,,Благодарна съм на Бог, че на тези години мога все

,,Благодарна съм на Бог, че на тези години мога към момента да съм образец, признателна съм му, че към момента мога да оказвам помощ и да давам, тъй като, когато дадеш, тогава и получаваш. И още повече съм признателна за признанието „ Вдъхновител и страж на непреходните полезности ".

Това сподели пред " България Днес " галактическият глас на България националната певица Валя Балканска, която е номинирана за влиятелната премия „ Вдъхновител и страж на непреходните полезности ". 84-годишната изпълнителка като същински обединител на нацията споделя : „ Защо българите не се хванем всички дружно и да поведем като нация едно българско хоро и да оправим бакиите у нас, а се гледаме като освирепели зверове, изключително пък в огромните градове! ".

Церемонията ще ce състои на 19 март в столицата и ще отличи дами с принос в обществото, стопанската система и културата. Номинацията на Валя Балканска е самопризнание за нейната задача като нравствен водач и обединител на нацията, споделиха уредниците.

„ Духовният водач не би трябвало да споделя думата „ не “ и „ не мога “ и да познава и употребява думата „ благодаря ", упорства Валя Балканска и изяснява: „ Аз не се усещам гласа на Космоса, тъй като аз съм човек, крепко стъпил на земята, и постоянно съм се чувствала равна с всички елементарни хора. Който лети високо, той пада в ниското и не знае къде попада. Аз вървя по твърдата българска земя, български самун хапвам ".

Народната певица споделя, че зимите прекарва в Смолян, а летата на ранчото си край града, където се грижи за градинката и за насажденията си.

„ Хората не схващат, че когато работиш земята, тя те лекува и най-после те прибира. Земята просто лекува и аз до последно няма да се откажа нито от земята, нито от планината, тъй като там вдишвам “, признава изпълнителката на песента „ Излел е Делю Хайдутин ". „ Дърветата ми са като деца, прегръщам ги. Преди години бях в Япония, върнах се и след един месец пристигна един японец на посетители на ранчото ми и ми сподели: " Ти си толкоз фамозна, пък си се свряла тук в гората ". И аз му отвърнах: „ Ако отскубна дървото и го преместя на друго место, то ще изсъхне. И аз по този начин, тук на родното ранчо цъфтя, тук ми е мястото. Защото непознатата земя ми е мащеха, а моята си ми е майка! ".

Тя споделя, че не може да живее без звуците на птиците и без ситното ръмене на дъждеца – „ това е музика за моите уши! ".