Еролин Кючуков: Българските треньори са длъжници на футбола ни
Бившият началник в Ботев Пловдив и треньор на вратарите в школата на Черноморец Бургас, Еролин Кючуков, даде извънредно изявление за уеб страницата. Кючуков засегна тематиките към развиването на младите футболисти в България, както и по отношение на изгледите пред националния ни тим в идния квалификационен цикъл за Мондиал 2022.
Кючуков счита, че българските треньори са измежду огромните длъжници за незадоволителния брой футболисти, които биват създавани в родните школи. Той регистрира и проблемите с финансирането, изтъквайки, че с цел да има прогрес в детско-юношеския бранш, то притежателите на клубовете би трябвало да пренасочат част от средствата си точно към школите.
Здравейте, господин Кючуков! Вече 12 месеца живеем в много изключително време и не е ясно още какъв брой дълго ще е по този метод. Как бихте оценили този интервал през Вашата призма?
Хващате ме в миг, в който чета книгата на Уинстън Чърчил – „ Раждането на Британия “, която има и още две елементи – „ Новият свят “ и „ Епохата на революциите “. Веднага върша аналог и със сегашната обстановка. Тази пандемия ще остане в историята на цивилизацията. Загубихме ужасно доста хора, мъчно се намира противопоставяне, в това число и от имунизациите. Притеснен съм и за в бъдеще, тъй като се следи теденция към появяването на нови вируси, за които учените все по-трудно ще намират противопоставяне. Доста мъчно и мъчително ще се понесе тази обстановка от по-голямата част от популацията. Въпреки всичко сме длъжни да продължим да се развиваме, тъй като животът продължава.
За света на футбола измененията бяха изключително доста. С какви страсти Ви изпълва гледката на празните игрища из цяла Европа?
Футболът изгуби ужасно доста във връзка с страстта и аурата си. Изгуби се атмосферата от наличието на публиката по стадионите, тъй като да се гледа мач пред тв приемника и на стадиона е напълно друго.
Ще направя прилика с различен спорт. До преди известно време колите във Формула 1 се задвижваха с атмосферни мотори. Сега се задвижват с хибдридни мотори. Емоциите на надпреварите с атмосферни мотори беше напълно друга и това се удостоверява от редица велики състезатели. При футбола е същото. Бил съм футболист и знам по какъв начин публиката те зарежда, тя е спомагателен тласък в границите на мача.
Когато гледаш мач на европейските терени, то срещите минават на един мирис, когато си на стадиона. По тази линия, футболът загуби ужасно доста. Надявам се след известно публиката да се върне на стадионите и спортът да си върне остарелия лик. Едно е да играеш пред 50-60, даже и 100 хиляди фенове, друго е пред празни трибуни.
Като човек с минало в детско-юношеския футбол, в кои аспекти тази обстановка оказва най-голямо въздействие върху развиването на юношите?
Децата са затворени у дома и нямат тази независимост, с цел да се движат на независимост. Това затваряне в самите себе си на треньори, деца, даже и чиновници в клубовете не дава опция на младите да осъществят капацитета си.
Да поговорим за Вас в персонален проект. Дълги години сте били треньор на вратарите в разнообразни школи, като сте работили с много познати лица – Владислав Стоянов, Иван Чворович, Янко Георгиев. Реализацията на капацитета на едно дете ли е най-голямото задоволство за един треньор?
Момчетата, които изброихте, даваха цялата си сила и предпочитание, с цел да станат доста положителни вратари. Когато започнах да се занимавам с тях, бяха още деца. Те бяха много интелигентни. Те разбираха всички аспекти от играта. За да бъде един футболист доста добър, то има две съществени трендове. Едната е по линията на интензивикацията и интелектуализацията. Бяха освен доста положителни спортисти, с чудесни характерности, само че и бяха доста умни.
В последните месеци блестят имената на двама млади български вратари – Светослав Вуцов и Даниел Наумов. Виждате ли реализация за двамата и зад граница?
