Димитър Попов: След социализма карахме 15 години по инерция, сега сме на дъното
Бившият вратар Димитър Попов гостува в предаването „ Код Спорт “ по TV+. Той е израснал на " Герена " и започва кариерата си в мъжкия тим на. След интервала си в столичния гранд облича поредно екипите на,, ЦСКА, и. Има 14 мача за националния тим. На международното състезание в Съединени американски щати през 1994 година бе притеглен като трети вратар. Спечели зелена карта и се опита да сбъдне американската фантазия. През 2000 година бе част от състава на Ел Пасо Пейтриътс от щата Тексас, който се подвизава във втора американска дивизия. След края на футболната си кариера живее в Чикаго и се насочва към транспортния бизнес.
- Митко, здравей! Много ми е прелестно да се забележим след толкоз доста години още веднъж в София! Как си? Колко време ще останеш в България?
- Здравей, Краси! Да, в действителност онлайн не сме се виждали от много години. Аз те виждам по малкия екран, само че ти мен не си ме виждал. От 25 февруари съм в София, може би ще остана до към 20 март, близо месец.
- Вече си малко повече от 21 години в Америка – мит ли е американската фантазия?
- Американската фантазия е била действителна преди време, когато 75% от производството е било в Америка. Сега е малко по-трудничко. При някои хора се случва, други – към момента я гонят. А каква е американската фантазия? Сигурна работа, това да ти разреши да имаш личен дом, кола и така нататък В момента има някои браншове, които са добре. Като че ли в множеството браншове заплатите не са толкоз огромни. Даже има и публична статистика, която демонстрира, че 52% от работещите американци не могат да си разрешат някакви екстра разноски за 500 $, да кажем счупила се колата и всичко кара на кредитни карти. Така че американската фантазия за някои е действителност и се случва, само че може би за по-голямата част от популацията все още…
- Ти сбъдна ли я американската фантазия?
- Мисля, че я сбъднах, само че американската стопанска система е една доста добре смазана машина, която работи на доста висок темп. Просто динамичността е доста огромна. И тази машина не чака никой. Просто всеки би трябвало да се приспособява с ритъма на тази машина.
- Защо реши да емигрираш в Щатите?
- Много пъти съм го казвал – към този момент бях изтощен от интриги, от подмолни игри, от удари под пояса и така нататък Всичко ме умори и взех решение да потърся ново начало и нов живот. Да е някъде по-далече от нашата блага татковина. Какво по-добро място от Америка! Затова се запътих натам. Даже да си кажа почтено, като доста хора, зачертах България, не мислех да се връщам в никакъв случай и така нататък Но с течение на годините в емиграция доста хора ставаме още веднъж патриоти и започнах да желая да се връщам. Видях, че с всичките дефекти, които има животът тук във всички аспекти, човек най-добре си пасва там, където е роден и е израснал.
- Може ли да се върнеш в България дефинитивно?
- Мисля го съществено, да. Може би Америка е една от най-полицейските страни. Чувал съм, че единствено Швейцария ги задминава. Просто тук някак си хората имат огромна независимост. Така си мисля.
- Къде живееш в Щатите и с какво се занимаваш?
- Живея в Чикаго от 2005 година, преди този момент пет години с моето семейство живяхме в Лос Анджелис. Занимавам се с превоз от 2003 година, това е главното, както и доста българи зад океана. Може би в Чикаго има 50 хиляди индивида в този бизнес.
- Вълнуваш ли се от политиката и ще направиш ли опит да гласуваш на 4 април?
- Ако има изборна секция в Чикаго, да, ще отида да гласоподавам. Мисля, че това е пътят. Не би трябвало хората единствено да се оплакват, а когато желаят някаква смяна, просто би трябвало да отидат до изборните секции и да гласоподават. Това е методът.
- Да поговорим в този момент за кариерата ти – младеж си на „ Герена “, по какъв начин попадна в мъжкия тим на Левски?
