Милен Петков: Гърците дават България за пример! Бихме Русия и го поливахме няколко дни
Бившият национал Милен Петков е измежду най-хубавите родни футболисти в края на ХХ и началото на ХХI век – поколението по-късно на Христо Стоичков и Трифон Иванов. За България Милен има 41 мача и 1 гол, като е участник на Световното състезание във Франция през 1998 година и на Евро 2004 в Португалия. С фланелката на ЦСКА е изиграл общо 167 мача. Брюнетът от Генерал Тошево, както го назовават преди време в Борисовата градина, е капитан на " алените " в края на 90-те години. С АЕК е притежател на Купата на Гърция и записва мачове в Шампионската лига. Намираме някогашния футболист във Варна. Ето какво показа Милен Петков пред Sportal.bg :
– Как я караш в същото време на изолираност? Премиерът съобщи, че обмислят преустановяване на изключителното състояние.
- Това са рационални хора, те знаят по кое време е най-подходящо да паднат ограниченията. Дните си извозвам добре - у дома с децата, излизаме в градината, четем книги. Така ми минават дните общо взето. Футболът ми липсва, само че единствено под една форма - да го играя. Само по този начин. За мен единственото наслаждение от футбола е да го играеш. Като фен не ми липсва. Най-голямата тръпка е да си терена, без значение против кого. Важното е да играеш.
- Поддържаш ли форма вкъщи?
- Намирам метод и упражнявам, несъмнено. Стига човек да желае. Дори и в домашни условия, даже да си затворен в хола, значимото е да имаш предпочитание. Правя всевъзможни фитнес извършения, карам колело, практикувам йога. В самостоятелните тренировки всеки може да импровизира, има към този момент толкоз доста информация по този въпрос. Имаш ли предпочитание, можеш да направиш чудеса.
- Задава се преструктуриране в родния футбол. Твоят роден Добруджа би трябвало към този момент да се готви за Втора лига, само че клуба споделиха, че не са подготвени. Може ли скоро да те забележим някъде като началник?
- В Добруджа всичко е съвършено и няма потребност от мен, там няма с какво да оказа помощ. Иначе е допустимо, за какво не. Човек в никакъв случай не би трябвало да споделя " в никакъв случай ".
- Как се стигна до траснферът ти в ЦСКА преди време?
- Аз и Галин Иванов бяхме юношески национали, а ЦСКА ни закупи. Първо се реализира неговият трансфер, а след към седмица и аз отидох на " Армията ". Имаше интерес и от страна на Ботев (Пловдив), тогава там на власт бяха Брокерите. По това време в младежкия народен тим се бяхме събрали положителни футболисти, бяхме победили Германия, бяхме настоящи. Всички бяхме привлечени от водещите клубове. Та знам, че е имало диалози с Ботев, само че нищо съответно, ЦСКА ни откупи. Пристигнах на " Армията ", нямах проблеми, защото познавах множеството момчета.
- Какво помниш от финала с Левски през 1997 година?
- Победихме с 3:1, огромна наслада. Вкарах гол с тил, почтено казано мечтаех за подобен инцидентен гол и ми се случи. Имах въпреки всичко някакво присъединяване, тъй като си припомням, че пресирах бранителя на Левски. Мисля, че беше Емил Кременлиев, с който след това станахме съотборници в ЦСКА. Този гол въпреки всичко пристигна след някакво мое деяние, не съм стоял спокойно и топката да ме удари и да влезе във вратата. Все отново инцидентен гол, само че значим гол, тъй като ни даде успокоение във значим миг от финала.
- А какво ще кажеш за дузпата, която вкара на Левски след година за 3:3?
- Не си припомням доста, беше напечен мач. Беше към края на дербито, те ни бяха обърнали в резултата. Трябваше да вкарам непременно, с цел да не загубим. И вкарах топката зад Иванков. Едно време имаше доста забавни мачове! Дебритата бяха супер, радаха голове. Имаше и мачове за Купата на Лигата, падаше много борба. Все отново нямам доста голове против Левски, не бях нападател. Имам три гола, а един път пропуснах дузпа при 1:0 на " Армията ".
- Чакай, три гола не е по никакъв начин зле! Ти имаш повече голове в дербито от Емо Костадинов, Жабов, Сакалиев. Бербатов няма гол.
