Бившият румънски президент Йон Илиеску е обвинен в престъпления срещу

Бившият румънски президент Йон Илиеску е упрекнат в закононарушения против човечността. Той ще дава отговор пред съда за бруталното потушаване на антикомунистическия протест в Румъния през 1990 година.

Обвинението твърди, че 85-годишният някогашен румънски държавен глава Йон Илиеску през юни 1990 е провел идването на хиляди миньори в Букурещ, с цел да потушат антикомунистическите митинги на опозицията. Тогава бяха убити минимум четирима души, а повече от 1000 бяха ранени.

Илиеску пое властта след свалянето на комунистическия деспот Николае Чаушеску през декември 1989 година, а през май 1990 беше определен с огромно болшинство. Новосъздадената тогава либерално-демократична съпротива твърдеше, че извършените избори са били манипулирани и прикани към мирни митинги в центъра на Букурещ. На площада пред университета през 1990 година беше повдигнат палатков лагер, оповестил се за „ зона, свободна от комунизма ”. Мирните митинги бяха ориентирани против пребоядисалите се небрежно комунистически управници, както и против публично разпуснатата, само че към момента действително съществуваща загадка полиция „ Секуритате ”, чиито сътрудници още веднъж бяха заели основни постове в ръководството.

На 13 юни 1990 година хиляди миньори от цялата страна се стекоха по апела на президента Илиеску в столицата Букурещ и започнаха брутална кавга с опозиционните стачкуващи. Жестокостта им се насочи най-много против хората с „ интелектуално лъчение ” - задоволително беше някой да носи брада, очила и по-сносни облекла, с цел да се окаже под ударите на палки, тояги и даже брадви.

Този кадър е запечатал по какъв начин миньори пребиват кротичък стачкуващ

Само два дни по-късно - на 15 юни 1990 - мирните антикомунистически демонстрации бяха кърваво потушени. Президентът Илиеску публично благодари на миньорите, обявявайки ги за „ спасители на демокрацията ”.

Ново следствие

Още през 2005 година против Илиеску беше повдигнато обвиняване за миньорските изстъпления, само че две години по-късно дейностите на прокуратурата бяха прекъснати. Илиеску, който беше президент на два пъти – от 1990 до 1996 и от 2000 до 2004 година - не е спирал да повтаря, че няма никаква виновност за кървавата кавга от 1990 година

Главната прокуратура в Букурещ реши да преразгледа случая, откакто Европейският съд за правата на индивида /ЕСПЧ/ осъди Румъния поради многочислени неточности в хода на следствието. Сегашните обвинявания против Илиеску са за закононарушения против човечността. Предполага се, че Илиеску, който по това време е бил държавен глава, носи част от отговорността за насилията и гибелта на четирима стачкуващи. Съобвиняеми са тогавашният началник на тайната полиция Вирджил Мъгуряну, както и членове на тогавашното държавно управление.

Осмисляне на предишното

При митингите от лятото на 1990 година починаха четирима души, а стотици бяха ранени

Миньорската кавга от юни 1990 е кулминационната точка в историята на репресиите против новосформиралата се румънска либерал-демократична съпротива. Новите тогава властници към новаторски настроения болшевик Йон Илиеску неотложно бяха поели контрола над всички значими държавни институции – в това число и над радиото и малкия екран, заклеймявайки всевъзможни форми на демократична и антикомунистическа съпротива като десен екстремизъм и фашизъм.

Още по време на протестните акции, проведени от новооснованите консервативни и демократични партии през февруари 1990, преходното държавно управление на страната, формирано от някогашни комунисти, се беше възползвало от услугите на миньорите. Тогава кабинетът твърдеше, че те са пристигнали по своя воля в столицата, с цел да „ пазят достиженията на революцията от декември 1989 година ”.

Много от жертвите на кървавите миньорски изстъпления в този момент се надяват, че новото разследване, под натиска на Европейския съд за човешките права, най-накрая ще накара справедливостта да спечелва и ще накаже виновните за закононарушенията. Гаранция за това, несъмнено, няма. Още повече, че румънското правораздаване постоянно върви по прекомерно странни пътища. Независимо от всичко, за демокрацията в Румъния това би могло да се окаже значима стъпка в прекомерно неуверения развой на осмисляне на комунистическото минало.