Напускането на Костас Караманлис
Бившият министър-председател Костас Караманлис разгласи, че няма да се кандидатира още веднъж за народен представител от консерваторите (по думите му „ време е да завърша парламентарната си кариера “), в миг, когато счита, че този негов ход ще нанесе минимум вреди на ръководещата „ Нова народна власт “, чийто водач е най-дългогодишният – 12 години неин ръководител и пет години и половина министър-председател.
Запознати настояват, че в близкото минало той постоянно е обмислял да предприеме тази стъпка, само че необятно публикувано е било мнението, че заради продължаващата му мощна прелест в партията, напускането му ще усложни обстановката, в случай че се пояснява като опит да се дистанцира от настоящето управление на министър-председателя Кириакос Мицотакис.
Оттук и телефонният диалог на Караманлис с Мицотакис, изказването, в което той заявява поддръжката си за настоящето ръководство и предаността си към неговата „ история, идеология, правила и полезности “, както и мисълта за присъединяване му в главното предизборно заседание на ръководещата партия в Солун.
От първия миг, в който се появи абсурдът с подслушването, някогашният министър председател не скри персоналното си неспокойствие. Той го направи обществено притежание с речта си в Аногея, Крит, предишното лято, в която изиска цялостно следствие на случая и цялостна бистрота, повтаряйки настояванията на политиците, публицистите и другите, станали жертви на следенето.
Във всеки случай, с наближаването на изборите няма да е елементарно да се запълни празнотата, изключително в Северна Гърция, където съвсем 14 години откакто Караманлис напусна управлението на партията, той към момента е насочна точка и известността му остава висока.
Що се отнася до бъдещето му, постоянно витае опцията за издигането му за президент на републиката – само че в случай че в действителност искаше това, можеше да го получи през 2015 година, с поддръжката както на левицата, по този начин и на дясноцентристите.
Времето лекува всички рани, изискванията и действителностите се трансформират, тъй че не е изключено той да промени мнението си по този въпрос.
Нещо обаче, което към момента не се е случило - и то не се отнася до политически ход - е изцяло показване от негова позиция на хода на страната по време на мандата му, а също и в последвалия интервал.
Смея да настоявам, че някогашните министър-председатели имат моралното обвързване да се изричат дейно, самоуверено, само че и трезво по главните въпроси – минали, сегашни и бъдещи - пред страната и тези, които засягат обществото.
Те би трябвало да споделят опита и знанията си с хората, които са управлявали и чиято орис са оформили до известна степен. Дори и да не сме съгласни с тях, изявленията им имат своята особена стойност и не могат да не бъдат част от публичния спор. /БГНЕС
----------
Том Елис, „ Катимерини “.
Запознати настояват, че в близкото минало той постоянно е обмислял да предприеме тази стъпка, само че необятно публикувано е било мнението, че заради продължаващата му мощна прелест в партията, напускането му ще усложни обстановката, в случай че се пояснява като опит да се дистанцира от настоящето управление на министър-председателя Кириакос Мицотакис.
Оттук и телефонният диалог на Караманлис с Мицотакис, изказването, в което той заявява поддръжката си за настоящето ръководство и предаността си към неговата „ история, идеология, правила и полезности “, както и мисълта за присъединяване му в главното предизборно заседание на ръководещата партия в Солун.
От първия миг, в който се появи абсурдът с подслушването, някогашният министър председател не скри персоналното си неспокойствие. Той го направи обществено притежание с речта си в Аногея, Крит, предишното лято, в която изиска цялостно следствие на случая и цялостна бистрота, повтаряйки настояванията на политиците, публицистите и другите, станали жертви на следенето.
Във всеки случай, с наближаването на изборите няма да е елементарно да се запълни празнотата, изключително в Северна Гърция, където съвсем 14 години откакто Караманлис напусна управлението на партията, той към момента е насочна точка и известността му остава висока.
Що се отнася до бъдещето му, постоянно витае опцията за издигането му за президент на републиката – само че в случай че в действителност искаше това, можеше да го получи през 2015 година, с поддръжката както на левицата, по този начин и на дясноцентристите.
Времето лекува всички рани, изискванията и действителностите се трансформират, тъй че не е изключено той да промени мнението си по този въпрос.
Нещо обаче, което към момента не се е случило - и то не се отнася до политически ход - е изцяло показване от негова позиция на хода на страната по време на мандата му, а също и в последвалия интервал.
Смея да настоявам, че някогашните министър-председатели имат моралното обвързване да се изричат дейно, самоуверено, само че и трезво по главните въпроси – минали, сегашни и бъдещи - пред страната и тези, които засягат обществото.
Те би трябвало да споделят опита и знанията си с хората, които са управлявали и чиято орис са оформили до известна степен. Дори и да не сме съгласни с тях, изявленията им имат своята особена стойност и не могат да не бъдат част от публичния спор. /БГНЕС
----------
Том Елис, „ Катимерини “.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