Кристалина Георгиева: Уроци по шофиране от пътуването на Полша към растеж
Благодаря ви. Приятно ми е да бъда с вас този следобяд.
Всеки път, когато пристигам в Полша, си припомням първото си посещаване през 1980 година Студената война към момента продължаваше, рафтовете на магазините бяха празни и животът беше битка за мнозина.
Бях млад професор, гостуващ във Вроцлавския стопански университет. Домакините ни бяха общителни, само че това бяха времена на оскъдност и не можеха да ни предложат хубава вечеря. За благополучие, можете да разчитате на изобретателността на полските хора: с цел да покажат гостоприемството си, те ни предложиха уроци по шофиране. Така се научих да карам – в дребен Фиат, създаден в Полша.
Днес, на път за тук, беше необикновено да видя какъв брой доста е постигнала страната. Това е удостоверение за полското знамение – трансформацията на стопанска система, която изчезваше зад Желязната завеса, в най-голямата в Централна Европа и една от най-динамичните в Европа.
В днешно време създавате вълнуващи започващи компании като учредената в Полша ElevenLabs, чийто програмен продукт основава необикновено реалистични гласове, генерирани от изкуствен интелект – макар че ви давам обещание, че сега приказвам в действителност аз!
Днес бих желал да се спра на забележителния път на Полша и на уроците, които той крие за Европа.
Първо, един малко прочут факт. Полша е една от първите страни, подписали историческата конференция в Бретън Уудс през 1944 година, която води до основаването на МВФ и Световната банка.
За страдание, историята пое по друг път и Полша не съумя да се причисли към Фонда до четири десетилетия по-късно, през 1986 година Както мнозина от вас ще си спомнят, полската стопанска система тогава беше в неприятно положение. Доходите на човек бяха към 40 % от равнищата в Западна Европа. А дефицитът на артикули и жилища беше сериозен.
Това, което се случи по-късно, е една от най-хубавите истории за триумф на нашето време. В продължение на четири десетилетия Полша увеличи приходите си до почти 80 % от междинните за Европейски Съюз. Сега страната се конкурира за 20 -та по величина стопанска система в света, като се чака да надмине Япония и Испания във връзка с глава от популацията и скоро може да се приближи до Южна Корея.
Нека слага тази история на триумфа в по-глобална вероятност: като се изключи финансовите центрове и експортьорите на нефт, Полша има втория най-бърз ритъм на конвергенция на приходите в света през последните 20 години.
В доста страни подобен бърз напредък е съпроводен със обществени и екологични несъответствия. Не и в Полша.
Неравенството в приходите е намаляло през последното десетилетие. А през последните 30 години излъчванията на парникови газове в Полша са намалели с 18%, а интензитетът на излъчванията на единица продукция е намалял доста повече, в сравнение с в развита Европа.
В последна сметка: Полша сподели, че бързият, резистентен и приобщаващ напредък е вероятен.
Как Полша направи това – и какви поучения можем да извлечем от това?
Първи урок : смисъла на мощните институции и макроикономическата непоклатимост.
През 90-те години на предишния век Полша уверено и с огромен гърмеж демонтира добивните некомпетентни институции на комунизма и построи институциите на приобщаваща пазарна стопанска система.
След това, водена от пътя си към присъединение към Европейски Съюз, Полша задълбочи тези промени. Тя преструктурира стоманодобивния и въгледобивния бранш, приспособява земеделието към общата селскостопанска политика и укрепи върховенството на закона.
Силата на полските институции постави основите за отличните стопански резултати и способността ѝ да реагира на разтърсвания. Възползвайки се от мощна, самостоятелна централна банка, Полша означи междинна инфлация от едвам 2% сред 2000 и 2020 година, даже когато поддържаше плаващ валутен курс. А преди пандемията общественият дълг беше единствено 45% от Брутният вътрешен продукт, което даде на Полша пространство да реагира уверено на Коронавирус и, когато събитията го изискват, да влага съществено в националната сигурност.
Втори урок , откритостта. Полша непрекъснато понижава комерсиалните бариери, като междинните мита са спаднали с 90% за три десетилетия. Това е дало на полските компании на ниска цена достъп до световни първични материали.
