Иван Тишански: При победата на Левски срещу Барса, Кройф биеше шамари на своите
Бившият централен бранител на Левски Иван Тишански чества 70-годишен празник. Роден на 3 март 1952 година, той е измежду тези наши футболисти, които са ставали първенци на България и с двата ни столични гранда. Като стожер в отбраната на „ сините “ Тишански взе всички вероятни титли в България и взе участие при три велики техни победи в Европа. С екипа на Левски той стигна и до националния тим.
В изявление за Иван Тишански се връща към най-приятните си моменти на терена, повече от които са свързани със синия екип.
Г-н Тишански, цветущ празник. Как се чувствате на 70?
Благодаря Ви. Ако би трябвало да съм прям, несъмнено, не се усещам както преди 10 години, и във физическо, и в психическо отношение. Осъзнавам това, само че не ме тормози, защото за мен е значимо, че съумях да запазя духа си.
Вие влизате в огромния футбол с ЦСКА и ставате първенец, само че месец по-късно сте командирован в Сливен. Защо се получи по този начин?
Бях втора година боец и за мен нямаше място в главния състав. Разбрахме се с управлението, че ще е по-добре, в случай че отида да изкарам казармата си в Сливен, където да играя постоянно и да натрупам опит.
Точно и по този начин се получава, щом вземате присъединяване във всичките 30 мача в шампионата.
Бяхме мощен тим, въпреки че треньор ни беше един преподавател по физическо. Помня, че тогава първите си стъпки в мъжете като ляво крило направи Николай Арабов. На по-късен стадий към този момент той щеше да свети като централен бранител.
Защо след уволнението ЦСКА не Ви задържа?
Бях наясно, че предвид на по-опитните и потвърдени бранители, няма да играя постоянно, а знаех, че в случай че един млад състезател стартира да търка пейката, бързо може да завърши с футбола. Затова желаех да напусна и да мина в Академик. Но не стана толкоз елементарно и трябваше да изчакам известно време, до момента в който получа позволение от ЦСКА.
По това време Академик беше мощ. Кой Ви притегли в отбора?
Данко Роев, Бог да го елементарни, ме взе и изкарах три превъзходни години в този тим. Малко не ни доближи да вземем бронзови медали, а имаше и един интервал, в който се борихме и за купата. На вратата беше Людмил Горанов, а вдясно от мен Илия Чалев. В средата на терена изпъкваше Тодор Паунов, който по-късно щеше да се трансформира в единствения български футболист, вкарал два гола на Милан с екипа на български клуб. Но какво да кажа за четиримата нападатели. Разполагахме с убийствена офанзива в лицето на Младен Василев, Богомил Симов, Кирил Миланов и Милен Горанов. С Академик станах балкански първенец и международен студентски вицешампион. Година, откакто си потеглих, отборът най-сетне съумя да стане трети в „ А “ група.
Как преминахте в Левски?
Много мъчно. През лятото на 1974 година сякаш всичко бе контрактувано и даже отпътувах на лятна отмора със „ сините “. Тогава получих депеша от Комитета за висшето обучение, че в случай че не се върна да играя за Академик на Световното студентско състезание, следствията няма да са приятни за мен. Прекъснах почивката си и останах още една година в Академик.
Но през есента на 1975 година към този момент стартирате да пишете история със „ сините “?
Докато стартира, отново прекосих през проблеми, защото Академик не ми даваше позволение. Същото се отнасяше и за другите двама, които пристигнаха с мен в Левски през лятото. Николай Грънчаров, лека му пръст, дойде от Черно море, а Йордан Йорданов-Пиката от Перник. Три месеца бяхме на „ Герена “, без да играем в публични мачове. Помня, че един път вестник „ Футбол “ беше пуснал една фотография, на която сме тримата на трибуните. Под фотоса пишеше: „ Трима национали гледат мач на Левски, вместо да играят. “ След като минаха три месеца, най-сетне ми дадоха бележката и дебютирах при загубата от Дуисбург в шампионата за Купата на УЕФА с 2:3 в Германия. Дни по-късно изиграх и първия си мач за Левски при майсторите, в който завършихме 1:1 с Черно море във Варна.
Г-н Тишански, в рамките единствено на близо 15 месеца, Вие играете от самото начало при три победи в три паметни мача на Левски в Европа. С оглед на купите и интернационалните триумфи на Вашите противници, тези победи остават и до през днешния ден най-престижните за клуба на Стария континент. Какво помните от драмата с дузпите против Аякс?
