт на 9.09.1944 година Започва постепенна индустриализация, при което аграрния стопански профил на града е заменен с индустриален. Развитието на промишлеността се прави въз основата на промишлени предприятия основно в тютюневата и хранителната индустрия. Местната промишленост се развива с изключително бързи темпове през 60-те и 70-те години. Откриват се десетки предприятия, измежду които: тютюнев комбинат „ Пирин “ с цигарена фабрика, пивоварен цех „ Пиринско питие “, дружество на „ Винпром “, месокомбинат, млекоцентрала, цех за градивни детайли, цех за измерителни уреди, текстилен комбинат и други Селското стопанство е интензивно, профилирано основно в производството на тютюн и зеленчуци, само че добре развито е и овощарството и отглеждането на животни.

 На 9 май 1950 година Горна Джумая е преименуван на Благоевград в чест на социалистическия деятел Димитър Благоев. През 1954 година към града е присъединено село Грамада, а през 1973 година и село Струмско. Икономическите и социално-културните преимущества в Благоевград притеглят доста хора от цяла Югозападна България, което, наред с естествения демографски приръст, спомага за бързо повишаване на популацията.

 Коренна смяна в образа и насоката на развиване на Благоевград настава в края на 80-те години на XX в., когато се прокарва така наречен строителна стратегия " Дипломатически корпус ". Изгражда се напълно нов център на града, преобразени са общинските здания, строят се и нови такива. С основаването на Американския университет, а по-късно и с одобряването Югозападния университет " Неофит Рилски ", с неговите към 20 000 студенти, Благоевград се обособява като академични център.

Красивите планински върхове на България

 Днес, мощно усещане на гостите на Благоевград прави неповторимото комбиниране на старинна и модерна архитектура. Една най-големите забележителности на града е възрожденският квартал " Вароша ", въпреки че може да бъде забелязан в освежен тип, тук са непокътнати достоверният образ на къщи от XVIII-XIX в. и тесни калдъръмени улички. В квартала се намират: възрожденската черква " Въведение Богородично " (обявена за народен монумент на културата), къщата на Георги Измирлиев – Македончето (революционер в Априлското въстание), Държавният куклен спектакъл, художествената изложба " Станислав ", многочислени пъстри ателиета на художници и колоритни дюкяни на занаятчии.

 Музеят е учреден през 1952 година и има добре построена конструкция с съществени отдели: „ Археология ”, „ Етнография ”, „ Българските земи XV-ти – началото на XX-ти век ”, ”Нова и най-нова история ”, ”Природа ” и „ Художествен ”. Разполага с съвременна постройка, в която е построена непрекъсната експозиция по зали: археология, природа, епохата на Възраждането, етнография. Музеят провежда и краткотрайни изложения. В експозицията и във фонда на РИМ - Благоевград се съхраняват хиляди свидетелства от историческото минало на Югозападна България, забавни материали от културното и естественото завещание на България.