Почина бившият румънски крал Михай
Бившият крал на Румъния Михай е умрял на 96 години в Швейцария, заяви прес службата на кралското семейство.
Михай е умрял в 13 ч., а с него в последния му час е била дребната му щерка Мария, добавя БГНЕС.
През последната година и половина някогашният крал беше тежко болен.
Крал Михай е роден на 25 октомври 1921 година През 1925 година бащата на Михай Карол II се отхвърля от престолонаследничеството и по този начин 4-годишният Михай става правоприемник на дядо си Фердинанд. След гибелта на последния през 1927 година дребният крал се възкачва на престола с регенти. Първият интервал на царуването му продължава до 1930 година Тогава политици, недоволни от регентството канят Карол II да се завърне в страната. Карол се възкачва на престола и остава на него 10 години.
През 1940 година маршал Йон Антонеску прави прелом, с който смъква Карол от трона. Тогава 19-годишният Михай още веднъж се възкачва на престола, само че няма никаква действителна власт. Румъния се включва във Втората международна война на страната на Оста. В първите години от войната страната съумява да си завърне изгубените посредством съглашения територии Бесарабия и елементи от Трансилвания. Макар войната да върви сполучливо в първите години, в интервала 1943 - 1944 Румъния изпада в рецесия, заради големия експорт на петрол за Нацистка Германия и хиперинфлацията на леята.
Кралят, който е срещу режима на Антонеску, се сплотява с опозиционните партии на комунисти, царанисти и либерали. На 23 август 1944 година, след нахлуването на Червената войска в Румъния, опозицията смъква Антонеску от власт. Министър-председател на Румъния става Константин Санетеску, а страната остава окупирана от руските войски, които до края на годината настъпват в Унгария, Югославия и България.
Постепенно страната попада под въздействието на Съюз на съветските социалистически републики, като е открито държавно управление на комунисти. Строят се преобразува в социалистически, въпреки конституционно Румъния да остава монархия. В този интервал страната е характеризирана като " социалистическа монархия ", а Михай е наименуван " кралят комсомолец ".[1] На 6 юли 1945 година кралят е награден с медал " Победа " от руското държавно управление, ставайки най-младият негов джентълмен и единственият жив до през днешния ден.
В края на 1947 година държавното управление на Петру Гроза принуждава Михай да абдикира в интерес на оповестената Народна република. Кралят се открива в Швейцария, където става авиатор и работи в самолетна компания.
През 1992 година, три години след революцията от 1989 година, румънското държавно управление позволява на Михай да се върне в страната за великденските празници. Завърналият се крал притегля големи тълпи от хора, съгласно някои надхвърлящи един милион души. Популярността му обезпокоява президента Йон Илиеску, който не разрешава достъпа на Михай до Румъния за идващите пет години. През 1997 година, откакто Илиеску е надвит на изборите предходната година, държавното управление възвръща румънското поданство на Михай и още веднъж му позволява да обитава в страната.
През 2005 година е награден от съветския президент Владимир Путин с юбилейния медал " 60 лет Победы ".
Михай е умрял в 13 ч., а с него в последния му час е била дребната му щерка Мария, добавя БГНЕС.
През последната година и половина някогашният крал беше тежко болен.
Крал Михай е роден на 25 октомври 1921 година През 1925 година бащата на Михай Карол II се отхвърля от престолонаследничеството и по този начин 4-годишният Михай става правоприемник на дядо си Фердинанд. След гибелта на последния през 1927 година дребният крал се възкачва на престола с регенти. Първият интервал на царуването му продължава до 1930 година Тогава политици, недоволни от регентството канят Карол II да се завърне в страната. Карол се възкачва на престола и остава на него 10 години.
През 1940 година маршал Йон Антонеску прави прелом, с който смъква Карол от трона. Тогава 19-годишният Михай още веднъж се възкачва на престола, само че няма никаква действителна власт. Румъния се включва във Втората международна война на страната на Оста. В първите години от войната страната съумява да си завърне изгубените посредством съглашения територии Бесарабия и елементи от Трансилвания. Макар войната да върви сполучливо в първите години, в интервала 1943 - 1944 Румъния изпада в рецесия, заради големия експорт на петрол за Нацистка Германия и хиперинфлацията на леята.
Кралят, който е срещу режима на Антонеску, се сплотява с опозиционните партии на комунисти, царанисти и либерали. На 23 август 1944 година, след нахлуването на Червената войска в Румъния, опозицията смъква Антонеску от власт. Министър-председател на Румъния става Константин Санетеску, а страната остава окупирана от руските войски, които до края на годината настъпват в Унгария, Югославия и България.
Постепенно страната попада под въздействието на Съюз на съветските социалистически републики, като е открито държавно управление на комунисти. Строят се преобразува в социалистически, въпреки конституционно Румъния да остава монархия. В този интервал страната е характеризирана като " социалистическа монархия ", а Михай е наименуван " кралят комсомолец ".[1] На 6 юли 1945 година кралят е награден с медал " Победа " от руското държавно управление, ставайки най-младият негов джентълмен и единственият жив до през днешния ден.
В края на 1947 година държавното управление на Петру Гроза принуждава Михай да абдикира в интерес на оповестената Народна република. Кралят се открива в Швейцария, където става авиатор и работи в самолетна компания.
През 1992 година, три години след революцията от 1989 година, румънското държавно управление позволява на Михай да се върне в страната за великденските празници. Завърналият се крал притегля големи тълпи от хора, съгласно някои надхвърлящи един милион души. Популярността му обезпокоява президента Йон Илиеску, който не разрешава достъпа на Михай до Румъния за идващите пет години. През 1997 година, откакто Илиеску е надвит на изборите предходната година, държавното управление възвръща румънското поданство на Михай и още веднъж му позволява да обитава в страната.
През 2005 година е награден от съветския президент Владимир Путин с юбилейния медал " 60 лет Победы ".
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