- В мъжкия тим на Левски попаднах 1989 година пролетта, а дали не беше края на февруари или началото на март. Тогава бях в дублиращия тим, Боби Михайлов беше контузен, Владо Делчев също. Моят другар и сътрудник Здравко Здравков към този момент беше в първия тим. Просто нямаха вратар, по този начин попаднах и останах в идващите три години.
- Как се отрази конкуренцията ти със Здравко Здравков?
- Много позитивно. Преди две-три години се видяхме, вечеряхме дружно. Казах му, че правя оценка, че това е било доста позитивно и за двамата, тъй като когато има конкуренция, всеки върви нагоре. Знаеш, че от деца сме дружно. Единия бута другия нагоре, всеки се стреми да бъде по-добър. Това е добре за развиването на всички, които са към тази конкуренция. Примерно в България последните девет години първенец е, няма никаква конкуренция. Ако Лудогорец и други четири-пет тима се конкурират, ще е добре за всички отбори, тъй като всеки ще гледа да си подвига равнището. Когато излязат на интернационалната сцена, също ще бъде по-добре.
- Има ли мачове със „ сините “, за които даже и в този момент се сещаш?
- Има много мачове. Един от тях е с. И двете срещи.
- Не е доста за спомняне.
- Да, само че всеки тим има такива обрати. Първият мач тук - 0:0, аз играх и имам положителни мемоари. От втория са неприятни, няма спор. Също си припомням финала за купата през 1991 година Тогава с Левски бихме Ботев (Пловдив) с 2:1 - в действителност доста значим мач за клуба. Спомням си и други срещи, само че може би тези три са съществени. Също и един мач с ЦСКА в Ямбол за купата. Имаше някакви групи, по този начин беше изработен шампионатът, тогава победихме с човек по-малко с 2:0, нещо такова.
- Защо мина в единия тим на добре известните пловдивски брокери – Ботев (Пловдив)?
- Тогава по този начин се разви обстановката, че в един миг бях непотребен в Левски и трябваше някъде другаде да си диря шанса.
- Обиден ли си потегли от „ Герена “?
- Да, в действителност си потеглих афектиран. Повече бях афектиран на президента Томас Лафчис, който не прояви схващане, някогашен вратар е бил въпреки всичко. Тогава мен и моят сътрудник Здравко ни набедиха за всичко, просто си измиха ръцете с нас. А в действителност не бяхме ние отговорни, просто имаше други неща, само че ние бяхме най-удобни. Както знаеш, и Здравко не продължи доста по-късно. Той остана две-три години, само че го преотстъпваха, беше запаса и така нататък
- Как се разви кариерата ти при „ канарчетата “?
- Беше добре, изкарах в Ботев (Пловдив) две години. Доста хубави години за мен с положителни мемоари.
- След това се случва нещо забавно – след „ града под тепетата “ поемаш към столицата в отбора на ЦСКА. Кой бе индивидът, който заложи на теб в Борисовата градина?
- Как кой!, желае ли запитване!
- Какво ти сподели тогава?
- Разговорът беше къс. Имахме мач с Грузия, аз играх, а Боби беше болен с висока температура. Преди да тръгнем с рейса, пиехме кафе в барчето, пристигна господин Пенев при мен и сподели малко, тъкмо и ясно: „ Митьо, айде да те взимаме в ЦСКА! “ Договорихме се и по този начин стана.
- Имаш 14 мача за националния тим на България, попадна измежду играчите, които бяха на международното състезание в Щатите през 1994 година Разкажи ни по какъв начин от Слънчев бряг се озова при националите в Далас?
