Акад. Георги Марков: Ще станем независими, когато скъсаме с...
.....
Бившият редактор на " Марица " Иван Евстратиев Гешов пръв приказва, че би трябвало да обявим самостоятелност
Против българската самостоятелност се афишират трите велики сили на Антантата - Русия, Англия и Франция
Независимостта има и своята финансова цена, само че с помощта на Ленин спестяваме 80 млн. златни франка от дълга към Русия
......
- 113 година по-късно откри ли българският Ден на независимостта съответна оценка?
- Да, към този момент имаме съответна оценка. Празникът се отбелязва от 1909 година с огромни тържества на Царевец във Велико Търново. Естествено, след 9 септември 1944 година го афишират за царски и е неразрешен. Възстановен е през 1998 година
За 100-годишнината през 2008 година, която отбелязахме почтено, издадох монография.
Все още обаче някои хора се питат каква е тази самостоятелност, откакто сме били освободени през 1878 година Не, не сме били самостоятелна страна, а васално княжество на султана сюзерен и е трябвало да плащаме годишно към 2 млн. златни лв.. България не е била свободна в интернационалните връзки. Договорът за мир със Сърбия през 1885 година да вземем за пример е бил подписан първо от представител на Високата врата, а едвам по-късно от Иван Евстратиев Гешов.
България не е можела да дефинира митата с Великите сили. Имало е и други ограничавания, които отпадат, когато е приета независимостта на Царство България.
- Защо този ден остава някак си в сянката на Съединението?
- В интернационалните връзки някак е признато, че една дребна страна не може да бъде самостоятелна. Да, само че Швейцария не е огромна страна, само че е самостоятелна. Мечтата на възрожденците като Любен Каравелов е била България да стане Швейцария на Балканите. Така че може да сме самостоятелни, зависи от това какъв брой е гъвкава външната ни политика и до каква степен може да се провре сред несъгласията на Великите сили.
Или в случай че се откажем от сателитния синдром, който участва у нас от Освобождението до ден сегашен. Свързваме се с една велика мощ, обречена да загине - Царска Русия, Кайзерова Германия, Съюз на съветските социалистически републики, Третия Райх. Сега да забележим докога ще удържи Чичо Сам. Сателитният синдром, за жалост, продължава да работи и губим, като заложим на една велика мощ и се оказва, че тя не е безконечна.
Единствената безконечна империя, която постоянно възкръсва, е Китай
- цивилизация на 5000 години. Другите велики сили не са безконечни.
- Получаваме независимостта против заем от Русия, който не изплащаме до дъно. Как става това?
- За учудваме на аудиторията, отново ще кажа, че болшевиките с изключение на несгоди са свършили една огромна доброта. В първото десетилетие на 20. век Русия е в мъчно интернационално състояние и не желае боен спор на Балканите. Така че ни дава доста преференциален заем с рента, по-малко от 5 %.
Но избухва Първата международна война, след това болшевиките идват на власт. Вождът Владимир Ленин вижда, че Царска Русия дължи милиарди франкове на френски и британски банки, и афишира, че няма да заплаща заемите на царизма, само че няма да търси и задълженията към царизма. Така плащаме единствено към 2 милиона златни франка до Първата международна война, а по-късно ни се опрощават 80 милиона - с помощта на болшевиките.
- Не единствено Съединението, а и в Деня на независимостта има пловдивска връзка. Каква е тя?
- Премиерът на България по време на Съединението Александър Малинов преди този момент е бил арбитър, прокурор и юрист в Пловдив. Важна роля има и видният общественик с пловдивски корен Иван Евстратиев Гешов, който е бил министър председател, народен представител, основен редактор на авторитетния в. " Марица ", именуван българския " Таймс ". Гешов пръв след Младотурската гражданска война от 10 юли 1908 година като дипломатически сътрудник в Истанбул предлага да обявим самостоятелност.
На 30 август 1908 година с Гешов не е поканен на тържествения банкет по случай рождения ден на султан Абдул Хамид Втори с обяснението, че съставлява васално княжество, а не суверенна страна. Гешов написа на ген. Стефан Паприков, външен министър в държавното управление на Малинов: Сега е моментът да обявим самостоятелност!
Дълги години марксистко-ленински историографи твърдяха, че княз Фердинанд направил независимостта, с цел да стане цар. Истината е, че
държавното управление на Малинов е водещо, царят се е колебаел.
Изчаквал първо Австро-Унгария да анексира Босна и Херцеговина в нарушаване на решенията на Берлинския конгрес и да ядоса другите велики сили, до момента в който държавното управление бърза и даже заплашва с оставка.
Фердинанд е имал възприятие за историзъм и предлага независимостта да бъде оповестена във Велико Търново в черквата на Иван Асен Втори, с цел да има връзка сред Второто и Третото царство.
