Бийтълс пристигат в Манила, за да направи два концерта, в

...
Бийтълс пристигат в Манила, за да направи два концерта, в
Коментари Харесай

Най-лошото преживяване на Бийтълс

Бийтълс идват в Манила, с цел да направи два концерта, при започване на юли 1966 година Тези концерти са част от последното им турне. Имат обаче „ неприятни чувство във въздуха “ още когато слизат на летището. Ринго споделя: „ Мразех Филипините. Всичко лъхаше на испанската инквизиция. “ Джордж декларира: „ Още щом стигнахме, имаше неприятни вести. Появиха се здрави като горили мъже с къси ръкави, които имаха доста меланхолични изражения. “

Момчетата са посрещнати на летището от строго изглеждащи въоръжени гардове и са инструктирани да се качат на някаква лодка. Вече уплашени, те извършват поканата. Това в действителност е първият път от началото на турнето, в който са разграничени от мениджъра и помощниците си. След лодката те въпреки всичко са отведени до лимузина и тържествено съпроводени до хотела.

 Marcos-1stInauguration

Семейство Маркос

По това време също по този начин Филипините се ръководят от режима на диктатора на Фердинанд Маркос и незабавно откакто Бийтълс идват в хотела си, им е обявено, че би трябвало да участват на банкет за брачната половинка му Имелда Маркос. Уморени от пътуването, те учтиво осведомят защитата, че няма да участват.

В скоро време към тях в стаята им се причисляват и помощниците им и техният управител Брайън Епщайн. Същата вечер групата свири два концерта и всичко мина добре – на единия идват 30 000 души, а на другия 50 000. Съблекалнята им обаче е непочистена, а храната, която им сервират, е ужасна – мюсли с вкиснато мляко на бучки и някаква друга потресаваща храна, само че това не им прави усещане.

На идната заран, когато се разсънват, Ринго и Джон се пробват да поръчат закуска от рум сервизa, само че на другия завършек на телефонa ги посреща злокобна тишина и поръчката им не е призната. Момчетата по-късно включват тв приемника и виждат президента Маркос дружно с голяма група разочаровани деца със сълзи на очите. Явно бийтълсите са разочаровали и обидили първата дама предния ден и са разрушили сърцата на дребните дечица. Предполага се, че мадам Маркос е споделила на дребните, че групата ще се появи на приема и ще могат да се срещнат персонално с музикантите, без първо да го уточнят със самите Бийтълс или с мениджъра им.

 Imelda-alone

Имелда Маркос

Секунди по-късно дойде вестник с заглавие „ Бийтълс отхвърлят на президента “. Сред настаналата суетност, все по-притеснен мениджърът Епщайн взема решение да издаде публично опрощение по малкия екран в Манила. Докато извинението на Брайън се излъчва обаче, картината мистериозно прекъсва и се появява неподвижен звук.

Вече доста уплашени, всички си опаковат багажа по най-бързия метод и упорстват да бъдат откарани на летището. Вместо подобаващата върволица, която ги посреща предния ден, този път има единствено кола и един мотор. Когато идват на летището, групата и екипа просто са оставени там. Скоро обаче са посрещнати от голяма, враждебна, кръвожадна навалица от гневни филипинци.

Обезумялата навалица се втурва към гейта, където са Бийтълс – те са ритани, удряни, плювани и обиждани. Персоналът на летището ги уведоми студено: „ Отнасяме се с вас като с елементарни пасажери! Обикновени пасажери! “ Странно, само че хората от екипа на групата са нападнати по-яростно от самите Бийтълс. Момчетата по-късно ще опишат за своя трагичен водач, Алф, който беше ритан, оцапан с кръв и бутнат надолу по стълбите.

По странна „ случайност “ ескалаторът „ не работи “, тъй че пребитите млади мъже потеглят допустимо най-бързо нагоре по стъпалата. Понабити и окървавени, всички най-сетне се качват на борда на самолета. Ужасената група чака нервно полетът да тръгне, страхувайки се за живота си.

По интеркома се чува известие да се явят за среща мениджърът Епщайн, прес-агентът и персоналните асистенти на Бийтълс, Мал и Нийл. Когато Мал излиза от самолета, той заръчва на Бийтълс: „ кажете на Лил, че я обичам “ (Лил е брачната половинка му).

Ринго, най-лежерният член на групата, си спомня пътуването до Манила през 1966 година като „ най-ужасното прекарване в живота ми … Мислех, че ще ни вкарат в пандиза “. Джордж Харисън в изявление по малкия екран споделя, че би желал да „ хвърли бомба “ върху Филипините.

   
Източник: chr.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР