Защо в бизнеса има „любими“ аптеки? Експертът Димитър Маринов пред ФАКТИ
Бизнесът с медикаменти е голям, а ползите в него още повече. Понякога става по този начин, че няма избрани медикаменти на пазара. Защо се случва? Каква е обстановката в бизнеса с медикаменти и какви са цените у нас по отношение на тези в ЕС… Пред ФАКТИ приказва магистър-фармацевт Димитър Маринов, основен секретар на Българския фармацевтичен съюз (БФС).
- Г-н Маринов, за какво от време на време приказваме за липса на някакво лекарство от пазара. Какви са аргументите?
- Нека внимаваме малко с думите липса и дефицит. Последният път, когато представител на фармацевтичния съюз ги използва, му бе повдигнато обвиняване. Нека в този случай използваме думата отвод. Това стана доста известно измежду фармацевтите напоследък. Липса и дефицит значи, че въпросното лекарство го няма на пазара. А отвод е, когато фармацевтът търси за пациент лекарство в склада или във компанията вносител, а те му дават отговор, че е импортирано или налично на пазара, само че „ сега просто го няма “. Където и да търси аптеката, всички отхвърлят. Обикновено обяснението е, че нещото по принцип го има и всеки миг ще го получат и изпратят. И по този начин месеци наред. Отказ, това е политически правилната дума сега – хем го има, хем няма достъп до него.
- До какво води подобен отвод?
- Крайният резултат е, че пациентът няма достъп до обещано лекарство. Истината е, че се внасят нужните количества, които са съобразени с предишни продажби на исторически принцип. Понякога се внася и повече. Някои компании настояват, че внасят до 60% повече от потребностите на пазара. Но се оказва, че тези медикаменти стигат единствено до търговците на едро, а множеството аптеките нямат достъп до тях.
- Каква е повода?
- Така се основават дефицити, които облагодетелстват избрани структури. Тези аптеки, които имат достъп до такива дефицити, са тъй наречените „ обичани “ аптеки. Има аптеки, които са свързани с търговеца на едро, а могат да бъдат свързани и с производителя. Става въпрос, че при тях има директна връзка сред търговеца на едро, производителя и аптеката. Така тези аптеки получават предимство на пазара. Само те имат дефицитни артикули, единствено те могат да предложат избрани лекарствени артикули. Тук казусът не е на каква цена ще го получиш, а дали ще имаш достъп до лекарството.
Такава търговия е доста грозна, тъй като лекарството е необикновен тип стока.
Лекарството е нежелана стока. Никой не желае да употребява медикаменти, само че се постанова. И различен, имам предвид лекарите, дефинира потребността от използването на лекарството. Лекарствата не са зеленчук. За разлика от други артикули като плодове и зеленчуци, когато отидеш да пазаруваш, знаеш за какво едни домати са по-скъпи от други. При медикаментите не е по този начин. Лекарите дефинират потребността от използването на медикаменти, а фармацевтът го отпуска на пациента със съответната консултация. Затова и лекарственият пазар е контролиран. Затова има и регулация кой предписва и кой може да го отпуска, по тази причина се отпуска в аптеки и така нататък Но към аптеките има доста условия, а към търговците на едро очевидно не толкоз доста. Аптеката е задължена да достави до 24 часа лекарство, което сега не е налично. Към търговеца на едро такова обвързване няма, той даже не е задължен да го достави на аптеката, даже и да го има.
- И какво е решението…
- Това, което предлагаме от фармацевтичния съюз, е системата СЕСПА, която е външна за търговците и аптеките, вносителите, производителите и така нататък, да стане още по-прозрачна. Когато някой създава или внася някакво лекарство, той заявява към Агенцията по медикаментите какво количество е пуснато на пазара и през кои хранилища. Търговецът на едро също е задължен да подаде към Изпълнителната организация по медикаментите (ИАЛ! от кое лекарство какво количество е получил и какъв брой на кого е доставил. Аптека също. Така данните се съпоставят и никой не може да скрие количества. Всяка аптека всяка вечер рапортува с какви наличия е почнала работния ден, какъв брой е получила, какъв брой е отпуснала и с какъв брой е завършила. Но тези данни са налични единствено за Изпълнителната организация по медикаментите. Вече има нормативно основана опция аптеките да виждат „ отводите “ в складовете, което би трябвало ограничи опциите търговците на едро да заделят количества единствено за избрани аптеки.
