Румен Радев пред Berliner Zeitung: Трябва да говорим с Русия
Бившият президент Румен Радев е дал изявление за немския вестник Berliner Zeitung, в което приканва за разговор с Русия и се афишира срещу бързо участие на Украйна в Европейски Съюз.
Интервюто е обещано по време на визитата му преди седмица в Германия по покана на Федералната асоциация за икономическо развиване и външна търговия, само че е оповестено ден преди 4-тата годишнина от съветската инвазия в Украйна.
Изборът на естрада за Радев наподобява също неслучаен - издателят на Berliner Zeitung Холгер Фридрих е измежду участниците в подписка против даването на военна помощ за Киев от страна на Германия.
Фридрих неотдавна основа и нова медия " Ostdeutsche Allgemeine Zeitung ", като по информация на Die Zeit основен политически кореспондент ще бъде някогашният началник на немското поделение на съветската RT Флориан Варвег.
Какво споделя Румен Радев пред Berliner Zeitung?
Радев се дефинира като " човек на дълга ", който е решил да отговори на апелите на българските жители да влезе в " същинската парламентарна политика, да сътвори партия и да реализира очакванията на хората - България да форсира европейската си интеграция и да стане съвременна, демократична и свободна европейска страна ".
Интервюто бързо минава към ролята на " Райнметал " в българската промишленост и въпроса дали " превъоръжаването е икономическа опция или нужда заради проблемите в сигурността ".
Тук Радев акцентира персоналния си контакт с шефа на немските военни фабрики Армин Папингер и приказва за това, че България освен желае да внесе нови технологии и стандарти, само че и да влага в " стратегическото съдействие, тъй като Европа има потребност от повече сигурност, по-силна военно-индустриална база и проучвания в областта на защитата ".
В същото време той разяснява, че стагнацията на автомобилния бизнес в Германия се отразява и на българските компании, които създават елементи или работят по софтуерните приложения.
" Обсъждах това с някои немски компании и това е и нашата визия в България - да прехвърлим част от квалифицираните служащи и инженери от автомобилния бранш към отбранителния бранш, тъй като той сега се разраства ", споделя Радев.
Журналистите от Berliner Zeitung го питат по какъв начин личният му песимизъм във връзка с военната поддръжка в Украйна се съчетава с водещата роля на България като производител на оръжия и муниции.
Радев очевидно не вижда несъгласие - " най-важното е да засилим отбранителния дирек на Европа с по-силна индустриална база и по-силни научни проучвания ", споделя той.
" Колкото до Украйна, ние би трябвало да поемем по-голяма отговорност за личната ни сигурност, само че и да имаме средствата да го напарвим. Искам да видя повече дипломация в този спор. Засега се фокусирахме главно на военната и икономическата поддръжка, само че не сме изчерпали всички дипломатически принадлежности. Сега виждам смяна измежду европейските водачи в посока на по-реалистичен метод към войната в Украйна ", споделя той.
Радев показва, че " водачи като Макрон започнаха да приказват за обновяване на разговора с Русия ".
" Ние би трябвало да приказваме с Русия, тъй като без разговор архитектурата на сигурността ще се базира на съревнование и постояннa неприязън. Трябва да минем на идващото равнище и да мислим за мир ", споделя той.
Румен Радев разяснява още, че като някогашен пълководец на Военновъздушни сили оценявал високо ускоряването на вложенията в защитата, само че " би трябвало да вземем поради и дълготрайното отражение върху икономическите и обществените системи ".
Прави усещане, че Радев дава спорни отговори на въпросите от Berliner Zeitung за оценката му за въвеждането на еврото и за присъединението на България към Съвета за мир на Доналд Тръмп.
Той нито отхвърля, нито удостоверява дали е податлив да анулира подписа на Росен Желязков под учредителното съглашение за съвета.
" Ако има ново държавно управление и аз давам отговор за него, това ще стане към края на май. В тези динамични условия доста неща ще се трансформират. Но би трябвало да го обсъдим в българския парламент. Нашата юридическа общественост, в това число водещи професори, показват няколко трудности, които би трябвало да се преодолеят преди утвърждението на този доста значим документ ", споделя Радев.
На въпроса дали въвеждането на еврото е " отрицателно развиване " - Радев дава отговор: " Не може да се каже дали е отрицателно или положително. Това е действителността ".
" Приемането на еврото е резултат от доста значими стъпки, само че държавното управление не беше в положение да се оправи с увеличението на цените. То беше безпомощно в контрола на цените и въвеждането на финансови буфери за отбрана на най-уязвимите групи в нашето общество ".
" Еврото може да донесе доста изгоди като вложения, привличане на капитали и отваряне на пазари, само че трябваше да се придружи със отбрани за най-уязвимите ", споделя още Радев.
Колкото до поддръжката за Украйна, той не отхвърля, че " украинските жители се нуждаят от вяра и поддръжка, когато са изправени пред извънредно сложни условия ", само че той оспорва приемането на Киев в Европейски Съюз " единствено поради войната ".
" Украйна още не дава отговор на критериите, по тази причина в случай че избързаме, рискуваме да подкопаем правилата на Европейски Съюз. Украйна има още работа, с цел да извърши тези съществени критерии ", споделя той.
Отговорът му идва след въпрос на публицистите, които припомнят, че през 2007 година и България беше подложена на критика от доста наблюдаващи за това, че не извършва всички официални условия за участие в Европейски Съюз.
Радев вкарва различен аспект в тази тематика - страните от Западните Балкамни, които чакат от десетилетия за започване на договаряния и организират " сложни промени в стопанската система, администрацията и върховенството на правото ".
Но когато му слагат въпроса дали Северна Македония влиза в тази група, която би трябвало да получи преимущество пред Украйна в Европейски Съюз, той споделя: " Това е друга тематика ".
" Според европейския консенсус от юли 2022 година Северна Македония би трябвало да промени конституцията и да одобри българите измежду останалите шест основополагащи нации. Само тогава може договарянията да стартират. Това е сложен, само че нужен развой. Искаме Северна Македония да влезе в Европейски Съюз колкото може по-бързо. Не желаеме граници и КПП-та. Искаме хората от двете страни да могат да живеят, работят и споделят свободно дружно ".
Интервюто е обещано по време на визитата му преди седмица в Германия по покана на Федералната асоциация за икономическо развиване и външна търговия, само че е оповестено ден преди 4-тата годишнина от съветската инвазия в Украйна.
Изборът на естрада за Радев наподобява също неслучаен - издателят на Berliner Zeitung Холгер Фридрих е измежду участниците в подписка против даването на военна помощ за Киев от страна на Германия.
Фридрих неотдавна основа и нова медия " Ostdeutsche Allgemeine Zeitung ", като по информация на Die Zeit основен политически кореспондент ще бъде някогашният началник на немското поделение на съветската RT Флориан Варвег.
Какво споделя Румен Радев пред Berliner Zeitung?
Радев се дефинира като " човек на дълга ", който е решил да отговори на апелите на българските жители да влезе в " същинската парламентарна политика, да сътвори партия и да реализира очакванията на хората - България да форсира европейската си интеграция и да стане съвременна, демократична и свободна европейска страна ".
Интервюто бързо минава към ролята на " Райнметал " в българската промишленост и въпроса дали " превъоръжаването е икономическа опция или нужда заради проблемите в сигурността ".
Тук Радев акцентира персоналния си контакт с шефа на немските военни фабрики Армин Папингер и приказва за това, че България освен желае да внесе нови технологии и стандарти, само че и да влага в " стратегическото съдействие, тъй като Европа има потребност от повече сигурност, по-силна военно-индустриална база и проучвания в областта на защитата ".
В същото време той разяснява, че стагнацията на автомобилния бизнес в Германия се отразява и на българските компании, които създават елементи или работят по софтуерните приложения.
" Обсъждах това с някои немски компании и това е и нашата визия в България - да прехвърлим част от квалифицираните служащи и инженери от автомобилния бранш към отбранителния бранш, тъй като той сега се разраства ", споделя Радев.
