Бившият вратар на Литекс, Винисиус Баривейра, даде ексклузивно интервю за

Бившият вратар на Литекс, Винисиус Баривейра, даде извънредно изявление за уеб страницата. В него той изясни за прехода от игрална кариера към треньорска такава, откакто публично пое поста на ментор на вратарите в школата на родния си клуб в Бразилия - Атлетико Параненсе. Той показа, че към този момент му доставя наслаждение, само че не е изключено в бъдеще да се замисли и за кариера като старши треньор.

Баривейра се върна и към спомените си от престоя в Ловеч, където завоюва и една купа. Той разкри за огромното си почитание към предприемача Гриша Ганчев, както и показа положителното си отношение към страната ни и българите. Бразилецът към момента следи протичащото се у нас, добавяйки, че не счита, че превъзходството на Лудогорец се отразява добре на българския футбол като цяло.

Здравей, Вини! Наскоро постави завършек на спортната си кариера и незабавно стартира с треньорство. Имаше ли подозрение в теб, че ще продължиш да се занимаваш с футбол?

Здравейте на всички в България, постоянно е наслаждение да беседвам с вас. В сезона, в който завърших с футбола, бях уверен, че мога да продължа още известно време, само че пазарът не смяташе по този начин. В днешно време, за разлика от преди години, опитните играчи не са толкоз желани от клубовете, тъй като не са атрактивни за продажба. Чувствах се в добрa форма и че мога да продължа да играя още.

По една случайност, след дерби с последния ми клуб, в което бях определен за състезател на мача, получих покана от различен някогашен мой клуб, в който да бъда треньор на вратарите в школата. Все още имах няколко оставащи месеца по контракта ми, само че проявявах интерес. Три месеца по-късно той още веднъж ми се обади и му споделих да изчака до края на трансферния прозорец в Европа. Той ми изясни обаче, че не разполага с толкоз време. В този миг взех решение да окача бутонките и да се пренасоча към треньорството. Беше малко рано за тази стъпка, само че може би нямаше да имам втори късмет, в случай че бях отказал.

Вече си част от школата на родния си клуб. Колко приемливо е чувството да се върнеш вкъщи?

Когато дойдох в Атлетико Параненсе, бях доста любопитен за работата. Познавах всички чиновници и всяко кътче от подготвителната база, усещах се като вкъщи си, тъй като бях играл там 15 години, само че въпреки всичко бях в нова роля. Преминавах към другата страна на футбола и нямах самообладание да стартира да упражнявам младите вратари. Всички ме одобриха добре и сътвориха отзивчива атмосфера. Емоциите още бушуват в мен, когато се сетя за някой минал миг. Започнах да играя в клуба от 14-годишен, тъй че имам доста мемоари.

Бразилия, може би, не беше толкоз известна с производството си на огромни вратари, преди Алисон и Едерсон да се появят. Какво се промени?

Не съм склонен по тази линия. През 90-те години Тафарел играеше в Европа, а след него станахме очевидци на кариерите на Дида, Жулио Сезар, Елтон, Дони, Диего Алвеш и други Всички са били част от шампионски тимове, основни фигури в тях. Трябва да отбележим, че става дума за позиция, на която европейските клубове не купуват играчи, които не са жители на страни в Европейски Съюз.

Вратарската ни школа включва доста механически и силови характерности. Това е резултат от доста години кански труд. Сега методологията се е попроменила, вграждайки концепцията за игра в офанзива, както и на практика извършения от самите мачове. Така вратарите стават по-комплексни играчи.

Преди някои треньори упражняваха единствено удари, само че това не е сполучлив метод да се построи добър пазач. В моите тренировки разбърквам разнообразни детайли, тъй като, съгласно мен, практическите извършения приготвят за същинския мач.

Единствено в областта на треньорството на вратари ли си се насочил или би имал интерес да станеш старши треньор в даден миг?

Често ми задават този въпрос. Не мисля за смяна на ролята, тъй като избирам да употребявам характерните си познания за вратарството.

Все отново, има две аргументи, заради които може и да трансформира мнението си в бъдеще. На първо място, има проблем с обезценяването на труда на треньорите на вратари, а на второ място играе роля и физическата отмалялост и заетост след стотици хиляди изритвания на топката години наред. Все още съм млад и с доста сила, тъй че желая да продължа. Наслаждавам се на всеки ден на терена, тъй че не виждам за какво да се отнемам от тази страст. Сега вземам Лиценз Б за вратари от южноамериканския район (еквивалент на УЕФА Б), с цел да съм подготвен и за работа в чужбина.

