Бившият посланик на България в САЩ Елена Поптодорова бе ексклузивен

Бившият дипломат на България в Съединени американски щати Елена Поптодорова бе извънреден посетител в „ Денят на Дарик “ и разяснява срещата на върха в Белия дом. Доналд Тръмп посреща Володимир Зеленски и европейските водачи дни след срещата си с Владимир Путин в Аляска, която като че ли убеди и американския президент, че съветският му сътрудник няма да отстъпи без да бъдат изпълнени желанията му. На масата са сложени най-тежките въпроси. Ще бъде ли принудена Украина да отстъпи територии в подмяна на обещания за сигурност и подготвен ли е Западът да заплати цената на един подобен мир?

„ Ако срещата в Аляска беше протекла по-различно, дори не като фиктивен свършек, т.е. липса на съглашение, а по-скоро с разнообразни внушения, може би нямаше да има такава нервност и напрежение в Европа и в Украйна преди тази. Важен е методът, по който Путин бе признат в Аляска. Ако нямаше толкоз демонстративна демонстрация на дори противни на протокола знаци от страна на президента Тръмп, в случай че по някакъв метод беше подсказано на президента Путин, че той носи тежка отговорност в очите на целия свят, тогава евентуално и дейностите на европейските съдружници, а и настройката на самия президент Зеленски биха били разнообразни. “

„ За президента Зеленски това е едно доста комплицирано упражнение, изключително като помним напълно неотдавнашната тяхна първа среща в Белия дом от февруари месец, тъй че президентът Зеленски никога не би желал да се повтори картината от предишния февруари. Също по този начин това не желаят и европейските водачи. “

„ Първо той би трябвало да покаже, че е не запомнил изцяло миналата среща, все едно тя не съществува. Трябва в същото време обаче да внимава да не подразни с нещо президента Путин. Същевременно обаче защищавайки ползите на Украйна. А това в днешния ден, след петък, е доста мъчно. “

„ Ако стъпим даже единствено незадълбочено върху понятието гаранции, които биват обещавани, незабавно ни изникват спомените за всички предишни гаранции, които се проваляха редовно, една по една, една по една. Най-ранните гаранции, които бяха дадени на Украйна за това, че предавайки своето нуклеарно оръжие, нуклеарния си капацитет, тя ще има отбраната на четири страни, измежду които и Русия, и Съединените щати, ще има гаранции точно за своята самостоятелност, за своя суверенитет и границите такива, каквито бяха в действителност до анексията на Крим. Е, знаем по какъв начин завърши това съглашение. “

„ Ние до четвъртък предходната седмица знаехме, че има един ултиматум до петък, 8 август, който беше персонално и изрично произнесен от президента Тръмп за това, че в случай че няма помирение на фронта, тогава ще последват тежки наказания, вторични наказания против Русия. Това беше до четвъртък. В петък към този момент ние видяхме, че всичко това е отпаднало. “

„ Няма никакви условия за помирение, тематиката за глобите отпадна. Ние чухме президента Тръмп да приказва за това, че след две-три седмици той ще реши и ще реши дали да върви още към санкционни дейности, според от държанието на президента Путин и на Кремъл. Така че пробив в днешния ден, аз не чакам да се случи. “

„ Това, че отпадна тезата за помирение, а след това и договарянията за мир е неприятен знак. Войната в Украйна в действителност бе мотив американската администрация по-скоро да се отдръпна от Европа или да стартира да се отдръпва от Европа, в сравнение с да се ангажира по-силно с нас. “

„ Ние, европейците, казахме, че не е допустимо да се завладява територия със мощ. И в случай че това се случи, това ще бъде отново с тежко налагане, изнудване на Украйна и налагане на Украйна на нежелателен от нея ход. Това ще покаже, и то на наблюдаващите събитията, на страни като Иран, като Северна Корея, няма да приказвам и за нашия континент, това ще даде доста неприятен, не просто образец, а ще даде надали не позволение за сходно завземане на територии на всеки деспот “, безапелационна бе тя.

„ За страдание Организация на обединените нации стана изцяло безпомощна организация, ние нямаме принадлежности, които са към този момент контрактувани сред страните и които в действителност не разрешават завладяване на територия посредством мощ. А това е напълно срещу устава на Организация на обединените нации. Това е резултат, евентуално, от това, че настъпи някаква амнезия за това, какво представляваше Втората международна война, какви бяха последствията от тази война. “