Полша също се отвори за задгранични вложители, привличайки директни задгранични вложения, равни на към 50 % от днешния Брутният вътрешен продукт – повече от всяка друга страна от Централна и Източна Европа.
Тази инвестиция донесе технологии и ноу-хау. През последните 20 години продуктивността на Полша е нараствала със междинен годишен ритъм от три %. За съпоставяне, други страни от Централна, Източна и Югоизточна Европа означиха растеж от 2 %, а еврозоната единствено 1 %.
Това са значими уроци за останалата част от района и оттатък него: по-силните институции, по-голямата отвореност, по-интегрираните пазари на труда и натрупването на капитал покачват продуктивността и форсират конвергенцията на приходите.
Това ме довежда до последния ми въпрос: какво би трябвало да направи Полша, с цел да поддържа триумфа си?
Тук дано признаем, че всички страни са изправени пред притеснителна световна среда: страните от Европейски Съюз са изложени на по-високи търговски бариери, все по-крехки вериги за доставки и възходяща конкуренция за редки материали.
И Европа е изправена пред следващия потрес в енергийните доставки, този път от спора в Близкия изток. И въпреки шокът до момента да е по-малък, в сравнение с през 2022 година, този път европейските страни имат още по-малко политическо пространство за реакция.
Вътрешно Полша също е изправена пред провокации. Миналата година тя регистрира втория по величина фискален недостиг в Европа, частично заради по-високите разноски за защита. Населението ѝ в трудоспособна възраст понижава. И макар мощното внедряване на технологии, локалните нововъведения се нуждаят от подтик.
Част от решението се крие в потвърждаването на мъчно извоюваната известност на Полша за рационална макроикономическа политика. Срещу последния потрес в енергийните доставки, Националната банка на Полша би трябвало да поддържа явен фокус върху ценовата непоклатимост. Фискалната поддръжка би трябвало да бъде добре ориентирана към уязвимите семейства.
В по-широк смисъл, макроикономическата непоклатимост изисква понижаване на фискалния недостиг. Как ще се реализира това – дали посредством по-високи налози или по-ниски разноски, или посредством композиция от двете – е въпрос на Полша. Но корекцията не трябва да се отсрочва прекомерно дълго.
Относно разноските за защита, дано кажа няколко думи. Както Полша добре знае, укрепването на националната сигурност е скъпоструващо. Нашето също по този начин демонстрира, че натрупването на отбранителни запаси нормално води до дребен напредък в кратковременен проект, изключително когато оборудването би трябвало да бъде импортирано. Натрупването на дълг за финансиране на защитата, с стеснен подтик на растежа, не е устойчива композиция.
За да се подсигурява, че националната сигурност не е за сметка на икономическата непоклатимост, се открояват два целта. Първо, харчете по-добре: координирайте в цяла Европа, с цел да избегнете повтаряне и да овладеете мащаба. И второ, изградете лична екосистема на Европа за започващи компании – в това число в Полша, тъй че разноските за защита да укрепят научноизследователската и развойна активност и нововъведенията вкъщи.
Всъщност, продължаващият мощен напредък на продуктивността ще бъде основен за поддържане на инерцията на Полша – и това ще изисква по-голям прогрес по структурните промени. Привличането на повече дами на пазара на труда, в това число посредством обезпечаване на спомагателни грижи за деца, и повишението на цифровите умения посредством стратегии за образование сигурно биха помогнали.
Може да се направи повече и за възстановяване на капиталовия климат в Полша. Например, намаляването на данъчните тласъци за недвижими парцели, като в същото време се ускори поддръжката за рисковия капитал и фондовете за частен капитал, може да помогне на новаторските компании да се появят и да се развиват.
В допълнение към предприемането на дейности вкъщи, Полша би трябвало да бъде и мощен глас и движеща мощ за реформиране на Европа. Полските компании са конкурентоспособни и амбициозни, само че фрагментацията на европейските закони, разпореждания и инфраструктура лимитира техния мащаб. Полската стопанска система би спечелила от възобновен подтик за задълбочаване на европейския обединен пазар.