Ние останахме в играта за реванша в София, защото Войн Войнов вкара рядко срещан гол, който разреши да изгубим единствено с 1:2 в Амстердам. Това ни даде кураж и мощ да дадем всичко от себе си, с цел да ги отстраняваме. Павел Панов, Бог да го елементарни, вкара двата гола за 2:1 в постоянното време. В продълженията всеки гледаше да не изгуби и разумно се стигна до дузпите. Иван Вуцов, дано почива в мир, разгласи, че аз ще удрям първата. За мен това бе изненадващо, защото бях пропуснал последните си три дузпи - по една с Академик, младежкия народен тим и Левски. Тръгнах към Вуцов, само че той като че ли знаеше какво желая да му кажа, махна с ръка и ми сподели: „ Иване, отиваш, вкарваш и се разкарваш. “ Направих го, по-късно Хелинг пропусна и Пиката сложи точка на разногласието с петото осъществяване.
Срещу Барселона в същия сезон за Купата на УЕФА губите с 0:4 в първия четвъртфинал в Испания. Какво очаквахте от ответния дуел на „ Васил Левски “?
Бяхме наясно, че поради резултата и класата на съперника, нямахме шансове да продължим. Но въпреки това искахме да реализираме две неща – да се надиграваме, както постоянно сме го правили, и да създадем страсти на публиката. До 10-ата минута след майсторски попадения на Павел Панов и Йордан Йорданов към този момент водехме с 2:0, а малко по-късно шансът обърна тил на Войн Войнов и той пропусна чисто състояние. Ако бяхме повели с 3:0 в 15-ата минута, можехме и да си повярваме, че сме способни на героизъм, само че... Спомням си, че след пропуща на Войн Йохан, Кройф отиде при бранителите на Барса и надали не стартира да им бие плесници. В последна сметка взехме влиятелна победа и дълго време бяхме единственият тим, вкарал повече от 4 гола на Барселона в Европа. Според информациите пък това е бил най-посетеният мач въобще на Националния стадион „ Васил Левски “.
Срещу втория гранд на Мадрид – Атлетико, водите с 2:0 на почивката в София в четвърфинала за КНК, само че получавате гол през второто полувреме.
Това бе единственият ни огромен мач в Европа, който не сме играли на електрическо осветяване. Гошо Цветков и Кирил Миланов, Бог да го елементарни, бяха точни през първото полувреме, само че в 68-ата минута една от звездите им Аяла понижи. Обаче в Мадрид съдията напряко ни закла. Един швейцарец, на който до неотдавна помнех името, измисли две дузпи за загубата ни с 0:2. И в двата случая нарушаванията бяха на метър-два отвън наказателното поле, а той ги вкара вътре.
Кой са най-скъпите Ви победи над ЦСКА?
Те не са малко, само че две от тях постоянно ще помня. Първата е във финала за Купата на Съветската войска през 1976-а, когато спечелихме с 4:3 след продължения под пороен дъжд. Поведохме небрежно с 2:0 след голове на Йорданов и Панов, само че ни изравниха. После Гошо Цветков направи 3:2 при започване на продълженията и те отново изравниха. После обаче Цветков ги довърши след плонж с глава и вдигнахме трофея. През 1979-а пък играхме в последния мач за състезание с ЦСКА и имахме една точка задатък пред тях на върха. Стигаше ни и еднакъв, само че Левски в никакъв случай не играе за еднакъв. В началото на второто полувреме Антон Милков, Бог да го елементарни, откри с глава. Съперникът изравни, само че в 78-ата минута на сцената излезе Тодор Барзов и ни разреши да ликуваме след гол-шедьовър. Панов даде прелестен пас, Барзата направи елегантно вдишване с пета, с което отстрани Божил Колев, и от ждроп насочи топката в мрежата за крайното 2:1.
Кой е най-щастливият Ви момент с Левски?
Левски е тимът, с помощта на който реализирах най-големите си триумфи във футбола и играх за националния отбор. Вече загатнах за трите победи в Европа и тези над ЦСКА, към тях мога да прибавя и двете шампионски трофеи и трите Купи на България. Но, в случай че би трябвало да съм прям, най-щастлив не съм бил с Левски единствено един път. Най-щастлив бях, когато отбраната към този момент беше изнесла топката и тя се владееше от нашите халфове и нападатели. За мен бе неповторима приятност да виждам по какъв начин хората в предни позциии Барзов, Йорданов, Фифи Перото, Войнов, Емо Спасов, Миланов, Панов, Гошо Цветков, Краси Борисов и Руси Гочев управляват топката, комбинират между тях, основават положения за гол и осъществят голове. В тези моменти се усещах като фаворизиран фен и благодаря на ориста, че имах такива страхотни футболисти за съотборници, както и Стефан Стайков, Грънчаров, Гайдарски, лека му пръст, Пламен Николов, Стефчо Аладжов и Кирил Ивков край мен в защита.
Г-н Тишански, какво си пожелавате на юбилея?