- Как едно лекарство у нас попада в забранителния лист?
- В забранителния лист у нас попадат медикаменти, чиито наличия в страната паднат под 65% от средномесечното ползване за последните 6 месеца. Като част от Европейски Съюз ние не можем да ограничим придвижването на хора, артикули и капитали. Когато наличността на обещано лекарство е под нуждата за облекчаване на потребностите на българските пациенти, то се не разрешава за експорт. Но какво се получава практически… В Агенцията по медикаментите виждат, че количеството от обещано лекарство е под 65% от средномесечния разход и го не разрешават за износ. Притежателят на позволение за приложимост за България внася в допълнение количество, което се доставя до търговците на едро. Те обаче нямат задължението да доставят до аптеките,
а просто натрупат количества, до момента в който общото количество в страната стане задоволително, с цел да падне възбраната за експорт .
Когато лекарството бъде извадено от листата, който се обновява на седмична база, може умерено да бъде изнесено на открито. Това не значи, че тези медикаменти са налични за пациентите. Аптеките също нямат достъп до терапия. Вносът и износът не са неразрешени неща. Фирмите, които се занимават с това, не са нарушители. Има търговци, които по време на коронавирус пандемията с помощта на успореден импорт осигуряваха изчезнали в страната артикули, които притежатели на позволение за приложимост не успяваха да обезпечат. Това са процеси, които не трябва да бъдат спирани.
Но избрани играчи на пазара си разрешават да вземат решение кои аптеки, кои структури да имат достъп до избрани артикули и кои не.
Това към този момент е проблем. Решението на казуса е аптеките да могат да виждат, това към този момент е и нормативно направено, отводите на търговците на едро. Тогава ще се търси отговорност от търговеца за какво складира обещано лекарство и не го доставя на всички аптеки. И още нещо. Аптеката е длъжна да откри лекарство на пациента, в случай че го няма налично, а търговецът не е задължен да доставя. Не желаеме да се месим в комерсиалните връзки сред субекти, само че става въпрос за търговия на едро с медикаменти и страдат пациентите.
- Защо има покачване на цените на медикаментите с и без рецепта?
- Цените на медикаментите в България се контролират. Те се реферират по отношение на цени в други страни в Европейски Съюз. Ако има разлики в крайните цени, те се дължат на друго Данък добавена стойност на медикаментите. При нас е 20%, в други страни е по-малко, а някъде даже няма. Мит е, че медикаментите в България са скъпи. Ако у нас бяха скъпи, нямаше да има износ на медикаменти.
- Като цяло има нарастване на цените по отношение на година. С малко е, само че го има…
- Лекарствата по лекарско наставление се контролират посредством рефериране, както описах. Ако са нараснали, това става транспарантно през Национален съвет по цени и реимбурсация и може да стане единствено в случай че покачването е налице и в другите европейски страни. При медикаментите без рецепта, се контролира единствено оптималната последна цена към пациента. Няма регулация по какъв начин се движи цената по веригата на доставка, както е при прескрипторните медикаменти. Стигна се до чудноват случай по време на коронавирус, отново за доста търсени медикаменти без рецепта. Аптеките получаваха медикаменти съвсем на оптималната продажна цена към пациента. Мисля че пределната цена на лекарството беше 12 лв., аптеката го получаваше на 11,98 лв.. Точно по това време на всички места вървяха инспекции за далавера по аптеките…
Иначе има и справедливи фактори за увеличената цена. Производителите споделят, че логистиката е станала по-скъпа, също опаковките, разноските и така нататък Всичко това пораства като разход, които се отразява на крайната цена. Но пределните цени на медикаментите се контролират от НСЦРЛП. Аптеките имат ограничаване на крайната цена към пациента, над която не могат да отпускат медикаментите. Тази цена минимум зависи от аптеките. Тя се дефинира от притежателите на позволение за приложимост. Не може да има далавера с цената на медикаменти при този мощно конкурентен пазар.