- Така ли? Е, значи в едно нещо съм по-добър от Митко Бербатов, ха-ха. Това в кръга не шегата, ха-ха.
- За БФС се спрягат дотук имената на Емо Костадинов и Стилиян Петров. Познаваш ги от ЦСКА и националния тим. Как виждаш единия и другия отпред на футбола ни?
- Познавам ги доста добре и двамата, в много борби сме взели участие. Играл съм и с двамата, въпреки и преди към този момент много години. Мисля, че единият ще се показа прелестно като президент на футболния съюз, а другият още по-добре. Но не знам кой от двамата.
- Разкажи малко за оня мач със Стяуа в Букурещ през 1997 година?
- Наистина незабравим мач. Усещахме, че направляваме срещата, играхме доста добре, досега, в който получихме гол. Те имаха напредък и ние не издържахме. Иначе на терена се усещаше, че ние направляваме нещата и сме по-добри от Стяуа. Трябва обаче да показваш, че си по-добър 90 минути, а не 10 минути да те няма на терена. Наказаха ни и заслужиха да са в идната фаза. Сега го одобрявам по-спокойно това отпадане, младостта носи страст и илюзия.
- Започна като титуляр в последния огромен мач на златното потомство - против Русия. Какви мемоари пазиш?
- Това ми беше де факто първият формален мач за националния тим. Случи се да е решаваща подготовка, преди този момент Христо Бонев ме беше викал единствено за едно турне в Малайзия. Може да се каже, че съм бил обезпокоен, тъй като Русия не беше слаб тим. Падна се по този начин, че на позицията, на която играех, трябваше да вардя техния нашумял футболист Андрей Канчелскис. Задачата ми беше да играя против него, имаше терзания. Победата я поляхме повече от един път, ха-ха. Да участваш на международно, да усетиш от вътрешната страна подобен конгрес, е фантазията на всеки професионален футболист. Тогава усетих, че съм постигнал нещо във футбола. Смятам, че с Русия ми е най-стойностният мач в кариерата. Големи страсти!
- Беше покрай прехвърляния на Острова, само че се разминаха.
- Да, разминах се със Селтик и със Саутхамптън. Няма по какъв начин да знам какви тъкмо са аргументите да не се получат нещата. Трансферът ми в Селтик не беше доста сигурен и го усещах. Щом не съм отишъл, значи не са ме желали задоволително мощно. Ако един клуб желае даден състезател, ще направи всичко, с цел да го получи, без значение от спънките. До Саутхамптън бях още по-близо, там минах медицински прегледи, срещнах се с мениджъра, само че в последна сметка не се получи. Имаше трудове тогава и за интерес от Бундеслигата, само че действително до мен съответно доближиха офертите на тези два клуба.
- Какво помниш от последното Вечно дерби, в което игра?
- През есента на 1999 година. Тогава изтървах дузпата, само че победихме, играхме доста добре, публиката ни приветства. Разделих се с ЦСКА с доста положителни усеща. За четири години завоювах една шампионска купа и два пъти Купата на България, станах капитан на тима. Мисля, че нямах неосезаем интервал на " Армията ". Оставам си цесекар!
- Стигаме до АЕК. Кога за последно беше в Гърция?
- Да, по-късно по този начин ми се разви кариерата, че в АЕК изкарах малко повече като интервал по отношение на ЦСКА. В Атина бях преди няколко месеца, там имам ужасно доста другари, децата също. Не скърбя за провалените прехвърляния, тъй като изкарах страхотни години в Гърция. Два пъти играхме в Шампионската лига, срещнахме Реал Мадрид. Изправих се против Зинедин Зидан и Клод Макелеле. Между другото приказвах с мои другари от Гърция. Интересно им е по какъв начин толкоз добре се оправяме с пандемията. Дават ни за образец. При гърците ограниченията са по-строги, само че имат повече инфектирани и повече смъртност. Ние взехме ограничения в точния момент, а другите закъсняха. Като гледаме страните към нас, ние сме най-добре. В Гърция са впечатлени от българите, тъй като знаят, че по принцип сме непослушници.
- Можехме ли да се представим по-добре на Евро 2004?
