Мизерия и алкохол съсипват бивш талисман на Левски
Бившият амулет на Левски - Джими Гуменката, живее в същински призрачен сън. Забравен от някогашни футболисти и шефове на Левски, от последователи, че даже и от другари, Славчо Василев, като е същинското му име, спи на гол под, в гол апартамент и разчита на съседите си, с цел да не почине от апетит и мраз.
Съдбата от самото му раждане го насочва да върви по бодлив и стръмен път и в никакъв случай нищо не му дава безплатно.
Израства в интернат, откакто прекомерно рано остава без майка, а по времето на социализма влиза в тима на тези извънсистемни играчи, които по всякакъв начин се пробват да се опълчат на господстващия строй. Точно такива момчета са добре пристигнали на " Герена ", а на младия Славчо не му би трябвало доста да трансформира интереса към футбола в своя съществена пристрастеност, която няма да го напусне до края на живота му.
И тъй като упорства да е отвън шаблона, запаленият левскар по този начин и не намира задоволително мощ или предпочитание да влезе в комфортните обувки на примерния жител на социалистическа България, който работи от 7 до 5 и се грижи за многолюдното си семейство.
Фенът на " сините " нито се дами, нито желае да работи на бюро. За малко работи в " Концертна дирекция " и се хваща на други места, където не наблюдават изкъсо за спазването на работното време. Само за мачовете на Левски в никакъв случай не закъснява. Навремето се хвалеше, че е получил фланелка на националния тим персонално от Георги Аспарухов-Гунди и че е другар с съвсем всички митове на " сините ".
Сигурно най-щастливият ден в живота му е, когато му оферират да разнася носилката на " Герена ". Парите са алегорични, само че един от най-верните последователи се снабдява с друг статут, става част от огромното шоу и придобива популярност измежду почитателите. Това му е изцяло задоволително, с цел да повярва за първи път в живота си, че шансът се е спрял и на неговата улица.
В тези му години почитателите в действителност обикват Джими Гуменката и го прогласяват за амулет на Левски. Прякорът му се ражда от единствено себе си, защото Джими зиме и лете ходеше с окъсани гуменки. С тях играеше и футбол на асфалта в двора на Техникума по публично хранене наоколо до Лъвов мост.
И би трябвало да се означи, че самият той разполагаше с нелоши футболни качества. Не го биваше в тичането и по тази причина гледаше да се закотви пред вратата на съперника, да изчака някой да му подаде топката и да я вкара толкоз ефектно, че все едно е професионален футболист на " сините ", отскочил за няколко часа от " Герена ", с цел да помогне на своите в махленското мачле.
Приказката за него завърши пред 2015 година, когато тогавашното управление на " Левски " взема решение да прави съкращения и около огромните разноски отрязва и тези 130 лв., които дават на Джими, с цел да се изявява като санитар на носилката.
Може би някъде там стартира и пропадането към дъното. След няколко домашен мача почитателите се питат между тях къде е липсващ Джими, само че животът е експресен трен и не може да чака пасажерите, заседнали на някоя дребна гара.
Джими явно не съумява да рестартира живота си и стартира да разчита от ден на ден на алкохола, който като същински другар не изоставя своите жертви до сетния им мирис.
Малко хора знаят, че известният левскар имаше още двама братя, които преди време също протягат ръка към чашката. Според легендата единият отпътува за Канада, с цел да се избави от порока, а другият умря относително неотдавна, откакто бе надвит от алкохолната болест.
Самият Джими допреди половин година още се появяваше на обичаната си улица " Екзарх Йосиф " и си личеше, че се е радвал и на по-добри времена в живота си. Обикаляше карето към Централна баня и си говореше с приятелите, които спираха, с цел да го видят и да го почерпят една бира. От началото на годината обаче талисманът на " сините " съществено го закъса със здравето и спря да обикаля квартала, където доста хора го познаваха и се усещаше в свои води, написа " 168 часа ".
Налегнат от разнообразни заболявания и с грубо отекли крайници, той не може да направи и няколко крачки, с цел да отиде до тоалетната. Спи на пода в опразнения от мебели апартамент в кв. " Дружба " и разчита на съседи, с цел да оцелява. Нуждае се от дълготрайно болнично лекуване и от спомагателни обществени грижи.
68-годишният мъж не получава пенсия, защото по този начин и не съумява да си оправи документите преди време. Не може да разчита и на родственици, защото просто няма такива.
От обичания му Левски само някогашният президент Томас Лафчис се заинтересувал по какъв начин е и изявил предпочитание някак да му оказват помощ.
