Бившият съдия и член на Съдийската комисия към БФС -

Бившият арбитър и член на Съдийската комисия към БФС - Детелин Баялцалиев, даде извънредно изявление за уеб страницата. Той показа усещанията си от работата на родните съдии след въвеждането на системата ВАР. Баялцалиев акцентира, че прибързаното въвеждане на системата у нас е довело до доста неточности, изключително в началните кръгове на шампионата.

Бившият основен инструктор на съдиите у нас не се изрече и по никакъв начин ласкаво за ръководството на Борислав Михайлов отпред на футболната централа. Той е на мнение, че усъвършенстване в родния футбол, и съответно в съдийството, доста мъчно може да има, до момента в който няма смяна на управлението.

Здравейте, господин Баялцалиев! Последните повече от 18 месеца се оказаха много предизвикателни за човечеството. Как се отразиха на Вас?

Мисля, че освен в България, само че и в целия свят няма по какъв начин да не се е отразило това. В персонален проект мога да кажа, да блъскам на дърво, че нямам болен от Kовид в най-близкия кръг. Всички сме имунизирани към този момент. Смятаме, че това е най-отговорният път. Чувстваме се по-ограничени, само че знаем, че е належащо зло.

Имате личен бизнес от години насам. Имаше ли отражение в този аспект от живота Ви?

Няма по какъв начин да се нагодим изцяло. Отражението беше съществено, изключително предходната година. Имаме дребен фамилен бизнес, за който очевидно се грижим добре, дружно със сина ми. Продуктите ни са предопределени за щастливи хора, спечелили, тъй че когато всичко беше затворено през предходната година, нещата бяха много по-свити. Ние обслужваме разнообразни организации, образователни заведения, общините и други културни мероприятия и в един миг просто спряхме за 3 месеца. Лошото беше, че нашият бизнес не попадаше към категорията на тези, които получават държавна помощ. Разпуснах личния състав и това се отрази.

Тази година, въпреки всичко, успяхме да възвърнем равнището си, значително. Пак липсва динамичността от 2019-та година, само че сме на 70% от пътя. Успешна е годината, предвид на всичко.

Футболът несъмнено пострада от тази пандемия, само че нещата сякаш се възстановиха. Смятате ли, че вредите бяха толкоз съществени, че да се отразят дълготрайно на развиването на спорта?

Мисля, че в България развиването на футбола, или по-скоро упадъкът на футбола, е явен за всички и не е прелестен за никого. Това, което преживявах като дете, е несравнимо. Баща ми ме възпламени по футбола и не пропусках мачове в детската и младежката си възраст. Съжалявам, че днешното потомство няма опцията да изпита това неспокойствие, което изпитвахме хората от моето потомство. Не мисля, че пандемията е отговорна за тези процеси обаче.

Вие сте някогашен арбитър, като сте били и част от Съдийската комисия към БФС. Липсва ли Ви тръпката да ръководите мачове?

Много ми липсва, само че въпреки това аз още я запазвам в себе си. Търся разнообразни способи да я подхраня, тъй като съгласно формалните управляващи в ръководството аз не би трябвало да заемам никакви управителни длъжности, без значение от огромния ми опит, в това число 7 години стаж като Главен инструктор на съдиите от елитните равнища на българското съдийство, както и на равнище УЕФА. Аз съм изобилен на сила и хрумвания, само че бях отхвърлен заради персонални аргументи, не поради гафове. Въпреки че постоянно експортирам образования на съдии в други страни, тук съм считан за зложелател.

Независимо от това аз снабдих известна известност в обществените мрежи, като хората демонстрират интерес да четат моите тълкувания за избрани съдийски решения. Това ме радва, тъй като хората правят оценка моите познания.

Какво куца във връзка с методиката ни за създаване на съдии?

Както съм казвал и преди, построяването на един арбитър е доста дълъг развой, който е обвързван с работата на доста хора с този арбитър, а не на последно място и с персоналната му самокритика. Когато десетина година построяваме един арбитър и той стигне до някъде, то тогава се появява казусът. Казвал съм го доста пъти – една от аргументите е подборът на съдиите. За страдание, не качествата и уменията са най-важните критерии за неговия напредък. От доста време определящ аршин е кой какви връзки ще откри, с цел да бъде подсилен.

Този аршин навлезе всеобщо. Ако стартираме да изброяваме съдиите от efbet Лига, то ще може да намерим всичките им зависимости и всички критерии, които обуславят техния напредък. По моето време нямаше потребност от сходно бутане. Имаше такива хора, само че имаше и такива като мен, които започнаха от нулата, без никакви познанства. Това е измежду значимите критерии, които не разрешават съдиите ни на най-високо равнище да са качествени – има доста връзкарство.

