Бизнесът иска чиновниците също да плащат осигуровки.Бизнесът предлага държавата да

Бизнесът желае служителите също да заплащат осигуровки.

Бизнесът предлага страната да спре да заплаща 100% от осигуровките на служителите.

Това е посочено в мнение на Българската стопанска камара (БСК) във връзка проектобюджетите за идната година.

Работодателската организация като цяло не утвърждава рамката на Бюджет 2024 и твърди, че е „ проинфлационен “.
Предложението си за осигуровките на служителите бизнесът прави
с цел да е равнопоставен държавният бранш на частния “ и да се спести „ забележителен финансов запас “, който другояче се поема от страната.

В момента всичките вноски на държавните чиновници за пенсия и безработица, както и за опазване на здравето, са за сметка на държавния бюджет.

В частния бранш осигуровките са разпределени в съответствие 60/40, като по-големият дял е за сметка на работодателя.

Допълнителното финансиране за по-високи заплати в публичния бранш следва да е обвързано с
промени и реализирано по-високо качество на обществените услуги “, се споделя в позицията на БСК.
Припомняме, че в проектобюджета на Асен Василев са заделени към 2 милиарда лева за увеличение на заплатите на държавната администрация.

БСК също по този начин не утвърждава желаното повдигане на оптималния застрахователен приход.
То още веднъж се случва без одобрен механизъм, за какъвто се приказва от няколко години насам.
Според проекта на Асен Василев от 1 януари таванът на осигуровките би трябвало да се вдигне от 3400 на 3750 лева

Размерът на оптималния застрахователен приход следва да се преглежда в неговата взаимовръзка със междинния застрахователен приход,

автоматизираното увеличение на минималната работна заплата,

размерите на минималната, междинната и оптималната пенсия “, добавя стопанската камара към позицията си.

Според БСК продължаващата експанзивна фискална политика може да сложи под подозрение участието на България в еврозоната от началото на 2025 година

В тази връзка, БСК предлага акцентът на бюджета за експанзивна проинфлационна фискална политика да бъде преосмислен и стеснен в изискванията на невисок стопански напредък и ниска продуктивност.

Притеснение в БСК буди и плануваното внезапно повишаване на дълга, което слага под подозрение темпа на стопански напредък и успеваемостта на обществените разноски.