Бившият собственик на БТК иска обратно 125 млн. евро от държавата
Бившият притежател на БТК желае назад 125 млн. евро от страната
Бившият притежател на БТК съди България за 125 млн. евро, събрани наложително от синдиците на банкрутиралата КТБ, твърди „ Сега “. Средствата са конфискувани от компанията „ B2 Инвестмънт С.а.р.л. “, която е косвен притежател на целия капитал на БТК.
През 2019 година съдът дефинитивно взема решение, че искът на синдиците е състоятелен, а
сумата е изплатена през 2020 година Сега обаче сдружението упорства страната – посредством Министерството на финансите – да върне парите, като в допълнение претендира и лихви за веселба в размер на 91 797 834 лева
Компанията твърди, че макар завършилите правосъдни каузи е била ощетена от бездействието на Народното събрание.
До септември 2016 година „ B2 Инвестмънт С.а.р.л. “ е направлявала напълно БТК посредством верига от сдружения: тя има 100% от „ ИнтерВ Инвестмънт С.а.р.л. “, което от своя страна е притежател на „ Вива Телеком България “ ЕООД – едноличен притежател на БТК.
Самата „ B2 Инвестмънт С.а.р.л. “ е благосъстоятелност на „ ВТелеком Инвестмънт Ес Си Ей “,
в чиято конструкция вземат участие редица интернационалните компании, както и сдружения, свързани директно или индиректно с Цветан Василев, мажоритарния притежател на КТБ.
На 14 март 2016 година синдиците на банката предявяват иск против „ B2 Инвестмънт С.а.р.л. “ на
съображение нов член от Закона за банковата неплатежоспособност, признат особено след банкрута на КТБ. Тази наредба разрешава на синдиците да търсят отговорност от трети лица, които са получили имущество с генезис от банката.
Софийски градски съд приема, че 125-те милиона евро с генезис от КТБ са били
употребявани индиректно от Цветан Василев за придобиване на дял в БТК и въз основата на новия текст в закона осъжда през 2018 година „ B2 Инвестмънт С.а.р.л. “ да заплати сумата като трето лице. След несполучливо обжалване решението на съда е влезнало дефинитивно в действие през 2019 година, а цялата сума
е събрана през май 2020 година след издадена заповед за осъществяване от английски съд.
През май 2021 година – година след събирането на сумата, Конституционният съд в България анулира като противоконституционен текста от закона, разрешил търсене на отговорност от трети лица. Той реши, че този норма има темперамент на изключително законодателство,
като решението по това време провокира плевел политически скандал.
Четири години след решението на Конституционен съд и 6 години след окончателното си наказание компания „ B2 Инвестмънт С.а.р.л. “ твърди, че е била ощетена от България. Според нея противоконституционният текст от Закона за банковата неплатежоспособност е бил подобен от самия миг на приемането му и след анулацията Народното събрание е
било длъжно да уреди последствията, в това число и при случаи с влезнали в действие решения.
Така първо е осъществено противоправно действие, а след това – противоправно безучастие, което е увредило „ B2 Инвестмънт С.а.р.л. “, се твърди в желае на компанията против страната. Тя е пресметнала, че крайният период за приемане на решение, с което Народно събрание урежда последствията от анулираната противоконституционна норма, е 6 май 2022 година и по тази причина от
този миг страната дължи и законна рента за веселба в размер на над 91 млн. лева
Финансовото министерство е отхвърлило изрично тези причини, излиза наяве от материалите по делото. От министерството акцентират, че оповестяването на противоконституционност на съответните текстове в Закона за банковата неплатежоспособност не опорочава валидността на влезлите в действие правосъдни решения. Няма учредения за анулация на правосъдните решения, изрично е МФ. До разглеждане на делото всъщност обаче още не
може да се стигне поради различен забавен спор – каква такса следва да заплати компанията по делото.
В момента „ B2 Инвестмънт С.а.р.л. “ и МФ се борят на различен терен – отговорна ли е България за хипотетичната неспособност на компанията да си заплати наложителната такса за такова огромно правосъдно дело.
На фона на големия веществен интерес – общо 336.3 млн. лева,
таксата по прилаганата обща за всички формула е избрана на 13 451 063.38 лева Фирмата първо е поискала 1 месец пролонгация, а след това напряко е настояла таксата да отпадне с мотив, че не може да си я разреши и че тази висока
такса лимитира правото ѝ на обективен правосъден развой.
