Лозан Панов изпълзя: Скандални са поправките в Закона за съдебната власт
Бившият ръководител на Върховния касационен съд Лозан Панов не е склонен с измененията в Закона за правосъдната власт, гласувани на първо четене в Народното събрание предходната седмица. Той изпрати своя позиция до медиите. Ето я:
В петък, без авансово публично разискване, вмъкнати в Заключителните разпореждания на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и пакетирани в едно с Механизма за следствие на основния прокурор бързо, безшумно и гладко на първо четене бяха гласувани няколко скандални ремонти в Закона за правосъдната власт (ЗСВ). Превратното пояснение на предписанията на Комисията за народна власт посредством право към Съвета на Европа (наричана за краткост Венецианска комисия или ВК) и употребяваният законодателен механизъм, припомнят за одобрени в близкото минало порочни практики, които явно и актуалният парламент е възприел. Още по-скандалното е, че техният Вносител - Министерски съвет се е стимулирал с рекомендации на ВК, които не съществуват.
Въвеждане „ на дългогодишната рекомендация на ВК, съгласно която изборът и освобождението на ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд да се реализира с двойно болшинство: не по-малко от 13 от членовете на Висш съдебен съвет, нормално болшинство от 25-те и по-късно с болшинство от членовете, определени директно от съдиите “. Това гласят претекстовете, с които Вносителят предлага квалифицираното болшинство в Пленума на Висш съдебен съвет при избора на ръководителите на двете Върховни съдилища да бъде понижено на нормално. Препоръката, чиято индивидуализация в претекстовете на Министерски съвет се изчерпва с нереалното резюме „ дългогодишна “, се съдържа в Становище №855/16 от 17.10.2017г. на ВК. В него се преглежда въпросът за сходството на измененията в Конституцията от 2015 година и на Закон за съдебната власт от 2016 година с интернационално приетите стандарти за самостоятелност на съда. След обширен разбор, специалистите от ВК откриват противоречие, което касае структурата на Висш съдебен съвет, в това число и на Съдийската му гилдия.
В тази връзка се дават ясни инструкции: към условията за квалифицираното болшинство от 17 гласа в Пленума, да се вкара в допълнение условие „ двамата огромни “ да се избират и освобождават с „ двойно болшинство “, т.е. болшинство от гласовете на членовете на Висш съдебен съвет, определени от съдийската квота. Преди обаче да се насочи тази рекомендация, в същото мнение ВК подлага на критика България, че към момента не е изпълнила предходните и наставления половината от членовете на Пленума на Висш съдебен съвет да се избират от съдийската квота.
Препоръка за понижаване на изискуемото болшинство от 17 на 13 гласа фактически съществува, само че тя касае само и единствено основния прокурор. Съдържа се в Становище №968/19 от 09.12.2019 година и е обоснована с преобладаващата позиция на основния прокурор в структурата на Прокуратурата и огромното му въздействие във Висш съдебен съвет. В същото Становището категорично е маркирано, че разширението на Механизма за премахване във връзка с ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, заплашва независимостта на съда.
До какви последствия може да докара окончателното приемане на тази корекция в Закон за съдебната власт?
Догодина следва избор на ръководител на Върховен административен съд. Ако влязат в действие новите условия, за назначението му ще са задоволителни единствено 13 гласа. Основният въпрос е може ли отнемането на тежестта на гласовете на квалифицираното болшинство в Пленума, да се трансферира на съдиите от съдийската квота, без да се усили техният брой? Струва си да напомня скандалните нарушавания, които бяха позволени по време на изборите на шестимата членове на Висш съдебен съвет от съдийската квота. За страдание броят на съдиите в петчленния състав, разгледал жалбите за изборните нарушавания, не би могъл да запълни пробойните в претекстовете на правосъдния акт. Оттам насетне пораждат подозренията по отношение на легитимността на бъдещите дейности на новите членове на Висш съдебен съвет.
