Ришард Чарнецки: България трябва да е горда - има 1300 години история, а Белгия – по-малко от 200
Бившият заместник-председател на Европейския парламент Ришард Чарнецки счита, че със своята над 1300-годишна история България принадлежи към " остаряла Европа “ и е една от страните от " новия Съюз “, който ще даде свежа сила на старите полезности на континента. Той показва, че след страните от Централна и Източна Европа, трендове за завръщане към традициите се виждат и на Запад, където в последната година консерваторите победиха в Чехия, Швеция и Италия.
Евродепутатът е безапелационен, че, ние, " поляците, българите, унгарците, хърватите и другите, би трябвало да сме горди с наследството си. Нашата история доста постоянно е много по-дълга от тази на западноевропейските страни. Добър образец е Белгия. Тяхната история е съвсем 200 години, по-точно 192 години. А погледнете България – над 1300 години, Полша – 1050 години. Като можем да дадем и други образци “.
Чарнецки, водещ представител на полската ръководещата партия " Право и правдивост “ в Народното събрание в Брюксел от 2004 година и заемал министерски постове в родината си, бе един от участниците на проведената от българския евродепутат от Партията на европейските консерватори и реформисти (ECR) Ангел Джамбазки и фондация " Нова посока “ Конференция " Западни Балкани “, която се организира в София на 3 декември. В рамките на обръщението си пред участниците и гостите на форума, политикът изрази мнение, че Германия и Франция " инструментализират “ договарянията за присъединение на страните от района. А включването на Украйна в целия пакет я трансформира в " парещ картоф “, който европейските политици ще си трансферират дълго време. След присъединяване си той бе по този начин общителен да доразвие някои от тезите си пред специфичния делегат на Агенция " Фокус “ Иван Христов.
Г-н Чарнецки, дано продължим тематиката, която засегнахте в границите на изявлението си на конференцията за Западните Балкани. А точно, че Франция и Германия инструментализират присъединителния развой и на процедура го отсрочват.
Първо, Берлин и Париж публично споделят, че поддържат процеса на присъединение на Западните Балкани, само че в действителност работят за отсрочване на процеса. И второ, те поставят в същата група, същата кутия, Украйна. В политическата процедура това значи закъснение на целия развой на разширение, тъй като Украйна е огромна страна, нейният размер е напълно друг от този на западнобалканските страни. Вкарването на Киев в тази група ще бъде опрощение, а може би и действителна причина, за закъснение на присъединението на всяка страна от тази група. Западните Балкани, Украйна, Молдова, а вероятно и Грузия.
Като квалифициран историк, бих желал да ви попитам следното. Според теорията на Арнълд Тойнби от неговия капитален труд " Изследване на историята “, най-опростенчески казано, с присъединението на нови територии и нации, цивилизационните центрове причисляват и техните проблеми. В последна сметка тези проблеми се трансформират във вътрешни. Може ли това да се отнесе към Западните Балкани, поради добре известното съветско въздействие в района и множеството неразрешени спорове? Може ли Западните Балкани да се трансфорат в Троянския кон на Москва след възможното си присъединение?
Първо желая да кажа, че съм извънредно удовлетворен, че цитирахте Арнълд Тойнби, който считам за един от най-важните исторически мислители дружно с германеца Освалд Шпенглер. Когато български публицист задава въпроси на полски политик за Арнълд Тойнби, виждам, че имаме една и съща културна и цивилизационна закалка...
По въпроса. Мисля, че новият Съюз, основан посредством страните, които се причислиха към Европейски Съюз през този век, както и тези, които ще се причислят към Европейски Съюз в бъдеще, имам поради страните от Западните Балкани, са вярата на Европа. Това е свежата кръв на Европа. Защото мисля, че 15-те от Европейски Съюз, както отчасти и 27-те от Европейски Съюз, са автомобил със остарял мотор. И тази кола непрекъснато се поврежда. А на нас ни би трябвало свежа сила в старите полезности. Мисля, че Европа може да бъде по-силна, в случай че, първо, е по-голяма политичиески. И второ, в случай че се обърне още веднъж към обичайните полезности.