Лично аз нямам взор върху тях, с цел да дам безапелационна оценка дали ще станат огромни вратари. Виждам доста положителни, чисто човешки знаци и от двамата и в случай че попаднат на задоволително положителни треньори, които да изгладят тактическите и техническите аспекти в играта им, то мисля, че ще съумеят.
В България постоянно влизат вратари в мъжките тимове, които имат съществени механически дефекти. Това е обвързвано с неприятната подготовка в юношеските школи. Дано двете момчета имат опция да поработят върху тези детайли и да реализират задачите си.
Лично аз постоянно съм бил огромен последовател на младите вратари и това проличава и от работата ми. Тръгнах с огромен риск да натрапвам Йордан Господинов, който беше на 17-18 години, същото важеше и за Янко Георгиев и Иван Чворович. Винаги обаче притискам палци на младите вратари се надявам двете момчета да се наложат в тимовете си и в националния тим, с цел да подобрят и имиджа на България във връзка с вратарската позиция.
Виждате ли усъвършенстване в работата на школите като цяло в България? През зимата цели трима български играчи направиха изходящи прехвърляния зад граница.
Бих подчертал върху два съществени пункта. За да стане футболист, едно дете би трябвало да е както надарено, по този начин и работливо. Отделно идва и подготовката на треньора. Детето би трябвало да бъде подготвяно от доста кадърен експерт. Ако се кумулират тези фактори, то единствено по този начин може да се построи кадърен играч.
Мога твърдо да заявя, че детско-юношеският футбол има потребност от съществени вложения. Апелът ми към притежатели е да се дават повече средства в тази посока. Виждаме, че мъжкият ни футбол стои на едно място от години насам, няма никакъв напредък. Ако се стопират процесите в мъжкия футбол за известно време и се пренасочат повече средства за юношесия футбол, то тогава може да забележим усъвършенстване. Говоря за възстановяване на материалната база, както и подготовката на треньорите, които да бъдат пращани на образования в огромни клубове. Тогава нещата ще тръгнат в вярната посока. Тогава към този момент и децата ще се осъществят в мъжкия футбол.
Прави ми усещане, че в детско-юношеския футбол се тренира прекомерно малко. Контактувам с разнообразни имена от чужбина, които ми разказват напълно друг размер на работата спрямо родните стандарти. Работата по час и половина или два е безпределно незадоволителна. Навремето имаше спортни учебни заведения, а настрана и децата играеха по през целия ден сами и се самоусъвършенстваха. Това беше повода да имаме и толкоз положителни футболисти. По този метод децата имаха по 7-8 часа дневно работа с топката. Не откривам топлата вода, само че тези неща би трябвало да се ползват.
Забелязвам, че има доста нови школи и запалянковци, които обаче не са добре готови. Карат го единствено на упоритост и предпочитание, което е значимо, само че без нужната подготовка резултатите не са приемливи. Говоря за треньорите, тъй като те са длъжници на българския футбол понастоящем. Говори се, че децата са непрекъснато пред телефони и преносими компютри, само че и треньорите би трябвало да видят грешките в себе си.
Има ли сте допир с някои огромни имена от международния футбол. Колко огромна е разликата сред българските и европейски футболни стандарти?
В моята кариера съм имал, фактически, контакт с огромни треньори. Попитах един треньор един път каква е разликата сред него и един Марчело Липи, примерно. Треньорът ми отговори, че няма разлика в знанията, а само в усета и психическите аспекти. Нивата са разнообразни обаче на Запад.
Имах щастието да работя в Бургас с един от най-големите треньори в света и в частност в Италия, преподавател на Масимилиано Алегри и Антонио Конте. Той се споделя Франческо Сколио, за жал умря преди няколко години. Докато работех с него бях много некомпетентен и този човек ми промени възгледите за играта. Едно от нещата, които ми направиха съществено усещане беше практикуваната от него скица 3-4-3. Става въпрос за интервал от преди 15-20 години, когато никой към момента не използваше сходна скица. Сколио ми сподели, че тази скица ще стане извънредно всеобщо употребена след 15-20 години. Така и стана, виждате последните години всички я употребяват, изключително италиаските и немските треньори. Това е патент на Сколио, само че за жал нямах опция да застана на кормилото на някой мъжки тим, с цел да приложа знаниято си. По тази причина постоянно бих погледнал кой е учителят на съответната персона, без значение за коя сфера на живота става дума.
