Защо плодовата муха е звезда в лабораторията
Благодарение на тях има връчени към 5 Нобелови награди, те са главните герои в откриването на някои от най-хубавите питиета, както и за още доста други специфични открития на човечеството. Въпреки невероятните си триумфи, не престават да се считат за дребни, досадни и не постоянно желаеме да са към нас? В научният свят са известни като Drosophila melanogaster, само че ние ги познаваме като плодовите мухи.
В света на науката, те са звездите и умерено могат да се мерят с Брад Пит. Кога ги виждате най-често, нормално до момента в който имате купа с плодове в кухнята, в случай че се чудите за какво ви досаждат, най-вероятно не сте сами. Учените ги употребяват за откриването на отговорите на някои от най-важните въпроси в генетиката. Най-важното е, че има постоянно задоволително от тях, новото потомство идва по един път на две седмици, а лабораториите на драго сърце ги отглеждат.
Лекотата, с която могат да се отглеждат, ги слага незабавно като първите доброволци за разнообразни опити и тъкмо затова всяка лаборатория има отговорник за развъждането им. Може и да не вярвате, само че това насекомо разполага с повече от 14 000 гена, до момента в който хората разполагат с сред 20-25 хиляди такива.
Тук идва и една забавна детайлност, към 8 хиляди са идентични или аналогични на човешките. Биохимията на насекомите постоянно дава отговор с човешката, като това ни дава една безспорна независимост за провеждането на редица опити. Благодарение на всичко това ще открием, че по този начин могат да се вършат самостоятелни проучвания, както и генетични, само че също така можем да следим, че мухите могат да се употребяват за наблюдаване нацяло потомство.
Правят се опити с смяна на климата, следи се метаболизма и тъкмо тези наблюдения ни демонстрират и някои от най-важните благоприятни условия в тази посока. Тези качества надалеч не значат, че мухите са изключително лесни за боравене – лаборантите признават, че са тъкмо толкоз досадни, колкото и над плодовете ви.
Освен това дребните им размери вършат дисекцията съвсем невъзможна, само че съвсем. Другият проблем е, че макар приликите, сред индивидът и тази мушица има милиони години в еволюция. Науката употребява и други претенденти за по-сложните проблеми – лабораторните мишки от дълго време са натоварени с сложните задания на генетиката, само че при по-малките организми се крият и по-реалните отговори.
Причината е, че когато имаме не толкоз развъртян организъм, търсенето на отговори и промени в тази посока могат да бъдат открити с лекост. Без значение от направените научни опити, умерено ще открием, че размножаването им щеше да продължи и без тяхното изкуствено размножаване. Климатът в домовете и съществуването на храна ще притегли тези инсекти съвсем незабавно. Понякога няма даже да търсят домовете, изхвърлянето на свежи плодове самоуверено ги притегля още веднъж.
В края на сезона стартират да се местят и да атакуват домовете, тъй като популацията е станала малко по-сериозна. Въпреки не толкоз привлекателната им визия, те не са рискови по никакъв метод. Плодовите мухи, за разлика от всички останали, не носят никакви болести и няма по какъв начин да скапват нито един плот. Учените обаче имат и един обикновен трик за гоненето им от вкъщи. Достатъчно е да употребявате малко винен оцет в буркан, който работи като съвършен капан. А ето и защо са помогнали до този миг:
Томас Хънт Морган употребява плодова муха, с цел да открие ролята на хромозомите в наследствеността. Доказателството е направено през 1933 година
Хърман Джоузеф Мюлер употребява рентгенов лъч, с цел да увеличи разновидностите в плодовите мухи. Експериментът е изработен през 1946 година
Едуард Б. Луис, Кристина Нюслейн-Волхард и Ерик Ф. Вичаус употребяват насекомото, с цел да схванат генетични надзор на ембрионите по време на развиването му. През 1995 година получават Нобелова премия.
Ричърд Аксел концентрира рецепторите на мухите и организацията им на придвижване. За този опит през 2004 година е връчена Нобелова премия.
Юлс А. Хофман получава премията за отчитането на стаден имунитет. Тази тематика стана забавна в последните години, само че не постоянно може да се построи при хората, както ще открием през 2011 година
Джефри Хол, Майкъл Росбаш и Майкъл Йънг печелят наградата за откриването на молекулярните механизми, които управляват циркадните ритми.
Какво друго приложение откриват? На този стадий мухите вземат участие в проучването на рак, като могат да следят кои протеини оказват помощ за развиването на заболяването. Точно с тяхна помощ през днешния ден се употребяват нови лекарства, които могат да блокират въпросните протеини да се развиват, като по този метод се дава триумф на имунната система. Ще открием към 60 000 епруветки в университета в Кеймбридж, като изследователските групи са към 30. Благодарение на тези инсекти човечеството има отговор по отношение на развиването на организмите за последното хилядолетие.
Снимки: Wikipedia