Присъединяването на Сърбия, Северна Македония и другите ще бъде огромен подтик за Европейски Съюз, тъй като те са страни, които изповядват обичайни полезности, произлизащи от християнството и евентуално могат да развият съвременна стопанска система. Също по този начин считам, че присъединението на западнобалканските страни може да усъвършенства действителното многообразие в Европейски Съюз, тъй като сега имаме един единствен стандарт, който не показва изцяло голямото културно завещание на Европа. Мисля, че освен по геополитически, само че и, което е по-важно, по културни, цивилизационни и християнски аргументи, отварянето на вратите за нови членове от тази част на Европа е доста значимо.
След като заговорихме за полезности, една тематика, която мощно вълнува българите е институционалният и идеологически спор сред Полша и Унгария, от една страна и Брюксел, от друга. Как гледате на нещата от Варшава? Притеснявате ли се, че " Право и правдивост “ може да загуби изборите следващата година? Как ще приключи това?
Първо би трябвало да отбележа, че през тази година в четири европейски страни се организираха избори. В три от тях победиха консерваторите. Това са Чешката република, Швеция и Италия. Очевидно не можем да кажем непосредствено, че има спор сред Западна Европа и " новия Съюз “. Защото в този момент към страните от нашия район, за които споделих, че носят нова сила, че са по-проевропейски и евроентусиасти от старите страни от Европейски Съюз, стартират да се демонстрират трендове в Западна Европа, в страните, които загатнах, само че освен, за завръщане към обичайните полезности.
Да, изборите в Полша са следващата година и сме огромни оптимисти. Борбата няма да е лека. Трябва да се има поради и че в границите на двата ни мандата ние свършихме голяма работа освен в политическата сфера, само че също по този начин в културата и образованието. Така че мисля, че успяхме да променим, най-малко отчасти, манталитета и да отворим очите на доста наши сънародници за обичайните полезности. И те се завръщат към корените си. Считам, че ние, имам поради поляците, българите, унгарците, хърватите и другите, би трябвало да сме горди с наследството си. Нашата история доста постоянно е много по-дълга от тази на западноевропейските страни.
Добър образец е Белгия. Тяхната история е съвсем 200 години, по-точно 192 години. А погледнете България – над 1300 години, Полша – 1050 години. Можем да дадем и други образци. Мисля, че след доста трагичния интервал на Желязната завеса и комунистическата епоха, нашият район би трябвало да върне значимата си роля на континента. И не приказвам единствено за икономическата му роля, само че и културната, цивилизационната. Лично за мен, това е значима причина за нашето близко съдействие, сред страните от източната и централната част на Европа. Зная, че нашите западни сътрудници, като да вземем за пример Германия, не са доста щастливи от този факт, само че това е още причина да продължим да задълбочаваме връзките си.
Възможно ли е Русия да застане на пътя на съдействието сред Полша и Унгария, поради специфичните връзки на Будапеща с Москва?
Приятелите от време на време имат разнообразни отзиви по доста въпроси. В нашата Вишеградска четворка, Полша има друго мнение от Унгария по " Пакета подвижност “, а Чешката република и Словакия – напълно друго мнение.
Колкото до Русия, ние, подкрепяни от балтийските страни, скандинавските, северните и огромна част от нашия район, сме доста скептични към Русия. Будапеща има друго мнение. Но! Когато има гласоподаване на пакет от наказания против Москва, Унгария постоянно ги поддържа. Когато се стигне до гласоподаване, Будапеща постоянно се причислява към болшинството. Последният път несъгласие наложи Белгия, а не Унгария.
Войната в Украйна раздруса света. Полша е измежду най-важните поддръжници на Киев и най-големият в Европа. На фона на триумфите на въоръжените й сили на бойното поле се усилиха очакванията за украинска победа. Но по какъв начин разбираме в Европа успеха против Русия?