В персонален проект само здраве, тъй като прекосих през проблеми. Във футбола бих желал да видя Левски още веднъж първенец и да побеждава в Европа, а в елитното ни състезание да виждам повече равностойни конфликти. Защото, когато аз играех, Левски нямаше елементарен мач. Както в столичните дербита, по този начин и в провинцията.
В изявление за Иван Тишански се връща към най-приятните си моменти на терена, повече от които са свързани със синия екип.
Г-н Тишански, цветущ празник. Как се чувствате на 70?
Благодаря Ви. Ако би трябвало да съм прям, несъмнено, не се усещам както преди 10 години, и във физическо, и в психическо отношение. Осъзнавам това, само че не ме тормози, защото за мен е значимо, че съумях да запазя духа си.
Вие влизате в огромния футбол с ЦСКА и ставате първенец, само че месец по-късно сте командирован в Сливен. Защо се получи по този начин?
Бях втора година боец и за мен нямаше място в главния състав. Разбрахме се с управлението, че ще е по-добре, в случай че отида да изкарам казармата си в Сливен, където да играя постоянно и да натрупам опит.
Точно и по този начин се получава, щом вземате присъединяване във всичките 30 мача в шампионата.
Бяхме мощен тим, въпреки че треньор ни беше един преподавател по физическо. Помня, че тогава първите си стъпки в мъжете като ляво крило направи Николай Арабов. На по-късен стадий към този момент той щеше да свети като централен бранител.
Защо след уволнението ЦСКА не Ви задържа?
Бях наясно, че предвид на по-опитните и потвърдени бранители, няма да играя постоянно, а знаех, че в случай че един млад състезател стартира да търка пейката, бързо може да завърши с футбола. Затова желаех да напусна и да мина в Академик. Но не стана толкоз елементарно и трябваше да изчакам известно време, до момента в който получа позволение от ЦСКА.
По това време Академик беше мощ. Кой Ви притегли в отбора?
Данко Роев, Бог да го елементарни, ме взе и изкарах три превъзходни години в този тим. Малко не ни доближи да вземем бронзови медали, а имаше и един интервал, в който се борихме и за купата. На вратата беше Людмил Горанов, а вдясно от мен Илия Чалев. В средата на терена изпъкваше Тодор Паунов, който по-късно щеше да се трансформира в единствения български футболист, вкарал два гола на Милан с екипа на български клуб. Но какво да кажа за четиримата нападатели. Разполагахме с убийствена офанзива в лицето на Младен Василев, Богомил Симов, Кирил Миланов и Милен Горанов. С Академик станах балкански първенец и международен студентски вицешампион. Година, откакто си потеглих, отборът най-сетне съумя да стане трети в „ А “ група.
Как преминахте в Левски?
Много мъчно. През лятото на 1974 година сякаш всичко бе контрактувано и даже отпътувах на лятна отмора със „ сините “. Тогава получих депеша от Комитета за висшето обучение, че в случай че не се върна да играя за Академик на Световното студентско състезание, следствията няма да са приятни за мен. Прекъснах почивката си и останах още една година в Академик.
Но през есента на 1975 година към този момент стартирате да пишете история със „ сините “?
Докато стартира, отново прекосих през проблеми, защото Академик не ми даваше позволение. Същото се отнасяше и за другите двама, които пристигнаха с мен в Левски през лятото. Николай Грънчаров, лека му пръст, дойде от Черно море, а Йордан Йорданов-Пиката от Перник. Три месеца бяхме на „ Герена “, без да играем в публични мачове. Помня, че един път вестник „ Футбол “ беше пуснал една фотография, на която сме тримата на трибуните. Под фотоса пишеше: „ Трима национали гледат мач на Левски, вместо да играят. “ След като минаха три месеца, най-сетне ми дадоха бележката и дебютирах при загубата от Дуисбург в шампионата за Купата на УЕФА с 2:3 в Германия. Дни по-късно изиграх и първия си мач за Левски при майсторите, в който завършихме 1:1 с Черно море във Варна.
Г-н Тишански, в рамките единствено на близо 15 месеца, Вие играете от самото начало при три победи в три паметни мача на Левски в Европа. С оглед на купите и интернационалните триумфи на Вашите противници, тези победи остават и до през днешния ден най-престижните за клуба на Стария континент. Какво помните от драмата с дузпите против Аякс?
Ние останахме в играта за реванша в София, защото Войн Войнов вкара рядко срещан гол, който разреши да изгубим единствено с 1:2 в Амстердам. Това ни даде кураж и мощ да дадем всичко от себе си, с цел да ги отстраняваме. Павел Панов, Бог да го елементарни, вкара двата гола за 2:1 в постоянното време. В продълженията всеки гледаше да не изгуби и разумно се стигна до дузпите. Иван Вуцов, дано почива в мир, разгласи, че аз ще удрям първата. За мен това бе изненадващо, защото бях пропуснал последните си три дузпи - по една с Академик, младежкия народен тим и Левски. Тръгнах към Вуцов, само че той като че ли знаеше какво желая да му кажа, махна с ръка и ми сподели: „ Иване, отиваш, вкарваш и се разкарваш. “ Направих го, по-късно Хелинг пропусна и Пиката сложи точка на разногласието с петото осъществяване.