Разликата сред българските и европейските стандарти е голяма, във всяко едно отношение. В подготовката, първоначално. Там разполагат с огромни финансови запаси. Не значи обаче, че и в България не може да се случат тези неща. Как една дребна Нидерландия може да продължава да създава страхотни играчи? Действително, там имат сериозен финансов запас, само че въпросът още веднъж е на нюх – да вземеш дете от ранна възраст, да го развиеш и да го превърнеш във футболист.
Има и сериозна разлика в манталитета. Футболистите в чужбина като че ли са надалеч по-отговорни, тъй като виждат, че крайната цел си заслужава. Всичко обаче още веднъж е до гения и полаганата работа. Мисля, че не сме достигнали още равнището на хората в чужбина, по доста линии.
Голяма част от футболната Ви кариера е обвързвана и с родния Ви град – Бургас. Натъжава ли Ви, по някакъв метод, фактът, че Бургас няма собствен представител в елитната дивизия на българския футбол към този момент от много години?
Тъжно е, в действителност. Годините обаче са толкоз сложни в стопански проект и не можем сега да се сърдим на ръководството в града и в страната поради положението на футбола в Бургас. Футболът в града е отражение на картинката в народен мащаб. Бургас се трансформира обаче в един доста хубав и прекрасен град за живеене. Приоритетът е построяването на инфраструктура, а чак по-късно се подрежда футболът. Мисля, че с подобряването на икономическата ситуации нещата и във футболната сфера ще се подобрят.
В Бургас има и различен значим въпрос, обвързван с частните ползи във футбола. Клубовете попаднаха в частни ръце и това е причина за упадъка на футбола. Собствениците на тези клубове нямат опция сега да създадат по-добър тим. Много хора знаят каква е обстановката и това е измежду аргументите за неналичието на футбол в града. Стопаните не се грижат задоволително добре за клубовете, може би разчитат на нещо друго.
Кариерата Ви е минала и през Ботев Пловдив, където бяхте част от спортно-техническото управление. С какво запомнихте този интервал от кариерата си?
Ботев Пловдив е измежду най-силните клубове в България. Това, че сега минава през избрани разтърсвания, не значи нищо в дълготраен проект. Ботев е константна емблема в нашия футбол и това в огромна степен е реалност, поради вярната фенска маса. Феновете имат огромно въздействие върху целия тим, тъй че съм уверен, че клубът ще е на водещо място в най-скоро време.
Свързвам Ботев с огромна страст и моменти на наслада. Материалната база е почтена за удивление, освен от наша позиция, само че и от тази на задграничните експерти. В Ботев работят квалифицирани експерти, в това число и в детско-юношеската школа, които се оправят доста добре. В клуба лъха на обич и отдаденост към футбола. Ботев постоянно ще е гарантиран по някакъв метод и ще оказва въздействие върху българския футбол.
Клубът претърпя много катаклизми през последните месеци, сходно на финансовите проблеми и в различен роден гранд – Левски. Има ли лек против сходни сюжети в родния футбол, при които клубове със славна история се оказат на ръба на банкрута?
Има решение, само че още веднъж е въпрос на позиция и приоритет. С оглед на сегашната обстановка, както споделих, футболът е на малко по-задно място в листата с целите на страната и общините, обяснимо е. Може би в един миг нещата ще се оправят, само че в случай че и аз бях на мястото на държавните ръководители, то щях да помисля първо за всички хора и след това за спорта. В един по-късен миг може да бъдат направени избрани промени в Закона за спорта и да бъде пренасочена избрана част от налозите в тази посока. Смятам, че се направиха крачки в тази посока. Една смяна на Закона за спорта, в по-късен стадий, ще бъде дейно решение.
Да приключим и с тематиката за националния тим. Новият селекционер, Ясен Петров, има сложна задача да изкара родната ни селекция от дупката, в която се намира в последните 12 месеца. Каква би трябвало да е реалистичната цел пред тима?
