Оправдаха и на втора инстанция Вальо Топлото за присвояване на близо 4,5 млн. лева
Бившият началник на столичната „ Топлофикация " Валентин Димитров е оневинен и на втора инстанция по делото за заграбване на близо 4,5 млн. лв. от сдружението.
Софийският апелативен съд реши, че няма нито директни, нито косвени доказателства, които да поддържат тезата на прокуратурата.
Това е най-дълго траялото дело против Димитров, импортирано за пръв път в съда преди 12 години, по което той беше и осъждан, и оправдаван, до момента в който през 2012 година Върховният касационен съд (ВКС) не го върна за ново разглеждане, а най-после процесът стартира изначало.
Миналата година градският съд оправда Димитров и подсъдимата с него шефка на компания „ Шибър " Мая Стоилова. Според прокуратурата присвояването е ставало като парите от „ Топлофикация " са превеждани на „ Шибър " в нарушаване на Закона за публичните поръчки (ЗОП), сумите били повишени, доставките били ненужни, а също така цената на обособените произведения била фактурирана на части.
За да обоснове повишените цени, на които са плащани изделията, прокуратурата се позоваваше на сложна счетоводна, финансова и техническа експертиза за междинните цени на тези артикули. Общо платените пари на „ Шибър " за продукцията били 11,774 млн. лв., до момента в който съгласно заключението на специалистите междинната им цена е била 7,349 млн. лв..
От решението на апелативните съдии обаче излиза наяве, че от събраните и признати по делото доказателства, освен не може да се направи сходно умозаключение, а в противен случай - изводът е, че процедурата е била изцяло законна и транспарантна.
И градският, и апелативният съд се базират на експертно умозаключение, че въпросните доставки са част от план за рехабилитация на „ Топлофикация ", съфинансиран от Световната банка, Европейската банка за възобновяване и развиване и Европейски Съюз посредством стратегия ФАР. Търгът е бил извършен по разпоредбите на интернационалните банки, като точно те са одобрили за снабдител немската компания „ Адамс Арматурен ", а тя пък е имала единствено един представител в България и това е била „ Шибър ".
Така съдът стига до извод, че въобще не може да се приказва за случаен избор на доставчика и за връзки и зависимости сред Димитров и Стоилова, с изключение на естественото им другарство около общата работа. Освен това, съдът акцентира, че артикули от този снабдител към този момент са били вложени в мрежата на „ Топлофикация " и е имало потребност от съгласуемост с новите, а по това време в страната даже е нямало други производители, които да дават отговор на характерните условия към влаганата арматура.
„ Установената липса на такива производители слага и въпроса дали следва да се ползват процедурите по Закон за обществените поръчки, или специфичните процедури на Световната банка и Европейската банка за възобновяване и развиване, с оглед облекчаване потребностите на топлофикационното сдружение ", се споделя в решението на съда. В него съдиите заключват, че откакто става дума за осъществяване на контракти с интернационална организация по правила на непознатите банки, то не е било належащо за нито една от доставките да се афишира социална поръчка.
До този извод различен състав на САС беше достигнал и преди 8 години, когато оправда всички подсъдими по делото, само че по-късно Върховен касационен съд анулира присъдата, като уточни, че разплащането е ставало с пари на „ Топлофикация ", а не на непознатите банки, което автоматизирано значи, че е трябвало да се съблюдава Закон за обществените поръчки.
В тази връзка пък САС споделя в този момент, че закононарушението не може да се потвърди даже и да се одобри тезата на прокуратурата, че въпросните доставки са били предопределени за потребности на „ Топлофикаци ", които са отвън плана. По делото е открито, че Димитров е издал заповеди, с които е наредил да се съблюдават разпоредбите по Закон за обществените поръчки при осъществяване на тръжни процедури. Според свидетелски показания на други шефове на топлофикационни региони, доставките на арматура се налагали непрекъснато поради повреди, заради което са провеждани голям брой публични поръчки, само че имало условие да подхождат на тези по плана за рехабилитация, с цел да има съгласуемост на частите.
„ Именно в следствие от извършените тръжни процедури са подписани контракти за доставка на съставни елементи с разнообразни компании, сред които за доставка на арматура с компания „ Адамс Арматурен " с механически характерности и качество по условията на Световната банка, извънреден представител на което за България през интервала от 2003 до 2006 година е „ Шибър " ЕООД ", се споделя в решението.
По различен противоречив детайл от обвиняването, обвързван със повишената цена на изделията, доставени от „ Шибър ", съдът акцентира, че по делото няма доказателства за това по какъв начин е образувана пазарната им цена. А това е наложително, откакто обвиняването е пресметнало вредата от близо 4,5 млн. лв., като е показало разликата сред междинна пазарна цена и действително платената от „ Топлофикация ". Тезата на прокуратурата е, че размерът на присвояването е просто математическата разлика сред цената по митническите заявления и действително платената. Според съда тя е неоснователна, защото разликата сред продажната цена по фактурите и доставната стойност на стоките съставлява комерсиална надценка, като тя се дефинира от продавача и посредством нея той покрива направените настоящи разноски и включва калкулираната облага.