Аз на млади години упражнявах футбол, само че усетих, че няма да стана добър футболист и взех решение да стана арбитър.

Справедливи ли бяха офанзивите към Костадин Гергинов, или по-скоро плод на ползи отвън терена?

Предишните ръководители на съдийската комисия бяха по един или различен метод комфортни на управлението на БФС. В един миг се случи по този начин, че Гергинов одобри поканата да стане началник на Семеен кодекс. Когато той пристигна, някои хора почувстваха, че ползите им ще бъдат наранени. Аз имах очаквания, че той можеше да промени нещата в съдийството. Чувствам го като другар и знам, че той не се поддава на доста въздействия. Затова почнаха офанзиви, преди да стартира шампионата. Много е елементарно да се нападна началник на Семеен кодекс, който не е имал време да работи със съдиите.

Сега нещата се позакротиха. Може би, при такова ръководство на футбола, който и да стане началник на Семеен кодекс, промени няма да настанат. Полека-лека и острите камъни се заоблят и си намират мястото в тази система. Мисля, че няма по какъв начин да има гражданска война в съдийството,ако няма смяна в целия български футбол и сега нещата потеглиха, повече или по-малко, по остарялото русло.

Вече може да се похвалим и с двама европейски съдии на положително равнище, като Георги Кабаков може да се похвали даже с дежурства на огромни футболни конгреси. Добър белег ли е това, или причинност?

Много е хубаво, че имаме положителни интернационалните съдии, само че броя стартира да понижава и да се размива. По моето време имаше невероятна плеада от положителни съдии, за които беше обикновено да свирят финали на най-високо равнище. Имахме съдии, които са свирили на финали на Световно и Европейско състезание. Оттогава имаме единствено обособени проблясъци, само че цялостното равнището е паднало. Станислав Тодоров, да вземем за пример, доближи до равнище, сходно на това на Кабаков – имаше късмет и да се качи още по-високо. За страдание той не съумя да го употребява, тъй като направи няколко не толкоз положителни мачове, които не му разрешиха да направи последната крачка.

След него е Кабаков. Освен, че има поддръжката на съдийските комисии, с цел да стигне до такава степен, той имаше съществено задържане в развиването си, поради арбитър, който има съществени връзки в БФС. Той трябваше да стартира интернационалната си кариера година по-рано и това го знам от първо лице, тъй като съм участвал на тези събития. Президентът се намеси непосредствено, с цел да попречи на Кабаков да направи прехода още тогава. Следващата година пристигна и неговия ред. Той съумя да се хареса в УЕФА и може да се каже, че по-голямата част от заслугата за израстването му е персонално негова. Той се намира в най-високата група на съдиите в УЕФА и по тази причина и у нас би трябвало да се отнасяме с нужното почитание. В умозаключение, мога да кажа, че имаме бели лястовички в съдийството, само че прекомерно малко за европейските стандарти.

Хората дават образец, че румънците имали двама съдии на европейското състезание, само че аз познавам персонално ръкодителя на съдиите в Румъния – Кирос Васарас, и знам какъв брой сериозна работа се прави там. Той работи в действителност доста добре и беше изпратил стратегия на БФС, до момента в който водеше договаряния с нас, по отношение на концепциите си за това по какъв начин желае да развива съдийството у нас. Това явно не беше в полза на някои хора, само че резултатите от работата на Васарас в Румъния през днешния ден е видна.

ВАР беше въведен през този сезон. Получаваха ли се неточности в работата на съдиите в началото, до момента в който се свикне с динамичността на използването на системата?

Неизбежно беше да има неточности, които не бяха и никак малко. Това обаче са естествени неща. Винаги има неточности на растежа. Един от обуславящите фактори беше доста късият интервал, през който въведохме системата – кампанийно даже. Организирахме само един доста прекрасен семинар, с присъединяване на задгранични експерти, на който отчасти участвах, въпреки и тайно. Беше извършен на доста високо равнище.

След това обаче бяхме сложили задачата да се вкара ВАР за негативно време и съдиите нямаха опция да свикнат и да проучват грешките си. Направени бяха симулирани игри, което единствено по себе си не е зле, само че по-късно системата не беше тествана задоволително наситено в действителна игрова конюнктура. Ще дам още веднъж Румъния като образец, където 1 година в този момент ще се работи при подготвителна конюнктура – съдиите ще гледат ВАР, само че единствено за лична нужда, преди да се вкара публично от идващия сезон, през 2022-а година.

