Бившият треньор на Ботев Враца Даниел Моралес той разкри пред

Бившият треньор на Ботев Враца Даниел Моралес той разкри пред Gong.bg за персонална история с наставника на Черно море Илиан Илиев, подал му ръка в най-трудния миг от кариерата. Бразилският треньор показа, че на драго сърце би се върнал да работи във Варна и описа какво е научил от всички старши треньори, с които е работил досега. Моралес също по този начин уточни къде съгласно него са най-големите проблеми в българския футбол и изрази упованията си преди финала за SESAME Купа на България сред ЦСКА и Левски.

-Искам да те попитам дали си последовател на модела на работа вид Станимир Стоилов в Левски или Илиан Илиев в Черно море, където старши треньорът има по-голяма или цялостна власт, що се касае до спортно-техническите детайли или пък до селекционна политика?

-Тези двамата, за които показа, са много способени хора като треньори. Имал съм опция да работя с Илиан, беше ми треньор в Черно море. Само да споделя, че този човек – Илиан Илиев, е индивидът, който ми даде опция и даже мога да кажа, че ме е избавил. Бях без работа, беше ми се родило дете в Бразилия. Не се бях прибирал да си видя детето, тъй като предходният ми треньор не ме пускаше да вървя до Бразилия. Когато изгубих работата си в Локо Пловдив, аз си стоях в София. Тиаго Силва тогава ми даде апартамент да пребивавам. Никой не знае за това нещо… Илиан Илиев ми се обади. Единствените пари, които имах в джоба, бяха тези, които Локо Пловдив ми даде за билет, само че аз ги изпратих на жена ми. Тогава видях за първи път щерка ми едвам на 9 месеца. Това никой не знае. Тежко е, само че тогава Илиан Илиев по какъв начин е схванал за това, не знам. Той ми звънна и вика: „ Искам да приказваме, да те видя. Искам да те взема в Черно море. Искаш ли да дойдеш при мен? “. Човек, който е без работа, по какъв начин няма да отиде? Той ми сподели тогава плана, както в този момент Денислав ми сподели плана, който е желал в Ботев Враца. Нали, с цел да създадем съпоставяне. Тогава Илиан ми даде късмет. Оттогава имам вяра в един Господ, който ми даде опция да се потвърдя. Но за доказването ти би трябвало дисциплинираност, да се бориш за това, което искаш. Там ми беше доста добре. Година и половина бях там и съумях да се потвърдя като футболист. Станах и най-хубав футболист на града. Оттам нататък към този момент беше добре. Относно въпроса ти – мисля, че Илиан и Мъри имат данни, с цел да го вършат това нещо. Илиан го прави това нещо години наред и какво да приказваме за Черно море? Сега разбирам за какво Илиан отива на едно място, с цел да взема футболисти, да вземем за пример в Португалия в Трета лига. Аз съм впечатлен от това, което гледах в Четвърта, Пета, Трета, Втора и Първа лига. Аз гледах над 10 мача там за толкоз малко време, вървях напред-назад. Мисля, че това е добре. Ако има подобен треньор, който може да се оправи с тези задания и който има добър работещ щаб, с цел да може да отдели време. Един треньор не води единствено подготвителен развой, а се занимава с доста неща – връзка с управлението и така нататък Това за мен не е неприятно, само че стига този треньор да схваща и да може да го направи това нещо. Но да докараш футболист без треньора да знае кой е – това е доста мъчно. Ти имаш една визия, в която виждаш нещо. Каниш един треньор при теб, а след това докарваш един футболист, който не пасва на това, което треньорът вижда. Това, за което ти сподели, го правеше същото и Акрапович в Локо Пловдив. Той докара там много футболисти, които бяха сполучливи и по-късно продадени за повече пари. Но дано не разясня за пари, тъй като аз знам защо става на въпрос и за какви пари. Той го правеше добре. Мисля, че това е една добра посока. Но не всички президенти, ръководители и спортни шефове одобряват по този метод да се работи. Трябва да има баланс. Аз съм индивидът с баланс. Трябва да има баланс сред това, което аз желая и това, което те ми оферират. Например имахме тогава един метод, по който Ботев Враца играеше с Бабунски, а по-късно пристигнаха двама централни нападатели, които не пасваха на това, което играем. Трябва да промениш системата, това беше един от проблемите, които съм имал там, с цел да ти се напаснат тези футболисти. Мисля, че това е добра концепция, само че най-добре е да си има баланс за всичко, което се прави в клуба. Трябва обаче да имаш доверие на треньора. Щом докарваш играчи, без да питаш треньора, значи той е там единствено да ги тренира и нищо друго.