- Да, беше в действителност забавно. Тогава не бях в групата, само че бях на повикване. Г-н Пенев ми сподели: „ Сега седиш тук и тренираш, и ние ще те повикаме. “ Викам: „ Да, да, ще се сготвям доста сериозно… “ Готвех се „ съществено “ на други места. С един другар отидохме до Варна, минахме през Чирпан. Тогавашният притежател на ФК Чирпан господин Таньо Вълев ми беше другар, той ни предложения за една-две вечери на Слънчев бряг и тогава да си продължим към Варна. Отидохме в Слънчев бряг, хареса ни и взехме решение да поостанем. Една заран на вратата стартира да се чука, събудихме се, въпреки че беше мъчно, тъй като до преди два часа… Отварям вратата и кого да видя? Моят другар от детинство и съотборник Георги Донков. Каза: „ Айде, братле, заминаваш за Америка! “ И тъй като всеки се майтапеше с мен, отидох отново да си легна сърдит. Сипа ми вода и сподели: „ Не, бе, братле, съществено е! “ Тогава разбрах, че е нещо съществено. Слязохме долу във фоайето, бяха и другите хора от Ботев (Пловдив). Целият тим беше на Елените на отмора фамилно. Аз като ерген избрах по-други места. Като схванаха, че са ме намерили, починалият господин Иван Вуцов, лека му пръст, просто звънна телефонът, ние бяхме начело на рецепцията: „ Има ли Димитър Попов тук? Иван Вуцов се обажда. “ Беше едно огромно кряскане и вечерта бях при господин Вуцов в неговата къща, беше някъде към ВИФ. Даде ми документи, обаче се оказа, че никой не е видял, че в паспорта ми няма виза. На другия ден ме качиха на самолета за Америка до и по-късно до Чикаго. Дори и на нашето летище никой не погледна. Митничарите и Гранична полиция викат: „ Хайде, триумф! “ Един ми поля менче с вода. Голямо изпращане! Обаче и швейцарците „ добре “ ме посрещнаха. Казаха: „ Господине, нямате виза. Не може, връщате се назад! “ Цял ден седях в пощата да звъня на телефони, станах другар с всички смени. Късмет имах, че пристигна един български посланик от дипломатическата задача към Организация на обединените нации в Женева, а аз бях в Цюрих. Човекът доста оказа помощ! Ако ни гледа и си спомня, желая да му благодаря! Обади се в посолството в Берн и оттова за четири часа изпратиха краткотрайна виза за четири дни. Това беше в петък и трябваше да изчакаме до понеделник да отвори американското посолство, с цел да ми дадат виза. Те бяха предизвестени тук от посланика Монтгомъри. Тогава господин Вуцов го беше разкрил някъде в планината на някакъв язовир да лови риба. Голям уредник беше господин Вуцов! Само че ми смениха полета за Далас. Нали не можах да дойде и гледах мача с Гърция в Швейцария в посолството ни в Берн. После от Чикаго се реалокираха в Далас и на идващия ден напряко отидох в Далас.
- Въобще вярвахте ли, че ще постигнете подобен триумф?
- Целта беше да се реализира първа победа. След това към този момент нямаше напрежение. Оттам нещата си потеглиха. Дори си стигахме на край, само че там са се случили някои подмолни неща, които ни попречиха.
- Тогава беше в елитна компания –, Трифон Иванов, Боби Михайлов,, Емо Костадинов, да не ги изреждам всичките…
- Да, бяха в действителност огромно златно потомство! Когато тимовете се строяваха в тунела преди да излязат, другият отбор, без значение кой е, беше много обезпокоен. Независимо какви имена играеха против нас! Всички много се притесняваха и се опасяваха от нас!
- Ако някой те попита за футбола по това време, когато ти играеше, за шампионата на България, какво би му споделил?
- Играеше се добър футбол. Може би след соца нашият спорт и в частност футболът ходя 10-15 години по инерция. Все още бяхме някакъв фактор, към момента се съобразяваха с нас. мое време към момента се играеше стабилен футбол. Националният тим си беше фактор по времето на Христо Стоичков, Любо Пенев, Емо, Трифон Иванов, Лечков, Балъков... Ние си бяхме един от топ тимовете на света! Следващото потомство също, при поколението на Бербатов отново националният тим беше някакъв фактор. Но сякаш с течение на времето манталитетът се промени. За жал, в този момент сме на дъното.