Победа за Европа сигурно е дълготрайният мир. Но аз съм реалист и знам, че тази война ще бъде по-дълга, в сравнение с ни се желае, в сравнение с се желае на украинците. Същото важи и за другата страна – за съветското държавно управление. Мисля, че идната година ще е решаваща, само че не желая да се ангажирам да предвиждам дали завършекът ще е добър или неприятен. Очаквам идната година да станем очевидци на засилен западен напън, изключително от Франция и Германия, само че и от Съединени американски щати, за привършване на войната. Може би не с кротичък контракт, само че с помирение.
От една страна, бил съм в Украйна доста пъти и знам сигурно, че Киев няма да се съгласи част от територията й да остане под съветска окупация. Но въпреки това е ясно, че Берлин и Париж, а най-вероятно след няколко седмици или месеца и Вашингтон, ще натиснат Киев за договаряния и реализиране на помирение. Ако погледнем обаче осемгодишният интервал сред 2014 и 2022 година, също имаше помирение. Но на процедура военните дейности продължаваха.
Важен миг са и идните избори за Върховна Рада през 2024 година. И би трябвало да имаме поради, че политиците в Украйна доста мъчно биха създали " крачка обратно “, в случай че мога по този начин да се изразя. Поради чисто вътрешни политически и електорални аргументи. Ако до тогава Западният свят продължава да е единен по въпросите за войната, можем да сме оптимисти. Ако обаче солидарността се разпадне, тогава Русия ще получи пространство за маневри.
На 3 декември с Националния замък на културата се организира конференция " Западни Балкани “ (Western Balkans Summit), проведена от фондация " Нова посока “ и евродепутата Ангел Джамбазки.
Обръщения на форума имаха европейските комисари Мария Габриел и Оливер Вархей. Участваха още Емилия Реджепи - заместител министър-председател на Република Косово за въпросите на малцинствата и човешките права, някогашният министър на превоза Петър Мутафчиев, евродепутатите Богдан Ржонца (Полша), Ладислав Илчич (Хърватия), Ана Фотига (Полша) и Чарли Ваймерс (Швеция), политици от района, професори, публицисти и общественици.
На разнообразни панели в границите на конференцията бяха разисквани процесът по разширението на Европейския съюз в посока Западни Балкани, усъвършенстваната съгласуваност на Западните Балкани и сигурността, миграцията и външната интервенция в Западните Балкани. Във фокуса бяха също Войната в Украйна, енергийната и икономическа рецесии и отражението им в районен проект.
Евродепутатът е безапелационен, че, ние, " поляците, българите, унгарците, хърватите и другите, би трябвало да сме горди с наследството си. Нашата история доста постоянно е много по-дълга от тази на западноевропейските страни. Добър образец е Белгия. Тяхната история е съвсем 200 години, по-точно 192 години. А погледнете България – над 1300 години, Полша – 1050 години. Като можем да дадем и други образци “.
Чарнецки, водещ представител на полската ръководещата партия " Право и правдивост “ в Народното събрание в Брюксел от 2004 година и заемал министерски постове в родината си, бе един от участниците на проведената от българския евродепутат от Партията на европейските консерватори и реформисти (ECR) Ангел Джамбазки и фондация " Нова посока “ Конференция " Западни Балкани “, която се организира в София на 3 декември. В рамките на обръщението си пред участниците и гостите на форума, политикът изрази мнение, че Германия и Франция " инструментализират “ договарянията за присъединение на страните от района. А включването на Украйна в целия пакет я трансформира в " парещ картоф “, който европейските политици ще си трансферират дълго време. След присъединяване си той бе по този начин общителен да доразвие някои от тезите си пред специфичния делегат на Агенция " Фокус “ Иван Христов.
Г-н Чарнецки, дано продължим тематиката, която засегнахте в границите на изявлението си на конференцията за Западните Балкани. А точно, че Франция и Германия инструментализират присъединителния развой и на процедура го отсрочват.
Първо, Берлин и Париж публично споделят, че поддържат процеса на присъединение на Западните Балкани, само че в действителност работят за отсрочване на процеса. И второ, те поставят в същата група, същата кутия, Украйна. В политическата процедура това значи закъснение на целия развой на разширение, тъй като Украйна е огромна страна, нейният размер е напълно друг от този на западнобалканските страни. Вкарването на Киев в тази група ще бъде опрощение, а може би и действителна причина, за закъснение на присъединението на всяка страна от тази група. Западните Балкани, Украйна, Молдова, а вероятно и Грузия.
