Мишо Иванов се изповяда за трудностите, през които премина в последната година
Бившият вратар на Левски Михаил Иванов показа труднстите, през които е минал последната година. Стражът, който сега пази за шведския Ескилстуна оказа помощ на тима си да се класира за финала за Купата на страната, откакто избави дузпа против първенеца АИК. Сега очакванията на Иванов са нещата в кариерата му да потръгнат.
Ето какво написа Мишо в обществените мрежи:
Здравейте другари, бих желал да ви опиша една история, която, уповавам се, да ви помогне да не се отказвате в никакъв случай пред компликациите в живота.
Миналият юни се контузих съществено (кръстна връзка на коляното). През първите няколко дни си поревах малко, само че по-късно си дадох обещание да се върна на игрището допустимо най-скоро. Така че, след интервенцията навих ръкавите и работих доста интензивно. Две, от време на време три тренировки дневно.
Тук бих желал да направя обход и да ви кажа, че нормално, след съществени пострадвания като това, спортистът се следи всекидневно от кондиционен треньор. Той би трябвало да следи всеки ден напредъка на спортиста, натовареността и несъмнено, да взема решение по кое време, футболистът е подготвен да премине в идната фаза на възобновяване. Аз обаче бях заставен да върша всичко това самичък. Имах шанса да познавам способни хора,които ми помогнаха с скъпите си препоръки и упътвания. Мануеле Маргери и Джорджо Д'Урбано, с помощта на тях и моята воля,стопихме времето за възобновяване доста. Благодаря им още веднъж!
Нека продължим с историята. Всичко изглеждаше обикновено, вървеше безпрепятствено, още веднъж бях здрав и можех да упражнявам пълноценно.
Започнах новият футболен сезон с доста възторг и предпочитание да играя. Разбрах, че първият вратар от миналата година би трябвало да смени клубната си принадлежност, тъй че желанието да заема титулярното място се утрои. Затова се отдадох още по-повече на тренировки.Тренирах по два пъти дневно,независимо от неприятните условия на терена (изкуствена трева) и времето( -10‘С),а мозъка ми споделяше единствено: ‘‘Давай‘‘,‘‘Не спирай‘‘,‘‘по-силно‘‘.
Тогава като от нищото, след прекалено натоварване във фитнеса, почувствах мощна болежка в гърба и в мускулите в близост, само че си споделих, че с един коктейл от болкоуспокояващи и всичко ще отмине.Горе-долу това мое решение ми разреши да упражнявам два дни -да, три -не. Докато не пристигна моментът, в който отидох да направя ЯМР (MRI) и открих, че имам дискова херния на два от последните ми прешлени.Тази вест ме накара да си взема малко отмора и да упражнявам по самостоятелна стратегия, с цел да мога да се възстановя за началото на мачовете за Купата на страната и постоянния шампионат.
Междувременно тимът подписа с различен вратар, който стартира да играе незабавно и се представяше на положително равнище.Ситуацията виждаше него като първи избор, а аз- оставах втори. В главата ми се завърнаха познатите посетители.Страхът,съмненията и несъмнено, всичко това беше в допълнение амплификирано от болката в гърба ми,която не ме оставяше намира.
Малко по-малко се възвръщам и се връщам в групата за вторият мач за купата.На скамейката, само че усещам усъвършенстване в гърба си, тъй че се помирявам и си споделям, че просто би трябвало да не преставам да давам всичко най-хубаво по време на тренировките и при цялостното възобновяване на хернията.
Отборът се оправя добре, минава кръг след кръг и се класираме за полуфинал против АИК (шампиона в шведското първенство).
Всичко наподобява да се повтаря, като счупена грамофонна плоча, другото момче играе,а аз оставам запаса.Съдбата,обаче има различен проект.Първият вратар се контузва в последната подготовка преди мача, тъй че разбирам, че в този момент е мой ред. Полуфинал против АИК на стадион " Приятели Арена " в Стокхолм,какво повече мога да желая.
Аз съм в тунела, слушам публиката, времето като че ли забавя, спомените за миналата година, които вървят като на кино лента.Болката,отчаянието,
Бъдете мощни, търпеливи, поредни във всичко, което вършиме.
" Gambarimasu ".
Тези няколко реда са за хората, които постоянно са били покрай мен и в никакъв случай не са спирали да ме поддържат.
За жена ми Марина Сакалиева, за родителите ми и изключително за синът ми, който ми споделя, че не мога да вардя.
умората,часовете прекарани в залата и на терена изплуват в съзнанието ми,като големи страховити колоси. Сетивата ми са изострени до край.Гърбът не стопира да ме боли свиреп.