- Разкажи за Ел Пасо Пейтриътс – тим от Тексас, участник във втора лига, в който ти беше през 2000/01 година
- Ел Пасо е навръх ъгъла сред Тексас и Ню Мексико, не знаехме къде отиваме. За мен беше значимо просто някъде да се махна, тъй като ми беше писнало. Знам, че там преди нас ходеха българи, само че ние не знаехме защо става въпрос. Играхме една година, бяхме тогава с Митко Васев, Бисер Георгиев и едно друго момче, играл е тук като младеж, а там стартира да играе в мъжкия футбол. Аз останах единствено, а другите се върнаха. Просто се видя, че няма смисъл. Беше доста непрофесионално – да не дават заплати шест месеца, до момента в който тече подготовката. След това би трябвало самичък да си търсиш да работиш нещо, в случай че останеш там или да се върнеш. Това беше един опит. За мен беше сполучлив, тъй като останах там и се открих в Америка. Тава ми беше задачата, само че като игра беше несполучлив, тъй като не ми беше това равнището.
- Присъства на представянето на книгата „ Историята “ на Христо Стоичков, в съавторство с Владо Памуков, в Чикаго. Какво значи именитият номер 8 за родния футбол?
- Легендарният номер 8 значи доста! Ицо е най-успешният футболист - „ Златна топка “, европейски първенец с … Също в този момент и на журналистическото занятие е доста добре. Предаването му е четири-пет сезона с най-голям рейтинг там! Аз не го виждам, тъй като не разбирам испански, само че по този начин прочетох. В Америка живеят много мексиканци, които гледат това предаване. Когато кажеш, че си от България, незабавно следва: „ А, Стойков! Стойков! “
- Какво си казваш, когато се качиш на самолета за Щатите?
- Кога ще е идващият път, когато ще се върна в България?
- Мите, кажи нещо за край на нашия диалог.
- Първо желая да благодаря, че ми дадохте естрада да се изявя. Искам да кажа на хората в България да са по-оптимистични, да гледат по-оптимистично на нещата. И дано хората да сме по-добри един към различен и повече да си оказваме помощ! Много е значимо! Тогава всички ще вървят нагоре. Когато никой не оказва помощ на никой, развиване няма. А сме хора и всеки в един миг има потребност от помощ.
- Митко, здравей! Много ми е прелестно да се забележим след толкоз доста години още веднъж в София! Как си? Колко време ще останеш в България?
- Здравей, Краси! Да, в действителност онлайн не сме се виждали от много години. Аз те виждам по малкия екран, само че ти мен не си ме виждал. От 25 февруари съм в София, може би ще остана до към 20 март, близо месец.
- Вече си малко повече от 21 години в Америка – мит ли е американската фантазия?
- Американската фантазия е била действителна преди време, когато 75% от производството е било в Америка. Сега е малко по-трудничко. При някои хора се случва, други – към момента я гонят. А каква е американската фантазия? Сигурна работа, това да ти разреши да имаш личен дом, кола и така нататък В момента има някои браншове, които са добре. Като че ли в множеството браншове заплатите не са толкоз огромни. Даже има и публична статистика, която демонстрира, че 52% от работещите американци не могат да си разрешат някакви екстра разноски за 500 $, да кажем счупила се колата и всичко кара на кредитни карти. Така че американската фантазия за някои е действителност и се случва, само че може би за по-голямата част от популацията все още…
- Ти сбъдна ли я американската фантазия?
- Мисля, че я сбъднах, само че американската стопанска система е една доста добре смазана машина, която работи на доста висок темп. Просто динамичността е доста огромна. И тази машина не чака никой. Просто всеки би трябвало да се приспособява с ритъма на тази машина.
- Защо реши да емигрираш в Щатите?