Като квалифициран историк, бих желал да ви попитам следното. Според теорията на Арнълд Тойнби от неговия капитален труд " Изследване на историята “, най-опростенчески казано, с присъединението на нови територии и нации, цивилизационните центрове причисляват и техните проблеми. В последна сметка тези проблеми се трансформират във вътрешни. Може ли това да се отнесе към Западните Балкани, поради добре известното съветско въздействие в района и множеството неразрешени спорове? Може ли Западните Балкани да се трансфорат в Троянския кон на Москва след възможното си присъединение?
Първо желая да кажа, че съм извънредно удовлетворен, че цитирахте Арнълд Тойнби, който считам за един от най-важните исторически мислители дружно с германеца Освалд Шпенглер. Когато български публицист задава въпроси на полски политик за Арнълд Тойнби, виждам, че имаме една и съща културна и цивилизационна закалка...
По въпроса. Мисля, че новият Съюз, основан посредством страните, които се причислиха към Европейски Съюз през този век, както и тези, които ще се причислят към Европейски Съюз в бъдеще, имам поради страните от Западните Балкани, са вярата на Европа. Това е свежата кръв на Европа. Защото мисля, че 15-те от Европейски Съюз, както отчасти и 27-те от Европейски Съюз, са автомобил със остарял мотор. И тази кола непрекъснато се поврежда. А на нас ни би трябвало свежа сила в старите полезности. Мисля, че Европа може да бъде по-силна, в случай че, първо, е по-голяма политичиески. И второ, в случай че се обърне още веднъж към обичайните полезности.
Присъединяването на Сърбия, Северна Македония и другите ще бъде огромен подтик за Европейски Съюз, тъй като те са страни, които изповядват обичайни полезности, произлизащи от християнството и евентуално могат да развият съвременна стопанска система. Също по този начин считам, че присъединението на западнобалканските страни може да усъвършенства действителното многообразие в Европейски Съюз, тъй като сега имаме един единствен стандарт, който не показва изцяло голямото културно завещание на Европа. Мисля, че освен по геополитически, само че и, което е по-важно, по културни, цивилизационни и християнски аргументи, отварянето на вратите за нови членове от тази част на Европа е доста значимо.
След като заговорихме за полезности, една тематика, която мощно вълнува българите е институционалният и идеологически спор сред Полша и Унгария, от една страна и Брюксел, от друга. Как гледате на нещата от Варшава? Притеснявате ли се, че " Право и правдивост “ може да загуби изборите следващата година? Как ще приключи това?
Първо би трябвало да отбележа, че през тази година в четири европейски страни се организираха избори. В три от тях победиха консерваторите. Това са Чешката република, Швеция и Италия. Очевидно не можем да кажем непосредствено, че има спор сред Западна Европа и " новия Съюз “. Защото в този момент към страните от нашия район, за които споделих, че носят нова сила, че са по-проевропейски и евроентусиасти от старите страни от Европейски Съюз, стартират да се демонстрират трендове в Западна Европа, в страните, които загатнах, само че освен, за завръщане към обичайните полезности.
Да, изборите в Полша са следващата година и сме огромни оптимисти. Борбата няма да е лека. Трябва да се има поради и че в границите на двата ни мандата ние свършихме голяма работа освен в политическата сфера, само че също по този начин в културата и образованието. Така че мисля, че успяхме да променим, най-малко отчасти, манталитета и да отворим очите на доста наши сънародници за обичайните полезности. И те се завръщат към корените си. Считам, че ние, имам поради поляците, българите, унгарците, хърватите и другите, би трябвало да сме горди с наследството си. Нашата история доста постоянно е много по-дълга от тази на западноевропейските страни.