Дневният ред е явен. Фирмите, регистрирани в една европейска страна, би трябвало да могат да работят безпроблемно във всички страни. Националните бариери за нахлуване и регулаторното свръхрегулиране би трябвало да бъдат отстранени, а подвижността на работната мощ да се усъвършенства. Нека превърнем 28-ия режим в действителност!
Капиталовите пазари на Европейски Съюз също би трябвало да бъдат задълбочени и интегрирани. По-голям, обединен пазар за капитал би разширил рисковото финансиране за започващи и разрастващи се предприятия, би понижил разноските за финансиране и би обезпечил по-стабилно финансиране при разтърсвания.
И апелирам – помогнете за консолидираното на европейския енергиен пазар. Европа се нуждае от интегрирана електроенергийна система, с цел да понижи неустойчивостта на цените, да ускори устойчивостта и да отключи преимуществата на възобновимите енергийни източници за енергийна сигурност, досегаемост и зелен преход.
Ползата от тези европейски промени може да бъде забележителна. Смятаме, че завършването на единния пазар на Европейски Съюз, наред със мощни структурни промени на национално равнище, би могло да увеличи европейската продуктивност с към 20 %. Това би могло да активизира стотици милиарди евро частни вложения през идващото десетилетие. Каква премия!
И една отворена към външния свят и амбициозна Полша може да помогне това да се трансформира в действителност. Днес гласът на Полша се чува все по-често на международната сцена. Поканата на Полша за тазгодишните срещи на Г-20 е доказателство за възходящото ѝ въздействие.
Като остарял другар и дълготраен обожател на Полша, Ви приканвам да употребявате мъчно извоюваното си въздействие, с цел да стимулирате напредъка на европейско равнище. Възползвайте се от мощния стопански образец на Полша. Защитете икономическите хрумвания, които са в основата на полското знамение. Изградете обединения със страни със сходно мислене по въпроси от общоевропейско значение.
Позволете ми да завърша, като Ви поздравя за големия напредък на Полша. Наистина е вдъхновяващо да го следя. За Фонда – и за мен персонално. Очаквам с неспокойствие по-нататъшен прогрес, до момента в който продължавате със идната фаза на промените. Можете да разчитате на МВФ като ваш сътрудник!
Декуй!
Всеки път, когато пристигам в Полша, си припомням първото си посещаване през 1980 година Студената война към момента продължаваше, рафтовете на магазините бяха празни и животът беше битка за мнозина.
Бях млад професор, гостуващ във Вроцлавския стопански университет. Домакините ни бяха общителни, само че това бяха времена на оскъдност и не можеха да ни предложат хубава вечеря. За благополучие, можете да разчитате на изобретателността на полските хора: с цел да покажат гостоприемството си, те ни предложиха уроци по шофиране. Така се научих да карам – в дребен Фиат, създаден в Полша.
Днес, на път за тук, беше необикновено да видя какъв брой доста е постигнала страната. Това е удостоверение за полското знамение – трансформацията на стопанска система, която изчезваше зад Желязната завеса, в най-голямата в Централна Европа и една от най-динамичните в Европа.
В днешно време създавате вълнуващи започващи компании като учредената в Полша ElevenLabs, чийто програмен продукт основава необикновено реалистични гласове, генерирани от изкуствен интелект – макар че ви давам обещание, че сега приказвам в действителност аз!
Днес бих желал да се спра на забележителния път на Полша и на уроците, които той крие за Европа.
Първо, един малко прочут факт. Полша е една от първите страни, подписали историческата конференция в Бретън Уудс през 1944 година, която води до основаването на МВФ и Световната банка.
За страдание, историята пое по друг път и Полша не съумя да се причисли към Фонда до четири десетилетия по-късно, през 1986 година Както мнозина от вас ще си спомнят, полската стопанска система тогава беше в неприятно положение. Доходите на човек бяха към 40 % от равнищата в Западна Европа. А дефицитът на артикули и жилища беше сериозен.
Това, което се случи по-късно, е една от най-хубавите истории за триумф на нашето време. В продължение на четири десетилетия Полша увеличи приходите си до почти 80 % от междинните за Европейски Съюз. Сега страната се конкурира за 20 -та по величина стопанска система в света, като се чака да надмине Япония и Испания във връзка с глава от популацията и скоро може да се приближи до Южна Корея.
