Бившият президент на БФС, Валентин Михов, даде ексклузивно интервю за

Бившият президент на БФС, Валентин Михов, даде извънредно изявление за. В него футболният активист показа за компликациите, с които футболът би трябвало да се оправя през месеците на пандемията, допълвайки, че занапред чака финансовата непоклатимост в областта на спорта да бъде наранена.
Михов се върна и към времето, в което беше президент на футболния ни съюз, определяйки като същинско наслаждение работата му с играчите и футболните деятели от това време. Той счита, че част от упадъка на родния футбол е обвързван и със закриването на спортните учебни заведения.
 
Здравейте, господин Михов! Измина една необикновена година и актуалната стартира по същия метод. Как я усетихте през Вашата персонална позиция?
Беше доста сложна година, обвързвана с това, което цяла Европа и целия свят търпи – тази пандемия. Всичко се взема решение при много изключителни условия. Най-общо казано – сложна година.
 
Преди броени седмици станахте на 67. Има ли нещо още в професионален или персонален проект, към което безусловно се стремите, макар богатия Ви житейски път?
Не е значимо дали аз желая нещо, значимото е каква е волята на хората. Аз може да желая доста неща, само че в случай че не съм мечтан, то това няма по какъв начин да се случи. Зависи от ръководителите на нашия футбол. Не е значимо какво желая – има какво да дам, само че зависи дали ще бъда извикан, с цел да го извърша.
 
Футболът беше измежду най-засегнатите сфери на живот. В коя тенденция очаквате най-сериозни отблясъци за света на футбола, в дълготраен проект?
Определено върху подготвителния развой ще са най-големите отблясъци. Половината тим тренира, другата половина е отвън строя, тъй като боледува. Тези катаклизми се отразяват на естествената подготовка на тимовете. Всичко потегля оттова.
Също по този начин, доста е значимо да се намерят подобаващите фрагменти, които да обучат и приготвят новото потомство футболисти. Оттам потегля всичко. При тази пандемия и спешна обстановка обаче ще е доста мъчно да се вършат някакви особени проекти за бъдещето.
 
Има ли заплаха да се спука самобитния финансов балон, в който футболната промишленост живее от години насам?
Разбира се, сумите, които се заплащат за един футболист стигнаха нечувани небеса. Това го знаят и виждат безусловно всички. Не е допустимо един фубтолист да е оценен и да получава толкоз милиони, че дори и милиарди, няма значение кой е той. Няма да изтъквам имена.
Трябва да се върнем към действителността и да осъзнаем още веднъж, че многото пари не вършат качеството на футбола по-високо. Парите са нужни за построяването на вярна тактика. Например, да не продаваш един от положителните си футболисти незабавно, защото имаш потребност от финанси. Ако има финансова непоклатимост, то може да си позволиш да задържиш играча. При всички положения обаче ще има съществени катаклизми в този аспект за футбола.
 
Продължавам тематиката за финансите, обръщайки взор към родните клубове с обичаи, които в даден миг са изправени на ръба на банкрута. Има ли лек, съгласно Вас, с цел да могат клубовете да реализират най-малко известна финансова самостоятелност и опция да се самоиздържат?
В актуалната обстановка, предвид на всички условия, не мисля, че някой може да каже сигурно по кое време може да пристигна това време и по кое време ще може да се построи ефикасна тактика за нещо сходно. Ако се успокои обстановката, то може и да се тръгне в тази тенденция.
Финансовата непоклатимост и тактика постоянно е обвързвана с развиване на лични фрагменти. Това е главното. Оттам се понижават бюджетите, тъй като личните фрагменти са евтина работна ръка. Чак, когато се доближи до този миг, може да се приказва за финансова автономност на клубовете. В сегашния миг това е много комплицирано за реализиране.
 
