Президентът Стоянов: Бях десетгодишен, когато Ботев се превърна в хегемон в българския футбол
Бившият президент Петър Стоянов е едно от знаковите лица на българската политика, а също по този начин и върл ботевист. Той се съгласи да даде изявление и да поздрави жълто-черната общественост в последния брой за 2021 година на бюлетин " Канарче " на Сдружение Ботев Пловдив.
Г-н Президент, бихте ли ни разказали по какъв начин стартира любовта Ви към Ботев и кой Ви възпламени по жълто-черния клуб?
Бях възпитаник в първи или втори клас, в начално учебно заведение „ Васил Левски”- остаряла постройка, ситуирана против баня „ Здравец” на тогавашната улица „ Лиляна Димитрова”. Нито учебното заведение, нито банята към този момент съществуват, а улицата, в напълно друг тип, през днешния ден се споделя " Княгиня Мария Луиза ". Като всяко момче в махалата обичах футбола и най-малкият брат на татко ми, моят чичо Тодор Стоянов, ме заведе за първи път на мач. По това време всичките ми другари към този момент бяха ботевисти, тъй че изборът беше изработен относително бързо. По-късно започнах да упражнявам волейбол в Локомотив Пловдив, само че и в това не виждах съществено несъгласие. Треньорът ни, огромният български волейболист Никола Лечев, дори се майтапеше с нас, тъй като ботевистите в тима бяхме повече от локомотивците.
И тогава ли връзките Ботев - Локомотив бяха като в този момент?
Струва ми се, че тогава не бяха толкоз крайни. Днешните всеобщи сбивания бяха непознати, само че не си прощавахме един на различен. След един еднакъв мач с Атлетико за КНК загубихме в Мадрид с 4:0 и локомотивската агитка стартира да пее „ Сред стените на Мадрид, Ботев бе зарит”, а нашата агитка им отговаряше с „ Един Къна и десетпъна”, намек за това, че с изключение на техния огромен нападател Иван Кънчев, останалите не костват. Така че конкуренцията раждаше известна креативност, само че истината е, че в годините, за които приказвам, превъзходството на Ботев, освен в Пловдив, само че и в България, беше напълно явна, тъй че можехме да си позволим известно достойнство.
Имате ли обичан мач или паметен миг, обвързван с Ботев?
Бях десетгодишен, когато Ботев се трансформира в хегемон в българския футбол. Помня доста добре през 1962 година успеха над Левски в София с 6:1 - беше същински потрес за цяла България, тъй като Левски и ЦДНА бяха най-фаворизираните тимове в страната. Зевзеците в Пловдив незабавно пуснаха анекдот: „ Левски падна посред София от Ботев с 6:1, но Патрата какъв гол вкара”- а Патрата е именитият нападател на Левски Христо Илиев, който преди този момент игра като боец и в Ботев.
Помня по какъв начин бихме Стяуа Букурещ в Пловдив с 5:1, а по-късно Шамроук Роувърс в Дъблин с 4:0, бях и на мача с Атлетико Мадрид в Пловдив и видях с очите си гола на Пешев, с който поведохме с 1:0. След това загубихме в Мадрид, само че това беше най-славният европейски пробив на Ботев – стигнахме четвъртфинал. Всъщност тогава спечелихме Купата на България, която се споделяше Купа на руската войска, по-късно станахме и първенци. Всички тези мачове през днешния ден са добре известни на старите ботевисти, само че преживяването за нас, децата, по това време беше неописуемо.
Познавахте ли персонално някой от футболистите от това потомство?
Бях другар с Динко Дерменджиев и Видин Апостолов, Бог да ги елементарни и двамата! И до момента съм другар с множеството от идващото потомство ботевисти - Петьо Зехтински, Славчо Хорозов, Марин Бакалов, Коцето Костадинов, Наско Пашев, Трифон, Панчо - в действителност, съвсем всички, а и до през днешния ден изпитвам най-хубави усеща към тях - и те бяха огромен тим. Точно тогава бях и юрист на Ботев - по времето, когато Видин Апостолов беше ръководител на клуба, а Динкo Дерменджиев - треньор. Футболът е повсеместен език.
Има ли измежду международните политици, с които сте се срещали, запалени футболни почитатели? Коментирали ли сте общата пристрастеност към този спорт?
Много от тях си спомнят триумфа на България от международното състезание в Съединени американски щати през 1994 година и, несъмнено, Стоичков - като най-разпознаваемото лице на българския футбол. При формалното ми посещаване в Испания като президент на приема, даден от крал Хуан Карлос, поканих и Христо. Кралят, несъмнено, незабавно го позна и прегърна, а Ицо му изясни, че „ с Бат Петьо сме от Пловдив и сме остарели другари ”, което е самата истина.
Последните години са тежко тестване освен за нас, българите, само че и за целия свят. Как мислите, победени или по-мъдри ще излезем от тазикриза?
COVID-19 е истинскo тестване - с цел да ни подсети, че животът не е единствено наслаждение. Тази рецесия ни сподели, че в живота съществуват и съществени провокации. Тук, в Европа, имахме комунизъм и Студена война, само че същинска война, всеобща гибел и пандемии - феномени, които постоянно се появяват в останалата част на света, сме нямали. Дай Боже всичко да се размине по-скоро и рецесията да ни направи по-мъдри, по-отговорни и, което е най-важно – по-солидарни. Пандемията ни даде доста значим урок – не можеш да живееш затворен в личния си пашкул, всички подвластен един от различен и би трябвало да се отнасяме един към различен със угриженост.