Злоупотребите с така наречен „ междуинституционални “ контакти
На въпроса до каква степен ръководителят на Върховен административен съд разполага с инструментариума да създаде собствен правоприемник, отговор дава един скандал, в който бе забъркан основен консултант на Президента. В медиите се появиха данни, че той е получил телефонно известие с към момента необявено в деловодната система на Върховен административен съд правосъдно решение, зад което се крият огромни стопански ползи. Към днешна дата към момента не е известно да има осъден във Върховен административен съд по този проблем. Ръководителят на Върховен административен съд обаче още през 2020 година ни даде обещание, че ще изпрати материалите от осъществената инспекция в прокуратурата. Оттам, несъмнено, както всекидневно се случва в такава институция при сходни кавги, произнасянето се чака към този момент трета година. Не позволявам, че представител на най-висшата правосъдна инстанция би могъл да злоупотреби с междуинституционалните си контакти. Но неналичието на отговор за незаконосъобразното изнасяне на служебна информация навежда на мисълта, че такива нерегламентирани междуинституционални контакти въпреки всичко съществуват. Предложението за промени в Закон за съдебната власт е импортирано от служебния кабинет, а министрите в него са назначения на президента.
Съдии да не могат да вземат участие в парламентарната квота
В цялостно несъгласие с правилата, които следват рекомендациите на ВК е също по този начин признатото на първо четене предложение на Министерски съвет да се ограничи присъединяване на настоящи съдии в парламентарната квота на Висш съдебен съвет. При състояние че не е изпълнена рекомендацията в Становище №855/16 от 17.10.2017г. на ВК, която изисква да се ускори представителството на съдиите от съдийската квота, законодателят е решил да отстрани една съществуваща опция в състава на Висш съдебен съвет да се включат повече съдии. Аргументът, че по този метод щели да се лимитират контактите им с политици е неплатежоспособен, в случай че не е възприето, че представителите на академичната общественост и юристите са стерилни от сходни взаимоотношения.
Предложението в Пленума на Висш съдебен съвет да влязат 11 външни за системата адвокати от общо 25, смятам за революционно. Твърдя го с разбирането, че системата фактически не трябва да се капсулира. Но такова необятно отваряне на вратите на Темида, е безразсъдно. Има действителна заплаха към съществуващите към този момент проблеми да се прибавят нови. Вносителят не е дал отговор по какъв начин ще се оправи системата с лобизма, търговията с въздействие или опциите за практикуване на напън извън. Когато на един магистрат му следва, като изключим сътрудниците в пенсионна възраст, да се върне в системата при своите сътрудници, това основава известни ограничавания в дейностите му като член на Висш съдебен съвет. В този смисъл поддръжката на представители на академичната общественост при избора на сегашния основен прокурор, добре илюстрира проблемите, които считам, че отсега нататък ще се появят. В сегашния Висш съдебен съвет има показан юрист от парламентарната квота. Дали той е попаднал там поради високи нравствени и професионални качества, може да се придобие визия от неговите обществени изяви.
Считам, че методът, по който Народното събрание упражнява своите пълномощия при смяната на цитираните разпореждания на Закон за съдебната власт е демонстрация на вандализъм в законодателния развой. Кому е нужно премахването на условието за квалифицираното болшинство при освобождението на член на Висш съдебен съвет? В най-новата история на правосъдната власт към този момент има подобен казус, в който един основен прокурор се опита да се саморазправи със собствен конкурент. Струва си да напомня проблема на починалия магистрат Камен Ситнилски, който бе освободен от Висш съдебен съвет, макар че Пленумът не съумя да събере нужния брой гласове, нужни за неговото освобождението. Саморазправата с него продължи по правосъден път и по подигравка на ориста, присъединяване в нея взеха актуалният ръководител на Върховен административен съд и представляващият Висш съдебен съвет. Изискването за квалифицирано болшинство при освобождението на член на Висш съдебен съвет е една спомагателна бариера против изкушението на обвързваните във Висш съдебен съвет със мощните на деня, да накърняват независимостта на свои сътрудници.
В умозаключение мога да кажа, че приемането на второ четене на изброените разпореждания от Закон за съдебната власт, ще обезпечи на сегашния ръководител на Върховен административен съд избора на правоприемник „ по размер “. Участието на огромен брой, външни за системата адвокати в ръководството на правосъдната власт, няма да ограничи външното влияние върху магистратите, а ще реализира тъкмо противоположното. Ефектът от третата корекция е смазването на така и така рехавата съпротива във Висш съдебен съвет. Разгледани кумулативно свързани в тяхната целокупност, смятам, че окончателното им приемане би довело до цялостното покоряване на правосъдната власт.
Изводът, който може да се направи от процесите на „ прегрупиране “ (по думите на един върховен магистрат), протичащи се през последните седмици в правосъдната власт, е, че главният проблем в най-уязвимата от трите управляващи се крие в политически подвластния Висш съдебен съвет. Превърнал се в меден проводник на нелегитимни ползи, той слага доверието в системата на ръба на банкрута.
