Бизони ли, тук и сега? “Да бе, да! - дето

Бизони ли, тук и в този момент? “Да бе, да! ” - дето съвсем значи “Не, бе - не! ”, но с лекинко подозрение за всеки случай. Бизони в Европа няма! Е, имало е, но не от ония “индианските ”. Всъщност същите, но с име зубри. На латински на тия от Северна Америка им се вика bison bison - по този начин, де - баш бизон. На европейските - bison bonasus, отново бизони, само че зубри. Е, у нас “зубър ” му се вика на някого, който просто зубри ли зубри (май от съветски иде), в смисъл - учи ли учи наизуст. Демек, зубрачът има връзка и с двата типа бизони - тъй като и bison bison, и bison bonasus са от животинското семейство КУХОРОГИ. То в Европа много “кухо ” зубровите бизони всеобщо са изтрепани още до края на XI век, а последните поединично чааак няколко епохи по-късно. Примерно има данни за някои от последните - един очистен в Молдова през 1762 година, а различен през 1790 година - в Трансилвания. В Полша ги завършват през 1919-а, само че най-малко давят тъгата с водка “Зубровка ”. А публично “последният див зубър в света е погубен в Кавказ от бракониери през 1927-а ”. Сега се твърди, че най-малко в зоопаркове има към 50 зубър индивида. Макар че въпреки всичко през 1951 година се стартира съживяването им посредством стартиране в дивата природа (дори и у нас), само че в резервати (като индианци май) - под защита, че другояче отново може да ги изтребят на пържоли: я за див Т-бон стек, я за още по-див антрекот и така нататък говежди работи.

Ма кво ми пука за бизоните, по този начин да се каже! Ей го на, от 4-5 години подвигат ли се подвигат и пенсии, и “държавни ” заплати, та към този момент кой ли не може да си разреши ката ден “шницел ”. Е, от смляно сякаш месо, и то свинско на кайма, и с дебееела панировка (по-дебела от вътрешното съдържание) от галета (трохи от остарял хляб), но пък засища. Нали за това беше битката по жълтите павета - всеки да може да вижда в чинията си нещо до златисто жълто изпържено, без значение става ли за преглъщане, еле пък за ястие, по-късно предизборно-изборно-следизборно петилетно изпържване. Нооо, когато стане дума “оти ги ручахме жабетата ” (по Нане и Вуте), болшинството (по-точно “болшинството ”) си мисли, даже се прави, че е ял агнешко - дори във тип на “френч рак ” (с изчистени, излъскани кокали на котлета и месото завършено по този начин, че да наподобява като корона).

Изводът е някак си очевиден. “Една вечер Клариса чула жалното врещене на агнета, които трябвало да бъдат заклани. Тя отворила кошарата, само че глупавите агнета единствено изблеяли и не излезли на открито ”. Аха, това е от “Мълчанието на агнетата ” - американската лента от 1991 година с пет Оскара по едноименния разказ на Томас Харис, с Джоди Фостър и Антъни Хопкинс в основните функции. Само дето в нашенския политпартиен филм, дето сме го гледали та гледали, и продължаваме да го гледаме, всичко е просто свинско и на кайма.

Но в настоящата конюнктура от миналата седмица въпреки всичко имаше нещо говеждо. Поне от вида “Изкарааай, Гано - говедата... Нашите, Гано - вашите... Ще ида да ги продавам... ”. Като кухороги бизони и от двата типа се омешаха ръководещото на процедура малцинство и единствено де юре опозицията - другояче де факто още по-голямо малцинство. Само с цел да си премерят кухотата въз основата на “пазарджишкия синдром ”. Който синдром, тъкмо като всеки синдром (от гръцкото безусловно „ стичане “, „ скупчване “) значи “съвкупност от признаци, феномени и признаци, свързани с болестно положение и проявяващи се по едно и също време ”. В който синдром от частичните избори за общински съвет на област Пазарджик се видя на база на предпочетеното гласоподаване, че даже и агнетата-сукалчета май са наясно, че въпреки всичко някой би трябвало да води стадото - изключително когато е единствено цялост от овчи мозъци.

Е, у нас е признато магаре да води стадото, може би по липса на бизони въпреки всичко. На които, въпреки и да са им кухи рогата, не им е кухо там под тях в главата. И тези бизони сега на овчеблеенето и дрането сред сякаш ръководещи и още по-уж съпротива, да подкарат работата към работа. В случая напълно не към избори, а най-малко към закона за бюджета за следващата година. Който този път да не бъде наобиколен от социалнодашни луди крави, както в последните 4-5 години. Или както един тип предизвести най-високата експертиза в лицето (най-вече в главата) на шефа на Българска народна банка (още от 2015-а) Димитър Радев: “Не е загадка, че бюджетът е изправен пред съществени компликации. Генезисът на тези компликации е в политическата рецесия след 2020 година и обвързваното с нея разхлабване на фискалната позиция. Определено има тренд на утежняване през последните години и би трябвало да бъде пречупен. В този смисъл бюджетът за 2026 година ще бъде знак дали има задоволително здрав разсъдък и политическа воля това да се направи ”. А “застреляние зуб(ъ)ри ” - тия дето отново се точат да източат бюджета под лозунга “на всеки колкото пожелае ” (особено тия от “харвардската ” и от “съветската ” гора - няма разлика) да си седнат на задниците, че единствено те - дирниците им, наподобява не са кухи. Снишете се, бе, както съветваше Бай (ви) Тошо, че то и на най-кухия рогат добитък му е ясна следната но напълно елементарна политология: Бюджетите “на богато ”, изключително по време на политическо безвремие, които бюджети с изписване на вежди посредством изцяло несъразмерни разходи за пенсии и заплати, бързо и гневно водят до вадене на очи. Не до яйца на очи в масло за всички, когато и колкото пожелае, а до осакатяване на целокупната сякаш страна даже не на агнетата, а на всяко магаре на собствен крайник.

P.S. A, и единствено за сведение. Почти някогашният към този момент президент не е бизон, който кара колело, до момента в който се вози в персоналната кола на жена си. И когато и публично му свърши президентстването, просто ще изчезне като зубър, колкото и от години да си строи партиен резерват. Е, в зоопарка би могло да го гледаме - няма неприятно и май е безвредно.