Има и друга причина. Тъй като ВАР поправя съдийски неточности, ръководителите, опиянени от възторга, не помниха да бележит, че у нас се вършат доста съдийски неточности, които се поправят от системата – това се случва в съвсем всеки мач. Ние започваме да произвеждаме съдии, които не могат да вземат сами значими решения – засади, дузпи, картони. Твърде огромен % от тези решения се вземат от ВАР и това смъква равнището на съдийството.

В поддръжка на това мое изказване ще изтъквам думите на отговорника за ВАР в БФС, който сподели, че за близо 90 мача в ППЛ ВАР е коригирал „ 25 скандални неточности на съдиите “. Според мен този факт не е мотив за горделивост. Това би трябвало да покаже какво е равнището на съдийството и дали вярно сортираме, образоваме и развиваме съдиите.

Осланят ли се прекалено много на ВАР съдиите и прави ли ги леко мързеливи, жаргонно казано?

Може би и това е фактор, макар че системата за оценка на съдиите още веднъж ще регистрира ниска оценка за този съдия. Тук още веднъж зависи за кой арбитър става дума. При някои има санкции, а при други – не. Отново приказваме за връзкарство и ласкателство.

Това може да се оправи единствено, в случай че съдийството се отдели от президентите на клубовете. Не може президентите да редят ранглистите. Страхът от изваждането на даден арбитър въздейства директно върху неверните решения, които взема по време на дуелите.

Наскоро се организира Конгрес на БФС. Как бихте коментирали преизбирането на Боби Михайлов?

Моето мнение е твърдо и изрично, като ще се огранича до съдийството, защото там ми е силата. Смятам, че това управление не може да направи никакви промени, тъй като съдийството става все по-слабо. Абсолютна неистина е, когато президентът каже, че не се меси в назначенията и в подредбата на съдиите. Просто не е правилно и го знам от персонален опит. По отношение на заличаване на съдии има интервенция. Има интервенция от управлението на БФС, от партийни фактори и от клубните ръководители. Говоря въобще за съдийството, даже от времето на комунизма, в случай че желаете. По това време в класирането имаше специфична рубрика за партийна принадлежност, която и до ден сегашен съществува в прочут смисъл, въпреки и импровизирано.

Ще изтъквам част от програмата на Бербатов, макар че той не споделя нещо ново. В Изпълкома не би трябвало да има президенти на футболните клубове. Те са доста значими за професионалния футбол, тъй като без тяхната финансова поддръжка няма да го има. Те би трябвало обаче да бъдат обособени в Професионалната футболна лига, а съдийството би трябвало да остане към БФС, под шапката на Изпълком, който няма нищо общо с президентите на клубовете. В Конвенцията на УЕФА за съдийството даже се предлага шефът на Семеен кодекс да е член на Изпълкома.

Представете си в този момент някой съдийски началник, без кой знае какво блестящо минало, да излезе на заседание на Изпълкома и да стартира да пази съдиите и да дава отговор на въпроси на милионерите президенти с голямо въздействие. Ако той е пълноправен член на Изпълкома, то нещата ще са разнообразни.

И за край, господин Баялцалиев – какво си пожелавате в идните месеци в персонален и професионален проект?

Ще пожелая това, което е най-важното в този миг – здраве. За страдание преди дни си отиде още един мой добър сътрудник – Митко Митрев. Казаха, че е умрял от Ковид. И други хора от съдийството и футбола си отидоха и това ужасно доста ме натъжава.

Дали съм оптимист за родния футбол? Ако не бях, от дълго време щях да съм зарязал да се интересувам от арбитърството и футбола. Пред лицето ми бяха унищожени доста кадърни млади съдии. Ще изключа сина си, който не желае да чуе и за съдийство, откакто беше изваден от елита. Това не е единственият образец. Един Вихрен Манев, който беше на подстъпите на интернационалното съдийство и имах чудесни мнения за него от УЕФА. Година по-късно беше изваден от А група. Същото се случи с Мартин Стоименов – без никакви доводи и още доста други. Всички тези момчета се отхвърлиха от съдийството и не желаят и да чуват за съдийство. Говорил съм си с тях и - не желаят да обелят дума по тематиката. Къде са известните имена от близкото далечното минало – Димо Момиров, Цветан Георгиев, Цветан Кръстев, Христо Ристосков и други, които могат да дадат доста на младите съдии. Все интернационалните съдии. Тях ги няма на никое място към този момент.