Реалистичната цел би трябвало да е 3-то място в групата. Ако имаме шанса да се преборим с някой от първите два тима, то в действителност ще сътворим същинско знамение, предвид на разликата в класите. Аз съм оптимист обаче. Виждате, че идва едно положително потомство, поради и положителното показване на младежкия народен тим през предходната година. В близкото бъдеще считам, че част от тези играчи ще се интегрират и в първия тим.
Ясен Петров е от треньорите, които обичат да залагат на млади играчи. Той познава качествата им и ще работи в тази посока. Мисля, че процесът ще стане последователно и ще даде резултат след време. От националния селекционер обаче не зависи толкоз доста. Треньорите разполагат с малко време, могат да пипнат единствено в тактическите аспекти и всичко останало е артикул на работата в клубовете.
Знаете, че през 94-а година играчите ни бяха доста положителни и знаеха чудесно функционалностите си на терена. Нужна беше единствено мотивация и да бъдат подредени по верния метод. Сега е малко по-различно. Тъй като нашите национални състезатели не играят в най-големите шампионати, то те нямат нужната подготовка. Доста по-трудно е за треньора и считам, че в случай че реализираме едно 3-то място, то това ще е триумф.
Ясен Петров сподели вярно, че без значение от резултатите, е нужна положителна сила и самообладание. Преди, у нас имаше, два психически метода към тренирането на състезателите. От една страна, място заемаше по-спартанския способ, с огромна дисциплинираност. Видни представители на метода са Нешка Робева и Иван Абаджиев. От друга страна, съществува и по-мекия метод, включващ стимулиране на състезателите и проявление на схващане.
И двата метода си имат плюсове и минуси, само че аз постоянно ще застъпя концепцията, че проявявнето на схващане е по-добрия вид.
И за край – какво си пожелавате в персонален и професионален проект за остатъка от годината?
Какво да Ви кажа, към този момент съм на една междинна възраст, в която най-важното, което мога да си пожелая е здравето. Надявам се да се веселя на триумфите на българския футбол и на националния тим. Бих се радвал, в случай че и български тимове съумеят да се класират за европейските клубни шампионати. Бих поискал и огромни триумфи на българските спортисти като цяло, с цел да реализираме триумфи на Олимпиадата в Токио.
Кючуков счита, че българските треньори са измежду огромните длъжници за незадоволителния брой футболисти, които биват създавани в родните школи. Той регистрира и проблемите с финансирането, изтъквайки, че с цел да има прогрес в детско-юношеския бранш, то притежателите на клубовете би трябвало да пренасочат част от средствата си точно към школите.
Здравейте, господин Кючуков! Вече 12 месеца живеем в много изключително време и не е ясно още какъв брой дълго ще е по този метод. Как бихте оценили този интервал през Вашата призма?
Хващате ме в миг, в който чета книгата на Уинстън Чърчил – „ Раждането на Британия “, която има и още две елементи – „ Новият свят “ и „ Епохата на революциите “. Веднага върша аналог и със сегашната обстановка. Тази пандемия ще остане в историята на цивилизацията. Загубихме ужасно доста хора, мъчно се намира противопоставяне, в това число и от имунизациите. Притеснен съм и за в бъдеще, тъй като се следи теденция към появяването на нови вируси, за които учените все по-трудно ще намират противопоставяне. Доста мъчно и мъчително ще се понесе тази обстановка от по-голямата част от популацията. Въпреки всичко сме длъжни да продължим да се развиваме, тъй като животът продължава.
За света на футбола измененията бяха изключително доста. С какви страсти Ви изпълва гледката на празните игрища из цяла Европа?
Футболът изгуби ужасно доста във връзка с страстта и аурата си. Изгуби се атмосферата от наличието на публиката по стадионите, тъй като да се гледа мач пред тв приемника и на стадиона е напълно друго.
Ще направя прилика с различен спорт. До преди известно време колите във Формула 1 се задвижваха с атмосферни мотори. Сега се задвижват с хибдридни мотори. Емоциите на надпреварите с атмосферни мотори беше напълно друга и това се удостоверява от редица велики състезатели. При футбола е същото. Бил съм футболист и знам по какъв начин публиката те зарежда, тя е спомагателен тласък в границите на мача.