В този миг си припомням за Дани Уей.Скейтбордистът, който прескача китайската стена със скейт и строшен гален, след което затварям очите си, взимам надълбоко мирис и всичко се успокоява,настъпва тишина,чувствам успокоение,разбирам, че към този момент съм в поток.
Останалото е история.
Ето какво написа Мишо в обществените мрежи:
Здравейте другари, бих желал да ви опиша една история, която, уповавам се, да ви помогне да не се отказвате в никакъв случай пред компликациите в живота.
Миналият юни се контузих съществено (кръстна връзка на коляното). През първите няколко дни си поревах малко, само че по-късно си дадох обещание да се върна на игрището допустимо най-скоро. Така че, след интервенцията навих ръкавите и работих доста интензивно. Две, от време на време три тренировки дневно.
Тук бих желал да направя обход и да ви кажа, че нормално, след съществени пострадвания като това, спортистът се следи всекидневно от кондиционен треньор. Той би трябвало да следи всеки ден напредъка на спортиста, натовареността и несъмнено, да взема решение по кое време, футболистът е подготвен да премине в идната фаза на възобновяване. Аз обаче бях заставен да върша всичко това самичък. Имах шанса да познавам способни хора,които ми помогнаха с скъпите си препоръки и упътвания. Мануеле Маргери и Джорджо Д'Урбано, с помощта на тях и моята воля,стопихме времето за възобновяване доста. Благодаря им още веднъж!
Нека продължим с историята. Всичко изглеждаше обикновено, вървеше безпрепятствено, още веднъж бях здрав и можех да упражнявам пълноценно.
Започнах новият футболен сезон с доста възторг и предпочитание да играя. Разбрах, че първият вратар от миналата година би трябвало да смени клубната си принадлежност, тъй че желанието да заема титулярното място се утрои. Затова се отдадох още по-повече на тренировки.Тренирах по два пъти дневно,независимо от неприятните условия на терена (изкуствена трева) и времето( -10‘С),а мозъка ми споделяше единствено: ‘‘Давай‘‘,‘‘Не спирай‘‘,‘‘по-силно‘‘.
Тогава като от нищото, след прекалено натоварване във фитнеса, почувствах мощна болежка в гърба и в мускулите в близост, само че си споделих, че с един коктейл от болкоуспокояващи и всичко ще отмине.Горе-долу това мое решение ми разреши да упражнявам два дни -да, три -не. Докато не пристигна моментът, в който отидох да направя ЯМР (MRI) и открих, че имам дискова херния на два от последните ми прешлени.Тази вест ме накара да си взема малко отмора и да упражнявам по самостоятелна стратегия, с цел да мога да се възстановя за началото на мачовете за Купата на страната и постоянния шампионат.
Междувременно тимът подписа с различен вратар, който стартира да играе незабавно и се представяше на положително равнище.Ситуацията виждаше него като първи избор, а аз- оставах втори. В главата ми се завърнаха познатите посетители.Страхът,съмненията и несъмнено, всичко това беше в допълнение амплификирано от болката в гърба ми,която не ме оставяше намира.
Малко по-малко се възвръщам и се връщам в групата за вторият мач за купата.На скамейката, само че усещам усъвършенстване в гърба си, тъй че се помирявам и си споделям, че просто би трябвало да не преставам да давам всичко най-хубаво по време на тренировките и при цялостното възобновяване на хернията.
Отборът се оправя добре, минава кръг след кръг и се класираме за полуфинал против АИК (шампиона в шведското първенство).
Всичко наподобява да се повтаря, като счупена грамофонна плоча, другото момче играе,а аз оставам запаса.Съдбата,обаче има различен проект.Първият вратар се контузва в последната подготовка преди мача, тъй че разбирам, че в този момент е мой ред. Полуфинал против АИК на стадион " Приятели Арена " в Стокхолм,какво повече мога да желая.
Аз съм в тунела, слушам публиката, времето като че ли забавя, спомените за миналата година, които вървят като на кино лента.Болката,отчаянието,
Бъдете мощни, търпеливи, поредни във всичко, което вършиме.
" Gambarimasu ".
Тези няколко реда са за хората, които постоянно са били покрай мен и в никакъв случай не са спирали да ме поддържат.
За жена ми Марина Сакалиева, за родителите ми и изключително за синът ми, който ми споделя, че не мога да вардя.
умората,часовете прекарани в залата и на терена изплуват в съзнанието ми,като големи страховити колоси. Сетивата ми са изострени до край.Гърбът не стопира да ме боли свиреп.
В този миг си припомням за Дани Уей.Скейтбордистът, който прескача китайската стена със скейт и строшен гален, след което затварям очите си, взимам надълбоко мирис и всичко се успокоява,настъпва тишина,чувствам успокоение,разбирам, че към този момент съм в поток.
Останалото е история.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