- Много пъти съм го казвал – към този момент бях изтощен от интриги, от подмолни игри, от удари под пояса и така нататък Всичко ме умори и взех решение да потърся ново начало и нов живот. Да е някъде по-далече от нашата блага татковина. Какво по-добро място от Америка! Затова се запътих натам. Даже да си кажа почтено, като доста хора, зачертах България, не мислех да се връщам в никакъв случай и така нататък Но с течение на годините в емиграция доста хора ставаме още веднъж патриоти и започнах да желая да се връщам. Видях, че с всичките дефекти, които има животът тук във всички аспекти, човек най-добре си пасва там, където е роден и е израснал.
- Може ли да се върнеш в България дефинитивно?
- Мисля го съществено, да. Може би Америка е една от най-полицейските страни. Чувал съм, че единствено Швейцария ги задминава. Просто тук някак си хората имат огромна независимост. Така си мисля.
- Къде живееш в Щатите и с какво се занимаваш?
- Живея в Чикаго от 2005 година, преди този момент пет години с моето семейство живяхме в Лос Анджелис. Занимавам се с превоз от 2003 година, това е главното, както и доста българи зад океана. Може би в Чикаго има 50 хиляди индивида в този бизнес.
- Вълнуваш ли се от политиката и ще направиш ли опит да гласуваш на 4 април?
- Ако има изборна секция в Чикаго, да, ще отида да гласоподавам. Мисля, че това е пътят. Не би трябвало хората единствено да се оплакват, а когато желаят някаква смяна, просто би трябвало да отидат до изборните секции и да гласоподават. Това е методът.
- Да поговорим в този момент за кариерата ти – младеж си на „ Герена “, по какъв начин попадна в мъжкия тим на Левски?
- В мъжкия тим на Левски попаднах 1989 година пролетта, а дали не беше края на февруари или началото на март. Тогава бях в дублиращия тим, Боби Михайлов беше контузен, Владо Делчев също. Моят другар и сътрудник Здравко Здравков към този момент беше в първия тим. Просто нямаха вратар, по този начин попаднах и останах в идващите три години.
- Как се отрази конкуренцията ти със Здравко Здравков?
- Много позитивно. Преди две-три години се видяхме, вечеряхме дружно. Казах му, че правя оценка, че това е било доста позитивно и за двамата, тъй като когато има конкуренция, всеки върви нагоре. Знаеш, че от деца сме дружно. Единия бута другия нагоре, всеки се стреми да бъде по-добър. Това е добре за развиването на всички, които са към тази конкуренция. Примерно в България последните девет години първенец е, няма никаква конкуренция. Ако Лудогорец и други четири-пет тима се конкурират, ще е добре за всички отбори, тъй като всеки ще гледа да си подвига равнището. Когато излязат на интернационалната сцена, също ще бъде по-добре.
- Има ли мачове със „ сините “, за които даже и в този момент се сещаш?
- Има много мачове. Един от тях е с. И двете срещи.
- Не е доста за спомняне.
- Да, само че всеки тим има такива обрати. Първият мач тук - 0:0, аз играх и имам положителни мемоари. От втория са неприятни, няма спор. Също си припомням финала за купата през 1991 година Тогава с Левски бихме Ботев (Пловдив) с 2:1 - в действителност доста значим мач за клуба. Спомням си и други срещи, само че може би тези три са съществени. Също и един мач с ЦСКА в Ямбол за купата. Имаше някакви групи, по този начин беше изработен шампионатът, тогава победихме с човек по-малко с 2:0, нещо такова.
- Защо мина в единия тим на добре известните пловдивски брокери – Ботев (Пловдив)?
- Тогава по този начин се разви обстановката, че в един миг бях непотребен в Левски и трябваше някъде другаде да си диря шанса.
- Обиден ли си потегли от „ Герена “?
