Дядо Минко катери стълбите 25 г. с ампутиран крак
Бившият водач Минко Чобанов е с ампутиран крайник от 25 години. Живее на втория етаж във високия блок на Брезовско шосе. Да излезе на открито за него е канска тъга, тъй като би трябвало да катери стълбите с патериците. Инвалидната му количка от дълго време е стои неизползваема в антрето на жилището. Няма по какъв начин да я употребява, защото асансьорът не се отваря на неговия етаж. Причината - съседите отхвърлят да заплащат таксата. „ Превръщам се в изгнаник в личния си дом. Силите към този момент не ми стигат. През последните месеци няколко пъти падам по стълбите. Моля се на домоуправителя да отворят вратата на асансьора, само че няма резултат ”, споделя възрастният мъж. Съгласен е да заплаща месечните вноски на четирите прилежащи жилището единствено и единствено да има асансьор.
На 8 март ще направя 76 години. Когато ми ампутираха крайници, бях на 52. Силите към този момент не ми стигат да качвам стълбите с патерица. Това споделя Минко Чобанов. Навремето бил водач в „ Тексим ”, когато разкрили, че има задръстване на артериите. „ Откакто сме в този блок, вратата на асансьора на втория етаж е затворена. Така взехме решение преди години, с цел да пестим от таксата. Етажите нагоре заплащат по 3 лв. на месец, а ние - по 1 ”, изяснява Минко.
Докато бил по-млад се справял, само че към този момент му е доста мъчно. „ Най-тежки са ми последните 2-3 стъпала. Напъвам да подвигам крайници, само че не се получава. Така се спъвам и постоянно падам. Щом залитна, вардя главата. Краката така и така никак ги няма, само че в случай че ударя и нея - до такава степен съм ”, споделя с възприятие за комизъм Минко. Номерът при качването на един крайник бил да се държиш с две ръце за парапета, само че не остават за патерицата.
Оказва се, че да се отвори един затворен с години асансьор не е лесна работа. Когато хората населили 16-етажния блок преди към 40 години, първи, втори и трети етаж се отказали от използването му и заключили вратите си. Преди време три от дамите на третия етаж, които преди време били пъргави пловдивски дами, усетили, че се станали достолепни и понатежали баби. Другите се смилили над тях и техниците отключили вратата. Тогава ревизирали и тази на втория етаж и открили, че са клеясали и би трябвало да се сменят.
Касиерката на блока е Нели Джамбова. Тя счита, че да се отвори асансьор на втория етаж е невероятно. „ Близо 40 години тази врата не е пипана. Викахме техници, които огледаха и ни споделиха, че няма оправяне. Подмяната на частите за втория етаж ще коства към 1000 лв.. В касата нямаме такива пари. Не виждам и по какъв начин ще се съберат за такова нещо ”, изяснява госпожа Джамбова. В блока има 80 жилището. Така инвестицията прави по 13 лв. на апартамент, само че хората, наподобява, не са подготвени да жертват тази крупна сума, с цел да оказват помощ на инвалида.
На етажа на Минко има гневни съперници на концепцията да се отвори асансьор за него. Такъв е най-близкият му комшия Петко. Двамата живеят стена до стена и Петко е безапелационен: „ Като желае да му пуснат асансьора - да си го заплати! Той взема помощи ”, отсича Петко. Въпросните помощи са 32 лв. на месец и Минко ги харчи за медикаменти. Комшията му обаче не отстъпва: „ Не давам и стотинка! Кеф ми е да не давам и не давам! ". Понеже е по-млад от комшията, Петко не мисли за момента, когато и на него ще му потрябва асансьорът.
Комшията насреща е по-сговорчив. „ Добри съседи сме и ще помогнем ”, твърди инж. Венцислав Деспинов.
Докато Минко разказваше патилата си, в дома му позвъни 50-годишният нещастник Николай, който също живее в 16-етажния блок. „ Бате Минко, имаш ли нещо сладко и една цигара? ”, пита гостът. Минко потропва с патериците към масата в хола, където държи почерпките.
„ Помагам му - давам му по цигара-две всеки ден. Никито е набор на Стоичков и е от тези Божии души, на които би трябвало да се оказва помощ, тъй като остана напълно самичък на този свят ”, сподели индивидът, който от 25 години катери стълбите на един крайник. „ Бог да те благослови, бате Минко! ”, сподели Николай и сяда на долната площадка на стълбите да си изпуши цигарата. Него обаче никой няма да го пита, когато етажната благосъстоятелност се събере да позволява разногласието към заключената асансьорна врата на втория етаж.
Професионалният домоуправител: 1000 лв. са доста пари за една врата
1000 лв. за стягането или обновяването на една врата на асансьор е огромна сума, корав професионален домоуправител с десетки клиенти в Пловдив. Според него тя не е пристигнала след действителен оглед и точни сметки, а е подхвърлена апропо от техниците.