Срещу Барселона в същия сезон за Купата на УЕФА губите с 0:4 в първия четвъртфинал в Испания. Какво очаквахте от ответния дуел на „ Васил Левски “?
Бяхме наясно, че поради резултата и класата на съперника, нямахме шансове да продължим. Но въпреки това искахме да реализираме две неща – да се надиграваме, както постоянно сме го правили, и да създадем страсти на публиката. До 10-ата минута след майсторски попадения на Павел Панов и Йордан Йорданов към този момент водехме с 2:0, а малко по-късно шансът обърна тил на Войн Войнов и той пропусна чисто състояние. Ако бяхме повели с 3:0 в 15-ата минута, можехме и да си повярваме, че сме способни на героизъм, само че... Спомням си, че след пропуща на Войн Йохан, Кройф отиде при бранителите на Барса и надали не стартира да им бие плесници. В последна сметка взехме влиятелна победа и дълго време бяхме единственият тим, вкарал повече от 4 гола на Барселона в Европа. Според информациите пък това е бил най-посетеният мач въобще на Националния стадион „ Васил Левски “.
Срещу втория гранд на Мадрид – Атлетико, водите с 2:0 на почивката в София в четвърфинала за КНК, само че получавате гол през второто полувреме.
Това бе единственият ни огромен мач в Европа, който не сме играли на електрическо осветяване. Гошо Цветков и Кирил Миланов, Бог да го елементарни, бяха точни през първото полувреме, само че в 68-ата минута една от звездите им Аяла понижи. Обаче в Мадрид съдията напряко ни закла. Един швейцарец, на който до неотдавна помнех името, измисли две дузпи за загубата ни с 0:2. И в двата случая нарушаванията бяха на метър-два отвън наказателното поле, а той ги вкара вътре.
Кой са най-скъпите Ви победи над ЦСКА?
Те не са малко, само че две от тях постоянно ще помня. Първата е във финала за Купата на Съветската войска през 1976-а, когато спечелихме с 4:3 след продължения под пороен дъжд. Поведохме небрежно с 2:0 след голове на Йорданов и Панов, само че ни изравниха. После Гошо Цветков направи 3:2 при започване на продълженията и те отново изравниха. После обаче Цветков ги довърши след плонж с глава и вдигнахме трофея. През 1979-а пък играхме в последния мач за състезание с ЦСКА и имахме една точка задатък пред тях на върха. Стигаше ни и еднакъв, само че Левски в никакъв случай не играе за еднакъв. В началото на второто полувреме Антон Милков, Бог да го елементарни, откри с глава. Съперникът изравни, само че в 78-ата минута на сцената излезе Тодор Барзов и ни разреши да ликуваме след гол-шедьовър. Панов даде прелестен пас, Барзата направи елегантно вдишване с пета, с което отстрани Божил Колев, и от ждроп насочи топката в мрежата за крайното 2:1.
Кой е най-щастливият Ви момент с Левски?
Левски е тимът, с помощта на който реализирах най-големите си триумфи във футбола и играх за националния отбор. Вече загатнах за трите победи в Европа и тези над ЦСКА, към тях мога да прибавя и двете шампионски трофеи и трите Купи на България. Но, в случай че би трябвало да съм прям, най-щастлив не съм бил с Левски единствено един път. Най-щастлив бях, когато отбраната към този момент беше изнесла топката и тя се владееше от нашите халфове и нападатели. За мен бе неповторима приятност да виждам по какъв начин хората в предни позциии Барзов, Йорданов, Фифи Перото, Войнов, Емо Спасов, Миланов, Панов, Гошо Цветков, Краси Борисов и Руси Гочев управляват топката, комбинират между тях, основават положения за гол и осъществят голове. В тези моменти се усещах като фаворизиран фен и благодаря на ориста, че имах такива страхотни футболисти за съотборници, както и Стефан Стайков, Грънчаров, Гайдарски, лека му пръст, Пламен Николов, Стефчо Аладжов и Кирил Ивков край мен в защита.
Г-н Тишански, какво си пожелавате на юбилея?
В персонален проект само здраве, тъй като прекосих през проблеми. Във футбола бих желал да видя Левски още веднъж първенец и да побеждава в Европа, а в елитното ни състезание да виждам повече равностойни конфликти. Защото, когато аз играех, Левски нямаше елементарен мач. Както в столичните дербита, по този начин и в провинцията.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