Ответен удар: Бивш шеф на ДАР осъди прокуратурата на 50 000 лв. за теч на данни
Бившият началник на Държавна организация „ Разузнаване " (ДАР) Драгомир Димитров осъди прокуратурата да му заплати компенсации от близо 50 000 лв. поради нелегално обвиняване.
Софийският градски съд (СГС) почете напълно исковете на Димитров против прокуратурата по Закона за отговорността на страната и общините за вреди.
Бившият началник на ДАР съди прокуратурата, откакто против него над три години имаше висящо следствие за закононарушение по работа, обвързвано с приключване на класифицирана информация, заяви правният уебсайт " Лекс ".
В началото на 2020 година държавното обвиняване разгласи, че Димитров – по това време към този момент общоприет консул в Мюнхен, е притеглен като обвинен за това, че през 2016 година като ръководител на ДАР не е провел и не е направлявал дейностите по отбрана на класифицираната информация в организацията за да набави полза за непозната компания в размер на 91 500 евро.
После се разбра, че става дума за система за продан на информация, която ДАР купила от непозната компания, без да получи увещание от ДАНС, че тази компания може да борави с класифицирана информация. В хода на следствието обаче било открито, че компанията е предложена от партньорска работа, точно чиновници на това близко разузнаване конфигурирали и системата, а също така през нея не минавала класифицирана, а само оперативна информация. Процедурата била и изцяло транспарантна с позитивни мнения от шефове на дирекции в ДАР, а чиновниците минали авансово образование. През 2019 година ДАНС направила инспекция, съгласно която нямало зародили вреди, само че имало риск от такива и точно поради това почнало следствието против Димитров.
През лятото на 2023 година наблюдаващият военно-окръжен прокурор пол. Адалберт Живков приключва делото, откакто открива, че Димитров е направил действията, само че те не са закононарушение, защото публичната им заплаха е очевидно незначителна. Бившият началник на ДАР обжалвал постановлението, защото желал да се запише, че няма данни за осъществено закононарушение, само че военният съд отхвърлил жалбата, като в определението му се споделя, че в прокурорското разпореждане няма нищо, което да слага под подозрение невинността на Димитров.
Преди да се стигне до този завършек на проблема обаче, през януари 2020 година на Димитров е повдигнато обвиняване в закононарушение по работа, което се санкционира с до 8 години затвор, наложена му е гаранция от 5000 лв. и му е неразрешено да напуща страната, въпреки тази мярка да е анулирана единствено след седмица. От ДАНС пък не му възобновяват достъпа до класифицирана информация. Като изключително унизително той разказва обстоятелството, че Военно-окръжната прокуратура е изпратила писмо до тогавашния външен министър Екатерина Захариева, от която е поискано да обезпечи явяването на консула в Мюнхен, с цел да му бъде повдигнато обвиняване.
В исковата си молба до съда Димитров написа, че в този интервал са почнали проверки от Национална агенция за приходите на него, брачната половинка му и 89-годишния му тогава татко, които завършили година по-късно със умозаключение за липса на нарушавания.
Приятел на Димитров свидетелства, че бил покъртен от обвиняванията против него, защото знаел отношението му към работата и какъв брой е виновен. В дипломатическите среди се разчуло, представители на непознатите служби почнали да задават въпроси. Този очевидец споделя по какъв начин тъкмо през януари 2020 година, когато Димитров бил свикан от Германия да се яви в прокуратурата, там се подготвяла Мюнхенската конференция за сигурност и генералният консул бил виновен за всички протоколни и отвън протоколни мероприятия, а той бил известен и свикан да се яви за разпит посредством министъра на външните работи.