Нека слага тази история на триумфа в по-глобална вероятност: като се изключи финансовите центрове и експортьорите на нефт, Полша има втория най-бърз ритъм на конвергенция на приходите в света през последните 20 години.
В доста страни подобен бърз напредък е съпроводен със обществени и екологични несъответствия. Не и в Полша.
Неравенството в приходите е намаляло през последното десетилетие. А през последните 30 години излъчванията на парникови газове в Полша са намалели с 18%, а интензитетът на излъчванията на единица продукция е намалял доста повече, в сравнение с в развита Европа.
В последна сметка: Полша сподели, че бързият, резистентен и приобщаващ напредък е вероятен.
Как Полша направи това – и какви поучения можем да извлечем от това?
Първи урок : смисъла на мощните институции и макроикономическата непоклатимост.
През 90-те години на предишния век Полша уверено и с огромен гърмеж демонтира добивните некомпетентни институции на комунизма и построи институциите на приобщаваща пазарна стопанска система.
След това, водена от пътя си към присъединение към Европейски Съюз, Полша задълбочи тези промени. Тя преструктурира стоманодобивния и въгледобивния бранш, приспособява земеделието към общата селскостопанска политика и укрепи върховенството на закона.
Силата на полските институции постави основите за отличните стопански резултати и способността ѝ да реагира на разтърсвания. Възползвайки се от мощна, самостоятелна централна банка, Полша означи междинна инфлация от едвам 2% сред 2000 и 2020 година, даже когато поддържаше плаващ валутен курс. А преди пандемията общественият дълг беше единствено 45% от Брутният вътрешен продукт, което даде на Полша пространство да реагира уверено на Коронавирус и, когато събитията го изискват, да влага съществено в националната сигурност.
Втори урок , откритостта. Полша непрекъснато понижава комерсиалните бариери, като междинните мита са спаднали с 90% за три десетилетия. Това е дало на полските компании на ниска цена достъп до световни първични материали.
Полша също се отвори за задгранични вложители, привличайки директни задгранични вложения, равни на към 50 % от днешния Брутният вътрешен продукт – повече от всяка друга страна от Централна и Източна Европа.
Тази инвестиция донесе технологии и ноу-хау. През последните 20 години продуктивността на Полша е нараствала със междинен годишен ритъм от три %. За съпоставяне, други страни от Централна, Източна и Югоизточна Европа означиха растеж от 2 %, а еврозоната единствено 1 %.
Това са значими уроци за останалата част от района и оттатък него: по-силните институции, по-голямата отвореност, по-интегрираните пазари на труда и натрупването на капитал покачват продуктивността и форсират конвергенцията на приходите.
Това ме довежда до последния ми въпрос: какво би трябвало да направи Полша, с цел да поддържа триумфа си?
Тук дано признаем, че всички страни са изправени пред притеснителна световна среда: страните от Европейски Съюз са изложени на по-високи търговски бариери, все по-крехки вериги за доставки и възходяща конкуренция за редки материали.
И Европа е изправена пред следващия потрес в енергийните доставки, този път от спора в Близкия изток. И въпреки шокът до момента да е по-малък, в сравнение с през 2022 година, този път европейските страни имат още по-малко политическо пространство за реакция.
Вътрешно Полша също е изправена пред провокации. Миналата година тя регистрира втория по величина фискален недостиг в Европа, частично заради по-високите разноски за защита. Населението ѝ в трудоспособна възраст понижава. И макар мощното внедряване на технологии, локалните нововъведения се нуждаят от подтик.
Част от решението се крие в потвърждаването на мъчно извоюваната известност на Полша за рационална макроикономическа политика. Срещу последния потрес в енергийните доставки, Националната банка на Полша би трябвало да поддържа явен фокус върху ценовата непоклатимост. Фискалната поддръжка би трябвало да бъде добре ориентирана към уязвимите семейства.
В по-широк смисъл, макроикономическата непоклатимост изисква понижаване на фискалния недостиг. Как ще се реализира това – дали посредством по-високи налози или по-ниски разноски, или посредством композиция от двете – е въпрос на Полша. Но корекцията не трябва да се отсрочва прекомерно дълго.