- Г-н Маринов, за какво от време на време приказваме за липса на някакво лекарство от пазара. Какви са аргументите?
- Нека внимаваме малко с думите липса и дефицит. Последният път, когато представител на фармацевтичния съюз ги използва, му бе повдигнато обвиняване. Нека в този случай използваме думата отвод. Това стана доста известно измежду фармацевтите напоследък. Липса и дефицит значи, че въпросното лекарство го няма на пазара. А отвод е, когато фармацевтът търси за пациент лекарство в склада или във компанията вносител, а те му дават отговор, че е импортирано или налично на пазара, само че „ сега просто го няма “. Където и да търси аптеката, всички отхвърлят. Обикновено обяснението е, че нещото по принцип го има и всеки миг ще го получат и изпратят. И по този начин месеци наред. Отказ, това е политически правилната дума сега – хем го има, хем няма достъп до него.
- До какво води подобен отвод?
- Крайният резултат е, че пациентът няма достъп до обещано лекарство. Истината е, че се внасят нужните количества, които са съобразени с предишни продажби на исторически принцип. Понякога се внася и повече. Някои компании настояват, че внасят до 60% повече от потребностите на пазара. Но се оказва, че тези медикаменти стигат единствено до търговците на едро, а множеството аптеките нямат достъп до тях.
- Каква е повода?
- Така се основават дефицити, които облагодетелстват избрани структури. Тези аптеки, които имат достъп до такива дефицити, са тъй наречените „ обичани “ аптеки. Има аптеки, които са свързани с търговеца на едро, а могат да бъдат свързани и с производителя. Става въпрос, че при тях има директна връзка сред търговеца на едро, производителя и аптеката. Така тези аптеки получават предимство на пазара. Само те имат дефицитни артикули, единствено те могат да предложат избрани лекарствени артикули. Тук казусът не е на каква цена ще го получиш, а дали ще имаш достъп до лекарството.
Такава търговия е доста грозна, тъй като лекарството е необикновен тип стока.
Лекарството е нежелана стока. Никой не желае да употребява медикаменти, само че се постанова. И различен, имам предвид лекарите, дефинира потребността от използването на лекарството. Лекарствата не са зеленчук. За разлика от други артикули като плодове и зеленчуци, когато отидеш да пазаруваш, знаеш за какво едни домати са по-скъпи от други. При медикаментите не е по този начин. Лекарите дефинират потребността от използването на медикаменти, а фармацевтът го отпуска на пациента със съответната консултация. Затова и лекарственият пазар е контролиран. Затова има и регулация кой предписва и кой може да го отпуска, по тази причина се отпуска в аптеки и така нататък Но към аптеките има доста условия, а към търговците на едро очевидно не толкоз доста. Аптеката е задължена да достави до 24 часа лекарство, което сега не е налично. Към търговеца на едро такова обвързване няма, той даже не е задължен да го достави на аптеката, даже и да го има.
- И какво е решението…
- Това, което предлагаме от фармацевтичния съюз, е системата СЕСПА, която е външна за търговците и аптеките, вносителите, производителите и така нататък, да стане още по-прозрачна. Когато някой създава или внася някакво лекарство, той заявява към Агенцията по медикаментите какво количество е пуснато на пазара и през кои хранилища. Търговецът на едро също е задължен да подаде към Изпълнителната организация по медикаментите (ИАЛ! от кое лекарство какво количество е получил и какъв брой на кого е доставил. Аптека също. Така данните се съпоставят и никой не може да скрие количества. Всяка аптека всяка вечер рапортува с какви наличия е почнала работния ден, какъв брой е получила, какъв брой е отпуснала и с какъв брой е завършила. Но тези данни са налични единствено за Изпълнителната организация по медикаментите. Вече има нормативно основана опция аптеките да виждат „ отводите “ в складовете, което би трябвало ограничи опциите търговците на едро да заделят количества единствено за избрани аптеки.