В петък, без авансово публично разискване, вмъкнати в Заключителните разпореждания на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и пакетирани в едно с Механизма за следствие на основния прокурор бързо, безшумно и гладко на първо четене бяха гласувани няколко скандални ремонти в Закона за правосъдната власт (ЗСВ). Превратното пояснение на предписанията на Комисията за народна власт посредством право към Съвета на Европа (наричана за краткост Венецианска комисия или ВК) и употребяваният законодателен механизъм, припомнят за одобрени в близкото минало порочни практики, които явно и актуалният парламент е възприел. Още по-скандалното е, че техният Вносител - Министерски съвет се е стимулирал с рекомендации на ВК, които не съществуват.
Въвеждане „ на дългогодишната рекомендация на ВК, съгласно която изборът и освобождението на ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд да се реализира с двойно болшинство: не по-малко от 13 от членовете на Висш съдебен съвет, нормално болшинство от 25-те и по-късно с болшинство от членовете, определени директно от съдиите “. Това гласят претекстовете, с които Вносителят предлага квалифицираното болшинство в Пленума на Висш съдебен съвет при избора на ръководителите на двете Върховни съдилища да бъде понижено на нормално. Препоръката, чиято индивидуализация в претекстовете на Министерски съвет се изчерпва с нереалното резюме „ дългогодишна “, се съдържа в Становище №855/16 от 17.10.2017г. на ВК. В него се преглежда въпросът за сходството на измененията в Конституцията от 2015 година и на Закон за съдебната власт от 2016 година с интернационално приетите стандарти за самостоятелност на съда. След обширен разбор, специалистите от ВК откриват противоречие, което касае структурата на Висш съдебен съвет, в това число и на Съдийската му гилдия.
В тази връзка се дават ясни инструкции: към условията за квалифицираното болшинство от 17 гласа в Пленума, да се вкара в допълнение условие „ двамата огромни “ да се избират и освобождават с „ двойно болшинство “, т.е. болшинство от гласовете на членовете на Висш съдебен съвет, определени от съдийската квота. Преди обаче да се насочи тази рекомендация, в същото мнение ВК подлага на критика България, че към момента не е изпълнила предходните и наставления половината от членовете на Пленума на Висш съдебен съвет да се избират от съдийската квота.
Препоръка за понижаване на изискуемото болшинство от 17 на 13 гласа фактически съществува, само че тя касае само и единствено основния прокурор. Съдържа се в Становище №968/19 от 09.12.2019 година и е обоснована с преобладаващата позиция на основния прокурор в структурата на Прокуратурата и огромното му въздействие във Висш съдебен съвет. В същото Становището категорично е маркирано, че разширението на Механизма за премахване във връзка с ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, заплашва независимостта на съда.
До какви последствия може да докара окончателното приемане на тази корекция в Закон за съдебната власт?
Догодина следва избор на ръководител на Върховен административен съд. Ако влязат в действие новите условия, за назначението му ще са задоволителни единствено 13 гласа. Основният въпрос е може ли отнемането на тежестта на гласовете на квалифицираното болшинство в Пленума, да се трансферира на съдиите от съдийската квота, без да се усили техният брой? Струва си да напомня скандалните нарушавания, които бяха позволени по време на изборите на шестимата членове на Висш съдебен съвет от съдийската квота. За страдание броят на съдиите в петчленния състав, разгледал жалбите за изборните нарушавания, не би могъл да запълни пробойните в претекстовете на правосъдния акт. Оттам насетне пораждат подозренията по отношение на легитимността на бъдещите дейности на новите членове на Висш съдебен съвет.
Злоупотребите с така наречен „ междуинституционални “ контакти
На въпроса до каква степен ръководителят на Върховен административен съд разполага с инструментариума да създаде собствен правоприемник, отговор дава един скандал, в който бе забъркан основен консултант на Президента. В медиите се появиха данни, че той е получил телефонно известие с към момента необявено в деловодната система на Върховен административен съд правосъдно решение, зад което се крият огромни стопански ползи. Към днешна дата към момента не е известно да има осъден във Върховен административен съд по този проблем. Ръководителят на Върховен административен съд обаче още през 2020 година ни даде обещание, че ще изпрати материалите от осъществената инспекция в прокуратурата. Оттам, несъмнено, както всекидневно се случва в такава институция при сходни кавги, произнасянето се чака към този момент трета година. Не позволявам, че представител на най-висшата правосъдна инстанция би могъл да злоупотреби с междуинституционалните си контакти. Но неналичието на отговор за незаконосъобразното изнасяне на служебна информация навежда на мисълта, че такива нерегламентирани междуинституционални контакти въпреки всичко съществуват. Предложението за промени в Закон за съдебната власт е импортирано от служебния кабинет, а министрите в него са назначения на президента.