„ Формирането на цената на доставеното съоръжение е било в сходство с индикаторите, планувани в подписания агентски контракт сред „ Шибър " ЕООД и „ Адамс Арматурен " по отношение на мита, разноски за доставка и склад, гаранционно обслужване, опаковка, монтаж, механически съвещания, облага за вносителя и комисионна за сътрудника, разноски за образование на техниците и инженерите на компания „ Шибър " ЕООД, които разноски, наред с калкулираната облага, неизбежно водят до установяване на цена, по-висока от доставната, като категорично следва да се подчертае, че е отвън всякаква комерсиална логичност сключването на покупко-продажби без да се търси облага ", написа съдът.
За изказванията, че изделията са фактурирани на части, САС споделя, че са бланкетни, като даже в обвинителния акт липсвали данни по коя съответна договорка неделими произведения са доставени на части, кой на кого е разпоредил това и по какъв начин пък е довело до нарастване на цената.
„ С оглед откритото, че „ Топлофикация София " АД е изплатило посочените парични средства на компания „ Шибър " ЕООД и неговите сътрудници, против които ръководеното от подсъдимия Димитров сдружение е получило арматура, заприходена в активите на сдружението и поетапно влагана в топлофикационната мрежа, то не би могло да се одобри, че подсъдимият Димитров е правил разпоредителни дейности с имуществото на ръководеното и представлявано от него сдружение като със свое лично и по този метод е целял облагодетелстване на различен юридически индивид, заради което и повдигнатото против него обвиняване за осъществено закононарушение по чл.203, ал.1, във вр. с чл.201, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от Наказателен кодекс е несъставомерно от справедлива страна, заради което разискването на субективната такава e безпредметно ", написа в умозаключение САС, а решението му евентуално още веднъж ще бъде протестирано от прокуратурата и за повторно ще стигне до Върховен касационен съд.
От началото на правосъдната сага към „ Топлофикация " преди 14 години, Валентин Димитров беше наказан на три инстанции само по делото за занемареност, по което към този момент изтърпя наказването си от три години затвор. Преди две години пък беше дефинитивно оневинен за валутни закононарушения, а единственото дело, което невиждано продължава към този момент 11 години единствено на първа инстанция в градския съд, е за пране на пари. По него той беше обвиняем с майка си Цеца Димитров, само че тя умря още през 2011 година
Софийският апелативен съд реши, че няма нито директни, нито косвени доказателства, които да поддържат тезата на прокуратурата.
Това е най-дълго траялото дело против Димитров, импортирано за пръв път в съда преди 12 години, по което той беше и осъждан, и оправдаван, до момента в който през 2012 година Върховният касационен съд (ВКС) не го върна за ново разглеждане, а най-после процесът стартира изначало.
Миналата година градският съд оправда Димитров и подсъдимата с него шефка на компания „ Шибър " Мая Стоилова. Според прокуратурата присвояването е ставало като парите от „ Топлофикация " са превеждани на „ Шибър " в нарушаване на Закона за публичните поръчки (ЗОП), сумите били повишени, доставките били ненужни, а също така цената на обособените произведения била фактурирана на части.
За да обоснове повишените цени, на които са плащани изделията, прокуратурата се позоваваше на сложна счетоводна, финансова и техническа експертиза за междинните цени на тези артикули. Общо платените пари на „ Шибър " за продукцията били 11,774 млн. лв., до момента в който съгласно заключението на специалистите междинната им цена е била 7,349 млн. лв..
От решението на апелативните съдии обаче излиза наяве, че от събраните и признати по делото доказателства, освен не може да се направи сходно умозаключение, а в противен случай - изводът е, че процедурата е била изцяло законна и транспарантна.
И градският, и апелативният съд се базират на експертно умозаключение, че въпросните доставки са част от план за рехабилитация на „ Топлофикация ", съфинансиран от Световната банка, Европейската банка за възобновяване и развиване и Европейски Съюз посредством стратегия ФАР. Търгът е бил извършен по разпоредбите на интернационалните банки, като точно те са одобрили за снабдител немската компания „ Адамс Арматурен ", а тя пък е имала единствено един представител в България и това е била „ Шибър ".
Така съдът стига до извод, че въобще не може да се приказва за случаен избор на доставчика и за връзки и зависимости сред Димитров и Стоилова, с изключение на естественото им другарство около общата работа. Освен това, съдът акцентира, че артикули от този снабдител към този момент са били вложени в мрежата на „ Топлофикация " и е имало потребност от съгласуемост с новите, а по това време в страната даже е нямало други производители, които да дават отговор на характерните условия към влаганата арматура.
