20 години по-късно Бил Клинтън проговори за секс скандала с Моника Люински
Бившият президент на Съединени американски щати Бил Клинтън по този начин и не се е извинил на някогашната стажантка в Белия дом Моника Люински за случката, която едвам не му коства креслото в Овалния кабинет. Не единствено това, само че той не счита и да ѝ се извинява. Това стана ясно от изявлението му през американския канал NBC.
„ Повече не съм приказвал с нея. Неведнъж съм казвал обществено, че ми е доста мъчно”, сподели Клинтън, наблягайки, че към този момент се е извинил „ пред целия свят”. Попитан не счита ли, че е задължен да се извини персонално на някогашната стажанта, той дава отговор с изрично „ Не”.
Експрезидентът отбелязва, че не счита, че пресата е била пристрастна при отразяването на абсурда преди 20 години и е пренебрегвала избрани обстоятелства. Освен това, той е убеден, че през далечната 1998 година е постъпил вярно, като не е позволил импийчмънт.
„ Защитавах Конституцията”, съобщи той.
Всичко стартира през 1995 година, когато 21-годишната Моника Люински, преди малко е приключила колежа „ Люис и Кларк”, постъпва на работа в Белия дом като стажантка по време на първия мандат на Бил Клинтън. Тогава стартира и тяхната полова връзка.
Техните взаимоотношения обаче прекъсват, когато Моника напуща Белия дом, с цел да работи в Пентагона, тя споделя със своята другарка и колежка Линда Трип детайлности за аферата си с президента. Трип записва телефонните им диалози и ги прави обществени, когато схваща, че по отношение на проблема „ Пола Джоунс” Люински е подписала клетвена декларация, с която отхвърля всевъзможни взаимоотношения с Бил Клинтън.
Новината за аферата „ Люински” се появява за първи път в медиите на 17 януари 1998 година, а на 21 януари след обява във вестник „ Вашингтон Поуст” абсурдът избухва с цялостна мощ. Клинтън отхвърля, само че заради шумния медиен отзив историята не може да се потули и Конгресът упорства за пояснения.
На 26 януари, очевидно обезпокоен, президентът дава конференция в Белия дом, по време на която държи прочувствена тирада и изцяло отхвърля половите си взаимоотношения с Моника Люински. Първата дама Хилари Клинтън обществено го поддържа и декларира в едно телевизионно предаване, че компрометиращите записи в действителност са част от огромен проект за дискредитиране на президента от страна на десницата, който е в действие от деня на встъпването му в служба.
В последвалите месеци необятно се спекулира дали президентът е излъгал и по този метод попречил правораздаването, само че липсват сигурни доказателства с изключение на записите, защото Моника Люински отхвърля да разяснява аферата. Събитията са катализирани на 22 май 1998 година, откакто федерален съд в Съединени американски щати постановява, че сътрудници на Сикрет Сървис могат да бъдат принудени да свидетелстват пред Върховния съд във връзка със абсурда.
На 28 юли самата Моника най-сетне признава за половата връзка с президента, като обезпечава на Кенет Стар и доказателство за нея – синя рокля с петна от семенна течност по нея (Линда Трип я посъветвала да я резервира, без да я чисти). Това е решаващото доказателство за виновността на Клинтън, защото ДНК анализът може да опровергае неговото изявление от 26 януари.
На 17 август пред правосъдни заседатели Клинтън прави признание, че е имал „ непристойни физически взаимоотношения” с Моника Люински. Същата вечер прави и телевизионно послание, в което дефинира връзката си със стажантката като неточност. Той обаче не се признава за отговорен за съзнателно заблуждение на публиката, като изяснява, базирайки се на разнообразни законови дефиниции, че терминът „ полови взаимоотношения” изключва пасивния аспект на оралния секс.