- Как едно лекарство у нас попада в забранителния лист?
- В забранителния лист у нас попадат медикаменти, чиито наличия в страната паднат под 65% от средномесечното ползване за последните 6 месеца. Като част от Европейски Съюз ние не можем да ограничим придвижването на хора, артикули и капитали. Когато наличността на обещано лекарство е под нуждата за облекчаване на потребностите на българските пациенти, то се не разрешава за експорт. Но какво се получава практически… В Агенцията по медикаментите виждат, че количеството от обещано лекарство е под 65% от средномесечния разход и го не разрешават за износ. Притежателят на позволение за приложимост за България внася в допълнение количество, което се доставя до търговците на едро. Те обаче нямат задължението да доставят до аптеките,
а просто натрупат количества, до момента в който общото количество в страната стане задоволително, с цел да падне възбраната за експорт .
Когато лекарството бъде извадено от листата, който се обновява на седмична база, може умерено да бъде изнесено на открито. Това не значи, че тези медикаменти са налични за пациентите. Аптеките също нямат достъп до терапия. Вносът и износът не са неразрешени неща. Фирмите, които се занимават с това, не са нарушители. Има търговци, които по време на коронавирус пандемията с помощта на успореден импорт осигуряваха изчезнали в страната артикули, които притежатели на позволение за приложимост не успяваха да обезпечат. Това са процеси, които не трябва да бъдат спирани.
Но избрани играчи на пазара си разрешават да вземат решение кои аптеки, кои структури да имат достъп до избрани артикули и кои не.
Това към този момент е проблем. Решението на казуса е аптеките да могат да виждат, това към този момент е и нормативно направено, отводите на търговците на едро. Тогава ще се търси отговорност от търговеца за какво складира обещано лекарство и не го доставя на всички аптеки. И още нещо. Аптеката е длъжна да откри лекарство на пациента, в случай че го няма налично, а търговецът не е задължен да доставя. Не желаеме да се месим в комерсиалните връзки сред субекти, само че става въпрос за търговия на едро с медикаменти и страдат пациентите.
- Защо има покачване на цените на медикаментите с и без рецепта?
- Цените на медикаментите в България се контролират. Те се реферират по отношение на цени в други страни в Европейски Съюз. Ако има разлики в крайните цени, те се дължат на друго Данък добавена стойност на медикаментите. При нас е 20%, в други страни е по-малко, а някъде даже няма. Мит е, че медикаментите в България са скъпи. Ако у нас бяха скъпи, нямаше да има износ на медикаменти.
- Като цяло има нарастване на цените по отношение на година. С малко е, само че го има…
- Лекарствата по лекарско наставление се контролират посредством рефериране, както описах. Ако са нараснали, това става транспарантно през Национален съвет по цени и реимбурсация и може да стане единствено в случай че покачването е налице и в другите европейски страни. При медикаментите без рецепта, се контролира единствено оптималната последна цена към пациента. Няма регулация по какъв начин се движи цената по веригата на доставка, както е при прескрипторните медикаменти. Стигна се до чудноват случай по време на коронавирус, отново за доста търсени медикаменти без рецепта. Аптеките получаваха медикаменти съвсем на оптималната продажна цена към пациента. Мисля че пределната цена на лекарството беше 12 лв., аптеката го получаваше на 11,98 лв.. Точно по това време на всички места вървяха инспекции за далавера по аптеките…
Иначе има и справедливи фактори за увеличената цена. Производителите споделят, че логистиката е станала по-скъпа, също опаковките, разноските и така нататък Всичко това пораства като разход, които се отразява на крайната цена. Но пределните цени на медикаментите се контролират от НСЦРЛП. Аптеките имат ограничаване на крайната цена към пациента, над която не могат да отпускат медикаментите. Тази цена минимум зависи от аптеките. Тя се дефинира от притежателите на позволение за приложимост. Не може да има далавера с цената на медикаменти при този мощно конкурентен пазар.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