„ Установената липса на такива производители слага и въпроса дали следва да се ползват процедурите по Закон за обществените поръчки, или специфичните процедури на Световната банка и Европейската банка за възобновяване и развиване, с оглед облекчаване потребностите на топлофикационното сдружение ", се споделя в решението на съда. В него съдиите заключват, че откакто става дума за осъществяване на контракти с интернационална организация по правила на непознатите банки, то не е било належащо за нито една от доставките да се афишира социална поръчка.
До този извод различен състав на САС беше достигнал и преди 8 години, когато оправда всички подсъдими по делото, само че по-късно Върховен касационен съд анулира присъдата, като уточни, че разплащането е ставало с пари на „ Топлофикация ", а не на непознатите банки, което автоматизирано значи, че е трябвало да се съблюдава Закон за обществените поръчки.
В тази връзка пък САС споделя в този момент, че закононарушението не може да се потвърди даже и да се одобри тезата на прокуратурата, че въпросните доставки са били предопределени за потребности на „ Топлофикаци ", които са отвън плана. По делото е открито, че Димитров е издал заповеди, с които е наредил да се съблюдават разпоредбите по Закон за обществените поръчки при осъществяване на тръжни процедури. Според свидетелски показания на други шефове на топлофикационни региони, доставките на арматура се налагали непрекъснато поради повреди, заради което са провеждани голям брой публични поръчки, само че имало условие да подхождат на тези по плана за рехабилитация, с цел да има съгласуемост на частите.
„ Именно в следствие от извършените тръжни процедури са подписани контракти за доставка на съставни елементи с разнообразни компании, сред които за доставка на арматура с компания „ Адамс Арматурен " с механически характерности и качество по условията на Световната банка, извънреден представител на което за България през интервала от 2003 до 2006 година е „ Шибър " ЕООД ", се споделя в решението.
По различен противоречив детайл от обвиняването, обвързван със повишената цена на изделията, доставени от „ Шибър ", съдът акцентира, че по делото няма доказателства за това по какъв начин е образувана пазарната им цена. А това е наложително, откакто обвиняването е пресметнало вредата от близо 4,5 млн. лв., като е показало разликата сред междинна пазарна цена и действително платената от „ Топлофикация ". Тезата на прокуратурата е, че размерът на присвояването е просто математическата разлика сред цената по митническите заявления и действително платената. Според съда тя е неоснователна, защото разликата сред продажната цена по фактурите и доставната стойност на стоките съставлява комерсиална надценка, като тя се дефинира от продавача и посредством нея той покрива направените настоящи разноски и включва калкулираната облага.
„ Формирането на цената на доставеното съоръжение е било в сходство с индикаторите, планувани в подписания агентски контракт сред „ Шибър " ЕООД и „ Адамс Арматурен " по отношение на мита, разноски за доставка и склад, гаранционно обслужване, опаковка, монтаж, механически съвещания, облага за вносителя и комисионна за сътрудника, разноски за образование на техниците и инженерите на компания „ Шибър " ЕООД, които разноски, наред с калкулираната облага, неизбежно водят до установяване на цена, по-висока от доставната, като категорично следва да се подчертае, че е отвън всякаква комерсиална логичност сключването на покупко-продажби без да се търси облага ", написа съдът.
За изказванията, че изделията са фактурирани на части, САС споделя, че са бланкетни, като даже в обвинителния акт липсвали данни по коя съответна договорка неделими произведения са доставени на части, кой на кого е разпоредил това и по какъв начин пък е довело до нарастване на цената.
„ С оглед откритото, че „ Топлофикация София " АД е изплатило посочените парични средства на компания „ Шибър " ЕООД и неговите сътрудници, против които ръководеното от подсъдимия Димитров сдружение е получило арматура, заприходена в активите на сдружението и поетапно влагана в топлофикационната мрежа, то не би могло да се одобри, че подсъдимият Димитров е правил разпоредителни дейности с имуществото на ръководеното и представлявано от него сдружение като със свое лично и по този метод е целял облагодетелстване на различен юридически индивид, заради което и повдигнатото против него обвиняване за осъществено закононарушение по чл.203, ал.1, във вр. с чл.201, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от Наказателен кодекс е несъставомерно от справедлива страна, заради което разискването на субективната такава e безпредметно ", написа в умозаключение САС, а решението му евентуално още веднъж ще бъде протестирано от прокуратурата и за повторно ще стигне до Върховен касационен съд.
От началото на правосъдната сага към „ Топлофикация " преди 14 години, Валентин Димитров беше наказан на три инстанции само по делото за занемареност, по което към този момент изтърпя наказването си от три години затвор. Преди две години пък беше дефинитивно оневинен за валутни закононарушения, а единственото дело, което невиждано продължава към този момент 11 години единствено на първа инстанция в градския съд, е за пране на пари. По него той беше обвиняем с майка си Цеца Димитров, само че тя умря още през 2011 година
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