Това искане е почетено при започване на юли тази година и таксата е понижена на 20 000 лева Според финансовото министерство обаче определението на съда е погрешно, а финансовата неспособност на компанията да заплати таксата не е потвърдена.
От МФ акцентират, че единственото показано доказателство от компанията – финансов доклад
от 2016 година, не потвърждава по никакъв метод с какво действително разполага тя девет години по-късно. От МФ не одобряват за безапелационен и обстоятелството, че притежателят на „ B2 Инвестмънт С.а.р.л. “ – „ ВТелеком Инвестмнът Ес Си Ей “, е влезнал в процедура по неплатежоспособност през април 2025 година, броени месеци преди завеждането на желае през май. От там смятат,
че не е потвърдено компанията майка да е била принудена да стартира процедурата по разпродажба.
Според МФ съдът не е изследвал въобще и опцията на обособени акционери в сдружението да обезпечат средства за таксата. В структурата на компания „ B2 Инвестмънт С.а.р.л. “ са взели участие и миноритарни акционери, като по предишни правосъдни каузи е събрана информация кои са те.
Има данни за акционери, вложили 23.4% от общите средства за пазаруването на БТК,
като измежду тях са крупни компании като „ Мерил Линч “, „ Алфа банк “ и други Тези компании изрично не биха срещнали компликации да обезпечат средства за таксата, смятат от МФ. Според тях България не може да бъде отговорна, че обещано комерсиално сдружение е било основано единствено и само за да придобие акции в друго сдружение и не е развивало друга активност,
тъй че да разполага с пари за водене на правосъдни производства.
„ Няма спънка действителните притежатели, които развиват комерсиална активност, да платят таксата. Противното е заобикаляне на закона “, смятат от МФ. Оттам са изтъкнали и че избраната понижена такса от 20 000 лева е доста ниска и непропорционална.
На 20 000 лева би възлязла нормалната такса по иск с веществен интерес 500 000 лева,
а това съставлява 0.15% от размера на желае по това дело, акцентират от МФ. Минималният адвокатски хонорар, който се изплаща предплатено, също надвишава в пъти таксата – в тази ситуация той е 2 132 310 лева
Окончателното изговаряне по размера на таксата следва.
Бившият притежател на БТК съди България за 125 млн. евро, събрани наложително от синдиците на банкрутиралата КТБ, твърди „ Сега “. Средствата са конфискувани от компанията „ B2 Инвестмънт С.а.р.л. “, която е косвен притежател на целия капитал на БТК.
През 2019 година съдът дефинитивно взема решение, че искът на синдиците е състоятелен, а
сумата е изплатена през 2020 година Сега обаче сдружението упорства страната – посредством Министерството на финансите – да върне парите, като в допълнение претендира и лихви за веселба в размер на 91 797 834 лева
Компанията твърди, че макар завършилите правосъдни каузи е била ощетена от бездействието на Народното събрание.
До септември 2016 година „ B2 Инвестмънт С.а.р.л. “ е направлявала напълно БТК посредством верига от сдружения: тя има 100% от „ ИнтерВ Инвестмънт С.а.р.л. “, което от своя страна е притежател на „ Вива Телеком България “ ЕООД – едноличен притежател на БТК.
Самата „ B2 Инвестмънт С.а.р.л. “ е благосъстоятелност на „ ВТелеком Инвестмънт Ес Си Ей “,
в чиято конструкция вземат участие редица интернационалните компании, както и сдружения, свързани директно или индиректно с Цветан Василев, мажоритарния притежател на КТБ.
На 14 март 2016 година синдиците на банката предявяват иск против „ B2 Инвестмънт С.а.р.л. “ на
съображение нов член от Закона за банковата неплатежоспособност, признат особено след банкрута на КТБ. Тази наредба разрешава на синдиците да търсят отговорност от трети лица, които са получили имущество с генезис от банката.
Софийски градски съд приема, че 125-те милиона евро с генезис от КТБ са били
употребявани индиректно от Цветан Василев за придобиване на дял в БТК и въз основата на новия текст в закона осъжда през 2018 година „ B2 Инвестмънт С.а.р.л. “ да заплати сумата като трето лице. След несполучливо обжалване решението на съда е влезнало дефинитивно в действие през 2019 година, а цялата сума
е събрана през май 2020 година след издадена заповед за осъществяване от английски съд.
