Бившият областен управител на Хасково Ирена Узунова ще бъде съдена за наводнението в Бисер
Бившият регионален шеф на Хасково Ирена Узунова (ГЕРБ) ще бъде съдена за наводнението в село Бисер от 2012 година, при което починаха осем души. Районна прокуратура - Пловдив внесе в Хасковския областен съд обвинителния акт против Узунова, оповестиха от държавното обвиняване.
Според обвиняването в интервала от 14 октомври 2011 година до 6 февруари 2012 година като регионален шеф на гр. Хасково тя не е изпълнила служебните си отговорности по Закона за отбрана при бедствия - не е провела и направлявала създаването на превантивни ограничения и проект за деяние при бедствия. Освен това съгласно обвиняването тя не е изпълнила и служебните си отговорности, произлизащи от Закона за водите, а точно че при спор за собствеността на язовира регионалният шеф реализира организацията и техническата му употреба до влизането в действие на правосъдното решение, а поддръжката и ремонтно-възстановителните работи на оборудванията се реализира от притежателя или ползвателя им.
" Вследствие на несъблюдение на горепосочените ѝ нормативно регламентирани отговорности е предизвикала наводняване по несъобразителност (скъсване на язовирна стена на язовир " Иваново " ) и с това е изложила на заплаха живота на другиго, като е последвала гибелта на осем лица ", се споделя в обвинителния акт.
На 6 февруари 2012 година Сутринта се скъса стената на язовир " Иваново " и голяма приливна вълна заля близкото село Бисер. Вълната повреди множеството жилища в селото, а осем души починаха. Разследването продължи с години и бе прехвърляно сред прокуратурите в Хасково и Пловдив в опити да бъде изяснена собствеността на язовира. Инцидентът повдигна въпросът за неприятното положение на доста от язовирите в страната и неналичието на проекти за предварителна защита и за деяние при бедствия на локално равнище.
В обвинителния акт е посочено, че преди и все още на наводнението сред община Харманли и Министерство на защитата е имало " негативен " спор за собствеността на язовир " Иваново ". Един от парцелите под язовира бил актуван като благосъстоятелност на Министерството на защитата, а другите два - на община Харманли. Водната част на язовир " Иваново " в главния си дял попадала в парцела, благосъстоятелност на Министерството на защитата. Въпреки това язовирът не се водел в активите на ведомството. Поради неизяснения статут на " Иваново " на процедура язовирът не се стопанисвал и поддържал от никого.
Прокуратурата показва, че в този случай, според Закона за водите, регионалният шеф на Хасково – Ирена Узунова, следвало да обезпечи поддръжката и естествената техническа употреба на язовира, което не било сторено.До Узунова през ноември 2011 година бил изпратен и сигнал от шефа на Гражданска отбрана – Хасково и от началника на регионалната противопожарна работа, че положението на оборудване е евентуално рисково. " Същата, макар че знаела, че язовирът е в предаварийно положение, не взела нужните ограничения за обезпечаване на софтуерната му и градивна сигурност ", се споделя в известието.
Назначената петорна сложна експертиза заключава, че техническото положение на структурата на язовирната стена все още на повредата било със съществени дефекти, за които в продължение на относително дълъг интервал са постъпвали документирани сигнали – проваляне в централната област на въздушния откос във тип на яма с широчина 2 метра и дълбочина 1 метър, очевидно намаляване на короната на стената в междинната й част и по-малки местни пропадания на въздушния откос наоколо до двата бряга. Разрушаването на стената е било провокирано от трайно и солидно преливане през нейната корона. Основният изпускател на язовира е бил в трайно неизправно положение. През последните години не е била провеждана техническа употреба на язовирната стена. Не е имало никакви систематични наблюдения на техническото положение на стената и оборудванията към нея, както и концепцията за съответни дейности и ограничения в обстановки с по –интензивни въздействия върху нея. Неподдържаният преливник и дебелата ледена завивка на язовира, довела до натоварен ледоход и последвало блокиране на преливника, са решаващи фактори, провокирали внезапното повишение на водното равнище във водохранилището, преливането над короната на стената и нейното следващо разрушение.
Делото за наводнението в с. Бисер е в 30 това – общо 6 хиляди листа, като в три от томовете е приложена комплексната оценъчна експертиза, по която движимостите лица са изследвали над 10 000 страници документи. Разпитани са над 600 очевидци, приложени са документи и заключенията на осем съдебно-медицински експертизи, съдебно-техническа експертиза, петорна сложна експертиза, компютърно-техническа експертиза. По делото са призовани 73 очевидци. Обвинителният акт е импортиран в съда от трима наблюдаващи прокурори – районният прокурор на Пловдив Гергана Мутафова, заместникът ѝ Румяна Зайкова – Калеева и Мария Лулкина.