Българските клубове не наподобява, че се възползват от модела на развиване на лични фрагменти, които да бъдат продавани и по този начин да влизат свежи пари в хазната на тимовете. Виждате ли вероятност да се промени това, в бъдеще?
Ами не мисля, че нещата стоят напълно по този метод. Например, една Славия демонстрира по какъв начин може да се играе съвсем напълно със лични фрагменти, млади момчета. Други тимове също наподобява, че стартират да потеглят по този път.
Не е задоволително необятно публикувано като процедура към момента, само че се вижда развиване в тази тенденция. Ако се купува нещо непознато, то би трябвало безусловно да е качествено и да се отличава спрямо това, с което ние разполагаме. Основно обаче е належащо да се дава път на нашето, българското.
 
Прекалено огромна ли е зависимостта на футболните клубове от политически и частни ползи?
Съмнения в несъразмерни политически ползи могат да се отразят на Левски или на други тимове в бъдеще, само че това не е единствено по себе си определящо за процесите в областта на футбола. Случаят с Божков беше напълно отвън рамките на контрола на света на футбола.
 
Да обърнем внимание и на родната реалност. Лудогорец и ЦСКА наподобяват надалеч по-изравнени като благоприятни условия по отношение на някои предходни сезони. Имаме ли изгледи да забележим нов първенец в efbet Лига?
Зависи от това по какъв метод ще стартира вторият полусезон – подготовката, попълненията. И двата тима са финансово постоянни, тъй че ще зависи основно от стратезите, тези, които построяват тактиката за развиването на клубовете. Мисля, че не е редно за мен, като външен човек, да приказвам за двата отбора, без значение, че съм бил дълги години във футбола. Надявам се само да стане забавно шампионата.
 
Задава се Конгрес на БФС за избор на нов президент на Централата. Виждате ли фигура, която самият Вие бихте подкрепили за поста?
Това, което съм видял като кандидатури досега, са тези на Христо Порточанов и тази на президента на Марица. Чувам настрана и за възможна кандидатура на Кирил Ивков, както и други. Най-общо казано обаче за момента не е излязла същинска кандидатура, с цел да мога да преценява какви биха били проектите и концепциите на съответната фигура. Ще изчакам това да стане, преди да дам мнение.
 
Вие сте имали невероятното наслаждение, вероятно, да бъдете президент на БФС по времето на огромния успех на националния ни тим през 1994-та година. Какво се обърка в българския футбол по-късно?
Лесно се ръководеше футбола по това време, тъй като имаше какво да бъде ръководено. Имахме футболисти, които бяха готови от експерти, които понастоящем в провинцията липсват, само че и освен в провинцията има липса. Тези, които създават футболисти сега нямат за цел да приготвят играчите, с цел да станат титуляри в съответните си тимове.
Тогава беше наслаждение да работиш с футболисти от сходен диаметър, готови в действителност добре. Не на последно място, те се бяха поевропейчили, тъй като съвсем всеки един от тях беше титуляр в западноевропейски клубове.
 
Редица футболни деятели виждат в закриването на спортните учебни заведения съществена причина за компликациите ни да произвеждаме качествени футболисти понастоящем. Съгласни ли сте с това изказване и смятате ли, че тези учебни заведения имат място и в днешното общество?
Спортните учебни заведения постоянно са били значима част от футболната система. В това число помагаха и военните учебни заведения. В тези институции е бъдещето, тъй като единствено там може да се даде основата, върху която да се построи по-късно професионален футболист. Независимо от някои свои дефекти, противоречивите учебни заведения несъмнено имаха огромна роля в построяването на нашите играчи.
 
И за край – какво пожелавате на себе си и на българския футбол отсега нататък?
Призовавам да сме крепко стъпили на земята и да изчакаме да забележим по какъв начин ще се развият нещата, тъй като не може да се прави никаква тактика при тези спешни обстоятества. Трябва да се върнем малко обратно и да забележим за какво сме имали триумфи и да се опитаме още веднъж да ги пресъздадем.