Дясната ръка на Нинова порица ПП за старите политици
Бившият шеф на кабинета на Българска социалистическа партия шефката Корнелия Нинова, до момента в който бе вицепремиер и министър на стопанската система - Калоян Методиев, попари Продължаваме промяната за това, че упражнявали ейджизъм с повтарянето на тезата им за връщането на " старите политици " във властта, като се визират ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи.
В този подтекст Методиев насочи остро предизвестие към Политическа партия да внимават с определянето на възрастта и опциите на политиците по отношение на нея в просторно фейсбук изложение:
" Слушам през последните няколко дни някои новопоявили се политици от „ смяната “ (каквото и да значи това), които от парламентарната естрада и на други места приказват за възрастни като за остарели хора и се обръщат присмехулно към тях - " Те са възрастни ".
Всеки има право на мнение, няма проблем, само че натрапчиво, дълготрайно и всеобщо го използват във връзка с 40 и 50-годишни хора. Това заслужава внимание най-малко по няколко параграфа.
На първо място е демодирано и в ослепителен контрастност с днешните международни тенденци, където възрастта и нейното усещане се трансформират ежедневно поради напредъка на медицината и козметиката. Променят се възрастови граници. Променят се опциите пред всяка възраст.
Подобни намеци са демонстрация на типичен ейджизъм. Въпреки че не съм приключил в непознат университет, имам докторат за възрастта и поколенията в политиката, който сложи началото на нов клон в политологията и научни изявления на пет езика в седем страни. И както и да си въртях в главата тази изразителност и държание първата асоциация, която ми пристигна е за режима на Пол Пот в Кампучия (Камбоджа - б.р.).
Най-кървавият в историята. Претенцията за възрастов смяна там открива тирания, при която въоръжени тинейджъри стават кметове и управници, избиват останалата част от популацията по възрастов симптом, тъй като това е належащо за новото начало.
Разбира се, у нас изтребване няма да има, само че това ейджистко говорене от ден на ден нервира със своята некомпетентност, антидемократичност и африканизъм (и там има сходни примери). Радикалното държание на атакизиране и итънизиране в политиката, и в частност в Народното събрание, си е персонален избор, само че дамгосването по възрастов симптом визира големи обществени групи и би трябвало да се спре.
Възрастовите граници се разтягат. Старите (да кажем към 80 годишни) пътуват, скачат с парашути, ръководят (Нанси Пелоси – спикър на Конгреса е на 82 години), пишат, женят се, не престават да работят, дейни са обществено... Средната възраст се удължава. В някои страни младежките обединения са до 50 годишна възраст. Младите вършат лични компании, основават работни места и цели нови браншове в стопанска система, просвета... Светът се развива и трансформира посредством хората си. И у нас би трябвало да е по този начин. С необикновен фокус към другите генерации и възстановяване на качеството на живот насочен към всяка възраст.
Определянето на 40-50 годишните като възрастни (конотация за стари) е демонстрация на най-малко две неща: неприятно обучение и неприятен усет.
В този подтекст Методиев насочи остро предизвестие към Политическа партия да внимават с определянето на възрастта и опциите на политиците по отношение на нея в просторно фейсбук изложение:
" Слушам през последните няколко дни някои новопоявили се политици от „ смяната “ (каквото и да значи това), които от парламентарната естрада и на други места приказват за възрастни като за остарели хора и се обръщат присмехулно към тях - " Те са възрастни ".
Всеки има право на мнение, няма проблем, само че натрапчиво, дълготрайно и всеобщо го използват във връзка с 40 и 50-годишни хора. Това заслужава внимание най-малко по няколко параграфа.
На първо място е демодирано и в ослепителен контрастност с днешните международни тенденци, където възрастта и нейното усещане се трансформират ежедневно поради напредъка на медицината и козметиката. Променят се възрастови граници. Променят се опциите пред всяка възраст.
Подобни намеци са демонстрация на типичен ейджизъм. Въпреки че не съм приключил в непознат университет, имам докторат за възрастта и поколенията в политиката, който сложи началото на нов клон в политологията и научни изявления на пет езика в седем страни. И както и да си въртях в главата тази изразителност и държание първата асоциация, която ми пристигна е за режима на Пол Пот в Кампучия (Камбоджа - б.р.).
Най-кървавият в историята. Претенцията за възрастов смяна там открива тирания, при която въоръжени тинейджъри стават кметове и управници, избиват останалата част от популацията по възрастов симптом, тъй като това е належащо за новото начало.
Разбира се, у нас изтребване няма да има, само че това ейджистко говорене от ден на ден нервира със своята некомпетентност, антидемократичност и африканизъм (и там има сходни примери). Радикалното държание на атакизиране и итънизиране в политиката, и в частност в Народното събрание, си е персонален избор, само че дамгосването по възрастов симптом визира големи обществени групи и би трябвало да се спре.
Възрастовите граници се разтягат. Старите (да кажем към 80 годишни) пътуват, скачат с парашути, ръководят (Нанси Пелоси – спикър на Конгреса е на 82 години), пишат, женят се, не престават да работят, дейни са обществено... Средната възраст се удължава. В някои страни младежките обединения са до 50 годишна възраст. Младите вършат лични компании, основават работни места и цели нови браншове в стопанска система, просвета... Светът се развива и трансформира посредством хората си. И у нас би трябвало да е по този начин. С необикновен фокус към другите генерации и възстановяване на качеството на живот насочен към всяка възраст.
Определянето на 40-50 годишните като възрастни (конотация за стари) е демонстрация на най-малко две неща: неприятно обучение и неприятен усет.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