-Дани, знам, че Черно море ти е на сърце. Ти самичък загатна към този момент, че си първият чужденец в историята, награден за Футболист на Варна. Би ли се върнал в миналото да работиш в Черно море?

-В Черно море имах положителни времена. Имах положително време, където бях с Ясен Петров в Локо Пловдив, в ЦСКА ми беше доста прелестно, в Нафтекс също, когато пристигнах в България. Трябва да споделя всички тези клубове, които ми дадоха опция да играя футбол. Аз ги почитам безпределно тези тимове. Спартак Варна ми даде късмет, Локо Мездра ми даде късмет, играх два пъти в Локо Пловдив, ЦСКА ми даде късмет и съм признателен. Но всичко това, което ми се случи в Черно море… Този сантимент, който имам към тях. Познавам ги и всички там. Всички, които още ръководят клуба, са хора, които аз познавам и знам какво вършат. Аз се веселя, че Илиан прави страхотна работа. Един ден, дай Боже, Илиан да продължава да основава това, което вършат. Илиан предходната година беше най-хубав треньор в България. Вече докога ще остане там… Мисля, че и той желае да надгражда. Той има капацитет за друго равнище. Така виждам нещата и го споделям откровено, не го върша от интерес. Това, което бях там и съм постигнал – аз се гордея с това нещо. Надявам се един ден Черно море да си спомни за мен и Дани Моралес ще почете поканата, несъмнено.

-Искам да те попитам за различен клуб, в който обаче си бил освен играч, само че и треньор. Разбира се, става въпрос за ЦСКА. Ти прекара там пет години, като мина от най-ниско равнище до безусловно най-високото, защото ти беше краткотраен старши треньор на „ алените “. Дори изведе ЦСКА на „ Олимпико “ против Рома и не загуби този мач, беше на косъм и от освен това. Какъв е твоят най-хубав спомен от престоя ти на „ Българска войска “ и за кое по някакъв метод съжаляваш?

-Ще ти обясня за какво по-рано те питах какъв е твоят спомен за мен – с неприятно или с положително. Аз съм човек, който оставя в своята памет единствено положителните мемоари. Аз съм треньор, който при неточност желае да се откри решение, а не да диря проблем. Искам да диря решение в грешките. Имам единствено положителни мемоари от ЦСКА и по този начин ще продължава да бъде. Да, постоянно ще има хора, които вършат всякакви неща, само че за клуба ЦСКА постоянно ще останат моите откровени почетения и най-хубавото отношение. Аз започнах там с U13, работил съм и с 19-годишни. Аз съм работил и с други гарнитури преди ЦСКА, като в школата съм имал от 5- до над 10-годишни. След това работих в Ловеч с U13, U14, U15, U17 и първенец на България с 19-годишните. После в ЦСКА работих с U13, които бяха Футбол 11. След това бях с U19 и имах огромна привилегия да работя с мъжкия тим на ЦСКА. Това ми беше фантазията. На рождения ден на щерка ми Лариса Стамен Белчев ми се обади и ми сподели: „ Искам да приказвам с теб. Ще поемам ЦСКА и желая да бъдеш с мен за четири мача “. Аз му споделих: „ Стамен, разчитай на мен, аз съм ти признателен! Четири мача са си четири мача “. Това ми беше огромно наслаждение, привилегия, единствено хубави неща. Там стартира моята кариера като асистент треньор, по-късно и старши треньор и по този начин нататък. Всичко, което съм научил от всички тези треньори, с които съм работил… Стамен Белчев – имам от него доста положителни усещания. На него тогава не му беше елементарно, тъй като той пристигна от втория тим на ЦСКА и трябваше да впечатли момчетата от първия отбор. След това пък да има резултати и по-късно управлението да му даде късмет да продължи. Но той съумя! А щом той е съумял, то и аз съм съумял. Зарадвах се тогава, че Стамен е съумял. След това имах привилегията да работя с Любо Пенев. Качество, водачество! Човек, който застава пред теб и ти споделя: „ Ей, по този начин, по този начин, така… “. После нещата се случват. След това с бате Люпко, който ми даде опция да довърша сезона с него. Това е човек, който е печелил Шампионска лига. След това Стамен ме извика отново да работя с него. Какво да ти кажа, дължа всичко това, което имам и като мнение на тези треньори, с които съм работил. И ЦСКА ми даде пътя – по тази причина единствено с почитание към тях. Сега съм признателен за опцията, която ми даде Ботев Враца. Ами всички треньори, с които съм работил? Извинявам се, че мога да не помни някой, само че хора като Ясен Петров, Илиан Илиев, Едуард Ераносян, Димитър Димитров – Херо, Огнян Ралев, който пък ми беше първият треньор тук, бат Гошо Тодоров в Локо Мездра… Аз съм признателен на всички тия хора. Всичко, което имам, е единствено дребна част от това, което са ми дали и в този момент би трябвало да потегли по моите стъпки и да се моделирам, с цел да съм сполучлив.

