Бивш украински тенисист: Ще застрелям всеки руски войник, който видя на фронта
Бившият №31 в тениса Серхий Стаховски се трансформира в един от героите на войната още в нейните първи дни.
Украинският тенисист бе една от първите известни персони в страната, които взеха решение да подценен хубавия си и разточителен живот, с цел да оказват помощ на родината си.
36-годишният Стаховски, който е проработил над 5 милиона $ от наградни фондове през годините, даже бе в чужбина по време на съветското навлизане в родината. Той таман бе поставил завършек на своята кариера и се наслаждаваше да заслужена отмора.
Тенисистът се намираше в Турция и елементарно можеше да избегне мобилизацията, само че реши да се завърне вкъщи, а като него постъпиха още много известни имена от украинския спорт.
За сложните решения и живота по време на война, Стаховски описа пред " BBC ".
" Не можех да виждам фрагментите и новините, не можех даже да допускам на това, което се случва. Непрестанно поддържах връзка с хора вкъщи, с цел да схвана по какъв начин са и дали всичко, което виждам в действителност се случва.
Направих всичко допустимо да изведа родителите си от страната, пратих брачната половинка и децата си в Будапеща, където бях убеден, че всичко ще бъде наред.
Тогава моята брачна половинка ме попита какво мисля да върша. Още незабавно тя бе уверена, че няма да получи отговора, който желае. Просто ме познава. Това, че съм по-известен от доста други мои сънародници не ме прави човек с привилегии. 17 години играх Купа " Дейвис " с горделивост, в този момент трябваше да продължа да играя за страната си, само че различен мач.
Всъщност не се сбогувах, по оня прочувствения метод. Измъкнах се, тъй като нямаше да устоя раздялата с децата си. Докато излизах най-малкото ми дете ме видя и попита къде отивам, аз просто отговорих, че незабавно се връщам.
Отидох до Братислава, откъдето купих каски и жилетки, които пратих към украинската граница. Лично аз използвах другар, който ме взе от границата и ме откара в Лвов, там прекарах първата нощ. На идващия ден бях в Киев, където ме назначиха към отряд навътре в града. По-скоро помагах на цивилните, не бях в истински пердах.
Не съм минавал военна подогтовка, само че в тези седмици няма нощ, в която да не съм спал с автомата си до мен.
Нещата, които тези хора вършат са безчовечен. Няма по какъв начин да опиша омразата, която изпитвам към съветската рмия.
Хората, които живеят в тези опустошени региони не го заслужават. Те не бяха част от войната, не желаеха да вземат участие в нея. Те бяха просто мирни жители.
Ако видя съветски боец ли? Убеден съм, че няма да има и секунда съмнение какво би трябвало да направя.
Жена ми бе наясно с това какво би трябвало да направя. Не ме поддържа гласно, само че не се и опита на ме спре.
Оставих три деца и брачната половинка си в Будапеща, само че аз съм тук да пазя своята татковина, хиляди други фамилии и бъдещето на моя народ. Не виждам нищо велико или геройско, а просто вярното нещо, което трябваше да направя ", показа той.
ТЕМА преди 2 часа 603 преди 3 часа 1351 преди 3 часа 751
Украинският тенисист бе една от първите известни персони в страната, които взеха решение да подценен хубавия си и разточителен живот, с цел да оказват помощ на родината си.
36-годишният Стаховски, който е проработил над 5 милиона $ от наградни фондове през годините, даже бе в чужбина по време на съветското навлизане в родината. Той таман бе поставил завършек на своята кариера и се наслаждаваше да заслужена отмора.
Тенисистът се намираше в Турция и елементарно можеше да избегне мобилизацията, само че реши да се завърне вкъщи, а като него постъпиха още много известни имена от украинския спорт.
За сложните решения и живота по време на война, Стаховски описа пред " BBC ".
" Не можех да виждам фрагментите и новините, не можех даже да допускам на това, което се случва. Непрестанно поддържах връзка с хора вкъщи, с цел да схвана по какъв начин са и дали всичко, което виждам в действителност се случва.
Направих всичко допустимо да изведа родителите си от страната, пратих брачната половинка и децата си в Будапеща, където бях убеден, че всичко ще бъде наред.
Тогава моята брачна половинка ме попита какво мисля да върша. Още незабавно тя бе уверена, че няма да получи отговора, който желае. Просто ме познава. Това, че съм по-известен от доста други мои сънародници не ме прави човек с привилегии. 17 години играх Купа " Дейвис " с горделивост, в този момент трябваше да продължа да играя за страната си, само че различен мач.
Всъщност не се сбогувах, по оня прочувствения метод. Измъкнах се, тъй като нямаше да устоя раздялата с децата си. Докато излизах най-малкото ми дете ме видя и попита къде отивам, аз просто отговорих, че незабавно се връщам.
Отидох до Братислава, откъдето купих каски и жилетки, които пратих към украинската граница. Лично аз използвах другар, който ме взе от границата и ме откара в Лвов, там прекарах първата нощ. На идващия ден бях в Киев, където ме назначиха към отряд навътре в града. По-скоро помагах на цивилните, не бях в истински пердах.
Не съм минавал военна подогтовка, само че в тези седмици няма нощ, в която да не съм спал с автомата си до мен.
Нещата, които тези хора вършат са безчовечен. Няма по какъв начин да опиша омразата, която изпитвам към съветската рмия.
Хората, които живеят в тези опустошени региони не го заслужават. Те не бяха част от войната, не желаеха да вземат участие в нея. Те бяха просто мирни жители.
Ако видя съветски боец ли? Убеден съм, че няма да има и секунда съмнение какво би трябвало да направя.
Жена ми бе наясно с това какво би трябвало да направя. Не ме поддържа гласно, само че не се и опита на ме спре.
Оставих три деца и брачната половинка си в Будапеща, само че аз съм тук да пазя своята татковина, хиляди други фамилии и бъдещето на моя народ. Не виждам нищо велико или геройско, а просто вярното нещо, което трябваше да направя ", показа той.
ТЕМА преди 2 часа 603 преди 3 часа 1351 преди 3 часа 751
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