Когато гледаш мач на европейските терени, то срещите минават на един мирис, когато си на стадиона. По тази линия, футболът загуби ужасно доста. Надявам се след известно публиката да се върне на стадионите и спортът да си върне остарелия лик. Едно е да играеш пред 50-60, даже и 100 хиляди фенове, друго е пред празни трибуни.
Като човек с минало в детско-юношеския футбол, в кои аспекти тази обстановка оказва най-голямо въздействие върху развиването на юношите?
Децата са затворени у дома и нямат тази независимост, с цел да се движат на независимост. Това затваряне в самите себе си на треньори, деца, даже и чиновници в клубовете не дава опция на младите да осъществят капацитета си.
Да поговорим за Вас в персонален проект. Дълги години сте били треньор на вратарите в разнообразни школи, като сте работили с много познати лица – Владислав Стоянов, Иван Чворович, Янко Георгиев. Реализацията на капацитета на едно дете ли е най-голямото задоволство за един треньор?
Момчетата, които изброихте, даваха цялата си сила и предпочитание, с цел да станат доста положителни вратари. Когато започнах да се занимавам с тях, бяха още деца. Те бяха много интелигентни. Те разбираха всички аспекти от играта. За да бъде един футболист доста добър, то има две съществени трендове. Едната е по линията на интензивикацията и интелектуализацията. Бяха освен доста положителни спортисти, с чудесни характерности, само че и бяха доста умни.
В последните месеци блестят имената на двама млади български вратари – Светослав Вуцов и Даниел Наумов. Виждате ли реализация за двамата и зад граница?
Лично аз нямам взор върху тях, с цел да дам безапелационна оценка дали ще станат огромни вратари. Виждам доста положителни, чисто човешки знаци и от двамата и в случай че попаднат на задоволително положителни треньори, които да изгладят тактическите и техническите аспекти в играта им, то мисля, че ще съумеят.
В България постоянно влизат вратари в мъжките тимове, които имат съществени механически дефекти. Това е обвързвано с неприятната подготовка в юношеските школи. Дано двете момчета имат опция да поработят върху тези детайли и да реализират задачите си.
Лично аз постоянно съм бил огромен последовател на младите вратари и това проличава и от работата ми. Тръгнах с огромен риск да натрапвам Йордан Господинов, който беше на 17-18 години, същото важеше и за Янко Георгиев и Иван Чворович. Винаги обаче притискам палци на младите вратари се надявам двете момчета да се наложат в тимовете си и в националния тим, с цел да подобрят и имиджа на България във връзка с вратарската позиция.
Виждате ли усъвършенстване в работата на школите като цяло в България? През зимата цели трима български играчи направиха изходящи прехвърляния зад граница.
Бих подчертал върху два съществени пункта. За да стане футболист, едно дете би трябвало да е както надарено, по този начин и работливо. Отделно идва и подготовката на треньора. Детето би трябвало да бъде подготвяно от доста кадърен експерт. Ако се кумулират тези фактори, то единствено по този начин може да се построи кадърен играч.
Мога твърдо да заявя, че детско-юношеският футбол има потребност от съществени вложения. Апелът ми към притежатели е да се дават повече средства в тази посока. Виждаме, че мъжкият ни футбол стои на едно място от години насам, няма никакъв напредък. Ако се стопират процесите в мъжкия футбол за известно време и се пренасочат повече средства за юношесия футбол, то тогава може да забележим усъвършенстване. Говоря за възстановяване на материалната база, както и подготовката на треньорите, които да бъдат пращани на образования в огромни клубове. Тогава нещата ще тръгнат в вярната посока. Тогава към този момент и децата ще се осъществят в мъжкия футбол.
Прави ми усещане, че в детско-юношеския футбол се тренира прекомерно малко. Контактувам с разнообразни имена от чужбина, които ми разказват напълно друг размер на работата спрямо родните стандарти. Работата по час и половина или два е безпределно незадоволителна. Навремето имаше спортни учебни заведения, а настрана и децата играеха по през целия ден сами и се самоусъвършенстваха. Това беше повода да имаме и толкоз положителни футболисти. По този метод децата имаха по 7-8 часа дневно работа с топката. Не откривам топлата вода, само че тези неща би трябвало да се ползват.
