Бившият волейболен национал Тодор Алексиев прекрати състезателната си кариера
Бившият волейболен национал на България - Тодор Алексиев, постави завършек на своята професионална кариера. 40-годишният състезател на Хебър Пазарджик разгласи решението си посредством отворено писмо, оповестено на формалния уебсайт на " тигрите " във обществените мрежи.
Пълен текст на писмото без редакторска интервенция:
" " От една нова страна на мрежата! "
Отворено писмо от Тодор Алексиев
Да поговорим за същинския смисъл на спорта: оттатък върховете - персонални и отборни - оттатък медалите, класиранията. Отвъд славата.
За връзката сред физическото и духовното. Аз съм един човек, състезавал се в тринадесет клуба, в седем страни, изиграл хиляди мачове на национално и клубно равнище. Капитан на националния тим на България.
Животът и тялото ми бяха благосклонни към мен - дадоха ми пролонгация да направя това изказване едвам в този момент. И въпреки човешките ни физически благоприятни условия да са големи, те не са неизчерпаеми. Днес с доста горест, само че без капка страдание съзнавам, че към този момент не съм в същото положение да давам отговор на непоколебимия стандарт за съвършенство, който професионалният волейбол и аз пожелаваме. На спорта отдадох освен тялото, само че и сърцето, и душата. Бяха часове, дни и години, отдадени на взиране в бялата мрежа. Но аз знам, че в това пространство - сред устрема да постигнеш най-високите си цели и да наскачаш себе си - е мястото, където същинските магия и великолепие на живота се случват в реалност.
На волейбола - благодаря, че ме научи да работя за това, което желая. Че не постоянно можеш и следва да побеждаваш. Че от самото начало ме приготвя за освен това от това да бъда единствено играч. Чрез волейбола узнах какво значи да гориш в нещо, какво е здрава работа и централизация. Благодаря, че волейболът ме моделира и трансформира в един човек, изпълнен с почитание, труд, непримиримост, примирение, самообладание и блян за нескончаем напредък.
От мухлясалите общежития и зали, в които играх като дете, до най-великите спортни уреди на света - волейбола ми разреши да ги видя и да оценя разнообразни култури, религии, националности и общества, които са способни да се обединят, с цел да играем играта, която всички обичаме. Благодаря, че волейболът ми даде късмет гордо да нося тениската с герба на моята страна на гърдите си. Благодарение на нея имах късмет да бъда в един тим с някои от моите герои, само че също и да играя против и да споделя терена с някои от най-хубавите волейболисти, играли на нашата земя. Хора, които имам достойнството да назовавам другари.
Но на първо място благодаря, че волейболът ме научи по какъв начин да бъда мъж на терена и отвън него, че ме оформи като по-добър човек.
В антична Олимпия не издигали скулптури на спечелилите. Издигали скулптури на хората, създали един човек победител. За мен ще бъде мъчно да го извърша, само че обричам това писмо на всички останали свои учители – на треньорите, на мениджърите, на съотборниците, на спонсорите, на родителите и фамилията ми, формирали ме като човек, на почитателите, на медиите, на неверниците, на критиците, само че най-много на тези, пред които съм максимален дебитор – на децата ми. Днес стартирам да ходя по нов път. Започвам нещо ново с ясна визия, отговорност, отношение и мотивация за реализиране на високи цели и сбъдване на нови фантазии.
През тези 40 години аз всеки ден или спортувах, или мислих за спорт. Искам това да продължи и в идващите 40. Предизвикателствата вършат живота забавен, а превъзмогването им го прави осмислен. Пиша това писмо спокоен, убеден и безапелационен, че ще бъде по този начин. Макар и в по-различна роля.
Тодор Алексиев ".
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Пълен текст на писмото без редакторска интервенция:
" " От една нова страна на мрежата! "
Отворено писмо от Тодор Алексиев
Да поговорим за същинския смисъл на спорта: оттатък върховете - персонални и отборни - оттатък медалите, класиранията. Отвъд славата.
За връзката сред физическото и духовното. Аз съм един човек, състезавал се в тринадесет клуба, в седем страни, изиграл хиляди мачове на национално и клубно равнище. Капитан на националния тим на България.
Животът и тялото ми бяха благосклонни към мен - дадоха ми пролонгация да направя това изказване едвам в този момент. И въпреки човешките ни физически благоприятни условия да са големи, те не са неизчерпаеми. Днес с доста горест, само че без капка страдание съзнавам, че към този момент не съм в същото положение да давам отговор на непоколебимия стандарт за съвършенство, който професионалният волейбол и аз пожелаваме. На спорта отдадох освен тялото, само че и сърцето, и душата. Бяха часове, дни и години, отдадени на взиране в бялата мрежа. Но аз знам, че в това пространство - сред устрема да постигнеш най-високите си цели и да наскачаш себе си - е мястото, където същинските магия и великолепие на живота се случват в реалност.
На волейбола - благодаря, че ме научи да работя за това, което желая. Че не постоянно можеш и следва да побеждаваш. Че от самото начало ме приготвя за освен това от това да бъда единствено играч. Чрез волейбола узнах какво значи да гориш в нещо, какво е здрава работа и централизация. Благодаря, че волейболът ме моделира и трансформира в един човек, изпълнен с почитание, труд, непримиримост, примирение, самообладание и блян за нескончаем напредък.
От мухлясалите общежития и зали, в които играх като дете, до най-великите спортни уреди на света - волейбола ми разреши да ги видя и да оценя разнообразни култури, религии, националности и общества, които са способни да се обединят, с цел да играем играта, която всички обичаме. Благодаря, че волейболът ми даде късмет гордо да нося тениската с герба на моята страна на гърдите си. Благодарение на нея имах късмет да бъда в един тим с някои от моите герои, само че също и да играя против и да споделя терена с някои от най-хубавите волейболисти, играли на нашата земя. Хора, които имам достойнството да назовавам другари.
Но на първо място благодаря, че волейболът ме научи по какъв начин да бъда мъж на терена и отвън него, че ме оформи като по-добър човек.
В антична Олимпия не издигали скулптури на спечелилите. Издигали скулптури на хората, създали един човек победител. За мен ще бъде мъчно да го извърша, само че обричам това писмо на всички останали свои учители – на треньорите, на мениджърите, на съотборниците, на спонсорите, на родителите и фамилията ми, формирали ме като човек, на почитателите, на медиите, на неверниците, на критиците, само че най-много на тези, пред които съм максимален дебитор – на децата ми. Днес стартирам да ходя по нов път. Започвам нещо ново с ясна визия, отговорност, отношение и мотивация за реализиране на високи цели и сбъдване на нови фантазии.
През тези 40 години аз всеки ден или спортувах, или мислих за спорт. Искам това да продължи и в идващите 40. Предизвикателствата вършат живота забавен, а превъзмогването им го прави осмислен. Пиша това писмо спокоен, убеден и безапелационен, че ще бъде по този начин. Макар и в по-различна роля.
Тодор Алексиев ".
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