ГЕРБ и ПП искат отлагане на поредна бюрократична тежест за бизнеса
Бизнесът в България не е подготвен да извърши условието за регулярно издание на така наречен доклади за резистентност наред с настоящото и годишно счетоводно отчитане. Подаването на тези доклади би трябвало да бъде отсрочено с една година.
Това приканват депутати от ГЕРБ и " Продължаваме промяната ", които са внесли в Народното събрание два обособени законопроекта за изменение в Закона за счетоводството.
В този закон предходната година бе транспонирана евродирективата за стабилно развиване, като от 2025 г. компаниите с личен състав над 500 души ще би трябвало да показват с финансовите си доклади за 2024 година специфични отчети с огромен набор от нефинансова информация.
Все още няма изясненост по какви стандарти ще се показва нефинансовата информация, нито в какъв електронен формат, показват депутатите от ГЕРБ и Политическа партия. Няма и оценка какви разноски ще коства на бизнеса тази нова бюрократична тежест.
Най-общо става дума за необятна гама от спомагателна информация, обвързвана с уговорките на предприятията за запазване на околната среда, за обществена и корпоративна отговорност - така наречен ESG-политики. Такава информация съгласно Закона за счетоводството се изисква се всички компании (без микро предприятията), които са " от публичен интерес ". Това са компании, чиито акции се търгуват на европейски тържища, само че също по този начин банки, застрахователни и пенсионни сдружения, капиталови медиатори, редица сдружения от енергетиката, ВиК оператори и др.
Според Брюксел задачата на евродирективата за стабилно развиване - част от " Зелената договорка " - е да даде задоволителна информация на вложителите, с цел да са наясно за рисковете и опциите пред техните вложения, както и въздействията на тези вложения върху хората и околната среда. Тази нефинансова информация е потребна и за обществото, а крайната цел е да се подсигурява " обществено обективен преход към устойчива стопанска система и устойчиви вложения ", счита Еврокомисията.
И в този момент огромните мултинационални компании имат обвързване да рапортуват нефинансова информация, само че през предходната година с промени в Закона за счетоводството тази информация бе разширена, както и обсегът на предприятия, които би трябвало да я показват.
Според плановете на МФ новата административна мярка ще засегне към 780 компании у нас. Първи, обвързване за правене на нефинасови доклади през 2025 година имат предприятия с над 500 чиновници. За останалите тези доклади ще се вкарат поетапно в идващите две години.
" Много от българските предприятия, задължени да рапортуват нефинансова информация за напредъка и осъществяването на ESG политики във годишните си финансови доклади за 2024 година, към момента не разполагат с нужния потенциал, запаси и експертиза, с цел да отговорят на условията за нефинансово отчитане. Това постанова потребността от по-задълбочена подготовка и създаване на съответните умения на виновните лица ", показват от " Продължаваме промяната ".
От ГЕРБ допълват, че поради започването на нов законодателен мандат Еврокомисията и натовареният с правенето на подзаконовите нормативни актове и уточнения консорциум EFRAG са закъснели с представянето на някои от стандартите за отчитане на устойчивостта.
И двете политически сили оферират поетапното въвеждане на директивата да бъде изместено с една година.
Темата към този момент бе сложена в бюджетна комисия при разискването на удължителния закон за бюджета. Тогавашният длъжностен финансов министър Людмила Петкова разгласи, че в случай че България отсрочи подаването на нефинансовите доклади, ще последват наказания от Брюксел.
Депутатите обаче припомнят, че 11 страни от Европейски Съюз към момента не са транспонирали директивата. Сред тях е Германия, в която има мощни апели за преразглеждане на тези условия.
Във вторник Европейската национална партия също възропта против все по-засилващата се администрация, налагана от Еврокомисията. ЕНП прикани за проверка на Зелената договорка, като една от рецензии бе точно към задължението на бизнеса да подава доклади за резистентност.