Забелязвам, че има доста нови школи и запалянковци, които обаче не са добре готови. Карат го единствено на упоритост и предпочитание, което е значимо, само че без нужната подготовка резултатите не са приемливи. Говоря за треньорите, тъй като те са длъжници на българския футбол понастоящем. Говори се, че децата са непрекъснато пред телефони и преносими компютри, само че и треньорите би трябвало да видят грешките в себе си.
Има ли сте допир с някои огромни имена от международния футбол. Колко огромна е разликата сред българските и европейски футболни стандарти?
В моята кариера съм имал, фактически, контакт с огромни треньори. Попитах един треньор един път каква е разликата сред него и един Марчело Липи, примерно. Треньорът ми отговори, че няма разлика в знанията, а само в усета и психическите аспекти. Нивата са разнообразни обаче на Запад.
Имах щастието да работя в Бургас с един от най-големите треньори в света и в частност в Италия, преподавател на Масимилиано Алегри и Антонио Конте. Той се споделя Франческо Сколио, за жал умря преди няколко години. Докато работех с него бях много некомпетентен и този човек ми промени възгледите за играта. Едно от нещата, които ми направиха съществено усещане беше практикуваната от него скица 3-4-3. Става въпрос за интервал от преди 15-20 години, когато никой към момента не използваше сходна скица. Сколио ми сподели, че тази скица ще стане извънредно всеобщо употребена след 15-20 години. Така и стана, виждате последните години всички я употребяват, изключително италиаските и немските треньори. Това е патент на Сколио, само че за жал нямах опция да застана на кормилото на някой мъжки тим, с цел да приложа знаниято си. По тази причина постоянно бих погледнал кой е учителят на съответната персона, без значение за коя сфера на живота става дума.
Разликата сред българските и европейските стандарти е голяма, във всяко едно отношение. В подготовката, първоначално. Там разполагат с огромни финансови запаси. Не значи обаче, че и в България не може да се случат тези неща. Как една дребна Нидерландия може да продължава да създава страхотни играчи? Действително, там имат сериозен финансов запас, само че въпросът още веднъж е на нюх – да вземеш дете от ранна възраст, да го развиеш и да го превърнеш във футболист.
Има и сериозна разлика в манталитета. Футболистите в чужбина като че ли са надалеч по-отговорни, тъй като виждат, че крайната цел си заслужава. Всичко обаче още веднъж е до гения и полаганата работа. Мисля, че не сме достигнали още равнището на хората в чужбина, по доста линии.
Голяма част от футболната Ви кариера е обвързвана и с родния Ви град – Бургас. Натъжава ли Ви, по някакъв метод, фактът, че Бургас няма собствен представител в елитната дивизия на българския футбол към този момент от много години?
Тъжно е, в действителност. Годините обаче са толкоз сложни в стопански проект и не можем сега да се сърдим на ръководството в града и в страната поради положението на футбола в Бургас. Футболът в града е отражение на картинката в народен мащаб. Бургас се трансформира обаче в един доста хубав и прекрасен град за живеене. Приоритетът е построяването на инфраструктура, а чак по-късно се подрежда футболът. Мисля, че с подобряването на икономическата ситуации нещата и във футболната сфера ще се подобрят.
В Бургас има и различен значим въпрос, обвързван с частните ползи във футбола. Клубовете попаднаха в частни ръце и това е причина за упадъка на футбола. Собствениците на тези клубове нямат опция сега да създадат по-добър тим. Много хора знаят каква е обстановката и това е измежду аргументите за неналичието на футбол в града. Стопаните не се грижат задоволително добре за клубовете, може би разчитат на нещо друго.
Кариерата Ви е минала и през Ботев Пловдив, където бяхте част от спортно-техническото управление. С какво запомнихте този интервал от кариерата си?