Какво е Вашето новогодишно благопожелание за последователите на най-стария футболен клуб в България?
Желая от сърце на всички ботевисти и техните фамилии, както и на всички българи доста здраве, доста шанс и обич през новата 2022 година.
Г-н Президент, бихте ли ни разказали по какъв начин стартира любовта Ви към Ботев и кой Ви възпламени по жълто-черния клуб?
Бях възпитаник в първи или втори клас, в начално учебно заведение „ Васил Левски”- остаряла постройка, ситуирана против баня „ Здравец” на тогавашната улица „ Лиляна Димитрова”. Нито учебното заведение, нито банята към този момент съществуват, а улицата, в напълно друг тип, през днешния ден се споделя " Княгиня Мария Луиза ". Като всяко момче в махалата обичах футбола и най-малкият брат на татко ми, моят чичо Тодор Стоянов, ме заведе за първи път на мач. По това време всичките ми другари към този момент бяха ботевисти, тъй че изборът беше изработен относително бързо. По-късно започнах да упражнявам волейбол в Локомотив Пловдив, само че и в това не виждах съществено несъгласие. Треньорът ни, огромният български волейболист Никола Лечев, дори се майтапеше с нас, тъй като ботевистите в тима бяхме повече от локомотивците.
И тогава ли връзките Ботев - Локомотив бяха като в този момент?
Струва ми се, че тогава не бяха толкоз крайни. Днешните всеобщи сбивания бяха непознати, само че не си прощавахме един на различен. След един еднакъв мач с Атлетико за КНК загубихме в Мадрид с 4:0 и локомотивската агитка стартира да пее „ Сред стените на Мадрид, Ботев бе зарит”, а нашата агитка им отговаряше с „ Един Къна и десетпъна”, намек за това, че с изключение на техния огромен нападател Иван Кънчев, останалите не костват. Така че конкуренцията раждаше известна креативност, само че истината е, че в годините, за които приказвам, превъзходството на Ботев, освен в Пловдив, само че и в България, беше напълно явна, тъй че можехме да си позволим известно достойнство.
Имате ли обичан мач или паметен миг, обвързван с Ботев?
Бях десетгодишен, когато Ботев се трансформира в хегемон в българския футбол. Помня доста добре през 1962 година успеха над Левски в София с 6:1 - беше същински потрес за цяла България, тъй като Левски и ЦДНА бяха най-фаворизираните тимове в страната. Зевзеците в Пловдив незабавно пуснаха анекдот: „ Левски падна посред София от Ботев с 6:1, но Патрата какъв гол вкара”- а Патрата е именитият нападател на Левски Христо Илиев, който преди този момент игра като боец и в Ботев.
Помня по какъв начин бихме Стяуа Букурещ в Пловдив с 5:1, а по-късно Шамроук Роувърс в Дъблин с 4:0, бях и на мача с Атлетико Мадрид в Пловдив и видях с очите си гола на Пешев, с който поведохме с 1:0. След това загубихме в Мадрид, само че това беше най-славният европейски пробив на Ботев – стигнахме четвъртфинал. Всъщност тогава спечелихме Купата на България, която се споделяше Купа на руската войска, по-късно станахме и първенци. Всички тези мачове през днешния ден са добре известни на старите ботевисти, само че преживяването за нас, децата, по това време беше неописуемо.
Познавахте ли персонално някой от футболистите от това потомство?
Бях другар с Динко Дерменджиев и Видин Апостолов, Бог да ги елементарни и двамата! И до момента съм другар с множеството от идващото потомство ботевисти - Петьо Зехтински, Славчо Хорозов, Марин Бакалов, Коцето Костадинов, Наско Пашев, Трифон, Панчо - в действителност, съвсем всички, а и до през днешния ден изпитвам най-хубави усеща към тях - и те бяха огромен тим. Точно тогава бях и юрист на Ботев - по времето, когато Видин Апостолов беше ръководител на клуба, а Динкo Дерменджиев - треньор. Футболът е повсеместен език.
Има ли измежду международните политици, с които сте се срещали, запалени футболни почитатели? Коментирали ли сте общата пристрастеност към този спорт?
Много от тях си спомнят триумфа на България от международното състезание в Съединени американски щати през 1994 година и, несъмнено, Стоичков - като най-разпознаваемото лице на българския футбол. При формалното ми посещаване в Испания като президент на приема, даден от крал Хуан Карлос, поканих и Христо. Кралят, несъмнено, незабавно го позна и прегърна, а Ицо му изясни, че „ с Бат Петьо сме от Пловдив и сме остарели другари ”, което е самата истина.
Последните години са тежко тестване освен за нас, българите, само че и за целия свят. Как мислите, победени или по-мъдри ще излезем от тазикриза?
COVID-19 е истинскo тестване - с цел да ни подсети, че животът не е единствено наслаждение. Тази рецесия ни сподели, че в живота съществуват и съществени провокации. Тук, в Европа, имахме комунизъм и Студена война, само че същинска война, всеобща гибел и пандемии - феномени, които постоянно се появяват в останалата част на света, сме нямали. Дай Боже всичко да се размине по-скоро и рецесията да ни направи по-мъдри, по-отговорни и, което е най-важно – по-солидарни. Пандемията ни даде доста значим урок – не можеш да живееш затворен в личния си пашкул, всички подвластен един от различен и би трябвало да се отнасяме един към различен със угриженост.
Какво е Вашето новогодишно благопожелание за последователите на най-стария футболен клуб в България?
Желая от сърце на всички ботевисти и техните фамилии, както и на всички българи доста здраве, доста шанс и обич през новата 2022 година.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