- Чакам 2024 година. Тогава ще е редно и нашето потомство да се събере, да отбележим годишнина. Оказа се, че ние сме създали нещо феноменално. България единствено два пъти е взела участие на финали на европейско състезание, а какви футболисти сме имали през годините. Ние сме един от двата тима, взели участие на финали, май сме създали нещо доста огромно с нашето класиране. Вече на самото състезание завършихме последни в групата, очевидно толкоз сме заслужавали и това ни е било равнището. Групата ни беше сложна, само че то на европейско състезание няма леки групи. Но въпреки всичко бяхме на финалите.
Снимки: ©Getty Images
– Как я караш в същото време на изолираност? Премиерът съобщи, че обмислят преустановяване на изключителното състояние.
- Това са рационални хора, те знаят по кое време е най-подходящо да паднат ограниченията. Дните си извозвам добре - у дома с децата, излизаме в градината, четем книги. Така ми минават дните общо взето. Футболът ми липсва, само че единствено под една форма - да го играя. Само по този начин. За мен единственото наслаждение от футбола е да го играеш. Като фен не ми липсва. Най-голямата тръпка е да си терена, без значение против кого. Важното е да играеш.
- Поддържаш ли форма вкъщи?
- Намирам метод и упражнявам, несъмнено. Стига човек да желае. Дори и в домашни условия, даже да си затворен в хола, значимото е да имаш предпочитание. Правя всевъзможни фитнес извършения, карам колело, практикувам йога. В самостоятелните тренировки всеки може да импровизира, има към този момент толкоз доста информация по този въпрос. Имаш ли предпочитание, можеш да направиш чудеса.
- Задава се преструктуриране в родния футбол. Твоят роден Добруджа би трябвало към този момент да се готви за Втора лига, само че клуба споделиха, че не са подготвени. Може ли скоро да те забележим някъде като началник?
- В Добруджа всичко е съвършено и няма потребност от мен, там няма с какво да оказа помощ. Иначе е допустимо, за какво не. Човек в никакъв случай не би трябвало да споделя " в никакъв случай ".
- Как се стигна до траснферът ти в ЦСКА преди време?
- Аз и Галин Иванов бяхме юношески национали, а ЦСКА ни закупи. Първо се реализира неговият трансфер, а след към седмица и аз отидох на " Армията ". Имаше интерес и от страна на Ботев (Пловдив), тогава там на власт бяха Брокерите. По това време в младежкия народен тим се бяхме събрали положителни футболисти, бяхме победили Германия, бяхме настоящи. Всички бяхме привлечени от водещите клубове. Та знам, че е имало диалози с Ботев, само че нищо съответно, ЦСКА ни откупи. Пристигнах на " Армията ", нямах проблеми, защото познавах множеството момчета.
- Какво помниш от финала с Левски през 1997 година?
- Победихме с 3:1, огромна наслада. Вкарах гол с тил, почтено казано мечтаех за подобен инцидентен гол и ми се случи. Имах въпреки всичко някакво присъединяване, тъй като си припомням, че пресирах бранителя на Левски. Мисля, че беше Емил Кременлиев, с който след това станахме съотборници в ЦСКА. Този гол въпреки всичко пристигна след някакво мое деяние, не съм стоял спокойно и топката да ме удари и да влезе във вратата. Все отново инцидентен гол, само че значим гол, тъй като ни даде успокоение във значим миг от финала.
- А какво ще кажеш за дузпата, която вкара на Левски след година за 3:3?
- Не си припомням доста, беше напечен мач. Беше към края на дербито, те ни бяха обърнали в резултата. Трябваше да вкарам непременно, с цел да не загубим. И вкарах топката зад Иванков. Едно време имаше доста забавни мачове! Дебритата бяха супер, радаха голове. Имаше и мачове за Купата на Лигата, падаше много борба. Все отново нямам доста голове против Левски, не бях нападател. Имам три гола, а един път пропуснах дузпа при 1:0 на " Армията ".
- Чакай, три гола не е по никакъв начин зле! Ти имаш повече голове в дербито от Емо Костадинов, Жабов, Сакалиев. Бербатов няма гол.
- Така ли? Е, значи в едно нещо съм по-добър от Митко Бербатов, ха-ха. Това в кръга не шегата, ха-ха.
- За БФС се спрягат дотук имената на Емо Костадинов и Стилиян Петров. Познаваш ги от ЦСКА и националния тим. Как виждаш единия и другия отпред на футбола ни?
