Костов алармира за огромен риск: Влизаме в еврозоната със свръхдефицит, изкривени са данните за бюджета
Бившият министър председател Иван Костов предизвести за голям риск България да влезе в процедура по свръхдефицит тъкмо след приемането в еврозоната през 2026 година
Причината за това е, че докладите на Министерството на финансите за осъществяването на бюджета прикриват действителния размер на касовия недостиг към юни 2025 година
Ако това продължава, годината няма да завърши с недостиг от 3%, а по-близо до " 4 - 4,5 % от Брутният вътрешен продукт ".
" Европейската комисия и Евростат евентуално ще оценят тези практики не просто като краткотрайна фискална маневра, а като системно деформиране на отчетността ", написа Иван Костов в публикация за Mediapool.
Той дефинира това като " репутационен и институционален риск ", а не просто счетоводен проблем.
" Настъпването му ще извади на напред във времето незадоволителната надеждност и съпоставимост на българските обществени финанси със стандартите на еврозоната ", споделя още той.
Костов дава няколко аргумента за изказванието си, че има разминаване сред формалните данни на Министерството на финансите и действителното положение на държавните финанси към юни 2025.
Формално регистрираният недостиг към средата на годината е 3,45 милиарда лева, само че " под повърхността се открояват значими несъответствия ".
Отрицателното вътрешно финансиране е 4,54 милиарда лева, а огромна част от тези средства " са ориентирани към капиталови прехвърляния и увеличение на капитала на държавни предприятия и на Българската банка за развиване ".
Според Костов - това съставлява единствено " техника ", с която обилни настоящи разноски се маскират като интервенции по финансиране на недостига, вместо да се прибавят към него.
Външното финансиране е 8,96 милиарда лева, което е двойно повече от настоящия недостиг. Новият дълг не е употребен само за покриване на касовия дефицит, а " в по-голямата си част е пренасочен с въпросните финансови прехвърляния ".
" Тези интервенции могат да се показват като вложения, само че действително съставляват консумиране на обществени средства, което прикрива по-голям недостиг ", споделя още той.
Проблеми има и с изоставането на събираемостта на Данък добавена стойност и акцизи, която към този момент се компенсира с приходите от корпоративни налози, само че няма гаранции, че годишният проект ще се извърши.
Изразходването на плануваните финансови разноски се бави, което " допуска централизация на заплащанията през последното тримесечие и изместване на риска напред във времето ". Всичко това съгласно Иван Костов значи, че отчетната касова позиция за юни 2025 година " не отразява действителното фискално положение ".
Той твърди, че при използването на европейската методология ESA 100 се вижда, че евентуалният недостиг за годината ще се измести " стабилно над 3% " и че може да доближи до 4-4,5% от Брутният вътрешен продукт.
Ако това се удостовери и в постоянните наблюдения на Европейска комисия и Евростат, " правдоподобният сюжет е откриване на процедура по несъразмерен недостиг директно след присъединението " на България към еврозоната ".
Ако европейските институции откажат да одобряват " техниките за маскиране на касовия дефицит ", както Иван Костов допуска, " престижът на Министерството на финансите се слага под въпрос ".
" Въпросът към този момент не е дали фискалната цел за 2025 година ще бъде реализирана, а дали отчетността на обществените финанси ще остане задоволително надеждна, за да бъде призната от европейските сътрудници ", написа още той.
Причината за това е, че докладите на Министерството на финансите за осъществяването на бюджета прикриват действителния размер на касовия недостиг към юни 2025 година
Ако това продължава, годината няма да завърши с недостиг от 3%, а по-близо до " 4 - 4,5 % от Брутният вътрешен продукт ".
" Европейската комисия и Евростат евентуално ще оценят тези практики не просто като краткотрайна фискална маневра, а като системно деформиране на отчетността ", написа Иван Костов в публикация за Mediapool.
Той дефинира това като " репутационен и институционален риск ", а не просто счетоводен проблем.
" Настъпването му ще извади на напред във времето незадоволителната надеждност и съпоставимост на българските обществени финанси със стандартите на еврозоната ", споделя още той.
Костов дава няколко аргумента за изказванието си, че има разминаване сред формалните данни на Министерството на финансите и действителното положение на държавните финанси към юни 2025.
Формално регистрираният недостиг към средата на годината е 3,45 милиарда лева, само че " под повърхността се открояват значими несъответствия ".
Отрицателното вътрешно финансиране е 4,54 милиарда лева, а огромна част от тези средства " са ориентирани към капиталови прехвърляния и увеличение на капитала на държавни предприятия и на Българската банка за развиване ".
Според Костов - това съставлява единствено " техника ", с която обилни настоящи разноски се маскират като интервенции по финансиране на недостига, вместо да се прибавят към него.
Външното финансиране е 8,96 милиарда лева, което е двойно повече от настоящия недостиг. Новият дълг не е употребен само за покриване на касовия дефицит, а " в по-голямата си част е пренасочен с въпросните финансови прехвърляния ".
" Тези интервенции могат да се показват като вложения, само че действително съставляват консумиране на обществени средства, което прикрива по-голям недостиг ", споделя още той.
Проблеми има и с изоставането на събираемостта на Данък добавена стойност и акцизи, която към този момент се компенсира с приходите от корпоративни налози, само че няма гаранции, че годишният проект ще се извърши.
Изразходването на плануваните финансови разноски се бави, което " допуска централизация на заплащанията през последното тримесечие и изместване на риска напред във времето ". Всичко това съгласно Иван Костов значи, че отчетната касова позиция за юни 2025 година " не отразява действителното фискално положение ".
Той твърди, че при използването на европейската методология ESA 100 се вижда, че евентуалният недостиг за годината ще се измести " стабилно над 3% " и че може да доближи до 4-4,5% от Брутният вътрешен продукт.
Ако това се удостовери и в постоянните наблюдения на Европейска комисия и Евростат, " правдоподобният сюжет е откриване на процедура по несъразмерен недостиг директно след присъединението " на България към еврозоната ".
Ако европейските институции откажат да одобряват " техниките за маскиране на касовия дефицит ", както Иван Костов допуска, " престижът на Министерството на финансите се слага под въпрос ".
" Въпросът към този момент не е дали фискалната цел за 2025 година ще бъде реализирана, а дали отчетността на обществените финанси ще остане задоволително надеждна, за да бъде призната от европейските сътрудници ", написа още той.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