Относно разноските за защита, дано кажа няколко думи. Както Полша добре знае, укрепването на националната сигурност е скъпоструващо. Нашето също по този начин демонстрира, че натрупването на отбранителни запаси нормално води до дребен напредък в кратковременен проект, изключително когато оборудването би трябвало да бъде импортирано. Натрупването на дълг за финансиране на защитата, с стеснен подтик на растежа, не е устойчива композиция.
За да се подсигурява, че националната сигурност не е за сметка на икономическата непоклатимост, се открояват два целта. Първо, харчете по-добре: координирайте в цяла Европа, с цел да избегнете повтаряне и да овладеете мащаба. И второ, изградете лична екосистема на Европа за започващи компании – в това число в Полша, тъй че разноските за защита да укрепят научноизследователската и развойна активност и нововъведенията вкъщи.
Всъщност, продължаващият мощен напредък на продуктивността ще бъде основен за поддържане на инерцията на Полша – и това ще изисква по-голям прогрес по структурните промени. Привличането на повече дами на пазара на труда, в това число посредством обезпечаване на спомагателни грижи за деца, и повишението на цифровите умения посредством стратегии за образование сигурно биха помогнали.
Може да се направи повече и за възстановяване на капиталовия климат в Полша. Например, намаляването на данъчните тласъци за недвижими парцели, като в същото време се ускори поддръжката за рисковия капитал и фондовете за частен капитал, може да помогне на новаторските компании да се появят и да се развиват.
В допълнение към предприемането на дейности вкъщи, Полша би трябвало да бъде и мощен глас и движеща мощ за реформиране на Европа. Полските компании са конкурентоспособни и амбициозни, само че фрагментацията на европейските закони, разпореждания и инфраструктура лимитира техния мащаб. Полската стопанска система би спечелила от възобновен подтик за задълбочаване на европейския обединен пазар.
Дневният ред е явен. Фирмите, регистрирани в една европейска страна, би трябвало да могат да работят безпроблемно във всички страни. Националните бариери за нахлуване и регулаторното свръхрегулиране би трябвало да бъдат отстранени, а подвижността на работната мощ да се усъвършенства. Нека превърнем 28-ия режим в действителност!
Капиталовите пазари на Европейски Съюз също би трябвало да бъдат задълбочени и интегрирани. По-голям, обединен пазар за капитал би разширил рисковото финансиране за започващи и разрастващи се предприятия, би понижил разноските за финансиране и би обезпечил по-стабилно финансиране при разтърсвания.
И апелирам – помогнете за консолидираното на европейския енергиен пазар. Европа се нуждае от интегрирана електроенергийна система, с цел да понижи неустойчивостта на цените, да ускори устойчивостта и да отключи преимуществата на възобновимите енергийни източници за енергийна сигурност, досегаемост и зелен преход.
Ползата от тези европейски промени може да бъде забележителна. Смятаме, че завършването на единния пазар на Европейски Съюз, наред със мощни структурни промени на национално равнище, би могло да увеличи европейската продуктивност с към 20 %. Това би могло да активизира стотици милиарди евро частни вложения през идващото десетилетие. Каква премия!
И една отворена към външния свят и амбициозна Полша може да помогне това да се трансформира в действителност. Днес гласът на Полша се чува все по-често на международната сцена. Поканата на Полша за тазгодишните срещи на Г-20 е доказателство за възходящото ѝ въздействие.
Като остарял другар и дълготраен обожател на Полша, Ви приканвам да употребявате мъчно извоюваното си въздействие, с цел да стимулирате напредъка на европейско равнище. Възползвайте се от мощния стопански образец на Полша. Защитете икономическите хрумвания, които са в основата на полското знамение. Изградете обединения със страни със сходно мислене по въпроси от общоевропейско значение.
Позволете ми да завърша, като Ви поздравя за големия напредък на Полша. Наистина е вдъхновяващо да го следя. За Фонда – и за мен персонално. Очаквам с неспокойствие по-нататъшен прогрес, до момента в който продължавате със идната фаза на промените. Можете да разчитате на МВФ като ваш сътрудник!
Декуй!
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