В решението си арбитър Валерия Банкова отбелязва, че следствието е траяло 3 години и половина, през което време Димитров несъмнено е изпитвал стрес и паника, а уронването на достойнството и достолепието му следва да се одобри за открито даже и без събиране на официални, външни доказателства. Съдът показва, че Димитров е бил на 61 години, в трудоспособна и обществено дейна възраст, в миг, когато е заемал върховен държавен дипломатически пост, а обвиняването е било за тежко закононарушение, и то по работа.
„ В тази връзка, съдът взема поради, че повдигнатото обвиняване против ищеца е било за закононарушение по работа, осъществено в качеството му на ръководител на Държавна организация „ Разузнаване " – служба, натоварена с извънредно публично доверие и повишени условия за интегритет. Тъй като няма данни преди формиране на процесното наказателно произвеждане ищецът да е бил осъждан, бил е високо осъществен професионално, в това число и все още на покачване на обвиняването, когато е заемал върховен дипломатически пост, предстоящо и разбираемо е ищецът да е имал висока персонална самокритика, чест и достолепие, които са били в изключително висока степен наранени от противозаконното обвиняване ", написа съдът и добавя, че процесът е бил необятно разгласен в медиите, което било голям потрес за Димитров.
„ Тази прокламация и провокирания от нея необятен публичен интерес, както и ползата в дипломатическите среди и в администрацията, от своя страна са довели до по-високо уронване на положителното име и престижа на ищеца ", се споделя в решението.
Съдът регистрира и това, че за Димитров било затормозяващо и това по какъв начин делото се е отразило на фамилията му, защото се тормозил за кариерата на брачната половинка си, която работела в Министерство на вътрешните работи.
Така арбитър Банкова стига до извода, че претендираните 41 000 лв. от Димитров за обезщетение на неимуществените вреди от противозаконното обвиняване, са обективни и искът му е състоятелен. Съдът приема за състоятелен и желае за 3600 лв. имуществени вреди от платените от него адвокатски възнаграждения, както и близо 800 лв. от законна рента върху импортираната гаранция. Отделно, прокуратурата е наказана да заплати на някогашния началник на ДАР още 2600 лв. разходи по делото в Софийски градски съд. Така общата сума става 48 000 лв..
Решението не е дефинитивно и прокуратурата може да го апелира пред Софийския апелативен съд.
Софийският градски съд (СГС) почете напълно исковете на Димитров против прокуратурата по Закона за отговорността на страната и общините за вреди.
Бившият началник на ДАР съди прокуратурата, откакто против него над три години имаше висящо следствие за закононарушение по работа, обвързвано с приключване на класифицирана информация, заяви правният уебсайт " Лекс ".
В началото на 2020 година държавното обвиняване разгласи, че Димитров – по това време към този момент общоприет консул в Мюнхен, е притеглен като обвинен за това, че през 2016 година като ръководител на ДАР не е провел и не е направлявал дейностите по отбрана на класифицираната информация в организацията за да набави полза за непозната компания в размер на 91 500 евро.
После се разбра, че става дума за система за продан на информация, която ДАР купила от непозната компания, без да получи увещание от ДАНС, че тази компания може да борави с класифицирана информация. В хода на следствието обаче било открито, че компанията е предложена от партньорска работа, точно чиновници на това близко разузнаване конфигурирали и системата, а също така през нея не минавала класифицирана, а само оперативна информация. Процедурата била и изцяло транспарантна с позитивни мнения от шефове на дирекции в ДАР, а чиновниците минали авансово образование. През 2019 година ДАНС направила инспекция, съгласно която нямало зародили вреди, само че имало риск от такива и точно поради това почнало следствието против Димитров.
През лятото на 2023 година наблюдаващият военно-окръжен прокурор пол. Адалберт Живков приключва делото, откакто открива, че Димитров е направил действията, само че те не са закононарушение, защото публичната им заплаха е очевидно незначителна. Бившият началник на ДАР обжалвал постановлението, защото желал да се запише, че няма данни за осъществено закононарушение, само че военният съд отхвърлил жалбата, като в определението му се споделя, че в прокурорското разпореждане няма нищо, което да слага под подозрение невинността на Димитров.
