Бизнесът търси служители, но не много и не какви да е
Бизнесът в Пловдив е оптимистично надъхан за идващите месеци и възнамерява да наеме още чиновници. За интервала октомври 2025 - март 2026 година, 17% от работодателите са дали одобрителен отговор за разширение на екипите в националното проучване на Българската конфедерация по заетостта (БКЗ). София води с най-голям индикатор (+65%), втори е Пловдив, до момента в който във Варна и Бургас прогнозите са по-умерени (+8%).
Като цяло близо една трета от работодателите в България, или 28%, имат намерение да разширят своите екипи в идващите шест месеца, демонстрират още данните. Това обрисува оптимистична картина за пазара на труда, макар икономическите провокации, проучват от Конфедерацията. 22% от работодателите обаче плануват съкращения, а 38% от фирмите ще запазят сегашния си брой чиновници. Проучването е извършено измежду 1017 работодатели от 12 разнообразни промишлености.
Битката за гении
„ Въпреки турбулентната икономическа среда и геополитическата неустановеност търсенето на фрагменти остава стабилно. Компаниите от ден на ден осъзнават, че в борбата за гении не е задоволително просто да наемат експерти - те би трябвало интензивно да влагат в тактики за тяхното задържане и развиване “, разяснява Надя Василева, ръководител на БКЗ.
Според нея сполучливите организации към този момент премислят своите подходи към ръководството на личния състав, като оферират гъвкави работни модели и основават благоприятни условия за кариерно израстване, което се трансформира в основен фактор за оцеляване.
ИТ секторът отново водач
Най-голям оптимизъм за наемане на нови чиновници се следи в бранша на осведомителните технологии, където се регистрира растеж от +23%. След него се подреждат: " Производство " (+18%), " Търговия на едро и дребно " (+16%) и " Финансови и застрахователни действия, недвижими парцели и бизнес услуги " (+14%). Според обявите за работа в Пловдив и района най-вече се търсят хора за производството и в бранша на услугите.
По-умерени, само че въпреки всичко положителни са упованията в секторите „ Хотелиерство и ресторантьорство “ (+9%), „ Строителство “ (+8%), „ Аутсорсинг “ (+7%), „ Транспорт, депозиране и връзки “ (+6%), „ Публичен и обществен бранш “ (+3%) и „ Електричество, газ и вода “ (+1%).
„ Данните недвусмислено сочат, че българският пазар на труда показва резистентност, макар световната неустановеност. Виждаме по какъв начин фирмите последователно се приспособяват към новата действителност и търсят способи да порастват, “ заключава Василева.
Нужда от фрагменти от чужбина
Проучването на БКЗ обръща внимание и на един значим аспект - привличането на работна ръка от чужбина. Според Надя Василева на фона на потребността на българската стопанска система от най-малко 300 000 служащи, е стеснителен фактът, че едвам 23% от интервюираните работодатели имат или биха наели чиновници от трети страни.
„ Това ясно демонстрира, че България би трябвало да създаде целенасочена миграционна политика, ясна държавна тактика и законодателство, което да улесни и форсира процеса по привличане на експерти извън “, добавя тя.
Василева поучава гениите да влагат в развиването на нови умения, изключително в региона на изкуствения разсъдък и модерните технологии, с цел да останат конкурентоспособни. „ В свят, в който смяната е непрекъсната, гъвкавостта и готовността за акомодация са най-ценните качества “, акцентира тя.
Като цяло близо една трета от работодателите в България, или 28%, имат намерение да разширят своите екипи в идващите шест месеца, демонстрират още данните. Това обрисува оптимистична картина за пазара на труда, макар икономическите провокации, проучват от Конфедерацията. 22% от работодателите обаче плануват съкращения, а 38% от фирмите ще запазят сегашния си брой чиновници. Проучването е извършено измежду 1017 работодатели от 12 разнообразни промишлености.
Битката за гении
„ Въпреки турбулентната икономическа среда и геополитическата неустановеност търсенето на фрагменти остава стабилно. Компаниите от ден на ден осъзнават, че в борбата за гении не е задоволително просто да наемат експерти - те би трябвало интензивно да влагат в тактики за тяхното задържане и развиване “, разяснява Надя Василева, ръководител на БКЗ.
Според нея сполучливите организации към този момент премислят своите подходи към ръководството на личния състав, като оферират гъвкави работни модели и основават благоприятни условия за кариерно израстване, което се трансформира в основен фактор за оцеляване.
ИТ секторът отново водач
Най-голям оптимизъм за наемане на нови чиновници се следи в бранша на осведомителните технологии, където се регистрира растеж от +23%. След него се подреждат: " Производство " (+18%), " Търговия на едро и дребно " (+16%) и " Финансови и застрахователни действия, недвижими парцели и бизнес услуги " (+14%). Според обявите за работа в Пловдив и района най-вече се търсят хора за производството и в бранша на услугите.
По-умерени, само че въпреки всичко положителни са упованията в секторите „ Хотелиерство и ресторантьорство “ (+9%), „ Строителство “ (+8%), „ Аутсорсинг “ (+7%), „ Транспорт, депозиране и връзки “ (+6%), „ Публичен и обществен бранш “ (+3%) и „ Електричество, газ и вода “ (+1%).
„ Данните недвусмислено сочат, че българският пазар на труда показва резистентност, макар световната неустановеност. Виждаме по какъв начин фирмите последователно се приспособяват към новата действителност и търсят способи да порастват, “ заключава Василева.
Нужда от фрагменти от чужбина
Проучването на БКЗ обръща внимание и на един значим аспект - привличането на работна ръка от чужбина. Според Надя Василева на фона на потребността на българската стопанска система от най-малко 300 000 служащи, е стеснителен фактът, че едвам 23% от интервюираните работодатели имат или биха наели чиновници от трети страни.
„ Това ясно демонстрира, че България би трябвало да създаде целенасочена миграционна политика, ясна държавна тактика и законодателство, което да улесни и форсира процеса по привличане на експерти извън “, добавя тя.
Василева поучава гениите да влагат в развиването на нови умения, изключително в региона на изкуствения разсъдък и модерните технологии, с цел да останат конкурентоспособни. „ В свят, в който смяната е непрекъсната, гъвкавостта и готовността за акомодация са най-ценните качества “, акцентира тя.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ




