Франсоа Оланд или свалячът на моторетка
Бившият президент на Франция е заслужен женски мъж
В Хексагона го назовават с името на клатушкащия се желиран десерт „ Фланби “
От тези, които са възпитани от строги и мощни майки, баби и лели, втълпили им посредством поклонението си пред тях
Бившият президент на Франция е политически наставник н настоящия държавен глава Еманюел Макрон
Зад очилата на библиотекар на Франсоа Оланд, се крие същински женски мъж – установи преди време парижкият седмичник „ Експрес “. От тези, които са възпитани от строги и мощни майки, баби и лели, втълпили им посредством поклонението си пред тях, че дамите би трябвало да ги избират и носят на ръце, а не назад. Мъже, които никога не си падат по еднополовата обич, само че на които умерено можеш да им лепнеш сладки и омекотяващи ги прякори поради тяхното държание в обществото и връзките им с близките. И някогашният президент на Франция, който е политически наставник на нейния настоящ държавен глава Еманюел Макрон, когато преди десетина години държеше юздите на властта, имаше доста, все такива прозвища.
Например, откакто през 2002 година той застава отпред на социалистите, негов изтъкнат съпартиец го назовава „ горска ягодка “ – пренебрежително съпоставяне, подчертаващо сладникавия му и мек темперамент, нямащ нищо общо с предшестващите го титани на френската левица Франсоа Митеран и Лионел Жоспен. Година по-късно, през 2003 година, когато в качеството си на общоприет секретар на социалистите Оланд е началник на тяхната парламентарна група в Националното заседание и водач на опозицията, лепват му различен незабравим прякор – „ Фланби “. Това е извънредно известен из Хексагона и най-малко в половин Европа желиран десерт от вида крем-карамел, прочут с неговия клатушкащ се тип, само че със дарба постоянно да се връща в първичната си форма, даже при разлюляване във всички направления. Наричат го още „ Малкия подбив “, „ Капитана на водно колело “, „ Пингвина “ и така нататък все поради приписваните му отстъпчивост, колебливост и податливост да посреща ветрове и стихии, залегнал зад някакъв въпреки и бутафорен подслон.
А когато пък президентът им става за срам, франсетата го кръщават „ Свалячът с моторетката “ - скандалджийското списание „ Клозер “ го излавя по какъв начин се вестява измежду нощ със скутер при привикалата го в скромното си апартаментче млада актриса...
Интересното е, че всичките много пренебрежителни прякори на Франсоа Оланд от сорта на „ Дивата ягодка “ или „ Фланби “, са му били лепвани от мъже, които един път изявили се като „ кръстници “ на паянтовия на пръв взор политик, след сполучливото му одобряване нормално са драпали с нокти и зъби, с цел да се озоват под неговото крило на движимост в политическите игри, образован и много ерудиран водач. Докато дамите са успявали да прозрат незабавно тези три негови качества, залагали са на тях, подтикнали са ги един път хвърлили се в обятията му, изобщо не са се впечатлявали от крем-карамелските вибрации на избраника си, а в символ на признателност са били обилно подпомагани в шеметните си политически кариери или креативен напъни.
Първата от тези дами, които избират да носят на ръце женския мъж Франоса Оланд, до момента в който го вкарат в неговия път на професионален политик, се споделя Доминик Родер и е студентка. Двамата са двайсетгодишни, следват политически науки в университета на Париж, по-късно Франсоа е признат да учи и право, като в това време е деятел на студентската организация на Френската комунистическа партия. Годината е 1974-та, тогава ръководената от именития Жорж Марше групировка стартира малко по малко да губи позиции в лагера на левицата, който последователно е високомерен от харизматичния и отракан социалист Франсоа Митеран. А един от неговите най-близки сътрудници е вуйчото на Доминик – Луи Мександо и момичето му споделя за университетската си обич, представяйки Франсоа като извънредно интелигентен, целенасочен и с леви хрумвания юноша. Вуйчото пожелава да се срещнат, като кани на раздумката още няколко видни по това време негови приятели-социалисти, убеждава се, че племенницата му е споделила истината за гаджето си и стартира да го „ обработва “ политически. Ами изяснява му ребром, че времето на Марше и съратниците му е отминало, че левицата може да съществува и отстоява концепциите си, единствено в случай че се прегърне с политическия център, като с сходен ход може даже да пристигна на власт. И не след дълго Франсоа напуща студентската организация на компартията, пристава на младите социалисти, а когато приключва с много добър триумф право, Луи Мександо и неговите съидейници му оказват помощ да влезе в ковачницата на Франция за управленчески фрагменти – Висшето национално учебно заведение за администрация „ ЕНА “.
Там бъдещият президент изневерява на Доминик, само че не и на към този момент приобщилата го в редовете си Социалистическа партия, като въпреки всичко той не къса връзките си със студентската обич и по-късно с негова помощ тя прави забележителна кариера в изпълнителната власт.
А Доминик като че ли го предава като щафета на огромната му обич Сеголен Роаял и тя го носи напред в житейската конкуренция до паметни и за двамата финали. Срещат се през 1979 година на студентските банки на „ ЕНА “, двамата са в една група, като симпатичната, интелигентната и постоянно усмихнатата госпожица, одеве е приключила фамозния факултет по политически науки на Парижкия университет „ Сорбона “. Тя е малко какичка – родена е през 1953 година, до момента в който той на идната година, не ѝ би трябвало доста време, с цел да усети, че наподобяващият на библиотекар видимо сгънат сътрудник кипи от сила и упоритости за реализация, които го открояват от останалите студенти. И Сеголен гледа да бъде все по-близко до него, а по време на летния студентски стаж през 1980 година в общината на намиращото се близо до Париж градче Шантелу Ле Винь девойката намира метод да му показва възприятията си и Франсоа не се колебае да им отговори със пристрастеност. Така те слагат началото на любовна история, а не на фамилна, тъй като в никакъв случай не се женят, защото и двамата са срещу брака, която ще продължи съвсем двадесет и осем години. Може би въодушевени от обичта си и фантазиите да се намъкнат колкото може по-бързо в елита на Франция, те приключват следването си в „ ЕНА “ като първенци на курса. А фактът че двамата млади и перспективни експерти са неразделни, кара управлението на Френската социалистическа партия, към която към този момент те се числят публично, да ги предложи за съветници на към този момент настанилия се в Елисейския замък неин водач Франсоа Митеран. На законодателните избори през 1988 година двамата печелят по кресло във френския парламент, а през 1992 година Сеголен е назначена за министър на околната среда в държавното управление на Пиер Береговой, като Франсоа остава в сянка. Но може би и тъй като сигурно знае от дамата до него, че тя си го е нарочила за водач на Социалистическата партия, поддържа горещо кандидатурата му и през 1997 година той е определен на поста Генерален секретар на мощната тогава групировка, т.е. №1. А в това време живеещите без брак към този момент видни политици и държавници си раждат четири деца – през 1984 година Томас, който през днешния ден е юрист, на идната година Клеманс, която в този момент е лекарка, през 1987 година кинорежисьорът Жулиен, а през 1992 година - психоложката Флора.
Ех, до момента в който двамата са съветници в Елисейския замък, плъзва клюката, че хубавицата Сеголен била минала през покоите на Франсоа Митеран и това била повода за нейната и на половинката ѝ светкавични кариери, само че както се споделя – Божа работа!
Подкрепена от Франсоа Оланд, през 2007 година Сеголен Роаял е избрана за претендент на левицата за президент на Франция, класира се за втория тур, само че губи с малко входния билет за Елисейския замък от претендента на десницата Никола Саркози.
С Валери Триервайлер
И броени дни след оповестяването на формалните резултати от вота гръмва напълно публично новината, че Сеголен и Франсоа се разделят един път вечно. Първоначално и елементарните хора, и публицистите, си мислят, че повода за разлъката е загубата на майката на четири деца на президентските избори, само че движимости всемирски кореспонденти демонстрират с куп доказателства, че двамата видни политици не живеят дружно от две години време. Защото Франсоа гушка от 2005 година по-младата от него с 10 години елегантна и ефектна журналистка от най-тиражираното френско седмично списание „ Пари Мач “ - Валери Триервайлер. Оказва се обаче, че тя си го е била набелязала още преди петнайсетина години и не жали време, младост и репортерски способи, с цел да се докопа един ден до леглото му, доказвайки за следващ път, че за дамите властта е може би най-мощният афродизиак. Любопитното е, че Валери навлиза в света на Франсоа Оланд посредством неговата половинка Сеголен Роаял, с която става доста близка, откакто я интервюира през 1992 година в качеството ѝ по едно и също време на млада министърка на околната среда и на млада майка, родила преди месец четвъртото си дете – дъщерята Флора. През 2004 година Валери написва отново за „ Пари мач “ необятен портрет на Франсоа Оланд, озаглавен „ Нормалният мъж “, който за редица сърцеведи край Сена си е чиста проба пояснение в обич.
И когато през 2012 година Франсоа Оланд е определен за президент на Франция не без решаващата помощ на Сеголен Роаял при издигането на неговата кандидатура от Социалистическата партия, Валери Триервайлер се нанася в Елисейския замък като „ Първа дама “ на Франция, нищо, че няма брак с нейния държавен глава. Всъщност тя не желае пишещите ѝ събратя да я назовават по този начин, споделя го сама доста пъти, като акцентира непрестанно, че желае и отсега нататък да бъде свободна жена и да продължава до сетни сили кариерата си в публицистиката.
Докато са дружно с президента, мълвата разнася две негови мимолетни забежки – с гостувалата в Париж известна американска актриса и певица Фран Дрешер и със секретарката в Елисейския замък от алжирско родословие Хажа Вало-Белкасем. Но клюката не съумява да впечатли Валери, а пък също така тя напрактика е фенка на „ отвореното общуване под един покрив “, което обаче да бъде наложително защитавано в загадка.
На корицата на френско таблоидно списание
Но през 2014 година се случва нещо, което я изкарва от релси и тя напуща шумно Елисейския замък – фоторепортери на скандалното списание „ Клозер “ щракват президента по какъв начин отива самичък със скутер и без защита късно вечерта до скромното приземно жилище на сладката актриса Жюли Гайе. Новината е оповестена със фотоси на корицата на изданието, придобива измеренията на същинска медийна бомба, Франция е ошашавена, а Валери Триервайлер е унищожена и приета в болница в отделението за психологично заболели на фамозна парижка болница. Виж, Жюли Гайе се издига от дискретна актриса и продуцентка до най-известната разбивачка на фамилии във Франция, навличайки си омразата изключително на пуританските нежни селски маси. Съкрушена много от абсурда и на първо място от тази неочаквана популярност, която не желае да одобри изцяло, Жюли остава дискретна и избира да употребява задната врата, а не централната врата, с цел да влиза в Елисейския дворец, който стартира да посещава всеки ден. Валери пък лекува душевните си рани, като употребява свободното си време за щедрост и си отмъщава на погрешния президент със злобна книга, която обаче не се радва на необикновен триумф.
С Жюли Гайе
Иначе седемдесетгодишният в този момент и към момента доста деен политически Франсоа Оланд, който предходната есен бе включен от неговото бивше протеже, а през днешния ден президент Еманюел Макрон в листата му с вероятни министър председатели, през 2022 година най-сетне одобри съществуването на институцията „ цивилен брак “. И мина под венчило, като се закле във безконечна честност на по-младата от него с 18 години русокоса симпатяга... Жюли Гайе! Свидетели му бяха неговите синове Томас и Жюлиен, получи пожелания за благополучен и дълъг фамилен живот от Сеголен Роаял, само че бе пропуснат от Валери Триервайлер.
В Хексагона го назовават с името на клатушкащия се желиран десерт „ Фланби “
От тези, които са възпитани от строги и мощни майки, баби и лели, втълпили им посредством поклонението си пред тях
Бившият президент на Франция е политически наставник н настоящия държавен глава Еманюел Макрон
Зад очилата на библиотекар на Франсоа Оланд, се крие същински женски мъж – установи преди време парижкият седмичник „ Експрес “. От тези, които са възпитани от строги и мощни майки, баби и лели, втълпили им посредством поклонението си пред тях, че дамите би трябвало да ги избират и носят на ръце, а не назад. Мъже, които никога не си падат по еднополовата обич, само че на които умерено можеш да им лепнеш сладки и омекотяващи ги прякори поради тяхното държание в обществото и връзките им с близките. И някогашният президент на Франция, който е политически наставник на нейния настоящ държавен глава Еманюел Макрон, когато преди десетина години държеше юздите на властта, имаше доста, все такива прозвища.
Например, откакто през 2002 година той застава отпред на социалистите, негов изтъкнат съпартиец го назовава „ горска ягодка “ – пренебрежително съпоставяне, подчертаващо сладникавия му и мек темперамент, нямащ нищо общо с предшестващите го титани на френската левица Франсоа Митеран и Лионел Жоспен. Година по-късно, през 2003 година, когато в качеството си на общоприет секретар на социалистите Оланд е началник на тяхната парламентарна група в Националното заседание и водач на опозицията, лепват му различен незабравим прякор – „ Фланби “. Това е извънредно известен из Хексагона и най-малко в половин Европа желиран десерт от вида крем-карамел, прочут с неговия клатушкащ се тип, само че със дарба постоянно да се връща в първичната си форма, даже при разлюляване във всички направления. Наричат го още „ Малкия подбив “, „ Капитана на водно колело “, „ Пингвина “ и така нататък все поради приписваните му отстъпчивост, колебливост и податливост да посреща ветрове и стихии, залегнал зад някакъв въпреки и бутафорен подслон.
А когато пък президентът им става за срам, франсетата го кръщават „ Свалячът с моторетката “ - скандалджийското списание „ Клозер “ го излавя по какъв начин се вестява измежду нощ със скутер при привикалата го в скромното си апартаментче млада актриса...
Интересното е, че всичките много пренебрежителни прякори на Франсоа Оланд от сорта на „ Дивата ягодка “ или „ Фланби “, са му били лепвани от мъже, които един път изявили се като „ кръстници “ на паянтовия на пръв взор политик, след сполучливото му одобряване нормално са драпали с нокти и зъби, с цел да се озоват под неговото крило на движимост в политическите игри, образован и много ерудиран водач. Докато дамите са успявали да прозрат незабавно тези три негови качества, залагали са на тях, подтикнали са ги един път хвърлили се в обятията му, изобщо не са се впечатлявали от крем-карамелските вибрации на избраника си, а в символ на признателност са били обилно подпомагани в шеметните си политически кариери или креативен напъни.
Първата от тези дами, които избират да носят на ръце женския мъж Франоса Оланд, до момента в който го вкарат в неговия път на професионален политик, се споделя Доминик Родер и е студентка. Двамата са двайсетгодишни, следват политически науки в университета на Париж, по-късно Франсоа е признат да учи и право, като в това време е деятел на студентската организация на Френската комунистическа партия. Годината е 1974-та, тогава ръководената от именития Жорж Марше групировка стартира малко по малко да губи позиции в лагера на левицата, който последователно е високомерен от харизматичния и отракан социалист Франсоа Митеран. А един от неговите най-близки сътрудници е вуйчото на Доминик – Луи Мександо и момичето му споделя за университетската си обич, представяйки Франсоа като извънредно интелигентен, целенасочен и с леви хрумвания юноша. Вуйчото пожелава да се срещнат, като кани на раздумката още няколко видни по това време негови приятели-социалисти, убеждава се, че племенницата му е споделила истината за гаджето си и стартира да го „ обработва “ политически. Ами изяснява му ребром, че времето на Марше и съратниците му е отминало, че левицата може да съществува и отстоява концепциите си, единствено в случай че се прегърне с политическия център, като с сходен ход може даже да пристигна на власт. И не след дълго Франсоа напуща студентската организация на компартията, пристава на младите социалисти, а когато приключва с много добър триумф право, Луи Мександо и неговите съидейници му оказват помощ да влезе в ковачницата на Франция за управленчески фрагменти – Висшето национално учебно заведение за администрация „ ЕНА “.
Там бъдещият президент изневерява на Доминик, само че не и на към този момент приобщилата го в редовете си Социалистическа партия, като въпреки всичко той не къса връзките си със студентската обич и по-късно с негова помощ тя прави забележителна кариера в изпълнителната власт.
А Доминик като че ли го предава като щафета на огромната му обич Сеголен Роаял и тя го носи напред в житейската конкуренция до паметни и за двамата финали. Срещат се през 1979 година на студентските банки на „ ЕНА “, двамата са в една група, като симпатичната, интелигентната и постоянно усмихнатата госпожица, одеве е приключила фамозния факултет по политически науки на Парижкия университет „ Сорбона “. Тя е малко какичка – родена е през 1953 година, до момента в който той на идната година, не ѝ би трябвало доста време, с цел да усети, че наподобяващият на библиотекар видимо сгънат сътрудник кипи от сила и упоритости за реализация, които го открояват от останалите студенти. И Сеголен гледа да бъде все по-близко до него, а по време на летния студентски стаж през 1980 година в общината на намиращото се близо до Париж градче Шантелу Ле Винь девойката намира метод да му показва възприятията си и Франсоа не се колебае да им отговори със пристрастеност. Така те слагат началото на любовна история, а не на фамилна, тъй като в никакъв случай не се женят, защото и двамата са срещу брака, която ще продължи съвсем двадесет и осем години. Може би въодушевени от обичта си и фантазиите да се намъкнат колкото може по-бързо в елита на Франция, те приключват следването си в „ ЕНА “ като първенци на курса. А фактът че двамата млади и перспективни експерти са неразделни, кара управлението на Френската социалистическа партия, към която към този момент те се числят публично, да ги предложи за съветници на към този момент настанилия се в Елисейския замък неин водач Франсоа Митеран. На законодателните избори през 1988 година двамата печелят по кресло във френския парламент, а през 1992 година Сеголен е назначена за министър на околната среда в държавното управление на Пиер Береговой, като Франсоа остава в сянка. Но може би и тъй като сигурно знае от дамата до него, че тя си го е нарочила за водач на Социалистическата партия, поддържа горещо кандидатурата му и през 1997 година той е определен на поста Генерален секретар на мощната тогава групировка, т.е. №1. А в това време живеещите без брак към този момент видни политици и държавници си раждат четири деца – през 1984 година Томас, който през днешния ден е юрист, на идната година Клеманс, която в този момент е лекарка, през 1987 година кинорежисьорът Жулиен, а през 1992 година - психоложката Флора.
Ех, до момента в който двамата са съветници в Елисейския замък, плъзва клюката, че хубавицата Сеголен била минала през покоите на Франсоа Митеран и това била повода за нейната и на половинката ѝ светкавични кариери, само че както се споделя – Божа работа!
Подкрепена от Франсоа Оланд, през 2007 година Сеголен Роаял е избрана за претендент на левицата за президент на Франция, класира се за втория тур, само че губи с малко входния билет за Елисейския замък от претендента на десницата Никола Саркози.
С Валери Триервайлер
И броени дни след оповестяването на формалните резултати от вота гръмва напълно публично новината, че Сеголен и Франсоа се разделят един път вечно. Първоначално и елементарните хора, и публицистите, си мислят, че повода за разлъката е загубата на майката на четири деца на президентските избори, само че движимости всемирски кореспонденти демонстрират с куп доказателства, че двамата видни политици не живеят дружно от две години време. Защото Франсоа гушка от 2005 година по-младата от него с 10 години елегантна и ефектна журналистка от най-тиражираното френско седмично списание „ Пари Мач “ - Валери Триервайлер. Оказва се обаче, че тя си го е била набелязала още преди петнайсетина години и не жали време, младост и репортерски способи, с цел да се докопа един ден до леглото му, доказвайки за следващ път, че за дамите властта е може би най-мощният афродизиак. Любопитното е, че Валери навлиза в света на Франсоа Оланд посредством неговата половинка Сеголен Роаял, с която става доста близка, откакто я интервюира през 1992 година в качеството ѝ по едно и също време на млада министърка на околната среда и на млада майка, родила преди месец четвъртото си дете – дъщерята Флора. През 2004 година Валери написва отново за „ Пари мач “ необятен портрет на Франсоа Оланд, озаглавен „ Нормалният мъж “, който за редица сърцеведи край Сена си е чиста проба пояснение в обич.
И когато през 2012 година Франсоа Оланд е определен за президент на Франция не без решаващата помощ на Сеголен Роаял при издигането на неговата кандидатура от Социалистическата партия, Валери Триервайлер се нанася в Елисейския замък като „ Първа дама “ на Франция, нищо, че няма брак с нейния държавен глава. Всъщност тя не желае пишещите ѝ събратя да я назовават по този начин, споделя го сама доста пъти, като акцентира непрестанно, че желае и отсега нататък да бъде свободна жена и да продължава до сетни сили кариерата си в публицистиката.
Докато са дружно с президента, мълвата разнася две негови мимолетни забежки – с гостувалата в Париж известна американска актриса и певица Фран Дрешер и със секретарката в Елисейския замък от алжирско родословие Хажа Вало-Белкасем. Но клюката не съумява да впечатли Валери, а пък също така тя напрактика е фенка на „ отвореното общуване под един покрив “, което обаче да бъде наложително защитавано в загадка.
На корицата на френско таблоидно списание
Но през 2014 година се случва нещо, което я изкарва от релси и тя напуща шумно Елисейския замък – фоторепортери на скандалното списание „ Клозер “ щракват президента по какъв начин отива самичък със скутер и без защита късно вечерта до скромното приземно жилище на сладката актриса Жюли Гайе. Новината е оповестена със фотоси на корицата на изданието, придобива измеренията на същинска медийна бомба, Франция е ошашавена, а Валери Триервайлер е унищожена и приета в болница в отделението за психологично заболели на фамозна парижка болница. Виж, Жюли Гайе се издига от дискретна актриса и продуцентка до най-известната разбивачка на фамилии във Франция, навличайки си омразата изключително на пуританските нежни селски маси. Съкрушена много от абсурда и на първо място от тази неочаквана популярност, която не желае да одобри изцяло, Жюли остава дискретна и избира да употребява задната врата, а не централната врата, с цел да влиза в Елисейския дворец, който стартира да посещава всеки ден. Валери пък лекува душевните си рани, като употребява свободното си време за щедрост и си отмъщава на погрешния президент със злобна книга, която обаче не се радва на необикновен триумф.
С Жюли Гайе
Иначе седемдесетгодишният в този момент и към момента доста деен политически Франсоа Оланд, който предходната есен бе включен от неговото бивше протеже, а през днешния ден президент Еманюел Макрон в листата му с вероятни министър председатели, през 2022 година най-сетне одобри съществуването на институцията „ цивилен брак “. И мина под венчило, като се закле във безконечна честност на по-младата от него с 18 години русокоса симпатяга... Жюли Гайе! Свидетели му бяха неговите синове Томас и Жюлиен, получи пожелания за благополучен и дълъг фамилен живот от Сеголен Роаял, само че бе пропуснат от Валери Триервайлер.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