От Политическа партия позволяват, че през 2025 година Европейска комисия ще преразгледа и ще облекчи условията за отчитане на устойчивостта. Това на процедура значи, че редица български компании на вятъра ще извършат обилни разноски за подготовка, без да е належащо.
Това приканват депутати от ГЕРБ и " Продължаваме промяната ", които са внесли в Народното събрание два обособени законопроекта за изменение в Закона за счетоводството.
В този закон предходната година бе транспонирана евродирективата за стабилно развиване, като от 2025 г. компаниите с личен състав над 500 души ще би трябвало да показват с финансовите си доклади за 2024 година специфични отчети с огромен набор от нефинансова информация.
Все още няма изясненост по какви стандарти ще се показва нефинансовата информация, нито в какъв електронен формат, показват депутатите от ГЕРБ и Политическа партия. Няма и оценка какви разноски ще коства на бизнеса тази нова бюрократична тежест.
Най-общо става дума за необятна гама от спомагателна информация, обвързвана с уговорките на предприятията за запазване на околната среда, за обществена и корпоративна отговорност - така наречен ESG-политики. Такава информация съгласно Закона за счетоводството се изисква се всички компании (без микро предприятията), които са " от публичен интерес ". Това са компании, чиито акции се търгуват на европейски тържища, само че също по този начин банки, застрахователни и пенсионни сдружения, капиталови медиатори, редица сдружения от енергетиката, ВиК оператори и др.
Според Брюксел задачата на евродирективата за стабилно развиване - част от " Зелената договорка " - е да даде задоволителна информация на вложителите, с цел да са наясно за рисковете и опциите пред техните вложения, както и въздействията на тези вложения върху хората и околната среда. Тази нефинансова информация е потребна и за обществото, а крайната цел е да се подсигурява " обществено обективен преход към устойчива стопанска система и устойчиви вложения ", счита Еврокомисията.
И в този момент огромните мултинационални компании имат обвързване да рапортуват нефинансова информация, само че през предходната година с промени в Закона за счетоводството тази информация бе разширена, както и обсегът на предприятия, които би трябвало да я показват.
Според плановете на МФ новата административна мярка ще засегне към 780 компании у нас. Първи, обвързване за правене на нефинасови доклади през 2025 година имат предприятия с над 500 чиновници. За останалите тези доклади ще се вкарат поетапно в идващите две години.
" Много от българските предприятия, задължени да рапортуват нефинансова информация за напредъка и осъществяването на ESG политики във годишните си финансови доклади за 2024 година, към момента не разполагат с нужния потенциал, запаси и експертиза, с цел да отговорят на условията за нефинансово отчитане. Това постанова потребността от по-задълбочена подготовка и създаване на съответните умения на виновните лица ", показват от " Продължаваме промяната ".
От ГЕРБ допълват, че поради започването на нов законодателен мандат Еврокомисията и натовареният с правенето на подзаконовите нормативни актове и уточнения консорциум EFRAG са закъснели с представянето на някои от стандартите за отчитане на устойчивостта.
И двете политически сили оферират поетапното въвеждане на директивата да бъде изместено с една година.
Темата към този момент бе сложена в бюджетна комисия при разискването на удължителния закон за бюджета. Тогавашният длъжностен финансов министър Людмила Петкова разгласи, че в случай че България отсрочи подаването на нефинансовите доклади, ще последват наказания от Брюксел.
Депутатите обаче припомнят, че 11 страни от Европейски Съюз към момента не са транспонирали директивата. Сред тях е Германия, в която има мощни апели за преразглеждане на тези условия.
Във вторник Европейската национална партия също възропта против все по-засилващата се администрация, налагана от Еврокомисията. ЕНП прикани за проверка на Зелената договорка, като една от рецензии бе точно към задължението на бизнеса да подава доклади за резистентност.
От Политическа партия позволяват, че през 2025 година Европейска комисия ще преразгледа и ще облекчи условията за отчитане на устойчивостта. Това на процедура значи, че редица български компании на вятъра ще извършат обилни разноски за подготовка, без да е належащо.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