Сега е времето и другите " сини " митове и последователите да подадат ръка на Джими. Може и да се окаже, че е прекомерно късно, само че най-малко ще са пробвали да оказват помощ на индивида, който беше постоянно ухилен и караше хората на стадиона да скандират името му.
Съдбата от самото му раждане го насочва да върви по бодлив и стръмен път и в никакъв случай нищо не му дава безплатно.
Израства в интернат, откакто прекомерно рано остава без майка, а по времето на социализма влиза в тима на тези извънсистемни играчи, които по всякакъв начин се пробват да се опълчат на господстващия строй. Точно такива момчета са добре пристигнали на " Герена ", а на младия Славчо не му би трябвало доста да трансформира интереса към футбола в своя съществена пристрастеност, която няма да го напусне до края на живота му.
И тъй като упорства да е отвън шаблона, запаленият левскар по този начин и не намира задоволително мощ или предпочитание да влезе в комфортните обувки на примерния жител на социалистическа България, който работи от 7 до 5 и се грижи за многолюдното си семейство.
Фенът на " сините " нито се дами, нито желае да работи на бюро. За малко работи в " Концертна дирекция " и се хваща на други места, където не наблюдават изкъсо за спазването на работното време. Само за мачовете на Левски в никакъв случай не закъснява. Навремето се хвалеше, че е получил фланелка на националния тим персонално от Георги Аспарухов-Гунди и че е другар с съвсем всички митове на " сините ".
Сигурно най-щастливият ден в живота му е, когато му оферират да разнася носилката на " Герена ". Парите са алегорични, само че един от най-верните последователи се снабдява с друг статут, става част от огромното шоу и придобива популярност измежду почитателите. Това му е изцяло задоволително, с цел да повярва за първи път в живота си, че шансът се е спрял и на неговата улица.
В тези му години почитателите в действителност обикват Джими Гуменката и го прогласяват за амулет на Левски. Прякорът му се ражда от единствено себе си, защото Джими зиме и лете ходеше с окъсани гуменки. С тях играеше и футбол на асфалта в двора на Техникума по публично хранене наоколо до Лъвов мост.
И би трябвало да се означи, че самият той разполагаше с нелоши футболни качества. Не го биваше в тичането и по тази причина гледаше да се закотви пред вратата на съперника, да изчака някой да му подаде топката и да я вкара толкоз ефектно, че все едно е професионален футболист на " сините ", отскочил за няколко часа от " Герена ", с цел да помогне на своите в махленското мачле.
Приказката за него завърши пред 2015 година, когато тогавашното управление на " Левски " взема решение да прави съкращения и около огромните разноски отрязва и тези 130 лв., които дават на Джими, с цел да се изявява като санитар на носилката.
Може би някъде там стартира и пропадането към дъното. След няколко домашен мача почитателите се питат между тях къде е липсващ Джими, само че животът е експресен трен и не може да чака пасажерите, заседнали на някоя дребна гара.
Джими явно не съумява да рестартира живота си и стартира да разчита от ден на ден на алкохола, който като същински другар не изоставя своите жертви до сетния им мирис.
Малко хора знаят, че известният левскар имаше още двама братя, които преди време също протягат ръка към чашката. Според легендата единият отпътува за Канада, с цел да се избави от порока, а другият умря относително неотдавна, откакто бе надвит от алкохолната болест.
Самият Джими допреди половин година още се появяваше на обичаната си улица " Екзарх Йосиф " и си личеше, че се е радвал и на по-добри времена в живота си. Обикаляше карето към Централна баня и си говореше с приятелите, които спираха, с цел да го видят и да го почерпят една бира. От началото на годината обаче талисманът на " сините " съществено го закъса със здравето и спря да обикаля квартала, където доста хора го познаваха и се усещаше в свои води, написа " 168 часа ".
Налегнат от разнообразни заболявания и с грубо отекли крайници, той не може да направи и няколко крачки, с цел да отиде до тоалетната. Спи на пода в опразнения от мебели апартамент в кв. " Дружба " и разчита на съседи, с цел да оцелява. Нуждае се от дълготрайно болнично лекуване и от спомагателни обществени грижи.
68-годишният мъж не получава пенсия, защото по този начин и не съумява да си оправи документите преди време. Не може да разчита и на родственици, защото просто няма такива.
От обичания му Левски само някогашният президент Томас Лафчис се заинтересувал по какъв начин е и изявил предпочитание някак да му оказват помощ.
Сега е времето и другите " сини " митове и последователите да подадат ръка на Джими. Може и да се окаже, че е прекомерно късно, само че най-малко ще са пробвали да оказват помощ на индивида, който беше постоянно ухилен и караше хората на стадиона да скандират името му.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