Фердинанд идва от Виена в Русе и във влака към Велико Търново министър председателят Александър Малинов написва Манифеста, който се чете и в черквата „ Св. 40 мъченици “, и на Царевец.
Против независимостта се афишират трите сили на Антантата - Русия, Англия и Франция. Високата врата желае 650 млн. златни франка. Малинов отхвърля - няма да жертваме националната чест. Андрей Ляпчев, прочут занаятчия на дългите договаряния, съумява да понижи сумата на 82 млн. златни франка.
Помага и решителността на ген. Стефан Паприков, който заплашва да активизира цялата войска, да вдигне въстание в Македония и да се стигне до война на Балканите. Тогава Русия, която не желае боен спор на Балканите, оказва напън върху Високата врата и ни дава 82 млн. нисколихвен заем.
Всъщност
признаването на независимостта става публично чак на 6 април 1909 година
Тогава Андрей Ляпчев и Мехмед Рифат паша, външен министър на Османската империя, подписват в Цариград протокол за признаването в наличието на посланиците на Великите сили.
И оповестяването на независимостта, както Съединението, улучва своята удобна интернационална конюнктура. Гневът на другите велики сили се стоварва върху Австро-Унгария, която първа нарушава Берлинския контракт. На 20 септември Франц Йосиф изпраща обръщение до другите държавни глави за анексирането от Австро-Унгария на Босна и Херцеговина, до тогава публично част от Османската империя.
Ние разгласяваме независимостта на 22 септември, като нашата дипломация изкусно употребява балканската рецесия. Приложен е и напън със опасността за готовност и война. Така Великите сили признават независимостта на България.
Денят на независимостта връща самочувствието на българите. Дори
сънародниците ни в Македония тогава се поздравяват с " Честито ни царство! "
- Какъв урок ни дава този празник?
- Урок по сполучлива дипломация и политика. И мотив да си спомним делото на Александър Малинов - извънреден общественик, управлявал в най-трудните времена, три пъти министър председател, сподвижник на Петко Каравелов.
Малинов е имал кураж да отстоява позиции пред монарха. Казва на Фердинанд: Ако не дойдете на 22 септември, депозирам оставка на държавното управление!
За страдание, малко наши политици в идващите години имат сходен здрав гръбнак.
- Грешка ли е, че не " Денят на независимостта е определен за наш народен празник, каквато е традицията в доста страни?
- Имаше разногласия, в които нееднократно съм се намесвал, коя е най-подходящата дата за националния ни празник - 24 май, 6 септември, 22 септември. Но
без 3 март, Деня на освобождението, нямаше да има нито какво да съединяваме, нито на какво да обявим самостоятелност.
Историята не трябва да се политизира, а хубавите български празници би трябвало да се тачат. И въпреки и като фантазия, през днешния ден е моментът да кажем, че и България може да бъде самостоятелна.
- Доколко обаче можем да сме самостоятелни в днешния световен свят?
- Е, даже Англия е подвластна от Щатите, от англосаксонските сили. Нека обаче погледнем образеца на братята маджари - каква самостоятелна политика води Виктор Орбан. Държаха се самоуверено и против Съюз на съветските социалистически републики през 1956 година, и в този момент не скланят глава в Европейски Съюз. Горд народ! Доказателство, че достолепието на един народ не зависи от площта на страната.
Но за жалост, нашите политици считат, че сателитният синдром е неминуем.
Много сме страдали от тия фил-ства и фоб-ства.
Преди рецитирахме „ Кат Русия няма втора така могъща на света “, в този момент пък Чичо Сам гони Дядо Иван от политика, стопанска система, просвета. Не може обаче да го изгони от историята. И няма по какъв начин да приспособяваме историята към днешния ден.
Ето, в този момент американците ни натискат да отстъпим за еврочленството на Северна Македония. И към този момент слушам гласове да поотстъпим малко. Не можем да загърбим историята сякаш поради общото европейско бъдеще. Ако отстъпим по македонския въпрос, жертваме паметта на толкоз хора, загивали за свободата на Македония. Нека политиците ни да са наясно къде са алените линии, които не могат да се престъпват.
ВИЗИТКА
Акад. Георги Марков е един от най-авторитетните български историци. Пловдивчанин. Баща му е боен инженер от Военновъздушните сили, дядо му е умрял през 1916 година по фронтовете на Първата международна война. Акад. Марков е шеф на Института по история към Българска академия на науките от 1993 до 2013 година Автор на десетки писания и книги, измежду които „ Българското поражение 1913 “, „ Парола Сабя. Заговорите и превратите на Военния съюз 1919-1936 ", „ Голямата война и българският меч над Балканския възел 1914-1919 ".