-Кой е треньорът сега в европейски или международен мащаб, който те въодушевява най-вече?

-Четох едно изявление на Гуардиола. Едно момиче му задало въпрос: „ Кой за тебе сега е най-хубавият треньор сега и какво качество би трябвало да има той? “. Той споделя: „ Най-добрият треньор за мен е този, който има смелостта да направи и да има твоите хрумвания “. Това ти да вярваш в себе си, ти да вярваш в своите качества – това да вярваш е напълно друго от това да накараш някой различен да повярва в това, което мислиш ти. Много по-различно е. Мисля, че има много положителни имена по метода, по който управляват. И аз както всички ще кажа - Гуардиола! Добре, Гуардиола, но чичо Анчелоти го вкара в джоба. За две минути! Това е тим, който обърна три огромни европейски тима за пет минути. Малко или доста, в последна сметка е изгубил и не може да стигне до финала. Чичо Анчелоти какво ли не реализира. Тогава ще кажат: „ Ама той е стратег, Гуардиола е най-хубавият “. Да, но Анчелоти го вкара в джоба. В смисъл на това, че го е победил, а не, че го е надиграл. Трябваше да завърши много по-рано тази среща. Ето какво е футболът! Разбира се, моят избор е Гуардиола с неговите хрумвания. Аз проследявам много един треньор, който сега е в Брага. Той се споделя Карвалял и класира Рио Аве в Лига Европа с един бюджет не повече от 5 милиона евро. Аз одобрявам тези треньори, които сега не са от най-топ равнище. Няма да ти кажа Моуриньо да вземем за пример. Искам да са треньори, които могат да ми дадат нещо. Един Клоп да вземем за пример ми харесва поради метода, по който играе висока преса и по какъв начин неговият отбор задушава съперника. Аз като треньор се основавам на игровите моменти, в играта в офанзива, с топка и без топка. Харесвам и Клоп, тъй като той си знае какво да предава на футболистите по отношение на това какво да създадат. Това най-вече ми харесва в един треньор. Клоп и Гуардиола го вършат това ужасно добре. Ами да приказваме за Виляреал? Този треньор аз го знам от години и го проследявам. На мен ми трябват нещата, които си пасват в моя модел на игра. Разбира се, че там има неща, които мога да взема. Треньорът за мен би трябвало да е самоуверен, да има храброст. Трябва да има дисциплинираност в себе си, да се учи всеки ден и да чете, да практикува. Това за мен е най-хубавият треньор.

-Между другото, ние имахме опция да забележим треньора на Брага този сезон в конфликт точно с българския първенец Лудогорец. Брага демонстрираха неговия футбол и че в действителност вървят в добра посока.

-Да, той е един треньор, за който хората не знаят доста. Той е работил в Бешикташ, в Премиер лийг, в Португалия… Той е сериозен треньор, който е натрупал опит. А треньорът би трябвало да натрупа опит. Например да се върнем в този момент на Мъри и на Илиан. Те имат толкоз доста опит в тази сфера, че можем да кажем, че могат да работят със затворени очи.

-Да се върнем назад в България. Какви са най-големите проблеми съгласно теб? Ти загатна към този момент в диалога ни за доста от тях, можем в този момент да ги концентираме. Кои са най-големите проблеми в българския футбол? Терени ли, инфраструктура ли, мениджмънт, ръководители, футболисти ли, школа ли? Ти имаш по някакъв метод опит с всички тези звена.