Прекара част от кариерата си в България. Следиш ли още шампионата?

Да, виждам резултатите и класирането. Поддържам връзка и със остарели другари, които ми описват по какъв начин стоят нещата.

Колко беше мъчно за теб да се адаптираш към живота в България?

Разбира се, имаше доста разлики, само че в действителност акомодацията ми мина по-гладко, в сравнение с чаках, основно поради многото бразилци в Литекс. Помогнаха на мен и фамилията ми да се ориентираме в страната – приказвам за езика, кухнята, туризма и други Клубът също беше назначил преводач, който да ни помогне с каквото ни би трябвало.

Първият сезон играх под управлението на Любо Пенев, който приказва отличен испански. Асистентът му, Ради, приказва съвършен португалски. Казваха ни всичко на български, а по-късно ни го превеждаха на испански/португалски. Опитах се да запомня фразите, а по-късно и понаучих езика.

По време на втория ми интервал в Ловеч знаех български на обичайно равнище и знаех по какъв начин стоят нещата, тъй че всичко беше доста по-лесно, даже и без бразилци в тима. Спомням си, че заговорих българин в самолета, с който приказвахме 30-40 минути и той си мислеше, че и аз съм българин. Той беше доста изумен, когато споделих, че съм бразилец и си признавам, че изпитах лека горделивост от това (смее се)!

Редица задгранични играчи си спомнят за прояви на расизъм по българските терени. Какво е мнението ти по тематиката и имало ли е сходни прояви и към теб?

Това е доста тъжна тематика, в действителност. Помня по какъв начин съотборника ми, Папа Диуф, от Сенегал, изживя сходен случай на терена. Не знам за какво някой си мисли, че има значение дали си от черната раса, или която и да е друга. Лично към мен в никакъв случай не е имало расистки намеци, само че помня, че когато пристигнах в България за първи път, се учудиха, че съм бял. Питаха ме не са ли всички бразилци черни?

Ти завоюва купата с Литекс. Странно ли е от днешна позиция, че точно вие бяхте последният тим, съумял да вземе купата, който не се споделя Лудогорец?

Любопитен феномен е. Преди гледах постоянно класирането и Лудогорец постоянно беше отпред. Това не е положително събитие за българския футбол като цяло, само че е резултат от вложения, които са в пъти по-големи от тези при останалите клубове.

Кой е най-хубавият ти спомен от двата престоя в Ловеч?

Без подозрение най-хубавият ми миг беше спечелването на купата. След като се причислих към клуба допуснахме единствено една загуба и доста малко голове във вратата. И в персонален проект бях благополучен. За няколко седмици през оня сезон бях на върха на ранглистата в Европа за вратари с минимум позволени голове!

Ти участваше в оня прославен мач, в който Стойчо Стоилов извади тима на Литекс при гостуването на Левски. Как се усещаше и виждал ли си нещо сходно досега на футболен терен?

Никога не съм виждал нищо сходно по време на футболен мач. Съдията позволи извънредно доста неточности по време на дуела, само че би трябвало да си призная, че бях подготвен още веднъж да изляза на терена, тъй като мислех, че ще довършим мача. Когато всички съотборници се насочиха към душовете, разбрах, че това е дефинитивно решение.

Ти работеше под управлението на Гриша Ганчев, до момента в който беше в Литекс. Как би го описал като притежател и кой е първият спомен за него, за който ти хрумва?

Бих го описал като превъзходен предприемач. Бях чул, че е израснал в оскъдно семейство, само че към този момент има доста бизнеси, поради начинa, по който ръководи фирмите си. По време на първия ми престой постоянно идваше на тренировки, само че по време на втория много по-рядко. Предполагам е бил ангажиран.

Би ли приел възможна опция още веднъж да работиш с него един ден?

Разбира се. Изключително съм признателен на господин Ганчев, тъй като той ми даде опция да играя в Европа и постоянно сме имали доста правилни връзки. За страдание получих контузия, преди да поеме ЦСКА, само че от това, което съм чувал, синът му е обсъждал да бъда върнат в клуба по това време.

И за край, Вини – какво си пожелаваш през 2022-а година?

На първо място, желая да пожелая година, изпълнена със здраве за мен и фамилията ми, тъй като единствено по този начин може да осъществим фантазиите си. Дано годината е най-малко толкоз сполучлива, колкото предходната. А за какво не и да получа предложение за работа в чужбина, изключително в Европа?