Кирил Петков: Еврото дава глас, левът - само подчинение
Бившият министър председател провокира евроскептиците на открит спор за преимуществата на еврото пред валутния ръб
Бившият министър-председател и съпредседател на " Продължаваме Промяната " Кирил Петков провокира последователите и съперниците на еврото на открит спор в обществените мрежи. В обширна обява във Фейсбук, той показа редица причини за какво присъединението към еврозоната би било по-добро решение за България от запазването на валутния ръб.
" В света има тъкмо 29 страни във валутен ръб като България. Ето някои от тях: Бенин, Габон, Камерун, Конго, Мали, Нигер, Сенегал, Того, Чад... Любопитно е: 27 от 29 страни са някогашни колонии. Защо като 'толкова хубава' парична система валутният ръб се употребява основно от някогашни колонии, които са доста небогати! ", написа Петков.
Основният мотив на Петков е, че в сегашната обстановка България на процедура има минимум народен суверенитет, защото единствено получава указания от Европейската централна банка, без да има глас при вземането на решенията. В еврозоната обаче, съгласно него, България ще сяда на масата дружно с другите страни и ще взе участие в определянето на паричната политика.
Историческият подтекст
Петков напомня, че от 1990 до 1997 година българският лев е изгубил 1000 пъти цената си, основно поради злоупотреби и източване на държавни предприятия. Това, съгласно него, е наложило въвеждането на валутния ръб като мярка за стабилизиране.
" Интересното е, че както през 90-те, по този начин и в тази ситуация на КТБ, където мафията открадна 4 милиарда от нашите спестявания, постоянно най-големият проблем за България са локалните мафиоти/корумпирани/ченгета - те постоянно са били главната опасност за спестяванията на хората ", отбелязва някогашният министър председател.
Икономически изгоди от еврозоната
Според Петков, влизането в еврозоната ще донесе голям брой стопански изгоди, в това число икономисване на стотици милиони годишно от банкови такси за превалутиране, по-ниски лихвени проценти по заемите, повече вложения, растеж в туризма и по-стабилна стопанска система.
Той преглежда и някои от най-разпространените легенди против приемането на еврото, като изказванията, че ще бъдат взети спестяванията на българите, че България ще би трябвало да заплаща задълженията на други страни, или че ще има висока инфлация.
" Истината е, че цените не зависят от вида валута, а от това какво е търсенето и какво е предлагането. И през днешния ден търговците биха желали продават сиренето на двойна цена, само че не го вършат, тъй като българите не могат да си го разрешат ", изяснява Петков.
Бившият министър председател приключва обявата си с апел за градивен спор, основан на действителни причини, а не на страсти или обиди: " Сега чакам същински причини. Без обиди, без общи приказки - единствено смислени причини, които да покажат мощ, а не уязвимост и дивотия. Можете ли? "
Публикацията на Петков идва в миг, когато България е в заключителния стадий на подготовка за приемане на еврото от 1 януари 2026 година, откакто Европейската комисия и Европейската централна банка оповестиха, че страната извършва критериите за конвергенция.
Бившият министър-председател и съпредседател на " Продължаваме Промяната " Кирил Петков провокира последователите и съперниците на еврото на открит спор в обществените мрежи. В обширна обява във Фейсбук, той показа редица причини за какво присъединението към еврозоната би било по-добро решение за България от запазването на валутния ръб.
" В света има тъкмо 29 страни във валутен ръб като България. Ето някои от тях: Бенин, Габон, Камерун, Конго, Мали, Нигер, Сенегал, Того, Чад... Любопитно е: 27 от 29 страни са някогашни колонии. Защо като 'толкова хубава' парична система валутният ръб се употребява основно от някогашни колонии, които са доста небогати! ", написа Петков.
Основният мотив на Петков е, че в сегашната обстановка България на процедура има минимум народен суверенитет, защото единствено получава указания от Европейската централна банка, без да има глас при вземането на решенията. В еврозоната обаче, съгласно него, България ще сяда на масата дружно с другите страни и ще взе участие в определянето на паричната политика.
Историческият подтекст
Петков напомня, че от 1990 до 1997 година българският лев е изгубил 1000 пъти цената си, основно поради злоупотреби и източване на държавни предприятия. Това, съгласно него, е наложило въвеждането на валутния ръб като мярка за стабилизиране.
" Интересното е, че както през 90-те, по този начин и в тази ситуация на КТБ, където мафията открадна 4 милиарда от нашите спестявания, постоянно най-големият проблем за България са локалните мафиоти/корумпирани/ченгета - те постоянно са били главната опасност за спестяванията на хората ", отбелязва някогашният министър председател.
Икономически изгоди от еврозоната
Според Петков, влизането в еврозоната ще донесе голям брой стопански изгоди, в това число икономисване на стотици милиони годишно от банкови такси за превалутиране, по-ниски лихвени проценти по заемите, повече вложения, растеж в туризма и по-стабилна стопанска система.
Той преглежда и някои от най-разпространените легенди против приемането на еврото, като изказванията, че ще бъдат взети спестяванията на българите, че България ще би трябвало да заплаща задълженията на други страни, или че ще има висока инфлация.
" Истината е, че цените не зависят от вида валута, а от това какво е търсенето и какво е предлагането. И през днешния ден търговците биха желали продават сиренето на двойна цена, само че не го вършат, тъй като българите не могат да си го разрешат ", изяснява Петков.
Бившият министър председател приключва обявата си с апел за градивен спор, основан на действителни причини, а не на страсти или обиди: " Сега чакам същински причини. Без обиди, без общи приказки - единствено смислени причини, които да покажат мощ, а не уязвимост и дивотия. Можете ли? "
Публикацията на Петков идва в миг, когато България е в заключителния стадий на подготовка за приемане на еврото от 1 януари 2026 година, откакто Европейската комисия и Европейската централна банка оповестиха, че страната извършва критериите за конвергенция.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