- Да, в действителност си потеглих афектиран. Повече бях афектиран на президента Томас Лафчис, който не прояви схващане, някогашен вратар е бил въпреки всичко. Тогава мен и моят сътрудник Здравко ни набедиха за всичко, просто си измиха ръцете с нас. А в действителност не бяхме ние отговорни, просто имаше други неща, само че ние бяхме най-удобни. Както знаеш, и Здравко не продължи доста по-късно. Той остана две-три години, само че го преотстъпваха, беше запаса и така нататък
- Как се разви кариерата ти при „ канарчетата “?
- Беше добре, изкарах в Ботев (Пловдив) две години. Доста хубави години за мен с положителни мемоари.
- След това се случва нещо забавно – след „ града под тепетата “ поемаш към столицата в отбора на ЦСКА. Кой бе индивидът, който заложи на теб в Борисовата градина?
- Как кой!, желае ли запитване!
- Какво ти сподели тогава?
- Разговорът беше къс. Имахме мач с Грузия, аз играх, а Боби беше болен с висока температура. Преди да тръгнем с рейса, пиехме кафе в барчето, пристигна господин Пенев при мен и сподели малко, тъкмо и ясно: „ Митьо, айде да те взимаме в ЦСКА! “ Договорихме се и по този начин стана.
- Имаш 14 мача за националния тим на България, попадна измежду играчите, които бяха на международното състезание в Щатите през 1994 година Разкажи ни по какъв начин от Слънчев бряг се озова при националите в Далас?
- Да, беше в действителност забавно. Тогава не бях в групата, само че бях на повикване. Г-н Пенев ми сподели: „ Сега седиш тук и тренираш, и ние ще те повикаме. “ Викам: „ Да, да, ще се сготвям доста сериозно… “ Готвех се „ съществено “ на други места. С един другар отидохме до Варна, минахме през Чирпан. Тогавашният притежател на ФК Чирпан господин Таньо Вълев ми беше другар, той ни предложения за една-две вечери на Слънчев бряг и тогава да си продължим към Варна. Отидохме в Слънчев бряг, хареса ни и взехме решение да поостанем. Една заран на вратата стартира да се чука, събудихме се, въпреки че беше мъчно, тъй като до преди два часа… Отварям вратата и кого да видя? Моят другар от детинство и съотборник Георги Донков. Каза: „ Айде, братле, заминаваш за Америка! “ И тъй като всеки се майтапеше с мен, отидох отново да си легна сърдит. Сипа ми вода и сподели: „ Не, бе, братле, съществено е! “ Тогава разбрах, че е нещо съществено. Слязохме долу във фоайето, бяха и другите хора от Ботев (Пловдив). Целият тим беше на Елените на отмора фамилно. Аз като ерген избрах по-други места. Като схванаха, че са ме намерили, починалият господин Иван Вуцов, лека му пръст, просто звънна телефонът, ние бяхме начело на рецепцията: „ Има ли Димитър Попов тук? Иван Вуцов се обажда. “ Беше едно огромно кряскане и вечерта бях при господин Вуцов в неговата къща, беше някъде към ВИФ. Даде ми документи, обаче се оказа, че никой не е видял, че в паспорта ми няма виза. На другия ден ме качиха на самолета за Америка до и по-късно до Чикаго. Дори и на нашето летище никой не погледна. Митничарите и Гранична полиция викат: „ Хайде, триумф! “ Един ми поля менче с вода. Голямо изпращане! Обаче и швейцарците „ добре “ ме посрещнаха. Казаха: „ Господине, нямате виза. Не може, връщате се назад! “ Цял ден седях в пощата да звъня на телефони, станах другар с всички смени. Късмет имах, че пристигна един български посланик от дипломатическата задача към Организация на обединените нации в Женева, а аз бях в Цюрих. Човекът доста оказа помощ! Ако ни гледа и си спомня, желая да му благодаря! Обади се в посолството в Берн и оттова за четири часа изпратиха краткотрайна виза за четири дни. Това беше в петък и трябваше да изчакаме до понеделник да отвори американското посолство, с цел да ми дадат виза. Те бяха предизвестени тук от посланика Монтгомъри. Тогава господин Вуцов го беше разкрил някъде в планината на някакъв язовир да лови риба. Голям уредник беше господин Вуцов! Само че ми смениха полета за Далас. Нали не можах да дойде и гледах мача с Гърция в Швейцария в посолството ни в Берн. После от Чикаго се реалокираха в Далас и на идващия ден напряко отидох в Далас.