Журналистите от Berliner Zeitung го питат по какъв начин личният му песимизъм във връзка с военната поддръжка в Украйна се съчетава с водещата роля на България като производител на оръжия и муниции.
Радев очевидно не вижда несъгласие - " най-важното е да засилим отбранителния дирек на Европа с по-силна индустриална база и по-силни научни проучвания ", споделя той.
" Колкото до Украйна, ние би трябвало да поемем по-голяма отговорност за личната ни сигурност, само че и да имаме средствата да го напарвим. Искам да видя повече дипломация в този спор. Засега се фокусирахме главно на военната и икономическата поддръжка, само че не сме изчерпали всички дипломатически принадлежности. Сега виждам смяна измежду европейските водачи в посока на по-реалистичен метод към войната в Украйна ", споделя той.
Радев показва, че " водачи като Макрон започнаха да приказват за обновяване на разговора с Русия ".
" Ние би трябвало да приказваме с Русия, тъй като без разговор архитектурата на сигурността ще се базира на съревнование и постояннa неприязън. Трябва да минем на идващото равнище и да мислим за мир ", споделя той.
Румен Радев разяснява още, че като някогашен пълководец на Военновъздушни сили оценявал високо ускоряването на вложенията в защитата, само че " би трябвало да вземем поради и дълготрайното отражение върху икономическите и обществените системи ".
Прави усещане, че Радев дава спорни отговори на въпросите от Berliner Zeitung за оценката му за въвеждането на еврото и за присъединението на България към Съвета за мир на Доналд Тръмп.
Той нито отхвърля, нито удостоверява дали е податлив да анулира подписа на Росен Желязков под учредителното съглашение за съвета.
" Ако има ново държавно управление и аз давам отговор за него, това ще стане към края на май. В тези динамични условия доста неща ще се трансформират. Но би трябвало да го обсъдим в българския парламент. Нашата юридическа общественост, в това число водещи професори, показват няколко трудности, които би трябвало да се преодолеят преди утвърждението на този доста значим документ ", споделя Радев.
На въпроса дали въвеждането на еврото е " отрицателно развиване " - Радев дава отговор: " Не може да се каже дали е отрицателно или положително. Това е действителността ".
" Приемането на еврото е резултат от доста значими стъпки, само че държавното управление не беше в положение да се оправи с увеличението на цените. То беше безпомощно в контрола на цените и въвеждането на финансови буфери за отбрана на най-уязвимите групи в нашето общество ".
" Еврото може да донесе доста изгоди като вложения, привличане на капитали и отваряне на пазари, само че трябваше да се придружи със отбрани за най-уязвимите ", споделя още Радев.
Колкото до поддръжката за Украйна, той не отхвърля, че " украинските жители се нуждаят от вяра и поддръжка, когато са изправени пред извънредно сложни условия ", само че той оспорва приемането на Киев в Европейски Съюз " единствено поради войната ".
" Украйна още не дава отговор на критериите, по тази причина в случай че избързаме, рискуваме да подкопаем правилата на Европейски Съюз. Украйна има още работа, с цел да извърши тези съществени критерии ", споделя той.
Отговорът му идва след въпрос на публицистите, които припомнят, че през 2007 година и България беше подложена на критика от доста наблюдаващи за това, че не извършва всички официални условия за участие в Европейски Съюз.
Радев вкарва различен аспект в тази тематика - страните от Западните Балкамни, които чакат от десетилетия за започване на договаряния и организират " сложни промени в стопанската система, администрацията и върховенството на правото ".
Но когато му слагат въпроса дали Северна Македония влиза в тази група, която би трябвало да получи преимущество пред Украйна в Европейски Съюз, той споделя: " Това е друга тематика ".
" Според европейския консенсус от юли 2022 година Северна Македония би трябвало да промени конституцията и да одобри българите измежду останалите шест основополагащи нации. Само тогава може договарянията да стартират. Това е сложен, само че нужен развой. Искаме Северна Македония да влезе в Европейски Съюз колкото може по-бързо. Не желаеме граници и КПП-та. Искаме хората от двете страни да могат да живеят, работят и споделят свободно дружно ".
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