Според обвиняването в интервала от 14 октомври 2011 година до 6 февруари 2012 година като регионален шеф на гр. Хасково тя не е изпълнила служебните си отговорности по Закона за отбрана при бедствия - не е провела и направлявала създаването на превантивни ограничения и проект за деяние при бедствия. Освен това съгласно обвиняването тя не е изпълнила и служебните си отговорности, произлизащи от Закона за водите, а точно че при спор за собствеността на язовира регионалният шеф реализира организацията и техническата му употреба до влизането в действие на правосъдното решение, а поддръжката и ремонтно-възстановителните работи на оборудванията се реализира от притежателя или ползвателя им.
" Вследствие на несъблюдение на горепосочените ѝ нормативно регламентирани отговорности е предизвикала наводняване по несъобразителност (скъсване на язовирна стена на язовир " Иваново " ) и с това е изложила на заплаха живота на другиго, като е последвала гибелта на осем лица ", се споделя в обвинителния акт.
На 6 февруари 2012 година Сутринта се скъса стената на язовир " Иваново " и голяма приливна вълна заля близкото село Бисер. Вълната повреди множеството жилища в селото, а осем души починаха. Разследването продължи с години и бе прехвърляно сред прокуратурите в Хасково и Пловдив в опити да бъде изяснена собствеността на язовира. Инцидентът повдигна въпросът за неприятното положение на доста от язовирите в страната и неналичието на проекти за предварителна защита и за деяние при бедствия на локално равнище.
В обвинителния акт е посочено, че преди и все още на наводнението сред община Харманли и Министерство на защитата е имало " негативен " спор за собствеността на язовир " Иваново ". Един от парцелите под язовира бил актуван като благосъстоятелност на Министерството на защитата, а другите два - на община Харманли. Водната част на язовир " Иваново " в главния си дял попадала в парцела, благосъстоятелност на Министерството на защитата. Въпреки това язовирът не се водел в активите на ведомството. Поради неизяснения статут на " Иваново " на процедура язовирът не се стопанисвал и поддържал от никого.
Прокуратурата показва, че в този случай, според Закона за водите, регионалният шеф на Хасково – Ирена Узунова, следвало да обезпечи поддръжката и естествената техническа употреба на язовира, което не било сторено.До Узунова през ноември 2011 година бил изпратен и сигнал от шефа на Гражданска отбрана – Хасково и от началника на регионалната противопожарна работа, че положението на оборудване е евентуално рисково. " Същата, макар че знаела, че язовирът е в предаварийно положение, не взела нужните ограничения за обезпечаване на софтуерната му и градивна сигурност ", се споделя в известието.
Назначената петорна сложна експертиза заключава, че техническото положение на структурата на язовирната стена все още на повредата било със съществени дефекти, за които в продължение на относително дълъг интервал са постъпвали документирани сигнали – проваляне в централната област на въздушния откос във тип на яма с широчина 2 метра и дълбочина 1 метър, очевидно намаляване на короната на стената в междинната й част и по-малки местни пропадания на въздушния откос наоколо до двата бряга. Разрушаването на стената е било провокирано от трайно и солидно преливане през нейната корона. Основният изпускател на язовира е бил в трайно неизправно положение. През последните години не е била провеждана техническа употреба на язовирната стена. Не е имало никакви систематични наблюдения на техническото положение на стената и оборудванията към нея, както и концепцията за съответни дейности и ограничения в обстановки с по –интензивни въздействия върху нея. Неподдържаният преливник и дебелата ледена завивка на язовира, довела до натоварен ледоход и последвало блокиране на преливника, са решаващи фактори, провокирали внезапното повишение на водното равнище във водохранилището, преливането над короната на стената и нейното следващо разрушение.
Делото за наводнението в с. Бисер е в 30 това – общо 6 хиляди листа, като в три от томовете е приложена комплексната оценъчна експертиза, по която движимостите лица са изследвали над 10 000 страници документи. Разпитани са над 600 очевидци, приложени са документи и заключенията на осем съдебно-медицински експертизи, съдебно-техническа експертиза, петорна сложна експертиза, компютърно-техническа експертиза. По делото са призовани 73 очевидци. Обвинителният акт е импортиран в съда от трима наблюдаващи прокурори – районният прокурор на Пловдив Гергана Мутафова, заместникът ѝ Румяна Зайкова – Калеева и Мария Лулкина.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