След събирането на още доказателства, Клинтън е упрекнат в пренебрежение към съда, лишен му е лицензът за юридическа процедура и е санкциониран с 90 000 $. В последна сметка обаче след 21-дневен развой, на съвещанието на 12 февруари 1999 година Сенатът отхвърля предлагането за импийчмънт от 19 декември 1998 година с 55 гласа „ невинен” против 45 „ виновен”.
„ Повече не съм приказвал с нея. Неведнъж съм казвал обществено, че ми е доста мъчно”, сподели Клинтън, наблягайки, че към този момент се е извинил „ пред целия свят”. Попитан не счита ли, че е задължен да се извини персонално на някогашната стажанта, той дава отговор с изрично „ Не”.
Експрезидентът отбелязва, че не счита, че пресата е била пристрастна при отразяването на абсурда преди 20 години и е пренебрегвала избрани обстоятелства. Освен това, той е убеден, че през далечната 1998 година е постъпил вярно, като не е позволил импийчмънт.
„ Защитавах Конституцията”, съобщи той.
Всичко стартира през 1995 година, когато 21-годишната Моника Люински, преди малко е приключила колежа „ Люис и Кларк”, постъпва на работа в Белия дом като стажантка по време на първия мандат на Бил Клинтън. Тогава стартира и тяхната полова връзка.
Техните взаимоотношения обаче прекъсват, когато Моника напуща Белия дом, с цел да работи в Пентагона, тя споделя със своята другарка и колежка Линда Трип детайлности за аферата си с президента. Трип записва телефонните им диалози и ги прави обществени, когато схваща, че по отношение на проблема „ Пола Джоунс” Люински е подписала клетвена декларация, с която отхвърля всевъзможни взаимоотношения с Бил Клинтън.
Новината за аферата „ Люински” се появява за първи път в медиите на 17 януари 1998 година, а на 21 януари след обява във вестник „ Вашингтон Поуст” абсурдът избухва с цялостна мощ. Клинтън отхвърля, само че заради шумния медиен отзив историята не може да се потули и Конгресът упорства за пояснения.
На 26 януари, очевидно обезпокоен, президентът дава конференция в Белия дом, по време на която държи прочувствена тирада и изцяло отхвърля половите си взаимоотношения с Моника Люински. Първата дама Хилари Клинтън обществено го поддържа и декларира в едно телевизионно предаване, че компрометиращите записи в действителност са част от огромен проект за дискредитиране на президента от страна на десницата, който е в действие от деня на встъпването му в служба.
В последвалите месеци необятно се спекулира дали президентът е излъгал и по този метод попречил правораздаването, само че липсват сигурни доказателства с изключение на записите, защото Моника Люински отхвърля да разяснява аферата. Събитията са катализирани на 22 май 1998 година, откакто федерален съд в Съединени американски щати постановява, че сътрудници на Сикрет Сървис могат да бъдат принудени да свидетелстват пред Върховния съд във връзка със абсурда.
На 28 юли самата Моника най-сетне признава за половата връзка с президента, като обезпечава на Кенет Стар и доказателство за нея – синя рокля с петна от семенна течност по нея (Линда Трип я посъветвала да я резервира, без да я чисти). Това е решаващото доказателство за виновността на Клинтън, защото ДНК анализът може да опровергае неговото изявление от 26 януари.
На 17 август пред правосъдни заседатели Клинтън прави признание, че е имал „ непристойни физически взаимоотношения” с Моника Люински. Същата вечер прави и телевизионно послание, в което дефинира връзката си със стажантката като неточност. Той обаче не се признава за отговорен за съзнателно заблуждение на публиката, като изяснява, базирайки се на разнообразни законови дефиниции, че терминът „ полови взаимоотношения” изключва пасивния аспект на оралния секс.
След събирането на още доказателства, Клинтън е упрекнат в пренебрежение към съда, лишен му е лицензът за юридическа процедура и е санкциониран с 90 000 $. В последна сметка обаче след 21-дневен развой, на съвещанието на 12 февруари 1999 година Сенатът отхвърля предлагането за импийчмънт от 19 декември 1998 година с 55 гласа „ невинен” против 45 „ виновен”.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