Ботев Пловдив е измежду най-силните клубове в България. Това, че сега минава през избрани разтърсвания, не значи нищо в дълготраен проект. Ботев е константна емблема в нашия футбол и това в огромна степен е реалност, поради вярната фенска маса. Феновете имат огромно въздействие върху целия тим, тъй че съм уверен, че клубът ще е на водещо място в най-скоро време.
Свързвам Ботев с огромна страст и моменти на наслада. Материалната база е почтена за удивление, освен от наша позиция, само че и от тази на задграничните експерти. В Ботев работят квалифицирани експерти, в това число и в детско-юношеската школа, които се оправят доста добре. В клуба лъха на обич и отдаденост към футбола. Ботев постоянно ще е гарантиран по някакъв метод и ще оказва въздействие върху българския футбол.
Клубът претърпя много катаклизми през последните месеци, сходно на финансовите проблеми и в различен роден гранд – Левски. Има ли лек против сходни сюжети в родния футбол, при които клубове със славна история се оказат на ръба на банкрута?
Има решение, само че още веднъж е въпрос на позиция и приоритет. С оглед на сегашната обстановка, както споделих, футболът е на малко по-задно място в листата с целите на страната и общините, обяснимо е. Може би в един миг нещата ще се оправят, само че в случай че и аз бях на мястото на държавните ръководители, то щях да помисля първо за всички хора и след това за спорта. В един по-късен миг може да бъдат направени избрани промени в Закона за спорта и да бъде пренасочена избрана част от налозите в тази посока. Смятам, че се направиха крачки в тази посока. Една смяна на Закона за спорта, в по-късен стадий, ще бъде дейно решение.
Да приключим и с тематиката за националния тим. Новият селекционер, Ясен Петров, има сложна задача да изкара родната ни селекция от дупката, в която се намира в последните 12 месеца. Каква би трябвало да е реалистичната цел пред тима?
Реалистичната цел би трябвало да е 3-то място в групата. Ако имаме шанса да се преборим с някой от първите два тима, то в действителност ще сътворим същинско знамение, предвид на разликата в класите. Аз съм оптимист обаче. Виждате, че идва едно положително потомство, поради и положителното показване на младежкия народен тим през предходната година. В близкото бъдеще считам, че част от тези играчи ще се интегрират и в първия тим.
Ясен Петров е от треньорите, които обичат да залагат на млади играчи. Той познава качествата им и ще работи в тази посока. Мисля, че процесът ще стане последователно и ще даде резултат след време. От националния селекционер обаче не зависи толкоз доста. Треньорите разполагат с малко време, могат да пипнат единствено в тактическите аспекти и всичко останало е артикул на работата в клубовете.
Знаете, че през 94-а година играчите ни бяха доста положителни и знаеха чудесно функционалностите си на терена. Нужна беше единствено мотивация и да бъдат подредени по верния метод. Сега е малко по-различно. Тъй като нашите национални състезатели не играят в най-големите шампионати, то те нямат нужната подготовка. Доста по-трудно е за треньора и считам, че в случай че реализираме едно 3-то място, то това ще е триумф.
Ясен Петров сподели вярно, че без значение от резултатите, е нужна положителна сила и самообладание. Преди, у нас имаше, два психически метода към тренирането на състезателите. От една страна, място заемаше по-спартанския способ, с огромна дисциплинираност. Видни представители на метода са Нешка Робева и Иван Абаджиев. От друга страна, съществува и по-мекия метод, включващ стимулиране на състезателите и проявление на схващане.
И двата метода си имат плюсове и минуси, само че аз постоянно ще застъпя концепцията, че проявявнето на схващане е по-добрия вид.
И за край – какво си пожелавате в персонален и професионален проект за остатъка от годината?
Какво да Ви кажа, към този момент съм на една междинна възраст, в която най-важното, което мога да си пожелая е здравето. Надявам се да се веселя на триумфите на българския футбол и на националния тим. Бих се радвал, в случай че и български тимове съумеят да се класират за европейските клубни шампионати. Бих поискал и огромни триумфи на българските спортисти като цяло, с цел да реализираме триумфи на Олимпиадата в Токио.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