-Ако би трябвало да направя съпоставяне с всичко това, което съм виждал и съм питал… Това са неща, за които постоянно съм казвал. На първо място – просвета и дисциплинираност. Ще ме питаш за културата? Нека кажем за момчетата от всички други страни, които стигат до първия тим. Говорим за този преход, когато тук споделяме: „ Ама те не са подготвени “. А за какво не са подготвени? Защото с тях не се работи както би трябвало отдолу-нагоре. Ама какво би трябвало да се промени? Трябва да се трансформират хората, би трябвало да се промени манталитетът, би трябвало да се промени културата. 90-та година, когато Германия стартира да пада, помним дузпите с Италия. Те са основали всичко отначало, цяла нова идея за футбола. Говорим за германците, да. А ние още не сме съумели да го създадем. Аз мисля, че хората би трябвало да вземат нещата насериозно, да се промени манталитетът и да си има една просвета, при която хората да са дисциплинирани и да се работи по този метод. Ходих да виждам тези мачове в Португалия и гледах малко тренировки на U19 на Беленензес. Когато дойдат играчите, треньорът споделя първо, второ, трето, всичко е квалифицирано. Окей, няма всички да стигнат до първия тим или да са подготвени на 100 %. Те обаче към този момент имат визия, виждане за това, което го има в първия тим. А ние, когато взимаме един футболист, който стига до първия тим, а той има потребност от още усъвършенстване и надграждане в детско-юношеския футбол. Аз съм бил треньор в тези гарнитури и си мисля, че не съм подготвил добре тези момчета. Признавам си това нещо. Но за какво? Защото би трябвало да имаме едно по-добро отношение към работата и усъвършенстване на качеството на треньорите. Ние би трябвало да влагаме в детско-юношеския футбол и в треньорите. И освен да имаме 58 хиляди школи, които за жалост би трябвало да ги има, тъй като би трябвало да си плащаме, с цел да живеем. Само да вземем пари от някого и това е. Това би трябвало да се реши от хора, които схващат доста повече от мен – ръководителите. Това би трябвало да се промени, с цел да стигне чак до националния тим на България. Защо идват толкоз доста чужденци в България? Защото ние не сътворяваме положително качество. Ами с цел да създадеш положително качество, ти би трябвало да имаш положителни треньори с добра просвета и добре платени, да бъдат добре дисциплинирани. Друго е това, че тези момчета сега не са като във времената, когато аз бях играч. Когато аз се качих в първия тим като състезател, бяхме общо трима такива. Бяхме и тримата толкоз горди с това нещо, а в този момент всичко е наопаки. Искаме повече млади момчета и те знаят, че всеки миг би трябвало да играят. И в случай че ти им стъпиш малко по-дисциплинирано или си по-крив, те заобикалят. Някой път заобикалят, отиват в различен клуб и се развиват. После твоят шеф идва и пита за какво е избягал този човек, за какво не е развъртян тук. Да, но аз желая дисциплинираност, а вие не ме подкрепяте. Когато имаше дисциплинираност, той избяга. Това се случва непрекъснато в детско-юношеския футбол. Няма да ти кажа имената, само че една майка има едно положително дете, играеше в ЦСКА. Нещо треньорът му се кара, а то е надарено детето. Майката взе детето, сподели: „ ти по какъв начин иска ми се караш на детето “. Отиде, закарва го в Левски. Там се случва отново същото и го закарва в Национал. Ами това момче по кое време ще се развие? Работило е при разнообразни условия, би трябвало да има неизменност. Трябва да се работи с хората несъмнено време, с цел да се реализира това нещо. Аз си мисля, че това е нашето качество, което би трябвало да се промени малко изпод, та чак до първия тим. Оттам към този момент да създадем по-добри условия. А какви условия ли? На първо място терени. Не приказвам единствено за Враца, само че и те да вземем за пример би трябвало да подобрят тези условия. Аз като треньор желая да има подготвителен развой. Когато отидеш в ЦСКА, Левски или Лудогорец и гледаш, че терените основават. Левски има добра динамичност. А за какво я има тази добра динамичност в играта на Левски или Лудогорец? Защото има положителни терени. Културата на треньора е такава – да играе по-бързо. На Черно море също са положителни изискванията. Трябва да се подобрят терените, да ги има. Не да си строим стадион за 50 милиона, а да има база. Трябва и страната да оказва помощ да има бази за всички спортове, освен за футбола. Така мисля, че ще се усъвършенства качеството, което би трябвало да имаме. Когато има качество, стигаме до такава степен, че би трябвало да имаш и просвета за това по какъв начин да тренираш по този метод. Ето ти образец за динамичност, активност и така нататък в Португалия. U19 и U23 на Рио Аве тренира по метода, по който играе първият тим. Тренировките им са основани по този начин, че да устоят, когато стигнат до него. И всяка седмица на Рио Аве U23 има от пет до 10 момчета, които вземат участие в подготвителния развой на първия тим. Така треньорът непрекъснато ги вижда. А тук някой път не желая да виждам какво идва изпод. Например в ЦСКА имах случай на старши треньор, който не ме е питал какво и по какъв начин се случва с юношите. А тимът на ЦСКА до 19 год. стана първи и по-късно шест индивида подписаха контракти. Треньорът, няма да загатвам кой е, не ме беше питал по какъв начин е този тим. Понякога ми взимаха футболист в първия тим, с цел да може да прави квадрат, тъй като Бодуров по това време беше отхвърлен от тима и би трябвало да има подготовка за него. Недопустимо е това нещо. Във Враца нашият шеф ми сподели: „ Дани, ти би трябвало да се съобразиш и с втория тим. Да вървиш да гледаш тренировките. Ако не ти, най-малко някой от помощниците да е там и да виждате какво и по какъв начин се случва “. Не може аз да отивам треньор на Ботев Враца, да поема този план и да нямам време да виждам втория тим на Ботев Враца, неприемливо е. Не съм съумял доста, само че всякога имаше някой, който заобикаля и пита по какъв начин вървят нещата или да дойдат, да създадем двустранна игра и да забележим. Аз си мисля, че в случай че подобрим качеството на треньорите, на изискванията, да бъдем всеки ден по-дисциплинирани, започвайки и от родителите. Можем да си помогнем и да се развие по-добре и българският футбол.