Добър образец е Белгия. Тяхната история е съвсем 200 години, по-точно 192 години. А погледнете България – над 1300 години, Полша – 1050 години. Можем да дадем и други образци. Мисля, че след доста трагичния интервал на Желязната завеса и комунистическата епоха, нашият район би трябвало да върне значимата си роля на континента. И не приказвам единствено за икономическата му роля, само че и културната, цивилизационната. Лично за мен, това е значима причина за нашето близко съдействие, сред страните от източната и централната част на Европа. Зная, че нашите западни сътрудници, като да вземем за пример Германия, не са доста щастливи от този факт, само че това е още причина да продължим да задълбочаваме връзките си.
Възможно ли е Русия да застане на пътя на съдействието сред Полша и Унгария, поради специфичните връзки на Будапеща с Москва?
Приятелите от време на време имат разнообразни отзиви по доста въпроси. В нашата Вишеградска четворка, Полша има друго мнение от Унгария по " Пакета подвижност “, а Чешката република и Словакия – напълно друго мнение.
Колкото до Русия, ние, подкрепяни от балтийските страни, скандинавските, северните и огромна част от нашия район, сме доста скептични към Русия. Будапеща има друго мнение. Но! Когато има гласоподаване на пакет от наказания против Москва, Унгария постоянно ги поддържа. Когато се стигне до гласоподаване, Будапеща постоянно се причислява към болшинството. Последният път несъгласие наложи Белгия, а не Унгария.
Войната в Украйна раздруса света. Полша е измежду най-важните поддръжници на Киев и най-големият в Европа. На фона на триумфите на въоръжените й сили на бойното поле се усилиха очакванията за украинска победа. Но по какъв начин разбираме в Европа успеха против Русия?
Победа за Европа сигурно е дълготрайният мир. Но аз съм реалист и знам, че тази война ще бъде по-дълга, в сравнение с ни се желае, в сравнение с се желае на украинците. Същото важи и за другата страна – за съветското държавно управление. Мисля, че идната година ще е решаваща, само че не желая да се ангажирам да предвиждам дали завършекът ще е добър или неприятен. Очаквам идната година да станем очевидци на засилен западен напън, изключително от Франция и Германия, само че и от Съединени американски щати, за привършване на войната. Може би не с кротичък контракт, само че с помирение.
От една страна, бил съм в Украйна доста пъти и знам сигурно, че Киев няма да се съгласи част от територията й да остане под съветска окупация. Но въпреки това е ясно, че Берлин и Париж, а най-вероятно след няколко седмици или месеца и Вашингтон, ще натиснат Киев за договаряния и реализиране на помирение. Ако погледнем обаче осемгодишният интервал сред 2014 и 2022 година, също имаше помирение. Но на процедура военните дейности продължаваха.
Важен миг са и идните избори за Върховна Рада през 2024 година. И би трябвало да имаме поради, че политиците в Украйна доста мъчно биха създали " крачка обратно “, в случай че мога по този начин да се изразя. Поради чисто вътрешни политически и електорални аргументи. Ако до тогава Западният свят продължава да е единен по въпросите за войната, можем да сме оптимисти. Ако обаче солидарността се разпадне, тогава Русия ще получи пространство за маневри.
На 3 декември с Националния замък на културата се организира конференция " Западни Балкани “ (Western Balkans Summit), проведена от фондация " Нова посока “ и евродепутата Ангел Джамбазки.
Обръщения на форума имаха европейските комисари Мария Габриел и Оливер Вархей. Участваха още Емилия Реджепи - заместител министър-председател на Република Косово за въпросите на малцинствата и човешките права, някогашният министър на превоза Петър Мутафчиев, евродепутатите Богдан Ржонца (Полша), Ладислав Илчич (Хърватия), Ана Фотига (Полша) и Чарли Ваймерс (Швеция), политици от района, професори, публицисти и общественици.
На разнообразни панели в границите на конференцията бяха разисквани процесът по разширението на Европейския съюз в посока Западни Балкани, усъвършенстваната съгласуваност на Западните Балкани и сигурността, миграцията и външната интервенция в Западните Балкани. Във фокуса бяха също Войната в Украйна, енергийната и икономическа рецесии и отражението им в районен проект.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