През май 2021 година – година след събирането на сумата, Конституционният съд в България анулира като противоконституционен текста от закона, разрешил търсене на отговорност от трети лица. Той реши, че този норма има темперамент на изключително законодателство,
като решението по това време провокира плевел политически скандал.
Четири години след решението на Конституционен съд и 6 години след окончателното си наказание компания „ B2 Инвестмънт С.а.р.л. “ твърди, че е била ощетена от България. Според нея противоконституционният текст от Закона за банковата неплатежоспособност е бил подобен от самия миг на приемането му и след анулацията Народното събрание е
било длъжно да уреди последствията, в това число и при случаи с влезнали в действие решения.
Така първо е осъществено противоправно действие, а след това – противоправно безучастие, което е увредило „ B2 Инвестмънт С.а.р.л. “, се твърди в желае на компанията против страната. Тя е пресметнала, че крайният период за приемане на решение, с което Народно събрание урежда последствията от анулираната противоконституционна норма, е 6 май 2022 година и по тази причина от
този миг страната дължи и законна рента за веселба в размер на над 91 млн. лева
Финансовото министерство е отхвърлило изрично тези причини, излиза наяве от материалите по делото. От министерството акцентират, че оповестяването на противоконституционност на съответните текстове в Закона за банковата неплатежоспособност не опорочава валидността на влезлите в действие правосъдни решения. Няма учредения за анулация на правосъдните решения, изрично е МФ. До разглеждане на делото всъщност обаче още не
може да се стигне поради различен забавен спор – каква такса следва да заплати компанията по делото.
В момента „ B2 Инвестмънт С.а.р.л. “ и МФ се борят на различен терен – отговорна ли е България за хипотетичната неспособност на компанията да си заплати наложителната такса за такова огромно правосъдно дело.
На фона на големия веществен интерес – общо 336.3 млн. лева,
таксата по прилаганата обща за всички формула е избрана на 13 451 063.38 лева Фирмата първо е поискала 1 месец пролонгация, а след това напряко е настояла таксата да отпадне с мотив, че не може да си я разреши и че тази висока
такса лимитира правото ѝ на обективен правосъден развой.
Това искане е почетено при започване на юли тази година и таксата е понижена на 20 000 лева Според финансовото министерство обаче определението на съда е погрешно, а финансовата неспособност на компанията да заплати таксата не е потвърдена.
От МФ акцентират, че единственото показано доказателство от компанията – финансов доклад
от 2016 година, не потвърждава по никакъв метод с какво действително разполага тя девет години по-късно. От МФ не одобряват за безапелационен и обстоятелството, че притежателят на „ B2 Инвестмънт С.а.р.л. “ – „ ВТелеком Инвестмнът Ес Си Ей “, е влезнал в процедура по неплатежоспособност през април 2025 година, броени месеци преди завеждането на желае през май. От там смятат,
че не е потвърдено компанията майка да е била принудена да стартира процедурата по разпродажба.
Според МФ съдът не е изследвал въобще и опцията на обособени акционери в сдружението да обезпечат средства за таксата. В структурата на компания „ B2 Инвестмънт С.а.р.л. “ са взели участие и миноритарни акционери, като по предишни правосъдни каузи е събрана информация кои са те.
Има данни за акционери, вложили 23.4% от общите средства за пазаруването на БТК,
като измежду тях са крупни компании като „ Мерил Линч “, „ Алфа банк “ и други Тези компании изрично не биха срещнали компликации да обезпечат средства за таксата, смятат от МФ. Според тях България не може да бъде отговорна, че обещано комерсиално сдружение е било основано единствено и само за да придобие акции в друго сдружение и не е развивало друга активност,
тъй че да разполага с пари за водене на правосъдни производства.
„ Няма спънка действителните притежатели, които развиват комерсиална активност, да платят таксата. Противното е заобикаляне на закона “, смятат от МФ. Оттам са изтъкнали и че избраната понижена такса от 20 000 лева е доста ниска и непропорционална.
На 20 000 лева би възлязла нормалната такса по иск с веществен интерес 500 000 лева,
а това съставлява 0.15% от размера на желае по това дело, акцентират от МФ. Минималният адвокатски хонорар, който се изплаща предплатено, също надвишава в пъти таксата – в тази ситуация той е 2 132 310 лева
Окончателното изговаряне по размера на таксата следва.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