-Дано всички тези неща се случат последователно и с времето си, само че нека въпреки всичко това време да пристигна. В края на тази седмица следва финалът за Купата на България сред Левски и ЦСКА. Кой е твоят любимец за трофея, кой съгласно теб сега е по-добра позиция, с цел да вдигне Купата?

-Аз имам мнение за такива мачове. Когато приказваме за финали, има една приказка – „ край не се играе, край се печели “. Можеш да печелиш без игра, всичко може да се случи в един подобен мач. А ние ще сме фенове на този край, който не се е случвал от много време. Аз да вземем за пример съм някогашен футболист и съм играл във всички дербита на България. Може да има и други такива, да вземем за пример един подобен е Сакалиев, който също е играл всички дербита в България – във Варна, в Бургас, в Пловдив и в София. Ние желаеме да забележим игра и те да покажат, че са огромните тимове в България. Нека покажат, че който и да бие, ще зарадва и другите. Тук обаче резултатът е преди всичко. Този мач може да не е толкоз забавен, по-интересно е кой ще завоюва. Аз персонално желая да видя един заплашителен и прекрасен мач и мисля, че най-хубавият тим ще е този, който покаже най-голяма воля, най-голяма дисциплинираност, най-голяма и най-хубава динамичност в играта. Аз имам по-голям сантимент към ЦСКА, тъй като бях там, само че аз като треньор ти споделям, че този мач би трябвало да го завоюва най-хубавият. Нека се зарадва тази аудитория на ЦСКА, която е голяма или пък почитателите на Левски, които поддържат в този момент тима безпределно. Аз съм ужасно впечатлен от това, което вършат. Но дано завоюва най-хубавият и този, който най-вече заслужава.

-За край – има ли сега настоящи оферти към теб и ти подготвен ли си още веднъж да се впуснеш в треньорско предизвикателство?

-За наслада имам нещо, което водим сега диалог. Аз се веселя, че хората ме загатват на няколко места. Това са ми го казвали, че е споменавано моето име, тъй като аз не чета доста вестници. Аз съм подготвен да приема някой план, при който действително виждат в мое лице индивида, който може да води този развой. Аз знам, че съм млад треньор, който е натрупал обаче опит. Заради това го върша, поради това си заплащам, тъй като тук нашето образование не е задоволително. Ние, треньорите, би трябвало да си доплатим, с цел да можем да получаваме образование. Аз се зарадвах, че имах подобен шанс да отида в Португалия и хора, които ме почитат, ми отвориха вратата. Сега имам още едно пътешестване до Франция и до Белгия, имам покана и желая да отида за още една седмица, до момента в който свърши шампионата. Разбира се, с доста труд ще подобря моите качества и аз постоянно ще съм отворен за нови провокации.