Бившият редактор на " Марица " Иван Евстратиев Гешов пръв приказва, че би трябвало да обявим самостоятелност
Против българската самостоятелност се афишират трите велики сили на Антантата - Русия, Англия и Франция
Независимостта има и своята финансова цена, само че с помощта на Ленин спестяваме 80 млн. златни франка от дълга към Русия
......
- 113 година по-късно откри ли българският Ден на независимостта съответна оценка?
- Да, към този момент имаме съответна оценка. Празникът се отбелязва от 1909 година с огромни тържества на Царевец във Велико Търново. Естествено, след 9 септември 1944 година го афишират за царски и е неразрешен. Възстановен е през 1998 година
За 100-годишнината през 2008 година, която отбелязахме почтено, издадох монография.
Все още обаче някои хора се питат каква е тази самостоятелност, откакто сме били освободени през 1878 година Не, не сме били самостоятелна страна, а васално княжество на султана сюзерен и е трябвало да плащаме годишно към 2 млн. златни лв.. България не е била свободна в интернационалните връзки. Договорът за мир със Сърбия през 1885 година да вземем за пример е бил подписан първо от представител на Високата врата, а едвам по-късно от Иван Евстратиев Гешов.
България не е можела да дефинира митата с Великите сили. Имало е и други ограничавания, които отпадат, когато е приета независимостта на Царство България.
- Защо този ден остава някак си в сянката на Съединението?
- В интернационалните връзки някак е признато, че една дребна страна не може да бъде самостоятелна. Да, само че Швейцария не е огромна страна, само че е самостоятелна. Мечтата на възрожденците като Любен Каравелов е била България да стане Швейцария на Балканите. Така че може да сме самостоятелни, зависи от това какъв брой е гъвкава външната ни политика и до каква степен може да се провре сред несъгласията на Великите сили.
Или в случай че се откажем от сателитния синдром, който участва у нас от Освобождението до ден сегашен. Свързваме се с една велика мощ, обречена да загине - Царска Русия, Кайзерова Германия, Съюз на съветските социалистически републики, Третия Райх. Сега да забележим докога ще удържи Чичо Сам. Сателитният синдром, за жалост, продължава да работи и губим, като заложим на една велика мощ и се оказва, че тя не е безконечна.
Единствената безконечна империя, която постоянно възкръсва, е Китай
- цивилизация на 5000 години. Другите велики сили не са безконечни.
- Получаваме независимостта против заем от Русия, който не изплащаме до дъно. Как става това?
- За учудваме на аудиторията, отново ще кажа, че болшевиките с изключение на несгоди са свършили една огромна доброта. В първото десетилетие на 20. век Русия е в мъчно интернационално състояние и не желае боен спор на Балканите. Така че ни дава доста преференциален заем с рента, по-малко от 5 %.
Но избухва Първата международна война, след това болшевиките идват на власт. Вождът Владимир Ленин вижда, че Царска Русия дължи милиарди франкове на френски и британски банки, и афишира, че няма да заплаща заемите на царизма, само че няма да търси и задълженията към царизма. Така плащаме единствено към 2 милиона златни франка до Първата международна война, а по-късно ни се опрощават 80 милиона - с помощта на болшевиките.
- Не единствено Съединението, а и в Деня на независимостта има пловдивска връзка. Каква е тя?
- Премиерът на България по време на Съединението Александър Малинов преди този момент е бил арбитър, прокурор и юрист в Пловдив. Важна роля има и видният общественик с пловдивски корен Иван Евстратиев Гешов, който е бил министър председател, народен представител, основен редактор на авторитетния в. " Марица ", именуван българския " Таймс ". Гешов пръв след Младотурската гражданска война от 10 юли 1908 година като дипломатически сътрудник в Истанбул предлага да обявим самостоятелност.
На 30 август 1908 година с Гешов не е поканен на тържествения банкет по случай рождения ден на султан Абдул Хамид Втори с обяснението, че съставлява васално княжество, а не суверенна страна. Гешов написа на ген. Стефан Паприков, външен министър в държавното управление на Малинов: Сега е моментът да обявим самостоятелност!
Дълги години марксистко-ленински историографи твърдяха, че княз Фердинанд направил независимостта, с цел да стане цар. Истината е, че
държавното управление на Малинов е водещо, царят се е колебаел.
Изчаквал първо Австро-Унгария да анексира Босна и Херцеговина в нарушаване на решенията на Берлинския конгрес и да ядоса другите велики сили, до момента в който държавното управление бърза и даже заплашва с оставка.
Фердинанд е имал възприятие за историзъм и предлага независимостта да бъде оповестена във Велико Търново в черквата на Иван Асен Втори, с цел да има връзка сред Второто и Третото царство.