Дали става въпрос за замяна на клеясали механизми за отваряне, или за цялата врата - 1000 лв. са нереално висока сума. В случая става въпрос за елементарна врата, която даже не от плъзгащите се. И на всичкото от горната страна самата тя и касата на етажа не са амортизирани през годините, твърди домоуправителят.
На 8 март ще направя 76 години. Когато ми ампутираха крайници, бях на 52. Силите към този момент не ми стигат да качвам стълбите с патерица. Това споделя Минко Чобанов. Навремето бил водач в „ Тексим ”, когато разкрили, че има задръстване на артериите. „ Откакто сме в този блок, вратата на асансьора на втория етаж е затворена. Така взехме решение преди години, с цел да пестим от таксата. Етажите нагоре заплащат по 3 лв. на месец, а ние - по 1 ”, изяснява Минко.
Докато бил по-млад се справял, само че към този момент му е доста мъчно. „ Най-тежки са ми последните 2-3 стъпала. Напъвам да подвигам крайници, само че не се получава. Така се спъвам и постоянно падам. Щом залитна, вардя главата. Краката така и така никак ги няма, само че в случай че ударя и нея - до такава степен съм ”, споделя с възприятие за комизъм Минко. Номерът при качването на един крайник бил да се държиш с две ръце за парапета, само че не остават за патерицата.
Оказва се, че да се отвори един затворен с години асансьор не е лесна работа. Когато хората населили 16-етажния блок преди към 40 години, първи, втори и трети етаж се отказали от използването му и заключили вратите си. Преди време три от дамите на третия етаж, които преди време били пъргави пловдивски дами, усетили, че се станали достолепни и понатежали баби. Другите се смилили над тях и техниците отключили вратата. Тогава ревизирали и тази на втория етаж и открили, че са клеясали и би трябвало да се сменят.
Касиерката на блока е Нели Джамбова. Тя счита, че да се отвори асансьор на втория етаж е невероятно. „ Близо 40 години тази врата не е пипана. Викахме техници, които огледаха и ни споделиха, че няма оправяне. Подмяната на частите за втория етаж ще коства към 1000 лв.. В касата нямаме такива пари. Не виждам и по какъв начин ще се съберат за такова нещо ”, изяснява госпожа Джамбова. В блока има 80 жилището. Така инвестицията прави по 13 лв. на апартамент, само че хората, наподобява, не са подготвени да жертват тази крупна сума, с цел да оказват помощ на инвалида.
На етажа на Минко има гневни съперници на концепцията да се отвори асансьор за него. Такъв е най-близкият му комшия Петко. Двамата живеят стена до стена и Петко е безапелационен: „ Като желае да му пуснат асансьора - да си го заплати! Той взема помощи ”, отсича Петко. Въпросните помощи са 32 лв. на месец и Минко ги харчи за медикаменти. Комшията му обаче не отстъпва: „ Не давам и стотинка! Кеф ми е да не давам и не давам! ". Понеже е по-млад от комшията, Петко не мисли за момента, когато и на него ще му потрябва асансьорът.
Комшията насреща е по-сговорчив. „ Добри съседи сме и ще помогнем ”, твърди инж. Венцислав Деспинов.
Докато Минко разказваше патилата си, в дома му позвъни 50-годишният нещастник Николай, който също живее в 16-етажния блок. „ Бате Минко, имаш ли нещо сладко и една цигара? ”, пита гостът. Минко потропва с патериците към масата в хола, където държи почерпките.
„ Помагам му - давам му по цигара-две всеки ден. Никито е набор на Стоичков и е от тези Божии души, на които би трябвало да се оказва помощ, тъй като остана напълно самичък на този свят ”, сподели индивидът, който от 25 години катери стълбите на един крайник. „ Бог да те благослови, бате Минко! ”, сподели Николай и сяда на долната площадка на стълбите да си изпуши цигарата. Него обаче никой няма да го пита, когато етажната благосъстоятелност се събере да позволява разногласието към заключената асансьорна врата на втория етаж.
Професионалният домоуправител: 1000 лв. са доста пари за една врата
1000 лв. за стягането или обновяването на една врата на асансьор е огромна сума, корав професионален домоуправител с десетки клиенти в Пловдив. Според него тя не е пристигнала след действителен оглед и точни сметки, а е подхвърлена апропо от техниците.
Дали става въпрос за замяна на клеясали механизми за отваряне, или за цялата врата - 1000 лв. са нереално висока сума. В случая става въпрос за елементарна врата, която даже не от плъзгащите се. И на всичкото от горната страна самата тя и касата на етажа не са амортизирани през годините, твърди домоуправителят.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