Благодарността е едно красиво и чисто чувство, което не само

Благодарността е едно красиво и чисто възприятие, което освен ни кара да се усещаме по-добре, само че и дава успокоение, чувство за естетика и мир.

Времето, в което живеем, неправилно е изместило фокуса ни от това, което имаме към това, което нямаме и (би трябвало да) желаеме да имаме. Метафората с чашата, която е цялостна или празна на половина според от това дали човек е оптимист или черноглед, може да се прегледа и във връзка с благодарността.

Благодарни ли сте за цялостната на половина чаша или мозъкът ви постоянно е ангажиран с концепцията, че чашата може да се изпълни догоре?

Благодарността обаче не трябва да се пояснява като изкривена позитивност . Сякаш всичко към нас е безусловно прелестно, въпреки и в реалност да не е. Благодарността е метод да се центрираме, да се успокоим, даже да пуснем корени, които да ни държат в по-бурните моменти. Може да си кажете: „ Да, има още неща, които желая да направя и да реализира, само че пък съм признателен, тъй като вече…. “.

Освен това благодарността е метод да пренастроите мозъка си от това да търси единствено минусите към това да види по-голямата и по-светлата картина. От физиологична позиция възприятието на признателност е обвързвано с предния цингуларен кортекс и медиалния префронтален кортекс – области на мозъка, които въздействат върху вземането на решения, силата на волята, мотивацията и настроението.