Фердинанд идва от Виена в Русе и във влака към Велико Търново министър председателят Александър Малинов написва Манифеста, който се чете и в черквата „ Св. 40 мъченици “, и на Царевец.
Против независимостта се афишират трите сили на Антантата - Русия, Англия и Франция. Високата врата желае 650 млн. златни франка. Малинов отхвърля - няма да жертваме националната чест. Андрей Ляпчев, прочут занаятчия на дългите договаряния, съумява да понижи сумата на 82 млн. златни франка.
Помага и решителността на ген. Стефан Паприков, който заплашва да активизира цялата войска, да вдигне въстание в Македония и да се стигне до война на Балканите. Тогава Русия, която не желае боен спор на Балканите, оказва напън върху Високата врата и ни дава 82 млн. нисколихвен заем.
Всъщност
признаването на независимостта става публично чак на 6 април 1909 година
Тогава Андрей Ляпчев и Мехмед Рифат паша, външен министър на Османската империя, подписват в Цариград протокол за признаването в наличието на посланиците на Великите сили.
И оповестяването на независимостта, както Съединението, улучва своята удобна интернационална конюнктура. Гневът на другите велики сили се стоварва върху Австро-Унгария, която първа нарушава Берлинския контракт. На 20 септември Франц Йосиф изпраща обръщение до другите държавни глави за анексирането от Австро-Унгария на Босна и Херцеговина, до тогава публично част от Османската империя.
Ние разгласяваме независимостта на 22 септември, като нашата дипломация изкусно употребява балканската рецесия. Приложен е и напън със опасността за готовност и война. Така Великите сили признават независимостта на България.
Денят на независимостта връща самочувствието на българите. Дори
сънародниците ни в Македония тогава се поздравяват с " Честито ни царство! "
- Какъв урок ни дава този празник?
- Урок по сполучлива дипломация и политика. И мотив да си спомним делото на Александър Малинов - извънреден общественик, управлявал в най-трудните времена, три пъти министър председател, сподвижник на Петко Каравелов.
Малинов е имал кураж да отстоява позиции пред монарха. Казва на Фердинанд: Ако не дойдете на 22 септември, депозирам оставка на държавното управление!
За страдание, малко наши политици в идващите години имат сходен здрав гръбнак.
- Грешка ли е, че не " Денят на независимостта е определен за наш народен празник, каквато е традицията в доста страни?
- Имаше разногласия, в които нееднократно съм се намесвал, коя е най-подходящата дата за националния ни празник - 24 май, 6 септември, 22 септември. Но
без 3 март, Деня на освобождението, нямаше да има нито какво да съединяваме, нито на какво да обявим самостоятелност.
Историята не трябва да се политизира, а хубавите български празници би трябвало да се тачат. И въпреки и като фантазия, през днешния ден е моментът да кажем, че и България може да бъде самостоятелна.
- Доколко обаче можем да сме самостоятелни в днешния световен свят?
- Е, даже Англия е подвластна от Щатите, от англосаксонските сили. Нека обаче погледнем образеца на братята маджари - каква самостоятелна политика води Виктор Орбан. Държаха се самоуверено и против Съюз на съветските социалистически републики през 1956 година, и в този момент не скланят глава в Европейски Съюз. Горд народ! Доказателство, че достолепието на един народ не зависи от площта на страната.
Но за жалост, нашите политици считат, че сателитният синдром е неминуем.
Много сме страдали от тия фил-ства и фоб-ства.
Преди рецитирахме „ Кат Русия няма втора така могъща на света “, в този момент пък Чичо Сам гони Дядо Иван от политика, стопанска система, просвета. Не може обаче да го изгони от историята. И няма по какъв начин да приспособяваме историята към днешния ден.
Ето, в този момент американците ни натискат да отстъпим за еврочленството на Северна Македония. И към този момент слушам гласове да поотстъпим малко. Не можем да загърбим историята сякаш поради общото европейско бъдеще. Ако отстъпим по македонския въпрос, жертваме паметта на толкоз хора, загивали за свободата на Македония. Нека политиците ни да са наясно къде са алените линии, които не могат да се престъпват.
ВИЗИТКА
Акад. Георги Марков е един от най-авторитетните български историци. Пловдивчанин. Баща му е боен инженер от Военновъздушните сили, дядо му е умрял през 1916 година по фронтовете на Първата международна война. Акад. Марков е шеф на Института по история към Българска академия на науките от 1993 до 2013 година Автор на десетки писания и книги, измежду които „ Българското поражение 1913 “, „ Парола Сабя. Заговорите и превратите на Военния съюз 1919-1936 ", „ Голямата война и българският меч над Балканския възел 1914-1919 ".
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