Съдии да не могат да вземат участие в парламентарната квота
В цялостно несъгласие с правилата, които следват рекомендациите на ВК е също по този начин признатото на първо четене предложение на Министерски съвет да се ограничи присъединяване на настоящи съдии в парламентарната квота на Висш съдебен съвет. При състояние че не е изпълнена рекомендацията в Становище №855/16 от 17.10.2017г. на ВК, която изисква да се ускори представителството на съдиите от съдийската квота, законодателят е решил да отстрани една съществуваща опция в състава на Висш съдебен съвет да се включат повече съдии. Аргументът, че по този метод щели да се лимитират контактите им с политици е неплатежоспособен, в случай че не е възприето, че представителите на академичната общественост и юристите са стерилни от сходни взаимоотношения.
Предложението в Пленума на Висш съдебен съвет да влязат 11 външни за системата адвокати от общо 25, смятам за революционно. Твърдя го с разбирането, че системата фактически не трябва да се капсулира. Но такова необятно отваряне на вратите на Темида, е безразсъдно. Има действителна заплаха към съществуващите към този момент проблеми да се прибавят нови. Вносителят не е дал отговор по какъв начин ще се оправи системата с лобизма, търговията с въздействие или опциите за практикуване на напън извън. Когато на един магистрат му следва, като изключим сътрудниците в пенсионна възраст, да се върне в системата при своите сътрудници, това основава известни ограничавания в дейностите му като член на Висш съдебен съвет. В този смисъл поддръжката на представители на академичната общественост при избора на сегашния основен прокурор, добре илюстрира проблемите, които считам, че отсега нататък ще се появят. В сегашния Висш съдебен съвет има показан юрист от парламентарната квота. Дали той е попаднал там поради високи нравствени и професионални качества, може да се придобие визия от неговите обществени изяви.
Считам, че методът, по който Народното събрание упражнява своите пълномощия при смяната на цитираните разпореждания на Закон за съдебната власт е демонстрация на вандализъм в законодателния развой. Кому е нужно премахването на условието за квалифицираното болшинство при освобождението на член на Висш съдебен съвет? В най-новата история на правосъдната власт към този момент има подобен казус, в който един основен прокурор се опита да се саморазправи със собствен конкурент. Струва си да напомня проблема на починалия магистрат Камен Ситнилски, който бе освободен от Висш съдебен съвет, макар че Пленумът не съумя да събере нужния брой гласове, нужни за неговото освобождението. Саморазправата с него продължи по правосъден път и по подигравка на ориста, присъединяване в нея взеха актуалният ръководител на Върховен административен съд и представляващият Висш съдебен съвет. Изискването за квалифицирано болшинство при освобождението на член на Висш съдебен съвет е една спомагателна бариера против изкушението на обвързваните във Висш съдебен съвет със мощните на деня, да накърняват независимостта на свои сътрудници.
В умозаключение мога да кажа, че приемането на второ четене на изброените разпореждания от Закон за съдебната власт, ще обезпечи на сегашния ръководител на Върховен административен съд избора на правоприемник „ по размер “. Участието на огромен брой, външни за системата адвокати в ръководството на правосъдната власт, няма да ограничи външното влияние върху магистратите, а ще реализира тъкмо противоположното. Ефектът от третата корекция е смазването на така и така рехавата съпротива във Висш съдебен съвет. Разгледани кумулативно свързани в тяхната целокупност, смятам, че окончателното им приемане би довело до цялостното покоряване на правосъдната власт.
Изводът, който може да се направи от процесите на „ прегрупиране “ (по думите на един върховен магистрат), протичащи се през последните седмици в правосъдната власт, е, че главният проблем в най-уязвимата от трите управляващи се крие в политически подвластния Висш съдебен съвет. Превърнал се в меден проводник на нелегитимни ползи, той слага доверието в системата на ръба на банкрута.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