- Въобще вярвахте ли, че ще постигнете подобен триумф?
- Целта беше да се реализира първа победа. След това към този момент нямаше напрежение. Оттам нещата си потеглиха. Дори си стигахме на край, само че там са се случили някои подмолни неща, които ни попречиха.
- Тогава беше в елитна компания –, Трифон Иванов, Боби Михайлов,, Емо Костадинов, да не ги изреждам всичките…
- Да, бяха в действителност огромно златно потомство! Когато тимовете се строяваха в тунела преди да излязат, другият отбор, без значение кой е, беше много обезпокоен. Независимо какви имена играеха против нас! Всички много се притесняваха и се опасяваха от нас!
- Ако някой те попита за футбола по това време, когато ти играеше, за шампионата на България, какво би му споделил?
- Играеше се добър футбол. Може би след соца нашият спорт и в частност футболът ходя 10-15 години по инерция. Все още бяхме някакъв фактор, към момента се съобразяваха с нас. мое време към момента се играеше стабилен футбол. Националният тим си беше фактор по времето на Христо Стоичков, Любо Пенев, Емо, Трифон Иванов, Лечков, Балъков... Ние си бяхме един от топ тимовете на света! Следващото потомство също, при поколението на Бербатов отново националният тим беше някакъв фактор. Но сякаш с течение на времето манталитетът се промени. За жал, в този момент сме на дъното.
- Разкажи за Ел Пасо Пейтриътс – тим от Тексас, участник във втора лига, в който ти беше през 2000/01 година
- Ел Пасо е навръх ъгъла сред Тексас и Ню Мексико, не знаехме къде отиваме. За мен беше значимо просто някъде да се махна, тъй като ми беше писнало. Знам, че там преди нас ходеха българи, само че ние не знаехме защо става въпрос. Играхме една година, бяхме тогава с Митко Васев, Бисер Георгиев и едно друго момче, играл е тук като младеж, а там стартира да играе в мъжкия футбол. Аз останах единствено, а другите се върнаха. Просто се видя, че няма смисъл. Беше доста непрофесионално – да не дават заплати шест месеца, до момента в който тече подготовката. След това би трябвало самичък да си търсиш да работиш нещо, в случай че останеш там или да се върнеш. Това беше един опит. За мен беше сполучлив, тъй като останах там и се открих в Америка. Тава ми беше задачата, само че като игра беше несполучлив, тъй като не ми беше това равнището.
- Присъства на представянето на книгата „ Историята “ на Христо Стоичков, в съавторство с Владо Памуков, в Чикаго. Какво значи именитият номер 8 за родния футбол?
- Легендарният номер 8 значи доста! Ицо е най-успешният футболист - „ Златна топка “, европейски първенец с … Също в този момент и на журналистическото занятие е доста добре. Предаването му е четири-пет сезона с най-голям рейтинг там! Аз не го виждам, тъй като не разбирам испански, само че по този начин прочетох. В Америка живеят много мексиканци, които гледат това предаване. Когато кажеш, че си от България, незабавно следва: „ А, Стойков! Стойков! “
- Какво си казваш, когато се качиш на самолета за Щатите?
- Кога ще е идващият път, когато ще се върна в България?
- Мите, кажи нещо за край на нашия диалог.
- Първо желая да благодаря, че ми дадохте естрада да се изявя. Искам да кажа на хората в България да са по-оптимистични, да гледат по-оптимистично на нещата. И дано хората да сме по-добри един към различен и повече да си оказваме помощ! Много е значимо! Тогава всички ще вървят нагоре. Когато никой не оказва помощ на никой, развиване няма. А сме хора и всеки в един миг има потребност от помощ.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