- Познавам ги доста добре и двамата, в много борби сме взели участие. Играл съм и с двамата, въпреки и преди към този момент много години. Мисля, че единият ще се показа прелестно като президент на футболния съюз, а другият още по-добре. Но не знам кой от двамата.
- Разкажи малко за оня мач със Стяуа в Букурещ през 1997 година?
- Наистина незабравим мач. Усещахме, че направляваме срещата, играхме доста добре, досега, в който получихме гол. Те имаха напредък и ние не издържахме. Иначе на терена се усещаше, че ние направляваме нещата и сме по-добри от Стяуа. Трябва обаче да показваш, че си по-добър 90 минути, а не 10 минути да те няма на терена. Наказаха ни и заслужиха да са в идната фаза. Сега го одобрявам по-спокойно това отпадане, младостта носи страст и илюзия.
- Започна като титуляр в последния огромен мач на златното потомство - против Русия. Какви мемоари пазиш?
- Това ми беше де факто първият формален мач за националния тим. Случи се да е решаваща подготовка, преди този момент Христо Бонев ме беше викал единствено за едно турне в Малайзия. Може да се каже, че съм бил обезпокоен, тъй като Русия не беше слаб тим. Падна се по този начин, че на позицията, на която играех, трябваше да вардя техния нашумял футболист Андрей Канчелскис. Задачата ми беше да играя против него, имаше терзания. Победата я поляхме повече от един път, ха-ха. Да участваш на международно, да усетиш от вътрешната страна подобен конгрес, е фантазията на всеки професионален футболист. Тогава усетих, че съм постигнал нещо във футбола. Смятам, че с Русия ми е най-стойностният мач в кариерата. Големи страсти!
- Беше покрай прехвърляния на Острова, само че се разминаха.
- Да, разминах се със Селтик и със Саутхамптън. Няма по какъв начин да знам какви тъкмо са аргументите да не се получат нещата. Трансферът ми в Селтик не беше доста сигурен и го усещах. Щом не съм отишъл, значи не са ме желали задоволително мощно. Ако един клуб желае даден състезател, ще направи всичко, с цел да го получи, без значение от спънките. До Саутхамптън бях още по-близо, там минах медицински прегледи, срещнах се с мениджъра, само че в последна сметка не се получи. Имаше трудове тогава и за интерес от Бундеслигата, само че действително до мен съответно доближиха офертите на тези два клуба.
- Какво помниш от последното Вечно дерби, в което игра?
- През есента на 1999 година. Тогава изтървах дузпата, само че победихме, играхме доста добре, публиката ни приветства. Разделих се с ЦСКА с доста положителни усеща. За четири години завоювах една шампионска купа и два пъти Купата на България, станах капитан на тима. Мисля, че нямах неосезаем интервал на " Армията ". Оставам си цесекар!
- Стигаме до АЕК. Кога за последно беше в Гърция?
- Да, по-късно по този начин ми се разви кариерата, че в АЕК изкарах малко повече като интервал по отношение на ЦСКА. В Атина бях преди няколко месеца, там имам ужасно доста другари, децата също. Не скърбя за провалените прехвърляния, тъй като изкарах страхотни години в Гърция. Два пъти играхме в Шампионската лига, срещнахме Реал Мадрид. Изправих се против Зинедин Зидан и Клод Макелеле. Между другото приказвах с мои другари от Гърция. Интересно им е по какъв начин толкоз добре се оправяме с пандемията. Дават ни за образец. При гърците ограниченията са по-строги, само че имат повече инфектирани и повече смъртност. Ние взехме ограничения в точния момент, а другите закъсняха. Като гледаме страните към нас, ние сме най-добре. В Гърция са впечатлени от българите, тъй като знаят, че по принцип сме непослушници.
- Можехме ли да се представим по-добре на Евро 2004?
- Чакам 2024 година. Тогава ще е редно и нашето потомство да се събере, да отбележим годишнина. Оказа се, че ние сме създали нещо феноменално. България единствено два пъти е взела участие на финали на европейско състезание, а какви футболисти сме имали през годините. Ние сме един от двата тима, взели участие на финали, май сме създали нещо доста огромно с нашето класиране. Вече на самото състезание завършихме последни в групата, очевидно толкоз сме заслужавали и това ни е било равнището. Групата ни беше сложна, само че то на европейско състезание няма леки групи. Но въпреки всичко бяхме на финалите.
Снимки: ©Getty Images
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