Преди да се стигне до този завършек на проблема обаче, през януари 2020 година на Димитров е повдигнато обвиняване в закононарушение по работа, което се санкционира с до 8 години затвор, наложена му е гаранция от 5000 лв. и му е неразрешено да напуща страната, въпреки тази мярка да е анулирана единствено след седмица. От ДАНС пък не му възобновяват достъпа до класифицирана информация. Като изключително унизително той разказва обстоятелството, че Военно-окръжната прокуратура е изпратила писмо до тогавашния външен министър Екатерина Захариева, от която е поискано да обезпечи явяването на консула в Мюнхен, с цел да му бъде повдигнато обвиняване.
В исковата си молба до съда Димитров написа, че в този интервал са почнали проверки от Национална агенция за приходите на него, брачната половинка му и 89-годишния му тогава татко, които завършили година по-късно със умозаключение за липса на нарушавания.
Приятел на Димитров свидетелства, че бил покъртен от обвиняванията против него, защото знаел отношението му към работата и какъв брой е виновен. В дипломатическите среди се разчуло, представители на непознатите служби почнали да задават въпроси. Този очевидец споделя по какъв начин тъкмо през януари 2020 година, когато Димитров бил свикан от Германия да се яви в прокуратурата, там се подготвяла Мюнхенската конференция за сигурност и генералният консул бил виновен за всички протоколни и отвън протоколни мероприятия, а той бил известен и свикан да се яви за разпит посредством министъра на външните работи.
В решението си арбитър Валерия Банкова отбелязва, че следствието е траяло 3 години и половина, през което време Димитров несъмнено е изпитвал стрес и паника, а уронването на достойнството и достолепието му следва да се одобри за открито даже и без събиране на официални, външни доказателства. Съдът показва, че Димитров е бил на 61 години, в трудоспособна и обществено дейна възраст, в миг, когато е заемал върховен държавен дипломатически пост, а обвиняването е било за тежко закононарушение, и то по работа.
„ В тази връзка, съдът взема поради, че повдигнатото обвиняване против ищеца е било за закононарушение по работа, осъществено в качеството му на ръководител на Държавна организация „ Разузнаване " – служба, натоварена с извънредно публично доверие и повишени условия за интегритет. Тъй като няма данни преди формиране на процесното наказателно произвеждане ищецът да е бил осъждан, бил е високо осъществен професионално, в това число и все още на покачване на обвиняването, когато е заемал върховен дипломатически пост, предстоящо и разбираемо е ищецът да е имал висока персонална самокритика, чест и достолепие, които са били в изключително висока степен наранени от противозаконното обвиняване ", написа съдът и добавя, че процесът е бил необятно разгласен в медиите, което било голям потрес за Димитров.
„ Тази прокламация и провокирания от нея необятен публичен интерес, както и ползата в дипломатическите среди и в администрацията, от своя страна са довели до по-високо уронване на положителното име и престижа на ищеца ", се споделя в решението.
Съдът регистрира и това, че за Димитров било затормозяващо и това по какъв начин делото се е отразило на фамилията му, защото се тормозил за кариерата на брачната половинка си, която работела в Министерство на вътрешните работи.
Така арбитър Банкова стига до извода, че претендираните 41 000 лв. от Димитров за обезщетение на неимуществените вреди от противозаконното обвиняване, са обективни и искът му е състоятелен. Съдът приема за състоятелен и желае за 3600 лв. имуществени вреди от платените от него адвокатски възнаграждения, както и близо 800 лв. от законна рента върху импортираната гаранция. Отделно, прокуратурата е наказана да заплати на някогашния началник на ДАР още 2600 лв. разходи по делото в Софийски градски съд. Така общата сума става 48 000 лв..
Решението не е дефинитивно и прокуратурата може да го апелира пред Софийския апелативен съд.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